публикувано на 02.08.19 в http://bnr.bg/horizont
Репортаж на Юлияна Корнажева
Алекс Алексиев

 

В 13:30 ч в столичния храм „Свети Седмочисленици“ ще бъде поклонението пред Алекс Алекиев – политически анализатор и експерт по международна сигурност – син на известния български сатирик и карикатурист Райко Алексиев и актрисата Весела Алексиева – емигрант и един от хората, за които казваме с уважение и признателност, че променят света

Неговите приятели – писателите-журналисти Димитър Бочев и Стойко Стоянов, писателят-психиатър Любомир Канов, анализаторът Илиян Василев и енергийният експерт Васко Начев разказваха спомени пред репортера Юлияна Корнажева.

В репортажа е използван и запис от последното интервю на Алекс Алексиев пред „Хоризонт до обед“ и архивен запис на майка му Весела, свързан с нейното преживяване по време на Втората световна война.

Алекс разказва, че след войната тя често е настанявана в лагери .

„Бях бебе, фактически когато да са го убили. Майка ми затова беше по лагерите. Живеехме в пълна немотия. Детството ми въобще не беше, бих казал хубаво. Бях туберколозен. Наричаше се „жлези“ навремето. Нямаше нищо за ядене. Даже дълги години след това майка ми в лагера се беше запознала с разни селянки, прекрасни хора, на които тя ми изпращаше за угояване – в Чупрене, в Челопеч, в други села. Наистина, бях там фактически за да ме угояват, защото нямаше в София нищо за ядене.“

На приятелите си Алексиев обичал да говори с дядо си Сандо, на когото е кръстен.

След края на детството си Алекс избягва от България. Учи в САЩ и за няколко години стига до най-високите сфери на секретна политика и работи като аналитик. Става и един от топекспертите в света по въпросите на радикалния ислям.

България присъства не само в работата на Алекс Алексиев. Тя присъства в общуването му – и с българи, и с американци. В ранчото си в Калифорния пренася семена от няколко сорта български домати и чушки.

„Смъртта на Алекс Алексиев е обида за хората на свободното слово, на честта и на добрия жест. След време може би и неговото име, както имената на много достойни мъже, ще бъде изтрито, за да останат да се виждат по добре имената на злодеите, каквато е навярно и целта на Градинаря, който ни е посадил – висяща в Безкрая градина от мислещи плевели“ – думите са на Борис Христов, поетът. И приятелят.

 

Чуйте целия репортаж тук

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар