buzludja

 

Като всяка друга, и тази година активисти и симпатизанти на БСП се сбират на Бузлуджа да честват себе си. По традиция те обичат не само да бъдат чествани – и да се себечестват обичат. Така беше по време на комунизма, така беше през преходните времена – така е и днес. Няма съмнение, че и в бъдеще ще е така. Аз се отнасям с подозрения към онези национално-исторически и граждански ритуали, които демокрацията ни унаследи от деспотизма. Защото политическите ритуали не са безсъдържателни символи – те са обществени етикети, обозначаващи едно или друго обществено съдържание. А когато това съдържание е усвоено от едно зловещо минало и е пренесено във времето, то прави и настоящето зловещо. Така подобни чествания се превръщат в реанимация на злото – на онова зло, което година след година те възраждат и обезсмъртяват, както за съвременници, така и за потомци – и то за поколения напред.

 

Тазгодишните обществени ентусиасти честват 128-та годишнина от организираното социалистическо движение в България. Във вековния си път това движение претърпя редица метаморфози – една от друга по-деструктивни морално. Тези метаморфози го отведоха от социалния идеализъм, от който потеглиха ветераните преди 128 години, право в царството на тоталитарното мракобесие, в което законните и незаконни наследници на основоположниците удавиха страната ни на 9-ти септември 1944 г. Бедата започна с обстоятелството, че след победата на Великата октомврийска социалистическа революция в началото на 20-те, която не бе нито велика, нито дори революция, а чиста проба преврат, българските социалисти година след година се себепоставяха в зависимост от Кремъл и неговия ненаситен външнополитически империализъм. Така с времето родните социалисти все по-ускорено се денационализираха и със същата ускореност се съветизираха. За да подготвят почвата за дългосрочното въдворяване чрез нашествието на Червената армия на онзи тоталитаризъм, който по цинизъм и жестокост няма равен на себе си в цялата ни хилядолетна национална история.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Ежегодните бузлуджански чествания си приличат като близнаци – всички те са излезли от една матрица. БСП е бюрократизирана до неузнаваемост казионна политическа формация – всеки творчески подход ѝ е природно чужд, тя предпочита калните коловози на миналото пред риска на нови експерименти. Така, като всяка друга, и тази година церемонията започна с поднасяне на венци пред паметника на Хаджи Димитър. Дотук добре – Хаджи Димитър е национален, общонационален герой и неговата кауза е кауза на всеки българин, пък бил той и бесепар. Така че не ритуалните венци в чест на националния ни герой ме безпокоят мене – безпокои ме тяхното церемониално продължение. Защото то никога не е само церемониално. И защото заедно с Хаджи Димитър неокомунистическите ни социалисти отдават почит и пред близкия паметник на Габровско-севлиевския партизански отряд. Да поставиш под една егида общонационалната кауза на една българска светиня и тяснопартийните конюнктурни интереси на един партизански отряд, значи да принизиш, да опетниш морално не само делото на Хаджи Димитър, а и националната ни памет. Докато Хаджи Димитър олицетворява родолюбието и националната ни доблест, въпросният партизански отряд не е нищо друго, освен една терористична банда, воюваща по съветско поръчение за съветските интереси на родна земя. Сиреч, докато каузата на Хаджи Димитър е национална, каузата на партизанското движение е антинационална, продажническа кауза, обслужваща не националната ни независимост, а заробването на страната ни от Кремъл – едно робство, белязано от триумфа на гнета и насилието. На никоя политическа партия не подобава подобно обсебване на една историческа кауза за пропагандни цели – най-малко на БСП.

 

И още един недовидян във вихъра на обществения ентусиазъм елемент ме стъписа – на симпатизантите си тази година БСП раздава като сувенири магнитчета с лика на Тодор Живков. Този дар вече е черешката на тортата. Той не е само политически декор – и политически пътепоказател е. Пътепоказател, водещ не към благополучието на общоевропейското ни бъдеще, а към дебрите на комунистическото ни минало. Не, не са прилепващи се магнитчета – отровни идеологически полепи са. Защото образът на малограмотния тиранин върху тях е образ на злото, към което БСП ни води – неотклонно и с бодра стъпка. Целият този маскарад напомня вуду ритуал, който възкресява от мрачната утроба на националното ни минало националния ни демонизъм. Местността, на която се разиграва ритуалът, се казва Историческа поляна. Да, поляната е действително историческа. За радост на БСП. И за проклятие на България.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар