Прочетено:4057
Zoomers

  Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо 62% от гражданите на ЕС гласуваха на парламентарните избори, избирателната активност бележи постоянен спад, достигайки рекордно ниските 43% през 2009 г., увеличавайки се с незначителните 0,9% в следващите избори през 2014 г. Изборите през 2019 г. достигнаха 50,9% избирателна активност, която я прави най-високата за последните двайсет години.   Това е важно по няколко причини, но най-вече поради факта, че парламентарните избори в страните от ЕС до голяма степен се превърнаха в начин, по който европейските граждани да могат да изразяват ревностно своите идеологии и политически убеждения. Повечето разбират, че макар да

Прочетено:4173
germany-france

  Дълго време истинската власт в Европейския съюз, макар и скрита зад високопарни думи като „повече Европа“, „солидарност“ и по-малко суверенитет за простосмъртните народи (т.е., Източна Европа), гласуваше като мнозинство, а не единодушно. Всичко това се основаваше на презумпцията за френско-германско споразумение по ключовите въпроси на Съюза, което по-често се градеше върху привидно, а не върху истинско единодушие в гледните точки на двете големи сили в континентална Европа. Сякаш за да разсеят собствените си съмнения и тези на евроскептиците по този въпрос, в началото на 2019 г. Германия и Франция пристъпиха към подписването на договора от Аахен. Договорът утвърждава модел на двустранно господство над Европа, който едва ли ще получи доброволна подкрепа от останалите държави-членки. Този въпрос добива все по-голяма важност, защото Борис Джонсън, заклет противник на оставането на Обединеното