Прочетено:4964
rip

  Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 68-ма, но ето че изневиделица се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: За мъртви приятели се пише трудно. Не само поради демоничния страх, че един ден и за теб ще пишат така, а и защото смъртта му диша трескаво във врата ми – неудържима, налична, действителна, жива-живичка като самия живот. Живот, също толкова наличен, действителен и вездесъщ, живот, който Алекс живееше ненаситно и с едно завладяващо безумие до последния си час. И ако някой реши, че пълноценно изживеният живот е слаба утеха пред лицето на всемогъщата смърт, която е винаги краен победител, ще възразя, че според мен не е съвсем така. Не е така преди всичко,