Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

 

Имате ли усещането че предстои обществен сблъсък?

Оправдано е.

 

Тези на власт не се справят, събитията доминират над възможностите им. Кризите вървят по много посоки, повече от тях акумулирани в отлагани решения във времето, които сега достигат прагово състояние.

 

Както с африканската чума. Пропуснали времето, в което нещата са могли да се поставят под контрол и …. джинът е излязъл от бутилката. Поради пленяване на институциите, те не функционират нормално, не обслужват публичния договор. Каналите за обмен на информация и за постигане на най-оптималните решения за запушени не само поради кадровия фактор /калинките/, но и поради подчиняване на публичните интереси на частно-корпоративни.

 

По африканската чума вече сме в режим на „свободно падане“ и земята се приближава. Не го разбирате, защото в екрана виждате само или предимно официалните гледни точки. Министър Танева се занимава най-вече с кризисен пиар в стил Фандъкова с идеята да се доведе зрителя или читателя до милозлива снизходителност.

 

Усещането, че Армагедон предстои остава.

 

Треморите в управляващата коалиция просто индикират че първоначалния договор е приключил. Идеята на Решетников бе в правителството да има представители на откритите про-руски кръгове, които да го контролират и да не позволяват решения срещу руските интереси – както това с договорите за Ф-16. Но линията Сидеров просто е несъвместима с националните интереси, дори в този „балансиран“ вид, който се предлагат от ГЕРБ-ВМРО-НФСБ.

 

Моделът на договаряне на интереси между различни кланове и групи вече не работи. Новото поколение на Пеевски, се нахвърли върху по-старите олигарси. „Милиционерите“ взеха властта и започнаха да овладяват всички лостове на изпълнителна, съдебна и законодателна власт.

 

Симеоновската школа победи Софийския университет. Грубата сила академичния подход.

Ново договаряне изглежда е невъзможно, особено когато „баницата“ за разделяне се превърна в малка пица – много апетити, малко ресурси. Кравата умря.

 

В ход влезе схемата Гешев – силова брутална схема. Молчать, не рассуждать – кремълския и орбановия модел. Тотален контрол и репресии – останалото го видяхте на протеста в Москва онзи ден. Скоро и у нас.

 

Палки, арести, „алергии“. Щом класиците на прехода като Алексей Петров пак се върнаха в играта, значи предстои ново раздаване.

 

Битката за главния прокурор е най-важната, защото прокурорския вертикал е най-важния остров на тоталитаризма днес – през него се контролира почти всичко. Проблемът обаче, че той не функционира и не удовлетворява публичния интерес – да обвинява престъпниците и ги вкарва в затвора с присъди, без да дели на свои и чужди. Превърна се в обикновена бухалка чрез която „силната“ група на деня решава проблемите си за власт и пари.

 

И тук идва сблъсъка между претенцията на затворената група прокурори да изберат главен прокурор с помощта на няколко души от ВСС и нуждата от публична легитимност на този избор.

 

В рамките на този модел прокуратурата не може да изпълни публичната си функция. Тя е затворена система без достатъчно системи за вътрешно балансиране, взаимен контрол и отвореност, които да дава възможност за озониране на системата. Прокурорите имат нужда от пространство за самостоятелност, независимост в дейността си.

 

Корупцията е повсеместна, когато не се справяш системно с този проблем, ставаш част от него. А това блокира общественото развитие, дори и за привилегированите членове на задкулисието, защото надпреварата в примъкване към себе си на по-голям пай, винаги остава някой „голям“ в неизгодна позиция. С други думи, прокуратурата в този си вид е непотребна, както на обществото, така и на голяма част от „богопомазаните“.

 

Пеевски и Доган отхапаха повече власт, отколкото могат да сдъвчат. Договорките вътре между отделните кланове и сили не могат да генерират публична подкрепа, дори минимална.

 

От тук нататък единствената възможност за задържане на власт на тази група узурпатори на власт е насилието и автокрацията, тоест „моделът Гешев“ или негов по-мек на вид, но със също толкова екстремистки цели. Това е пътят, по който демокрацията се изпразва от съдържание, корупцията става нова нормалност. Нито Пеевски, нито Доган, нито Цацаров могат да виреят при пазарна и политическа конкуренция.

 

Изборите не произвеждат най-оптималните решения. Изходът е предпоставен, пленен в рамките на манипулиран и купен вот, при всички случаи такъв, който не възпроизвежда обществения договор. Електронното, както и машинното гласуване, които могат да върнат публичното доверие и оптимизират управлението, са анатема.

 

Кризите макар и да се развиват в паралелен режим, взаимно се усилват. Примери много, да вземем енергетиката, където колапсът е неизбежен и предстоящ. Несъвместимостта между публичен и частно-корупционен интерес предполага остър конфликт в обществото и във властта.

 

Енергийните активи на Доган и на Ковачки – ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ“ Бобоб дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация Русе“ изсмукват целия кислород от енергетиката и принуждават държавните предприятия да трупат загуби и да фалират, а потребителите да плащат все по-високи сметки.

Ситуцията е гранична – или оставяме Доган и Ковачки, или закриваме предприятия заради скъп ток.

 

Единствената причина за съществуването на субсидирани чрез студения резерв олигархични централи е корупционния чадър от най-високо място. Министърът на енергетиката Петкова подписва разпределението на резерва и формално тя е лицето на сделката, но истинските решения се договарят много над нея.

 

Като добавим и бухалките на свръхскъпите емисионни квоти, които се плащат от държавните ТЕЦ, но не се плащат от ТЕЦ-овете на олигарсите, става ясно че катастрофата не е самослучила се.

 

За Пеевски единственият вариант е путинизация на управлението, още по-голяма репресия и тотален медиен контрол за да контролира наратива за случващото се, за да опитоми недоволството или го насочи в полето на лошите Прокопиев и Костов. Репресия, която укрепва вътрешните редици и целево отстрелва несъгласни с диктата бизнесмени и най-важното не позволява на протестната енергия да се развие.

 

Погледнете основната част от медиите около Пеевски –  те не са състоятелни и съществуват само и единствено защото кредитите им се рефинансират постоянно от банки близки до властта. Бизнес моделът на тези медии изобщо не предвижда връщане на кредити, а само обогатяване на единиците „главни“ редактори, които се представят за „собственици“. Ако не вършат работа, дърпат им шалтера и журналистите са на улицата.

 

Какъв по-добър мотив от това да ги научиш на послушание и изпълнение? Още повече, че повечето материали са неподписани и написалите ги не носят лична отговорност. Контрапротестът просто влиза в длъжностната характеристика.

 

Липсата на пазарна достоверност на репресивно-корупционния модел обаче, в последна сметка, ще го срути. Ножицата между пожелателност и реалност се разтваря, а заедно с това и разходите по възпроизводството му.

 

Вече не е достатъчно назначен комисионер да присъства при всеки по-голям обществен проект или поръчка. Дойде време за преразпределение на териториите и бизнес дарвинизъм, изяждане на по-слабите от по-силните и близките до властта. Апетитите на отделните кланове нарастват, а бизнесът генерира все по-малко възможности. Веднъж защото паразитиращия върху нормалния бизнес корупционен бизнес постоянно генерира дългове и дефицити, които не може да компенсира, а втори път заради претенциите си за тотална доминация – при която плевелите убиват полезното растение.

 

Политическият риск и разходите по средата стават забранително високи.

Досега имаше достатъчно свободни от намеса на „корпулентните“ зони в икономиката, която осигуряваше достатъчен ръст. Но скакалците, след като опустошат един сектор или един регион си търсят следваща жертва. Корпулентните хищници търсят нови жертви отвъд текущите си зони на интерес. На първо време атакуват първото поколение бизнес задкулисие – като Банев, Стайков, Арабаджиеви – останали извън мрежите на Мултигруп. Разчитат на това, че обществеността няма да реагира и защити „бързите“ богаташи.

 

Но те не са им достатъчни. Вече атакуват и Ай Ти сектора, не толкова защото разчитат да завземат бизнес или овладеят парични потоци – твърде неуки са за да разберат този бизнес, пък и бизнеса и паричните потоци лесно се пренасочват извън Територията. Но се страхуват, че оставят този сектор извън контрола си и могат да очакват неприятности, включително ако сектора се самоорганизира и започне да финансира опоненти на властта, като обезсмисли медийния им контрол чрез паралелни свободни информационни мрежи в Интернет.

 

Край на първа част

 

От Илиян Василев

 

Предстои обществен сблъсък и пренареждане на властта след криза – Част втора

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар