Александър Райко Алексиев е кръстен на баща си, известният художник, карикатурист и сатирик Райко Алексиев, който през 1944 г. е измъчван и убит от подкрепяния от Съветския съюз комунистически режим в България. Майка му е изпратена за дълго в българския ГУЛАГ, откъдето има щастието да излезе жива. Тези събития създават контекста за живота и работата на сина им, който беше интензивен, целенасочен, дълбоко интелектуален, одухотворен и вдъхновяващ. Не е изненадващо, че Алекс изпитваше дълбока омраза към комунизма и към онези, които твърдят, че го следват или които предявяват нелепи искания в негово име.

 

Алекс е отгледан най-вече от бабите и дядовците си и от други роднини, към които той винаги хранеше огромна любов и уважение. Дядо му, по-специално, фигурираше в много от спомените на Алекс от детството му, които неизменно бяха пълни с черен хумор. Като син на „антисоциални“ родители, на Алекс е било отказано почти всичко, което се е приемало за даденост в кръговете на преданите на комунистите. Все пак, позволяват му да учи английска литература в Софийския държавен университет. Като млад мъж, той е изпратен да изкара военната си служба в строителните войски на българската армия, където дисидентите, политически неблагонадеждните и етническите малцинства са държани далеч от останалите военни части. Властите дори не са подозирали колко много този опит ще подпомогне и обогати с информация едно от най-амбициозните и успешни усилия на Алекс няколко десетилетия по-късно – разкриването на присъщите слабости на съветската власт.

 

Подобно на много други, които споделят тази реалност, Алекс напуска нелегално България през 1968 г., бягайки през границата на тогавашна Югославия. Това е опасно пътуване, но той не се задоволява да продължи напред сам, след като собствената му безопасност е гарантирана, а се връща до границата няколко пъти, за да прекара през нея свои скъпи приятели и да ги отведе към свободата. Той беше човек с монументална физическа смелост.

 

Алекс прекарва известно време в Мюнхен, където първоначално е хвърлен в затвора като невъзвращенец от Изтока, но той се възползва от този кратък престой, за да усъвършенства немския си и да учи. В крайна сметка ,с помощта на други български емигранти той емигрира в Съединените щати, не заради лъскавия живот и ярките светлини – поне все още не – а в Индианаполис, Индиана, в сърцето на американския Среден Запад, където работи като чирак на електротехник. Той често се измъква от тази реалност като пътува на Запад и работи в дърводобива и риболовния бизнес. Така заобича дълбоко американския живот на открито, сред природата. Ловът, риболовът, карането на ски, туризмът и просто лежането в палатка с бутилка хубаво питие, заобиколен от дивата природа или пустинята, се превърнаха в негова страст за цял живот.

 

Към средата на 70-те години на миналия век Алекс открива ярките светлини на Лос Анджелис, където му бе предопределено да прекара следващите няколко десетилетия. По това време катедрата по политология на Калифорнийския университет в Лос Анджелис имаше една своего рода стажантска програма съвместно с намиращата се наблизо Ранд Корпорация, световноизвестният мозъчен тръст в Санта Моника. Чрез UCLA Алекс стана част от екипа за национална сигурност на Ранд. В онези дни, Ранд Корпорацията беше център за задълбочени изследвания на СССР, особено на неговите военни възможности и стратегии, а сред служителите и бяха много от най-забележителните имена в изследванията в областта на националната сигурност.

 

Алекс започва като младши стажант, но бързо напредва и става старши анализатор и директор на проекти. Неговите клиенти включваха офиси в Пентагона, по-специално Службата за нетна оценка, ръководена от известния „Йода“, Андрю У. Маршал, за когото Алекс завърши много проекти по всички аспекти на съветските намерения и способности. Други клиенти бяха различни агенции на американската разузнавателна общност и повечето клонове на военните сили на САЩ. Темите на неговите изследвания обхващаха въпроси от военната сфера и областта на външната политика, свързани с НАТО, Варшавския договор и Съветския съюз и Източна Европа. Той също изследваше в дълбочина последиците от демографските промени, силите на национализма като цяло и динамиката на етническите и религиозни конфликти на много места по света.

 

Особено забележително беше едно пионерско проучване, в което той игра водеща роля – за изследване на характеристиките, динамиката и последиците от етническия фактор в съветските въоръжени сили. Ето тук неговият собствен опит в строителни войски, в които са служили множество войници от малцинствата, е бил формиращ. Възползвайки се от информация от първа ръка от новодошли емигранти от Съветския съюз в много страни по света, чрез разширени интервюта, на четири очи, Алекс и неговите колеги изготвиха проучване за разходите и ползите на Съветите, в опита им да поддържат голямо многоетническо присъствие в техните въоръжени сили. Изследването беше пробив в областта на информацията за Съветите. Нещо повече, в хода на проучването, анкетираните разкриха фактическа и анекдотична информация за военните способности и условията на съветските въоръжени сили, които анализаторите, четящи „Правда“ или дори специализирани съветски публикации, не биха могли да научат. Въздействието на изследването върху американската аналитична общност беше забележимо и доведе до много нови подходи в изучаването на военния капацитет на СССР. А основната теза на проучването – че етническото разнообразие в затворената съветска система е съществена слабост, бе демонстрирана при разпадането на СССР през 1991 г.

 

Между 1984 и 1992 г. Алекс е преподавател в Висшето училище за публична политика Rand / UCLA. След като напусна Ранд, Алекс насочи вниманието си към частния сектор, предоставяйки консултации на големи американски и европейски корпорации и инвестиционни банки по въпросите на руския и източноевропейските пазари, инвестиционни и приватизационни стратегии. Той също така консултираше по пазарите на облигации и акции в Русия, Източна Европа, Турция, Индонезия и други нововъзникващи пазари.

 

През 1990-1991 г., под натиска на вълнението от срива на комунизма в Източна Европа и СССР, Алекс беше изкушен да се върне в Мюнхен, за да стане директор на радиопредаването на Радио Свободна Европа на български език. Престоят му там е кратък, вероятно, защото вълнението наистина беше голямо. През 1992 г. Алекс се завръща в София, където е главен съветник (pro bono) на първия демократично избран премиер на България, Филип Димитров. От това време до смъртта си той пребивава и работи в България през голяма част от времето.

 

През годините след 1992 г. Алекс се занимаваше с бизнес в България и започна процеса на връщане на семейните имоти, които комунистическият режим беше откраднал от семейството му. Пътуваше често между България и САЩ, особено до неговото малко ранчо в Темпълтън, Калифорния. Този миниатюрен рай беше идеален за допълнителната страст на Алекс към селското стопанство. Със съпругата си Лори и децата Рене, Алекс, Ерик и Джон той се грижеше за 800 маслинови дървета, малко лозе и голяма и продуктивна зеленчукова градина. Техните партита в Темпълтън бяха легендарни, с прекрасна храна, сериозни интелектуални дискусии на теми от външната политика, които често се завършваха с лимерици и смях, и, разбира се, с виното на Алекс.

 

През 2002 г. Алекс служи като вицепрезидент за изследователската дейност в Центъра за политика за сигурност във Вашингтон, окръг Колумбия, където ръководи изследванията за национална сигурност, с ударение върху ислямския екстремизъм и тероризма. Тази тема беше основното му дело през остатъка от живота му.

 

Алекс беше човек с категорични мнения, но мненията му винаги бяха подкрепени със солиден емпиризъм. Малко изследователи биха могли да постигнат  неговите аналитични трудове в такъв широк спектър от източници: писмени, цифрови или чисто човешки. Любопитството му беше ненаситно. Много от по-гъвкавите академични типове го възприемаха като твърд и радикален. Когато беше прав – почти винаги – и двете неща бяха вярни. Алекс подкрепяше своите заключения с твърди данни и задълбочени изследвания. Онези от нас, които бяха по близо до него, се научиха отрано да не се съмняват в него, но този негов подход често му струваше бурни диспути; по-късно неговите прозрения къде постепенно, къде внезапно, ставаха все по-ясни и често бяха изключително дълбоки. Той изпреварваше връстниците си по всяка тема, в която избираше да се потопи, често много преди те да се заемат с нея.

 

Центърът за балкански и черноморски проучвания и особено Bulgaria Analytica са венецът на дългата и изявена кариера на Алекс. За времето му там разказват най-добре най-близките му, като неговия скъп приятел и сътрудник Илиян Василев. Последните няколко години на Алекс бяха заети с възкресяването на паметта и историята на неговия високоуважаван баща, с помощта на собствения му син, Ерик. В тези начинания мечтата му да служи на родната си земя направи пълен кръг. Той искаше да завърши там, където започна. Както винаги, го правеше с типичните за него страст, интуиция и хумор.

 

Алекс Алексиев направи света по-добро място и направи всички нас, които го познавахме и обичаме, по-добри хора. Той беше значима фигура в своя миг. Шекспир пише в „Както ви се харесва“ за хората, че на сцената на живота много пъти „влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…  “, като намеква за непостоянния характер на нашето време на земята и за многото роли, които тепърва трябва да изиграем. Подозирам, че великият бард е мислил за Алекс, който сега някъде се е заел с нова роля, за да изведе всички нас на по-високо ниво.

 

С. Ендерс Уимбуш

Alex Alexiev and Enders Wimbush

Алекс Алексиев и Ендерс Уимбуш

Alex Alexiev

Алекс Алексиев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар