Снимка: bsp-sevlievo.com

Снимка: bsp-sevlievo.com

 

Новината ме свари съвсем неподготвен: в рамките на програмата си „Kepping it modern” американската фондация „Getty” дарява безвъзмездно почти двеста хиляди долара за възстановяване и консервиране на паметника Бузлуджа. Бузлуджа е родното място на българския комунизъм, а комунизмът в Република България е официално обявен за престъпление. А само престъпници, съ-престъпници само възстановяват престъпност. Вярно е, че, както вероятно е в случая, ако го правят несъзнатетелно, това намалява моралната им вина – вярно е обаче също, че моралните последици от подобно безумие са все така разрушителни. Ако инвестицията идваше от кремълските старокагебисти, неокомунисти и братя на родните бесепари по идейни и бойни оръжия, тя нямаше да ме учуди – още с прохождането си чрез болшевизма преди стотина години комунистическата кауза разчиташе на интернационализма и на международната класово-партийна солидарност – разчита и днес. Както се оказа, съвсем основателно. Доколкото по предопределение благотворителността би трябвало да служи само на хуманни каузи, бих желал да попитам щедрите американски дарители дали ще възстановяват само чинията на Бузлуджа или и извисилия се над нея пилон с ярката петолъчка на върха му. И, започнал със задокеанските финанси, докъде ще стигне възстановителният процес – само херардиката ли ще бъде реставрирана? Защото историческата практика свидетелства, че границата между идейната символика и реализираната, приложната идейност често е размита – преди да се превърнат в социалнополитическа действителност, и най-благородните демокрации, и най-мракобесническите диктатури са били емблеми, знаци, алегории.

 

Емблема, знак и алегория е несъмнено и Бузлуджа. В моите очи – емблема, знак и алегория на най-зловещия режим в цялата ни хилядолетна история. За американските филантропи обаче явно не е така – иначе те едва ли биха хвърлили такива сериозни средства за един проект, който считат за морално прогнил. Когато се почувствам кое-що морално дезориентиран като гражданин, когато съм разколебан в преценката си на едно обществено явление, аз се обръщам към един мой задочен (доколкото не го познавам лично) съветник, в чиято нравственост и в чийто хуманизъм вярвам безусловно. И така, по повод предстоящото възстановяване на Бузлуджа отец Паоло Кортези заяви: „Срам за човечеството. Държава без музей за жертвите на тоталитарните режими да възстановява паметници на комунистическия режим.” Че за човечеството е срам, не ще и дума, срамът обаче е преди всичко за България. Обстоятелството пък, че средствата за това възстановяване идват от най-голямата демокрация под слънцето, прави срама още по-срамен, а абсурда още – по-абсурден.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Ако досега родните старо- и неокомунисти, които аз неведнъж съм окачествявал като хранители и пазители на злото, разчитаха само на собствени усилия и на подкрепа от кремълските си господари, сега вече те се радват на съдействието и на международната демократична общност. Е, не на цялата общност, но поне на онази част от нея, която е обезсмъртена от споменатата американска фондация. С нейните могъщи капитали зад гърба си нашите неуморими ветерани и техните ентусиазирани млади последователи няма да бъдат сами, обзавеждайки къщата-музей на патрона си Тодор Живков и вдигайки му монумент до небесата. Вече ще има пари и за церемониални чествания на най-мрачния ден в цялата ни национална история – девети септември – като ден на свободата, и за ритуални венци пред Паметника на съветската армия, и за обредни шествия в прослава на родното и съветско (то е едно и също) мракобесие. За тези, точно за тези грозни цели ще отидат под една или друга форма вложените от задокеанските благодетели долари. Ние очакваме от тях да подкрепят младата ни и неукрепнала демокрация, а те подкрепят нейните врагове.

 

Ето защо всички тези по-скоро наивни, отколкото злонамерени люде се побират в контингента на онези полезни идиоти, които лично Бащата на Октомврийската революция похвали като задгранични кръводарители на болшевизма. На тези полезни идиоти и на този им полезен идиотизъм се дължи до голяма степен и победата на комунизма в световен мащаб преди стотина години, и неговото възраждане днес на родна земя. Техните най-често талантливи пера възхваляваха в името на мира и прогреса човеконенавистната ленинска кауза из целия Свободен свят, техните левеещи политици се прекланяха доземи пред Кремъл, техните тактици и стратези на разведряването с готовност се прегръщаха по международните форуми с Брежнев и Живков. Всички тези инфантилни или користни функционери бяха обединени от идиотизма си на полезни идиоти – обединени са и днес. А ние, питомците на недостроения им реален социализъм, бяхме потърпевши не само от тиранията на родните тирани, а и от спонсорството на техните демократични задгранични спонсори. Потърпевши сме и днес – както на Бузлуджа, така и в подножието ѝ.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар