alex alexiev

Алекс Алексиев е председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания (cbbss.org)

Ilvas

Илиан Василев e бивш посланик на България в Русия, управляващ партньор на „Иновейтив енерджи солюшънс“

Неотдавнашните избори в Украйна до известна степен бяха, макар и парадоксално да звучи, колкото важни за Кремъл, толкова и за Украйна. Не бяха малко московските идеолози, които вярваха, че всеки би бил по-добър от омразния Порошенко и затова открито или не, те подкрепяха Зеленски. Вероятно сега вече не мислят така. Макар да не знаем какъв точно политически курс ще поеме Зеленски, вече е ясно, че той едва ли ще изпълнява сляпо заповедите на Москва, както са се надявали някои в Кремъл. Точно обратното, изборите в Украйна показаха нещо, което наистина трябва да стресне Путин и неговата клика: колко лесно може един режим да се смени, ако на хората наистина се позволи да гласуват. Този случай има огромни последици за руската политика не само по отношение на Украйна, но и към цяла Източна Европа и дори Европейския съюз.

 

Казано просто, проблемът на Кремъл, е, че при отсъствието на важни икономически лостове единственият реален инструмент за политическия натиск, който Путин е запазил, е зависимостта на Украйна, Източна Европа и ЕС от руския газ. От икономическа гледна точка лошото управление на Путин, съчетано с неговата неоимпериалистическа политика в Украйна и други страни, поставя Русия, както подходящо се е изразил опитният инвестиционен банкер Раир Симонян, „на пътя за никъде”. При темп на растеж на БВП от 1% годишно, национализирана индустрия и невъзможност за достъп до международните кредитни пазари заради наложените от Запада санкции, Русия все повече заприличва на версия на склерозиралата и обречена съветска икономика от 1980-те години. Нищо чудно, че последната останала голяма западна инвестиционна банка, Morgan Stanley, напуска в началото на 2020 г., а броят на руските новосъздадени фирми в 140-те милионната държава сега са по-малко от тези в съседна Финландия с население от 5,6 милиона души.

 

След като петролът не успя да се превърне в световна стока, която лесно може да бъде използвана за политически цели, газът под контрола на държавната компания „Газпром“ остана, в действителност, единственият политически инструмент на Путин – без да броим хибридната война на Кремъл и дезинформационните кампании. Всъщност, той се оказа доста успешен, макар да има редица уязвими места, които Западът трябва да анализира и експлоатира, ако иска да осигури равнопоставени условия в тази ключова геополитическа сфера. За да разберем каква е ролята на Газпром, би било най-добре изцяло да забравим номиналното й предназначение като корпорация, а да разглеждаме ролята й като руски „национален шампион“.

 

putin_gazprom

 

Вярно е, че Русия е мощен производител на природен газ с около 12% от световното производство и че „Газпром“ е вторият (след Норвегия) износител на газ за Европа с 202 милиарда кубически метра през 2018 година. Колко значим е  този износ се вижда и от факта, че Русия няма много какво друго да изнася освен петрол и газ, като основната цел на Газпром не е да печели пари, а да служи като геополитически инструмент на Кремъл, както да бъде и „златна кокошка” за свитата около Путин. За да постигне това, Путин е готов да плати висока икономическа цена под формата на смайващо разнообразни и определено незаконни, съгласно правото на ЕС, субсидии и държавни помощи. Тук се включват нисколихвени заеми, преки данъчни облекчения, освобождаване от износни мита, пряко бюджетно финансиране за „критичната“ инфраструктура и много други. Всичко това е добре познато и създава значителни непазарни предимства за руснаците пред другите конкуренти. Органите на ЕС по защита на конкуренцията и Комисията на ЕС не само имат право, но и задължението да се намесят и да спрат това монополно поведение. Но не го правят!

 

Няма как да се знае  каква е общата икономическа цена на тези незаконни според разпоредбите на ЕС и СТО субсидии, но тя вероятно е огромна. На тази мисъл ни навежда случилото се в Украйна, която започна с твърде подобна система през 2014 г. След години на сериозни съкращения на скритите и не толкова скрити субсидии, Украйна заяви, че през 2019 г. те все още възлизат на 6% от БВП на страната. Сметката на Русия, където не е правен опит за съзнателно орязване, вероятно ще бъде значително по-голяма.

 

На практика, използването на газа като политическо оръжие означава да се накажат истинските или предполагаемите врагове на Путин и да се възнаградят неговите съюзници и онези, които са готови да се придържат към неговите геополитически схеми. В групата на наказаните най-напред е поставена Украйна, следвана от голяма част от страните в Източна Европа. Групата на привилегированите включва редица западни компании с преференциално отношение и Германия. Предпочитаният от Кремъл начин на работа от доста време е да заобикаля Украйна и голяма част от Източна Европа, като доставя газ директно до Германия. Това започна с газопровода „Северен поток 1“, наречен от полския външен министър по това време и не без основание, „тръбопровода Молотов-Рибентроп“ и сега продължен с тръбопроводите „Северен поток-2“ и „Турски поток-2“. Ако на тези проекти им се разреши да бъдат  завършени, което се предполага да стане в края на 2019 г., то тогава Путин ще бъде в състояние напълно да откъсне Украйна и редица други източноевропейски страни от транзита на руския газ за Европа, което ще им коства милиарди долари транзитни такси плюс допълнителни милиарди за забавеното развитие и икономически растеж.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Тук е важно да се разбере, че нищо от това не би се случило без активното сътрудничество, някои биха казали съглашателство от страна на Германия, въпреки многото приказки за общите интереси и солидарността с ЕС. Достатъчно е да се каже, че и канцлерът Ангела Меркел, и нейният министър на икономиката Петер Алтмайер публично заявиха, че „Северен поток-2“ е само частен търговски проект. Малко в повече идва обичайната доза политическо лицемерие, за да се поддържа такава очевидна лъжа от самия връх на германското ръководство. Лесно е да се види защо. С тайно договаряне с Газпром за сметка на Украйна и Източна Европа, Германия си е осигурила преференциална цена и вече никой не трябва да се съмнява, че интересите и са различни от тези на Газпром по този въпрос. Крайният резултат е, че страна, която произвежда много малко газ, сега се е превърнала в десетия по големина износител на газ в света, извършващ оживен и много печеливш бизнес за сметка на страните от Източна Европа.

 

Този проблем има и друго измерение, което е още по-тревожно. Факт е, че Ангела Меркел е на власт само заради сформирането на коалиция с лявостоящата СПД, която е претъпкана с поддръжници на Путин (такива, които разбират и харесват Путин), които идеологически са много по-близки до Кремъл, отколкото до натовския партньор Америка.

 

Какво трябва да се направи?

 

Известно време изглеждаше така, сякаш картите са лошо подредени срещу демокрациите, докато на сцената изведнъж не се появи нов играч, наречен течен природен газ (LNG). Историята на втечнения природен газ е многократно разказвана, с опасност да се повтори и тук, но внезапно тя преобърна газовите пазари с главата надолу в полза на свободната пазарна конкуренция и в крайна сметка застраши руските монополни практики. Достатъчно е да се каже, че до 2016 г. Америка не е изнасяла никакъв природен газ, тъй като е била заета да преобразува предишни съоръжения за внос на втечнен природен газ в терминали за втечняване и износ.

 

Така през 2018 г. износът на ВПГ от САЩ към Европа е нараснал с 272%, докато цените на втечнения природен газ са паднали наполовина. През първото тримесечие на 2019 г. износът на САЩ се е удвоил до 21 милиона тона в сравнение с 2018 г. и има основание да вярваме, че САЩ ще удвоят отново износа си преди края на 2019 година.

 

Всичко това се случва въпреки решителните усилия на Кремъл да предотврати по всякакъв начин възможното проучване и доставката на ВПГ за Източна Европа. Самият Путин положи доста усилия преди време да докаже, че фракингът е вреден за околната среда, като финансира кампании за предотвратяване на фракционирането в страните от Източна Европа. Напоследък, дори когато цените на втечнения природен газ силно паднаха, Москва продължаваше с мантрата, че руският газ винаги ще бъде по-евтин от ВПГ и следователно последният няма шанс в една пазарна среда. И руският министър на енергетиката Александър Новак многократно заявяваше публично по различни поводи, че руският газ винаги ще бъде с 30%-40% по-евтин от ВПГ. Това показва ясно, че въпреки усилията на Кремъл да прокара монополистични проекти като „Северен поток-2“ и „Турски поток-2“, те самите не вярват в това.

 

Докато битката между руския газ и ВПГ в средата на 2019 г. продължава, стават ясни няколко неща. Очевидно монополът на руския газопровод ще остане в миналото. Вече съществуват терминали за втечнен природен газ в Полша, Литва, Гърция и няколко в Турция и е ясно, че ВПГ идва с цел да остане в Източна Европа. Това, разбира се, не означава, че газопроводът ще изчезне. Вероятно той ще бъде част от европейската верига за доставки на газ за години напред и това е, което е необходимо за пазарните условия при лоялна конкуренция. В същото време „Северен поток-2“ и „Турски поток-2“ не спазват пазарните условия и трябва да бъдат спрени, ако Европа иска да има свободен пазар на доставките на газ. Последните новини по отношение на енергийните директиви на ЕС и изказването на кандидата на ХДС Манфред Вебер срещу Северен поток-2 ни дават основание за оптимизъм, че тези проекти могат да бъдат спрени.

 

Може би най-значителното политическо събитие в последно време е двупартийното противопоставяне на тези проекти в Американския конгрес. Последната демонстрация на тази двупартийност е съвместният законопроект, предложен от сенаторите Тед Круз и Джийн Шахийн за налагане на санкции от страна на Америка на компании, работещи по Северен поток -2. При наличието на постоянна подкрепа от страна на немското правителство за тези шантажни проекти на Путин, може би е необходима американска политическа намеса, за да се гарантира равнопоставеност и доставка на ВПГ за Източна Европа.

 

От Алекс Алексиев и Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар