lodkite

Porto Montenegro

 

Явления като „офшорен бизнес, инвестиции и банков свят” нерядко се приемат с недоверие в Източна Европа. Когато се говори за офшорен бизнес, често първото, което идва на ум, са корумпирани служители, които източват публични средства, след което преместват активите си в международни данъчни убежища и тайни банкови сметки.

 

Но самите източноевропейски държави са убежища за бизнеса и капитала, както и за инвестиционна имиграция. Със сравнително ниските си данъци и ниски разходи за живот и работна ръка, Източна Европа вече привлича предприемачи, инвеститори и емигранти, които искат да преместят бизнеса си, капитала и / или себе си на нови, по-зелени пасища.

 

Привлекателността на Източна Европа за номада капиталист

 

„Мисля, че Източна Европа е чудесно място“, заяви експертът по глобално гражданство Андрю Хендерсън в интервю за Bulgaria Analytica на брега на залива на Котор в Черна гора. „Източна Европа е комбинация от изгодна цена и култура.“

 

Andrew Henderson

Андрю Хендерсън

 

Хендерсън, който е основателят на консултантската фирма за данъци и имиграция Nomad Capitalist /Номад Капиталист, е взел решението да базира голяма част от своите операции на Балканите. Nomad Capitalist има офис в Белград и отваря офис в Скопие. Също така, летният дом на Хендерсън се намира в Черна гора, в района на Тиват.

 

Разяснявайки своята лична стратегия, Хендерсън похвали източноевропейците и по-конкретно – жителите на Балканите, за техните умения и стойността, която носят на работодателите. Хендерсън заяви, че Балканите са едно от най-добрите места в света за западните работодатели по отношение наемането на дистанционни работници или изграждането на работен екип.

 

Хората в Източна Европа са много по-близки в културен план до американците, отколкото азиатците, каза Хендерсън. Източноевропейските работници не се нуждаят от точни инструкции и те са свикнали да работят с по-голяма самостоятелност от азиатските работници, каза той. Освен това, източноевропейците са обикновено образовани хора, които са изпитали неблагополучие през целия си живот, което им дава предимство пред повечето западни граждани, каза Хендерсън.

 

Освен това, според него е много по-икономично да се наемат например сърби, отколкото филипинци. Във Филипините се говори добър английски, но страната предлага надценена работна ръка в сравнение с наличната в Източна Европа, каза Хендерсън.

 

По отношение на културата в най-широк смисъл, Хендерсън също отбелязва, че в Източна Европа липсва войнствената политическа коректност, която съществува в големите англоезични страни и в Западна Европа. Стигайки до темата за личния живот, той каза, че за момента регионът е много по-оптимално място за срещи и намиране на партньор, отколкото родината му, САЩ.

 

Но Хендерсън също така подчерта, че източноевропейските държави могат да направят много повече за привличане на капитали, особено от микроинвеститори, като предприемачи имигранти, които биха могли да влязат с бизнеса си и да наемат 10на души, например. Според него, микро-инвеститорите, а не мегапроекти като нефтопроводите, представляват бъдещето за някои икономики в региона.

 

Много държави в региона вече имат програми за привличане на бизнес и инвестиционна имиграция, но те правят твърде малко за маркетинг и реклама на тези програми и поради това не се открояват от останалите. Той добави, че някои държави в региона също така са възпрепятствани от съществуващото или бъдещото си членство в Европейския съюз, тъй като Брюксел ги притиска да запазят статуквото. Освен това, отношението на някои държави към имигрантите затруднява привличането на микро-инвеститори.

 

Хендерсън, предлага например хипотезата, при която държавите от региона биха предложили гражданство на 100 бизнесмени от Индия, които биха могли да пристигнат и незабавно да създадат работни места. Но според него, националната гордост често саботира чуждестранните инвестиции в Източна Европа.

 

Грузинският модел и кои биха могли да бъдат следващите Грузии

 

Хендерсън оценява Грузия като пример за страна в региона, която проведе успешни реформи. След революцията на розите, която доведе тогавашния президент Михаил Саакашвили на власт, Грузия намали данъците и промени регулациите, стимулирайки икономическия растеж. Сега, петнадесет години по-късно, процесът на реформи все още не е завършен, но Грузия все още служи за модел за други страни в региона, особено чрез опростената си данъчна система и прозрачността на управлението.

 

Хендерсън препоръчва Грузия днес като място за банкиране и закупуване на недвижими имоти, като последното може да доведе до разрешение за пребиваване на някои инвеститори. Въпреки че получаването на статут за пребиваване в страната става все по-трудно, Грузия е едно от най-лесните места за чужденци да открият банкова сметка и освен това много банки там предлагат висока лихва за сметките. Хендерсън казва, че недвижимите имоти в Грузия имат голям потенциал за доходност и поскъпване, за разлика от имотите в повечето останали страни от региона.

 

Освен това, поради неотдавнашната реформа на своята визова политика, страната предоставя възможност за номади и експати. Гражданите на много държави вече имат право да прекарат до една година в Грузия без виза – нещо, което Хендерсън описва като постилане на червен килим.

 

„Грузия винаги е била кръстопът“, заяви експертът по глобално гражданство.

 

Статутът на страната от Кавказкия регион като място за срещи и неутрално пространство в склонния към конфликти регион засилва способността и да привлича чуждестранни капитали, добави Хендерсън.

 

При настоящия президент Саломе Зурабичвили, която преди това е бил френски дипломат и която поведе дискурс за повишаване на трудовата етика в Грузия, страната има възможност да започне нова поредица от реформи, заяви Хендерсън.

 

Сред останалите държави от територията на бившите Съвети, Хендерсън посочва няколко други държави, които имат реалнии възможности да проведат реформи, подобно на Грузия. Съседна Армения преживя своята собствена революция – Кадифената революция от 2018 г., която свали просъветското правителство и доведе на власт премиера-реформатор Никол Пашинян.

 

Хендерсън оцени Армения като страна, която заедно с Грузия е модел за банково дело. Той също така похвали арменците за тяхната трудова етика, твърдост и интелигентност и каза, че страната предлага едни от най-добрите услуги в региона, макар че не е особено отворена за имигрантите.

 

В Украйна, при последните избори за президент бе избран Владимир Зеленски, който сега има подкрепата на парламентарно мнозинство, което предлага големи възможности за реформи. Хендерсън заяви, че Украйна може да се възползва от разклащането на политическата си система.

 

По неговите думи, Украйна има лоша репутация, но и предимството на мащаба си, за разлика от по-малките страни, които съставляват по-голямата част от региона. Наред с много други възможности, Украйна може да разшири съществуващата си програма за разрешение за пребиваване, за да привлече имигранти инвеститори.

 

„При население от 40 милиона души, има много повече място за хиляда индийци, които да бъдат приети по-лесно“, каза Хендерсън.

 

Според него, именно Балканите имат най-големи възможности за икономически растеж в региона, и по-конкретно Северна Македония, която може да бъде следващата Грузия.

 

„Това, което Грузия направи, е, че просто подходиха абсолютно радикално“, каза Хендерсън. „Мисля, че Македония донякъде следва този модел.“

 

Естонският модел и ограниченията на членството и в ЕС

 

Това, което откроява Северна Македония за Хендерсън, е, че страната е „по-гладна да вкара бизнес“, отколкото другите държави в региона. Хендерсън също така вижда потенциал в позицията на Северна Македония точно отвън, а не отвътре на Европейския съюз.

 

„Тя е на прага на ЕС, без да е в ЕС“, каза Хендерсън.

 

Именно това прави Северна Македония по-интересна от България за инвеститори и предприемачи като Хендерсън, освен ако изрично не искат да разположат бизнеса си именно в ЕС. Докато обсъждаше България, Хендерсън сподели един анекдот от времето, в което е проучвал възможностите за инвестиции в страната. Хендерсън си спомня, че са му казали следното, което е останало трайно в съзнанието му:

 

„Ние се опитваме да бъдем по-католици от папата.”

 

Хендерсън казва, че България все още е „новак в ЕС“ и докато София все още се опитва да получи членство в клубове като Шенген и еврозоната, българските управници се страхуват да предприемат стъпки, които биха направили страната по-отворена за предприемачи и инвеститори , за да не разгневят Брюксел.

 

Според Хендерсън, в рамките на ЕС има една източноевропейска държава, придобила известност с реформите си, насърчаващи предприемачество. Той визира прибалтийската държава Естония като модел, но тя е възпрепятствана от ЕС и понастоящем не получава цялото заслужено признание.

 

„Каква невероятна култура“, каза Хендерсън, описвайки Естония. „Ултра прозрачна, ултра лесна за работа, всичко е онлайн.“

 

Хендерсън отбеляза, че същото може да се каже и за Грузия, въпреки че Естония е известна с ефективното си електронно управление, докато Грузия няма такова.

Освен че е място, където човек може да плаща данъци почти мигновено, Естония има система за корпоративно данъчно облагане, която е послужила за модел за други страни, като Македония и Грузия. В естонската система корпоративните печалби не подлежат на облагане с данък, докато не бъдат разпределени. С други думи, това е система, в която плащате, след като разпределяте.

 

Но Хендерсън казва, че успехът на Естония всъщност се дължи на овладяването на това, което Северна Македония и повечето други страни в региона се борят да овладеят, а именно маркетингът.

 

„Предизвикателството при Естония е, че те са толкова добри в маркетинга, че сега всички смятат, че Естония е мястото, където трябва да се отиде, а всъщност не е така“, каза Хендерсън. „Те втълпяваха предимството на пребиваване в ЕС и 0 процента данък, докато не го разпределите. Втълпиха го на всички. И представят този идиличен образ на своята страна. Страната е много красива. “

 

Наред с другите проблеми, банковото дело в Естония е станало много трудно, по мнение на Хендерсън. Той добави, че „пребиваването в ЕС е симпатичен бонус.“

 

„Ако можеше да отидете в Естония, без ЕС да диша във врата Ви, би било фантастично”, добави Хендерсън.

 

Той каза, че съществува възможности и за други страни в региона, особено в Западните Балкани. Но експертът по глобално гражданство също заяви, че очаква по-скоро отделни изолирани мерки от балканските и източноевропейските държави, а не системни такива.

 

„Отново стигаме до тези малки страни, които проявиха решителност и направиха иновации“, каза Хендерсън, обобщавайки офшорните възможности в региона.

 

За да проследите как страните в региона осъществяват иновации с програми за инвестиционна имиграция, очаквайте част 2.

 

От Джош Фрийдман

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар