Никой, който следи Сирия и региона през последните години, не може да отрече, че патовата ситуация в северните райони на страната беше очаквана. След повече от година на преговори – повечето от тях без особен резултат и емоция – САЩ и Турция продължават да не успяват да разрешат различията си по отношение на установяването на т.нар. буферна зона по границата между Турция и Сирия. Президентът Реджеп Ердоган няколко пъти подчерта, че страната му има намерение да извърши интервенция в Северна и Североизточна Сирия, за да подсигури територията си от възможно проникване на силите на ПКК, които в момента са част от подкрепената от Вашингтон арабо-кюрдска коалиция Сирийски демократични сили. Последните заплахи за офанзива дойдоха точно в момента, когато посланик Джеймс Джефри посети Анкара, за да проведе разговори за Сирия. Веднага след това в турската столица пристигна американска военна делегация и започнаха протяжни дебати на затворени врати какво ще се прави оттук насетне.

 

Рискът от турска интервенция е голям и това е ясно за всеки експерт и наблюдател на събитията. Струпването на военна сила се случва от месеци. Анкара изпраща подкрепления в бунтовническите райони на Северна Сирия, където разполага със свои бази, докато в същото време се извършват дипломатически маневри за търсене на подкрепа, включително сред руската администрация, която също се интересува от случващото се в Североизточна Сирия. Една интервенция би направила ангажиментите на САЩ и техните съюзници значително по-трудни за постигане, в това число и продължаване на военните операции срещу Ислямска държава.

 

В разговорите си със САЩ за Североизточна Сирия, Турция изисква установяването на зона от 32 км. навътре в сирийска територия, простираща се от река Ефрат до сирийско-турската граница. САЩ се опиват да контрират предложението на Анкара в полза на идея за установяване на територия, в която турското присъствие ще е ограничено, патрулите ще са американско-турски, а кюрдските милиции ще бъдат изтеглени извън тази зона, която ще бъде от пет до 14 км. навътре в сирийска територия. Това основно разминаване в идеите произтича от разликата във възприятието на заплахите и интересите в Сирия – от една страна са опасенията на Анкара относно овластяването на кюрдските милиции, а от друга са притесненията на Вашингтон относно Ислямска държава. Този основен разрив разтревожи двамата съюзници от НАТО от края на 2014 г. и въпреки близо половин десетилетие на преговори, никоя от страните не може да предложи на другата компромис, удовлетворяващ основните национални интереси на всяка страна. Разликата в целите разделя съюзниците в НАТО от 2014 насам.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

В основата на разминаването между САЩ и Турция е фактът, че всяка страна има различна концепция за регионалната сигурност. И двете страни разглеждат другата като основен дестабилизиращ фактор в Близкия изток. Въпреки че и Анкара, и Вашингтон показват желание за провеждане на разговори, особено предвид факта, че разполагат с двете най-големи армии в НАТО, те реално не се интересуват от компромиси, защото всяка от страните приема своите интереси в Сирия за по-важни от тези на другия. Този детайли е особено важен в разбирането на спада в отношенията между САЩ и Турция.

 

Американско-турските преговори за установяване на буферна зона в Североизточна Сирия датират още от края на 2018 година, когато след телефонен разговор с Ердоган, Доналд Тръмп се противопостави на своите съветници и обяви, че ще подкрепи исканията на колегата си. Предложението на Ердоган представляваше начална оферта, предназначена да проправи пътя за генералната оферта – Турция да поеме контрола върху тази зона, като замени европейските и американски части, разположени в Североизточна Сирия, с турски войски. Зад това предложение стои и конкретна политическа и военна цел – ако Турция успее да се наложи в тази зона, така ще накара САЩ да започнат да скъсват отношения с кюрдските милиции, част от които са членове на Кюрдската работническа партия, водеща война с Анкара от 1984 година. За турската администрация предложението трябва да реши два проблема – смазване на крайнолевите кюрдски милиции и изтласкване на останалите в Източна Сирия клетки на Ислямска държава, които продължиха дейността си и след завземането на териториите на групировката.

syria

Забавянето в изпълнението на това предложение в крайна сметка се оказа в противовес на турските интереси. Това позволи на членовете на администрацията на Тръмп да го убедят да отмени заповедта си за изтегляне на американските сили и да остави около 1000 военни, които заедно с британски и френски сили да подпомагат работата на Сирийските демократични сили. Предизвикателствата пред Турция останаха и Анкара опитва все повее да прилага натиск, включително със заплахи, че ще атакува едностранни в Североизточна Сирия, ако Вашингтон не се съгласи да подкрепи съюзника си в НАТО, а не кюрдски марксистки групи.

 

Това, което Турция предлага е близко до все още продължаващите преговори за град Манбидж – сирийски град с предимно арабско население, разположен на река Ефрат и в момента под контрола на Сирийските демократични сили. През юни 2018 година, след месеци на турски заплахи за атака, САЩ и Анкара постигнаха споразумение за т.нар. Пътна карта за Манбидж. Планът включва три етапа, които трябва да разрешат различията относно контролът върху района. В първата фаза, Вашингтон и Анкара трябва да извършват отделни патрули, след това съвместни патрули и накрая реформиране на институциите в града, които трябва да ограничат участието на членове на ПКК. Освен механизмите по споразумението, реално нито Турция, нито САЩ са дали съгласието си по основните части от текста, което прави неизползваема Пътната карта, а напрежението между двете страни се трупа оттогава.

 

В крайна сметка, различията и липсата на адекватни преговори вероятно ще доведат до малки военни операции на Турция по границата със Сирия. Всъщност, такъв ход има стратегическо значение за Анкара. Ако турската армия успее да завземе градовете Тал Абияд и Кобане, разположени в граничната зона, по-късно това може да бъде използвано за искане на повече отстъпки от страна на САЩ. Вече има сигнали за напрежение около Тал Абияд, а от поне година насам се засилва размяната на артилерийски обстрел между кюрдите и турските гранични сили. Подобна военна стъпка няма да струва толкова много и съответно да натежи на бюджета – респективно, не носи сериозен риск за недоволство сред турската общественост. Такава стратегия, обаче, води до възможността турска територия да бъде обстрелвана и да има цивилни жертви.

 

Не е ясно как САЩ и Турция могат да постигнат компромис в сегашната ситуация и в близко бъдеще. Дори публични изявления за приятелство не означават нищо в момента, след като се вижда струпване на военна техника. Администрацията на Тръмп в крайна сметка реши да остане в Сирия, за да работи за интересите си и да подпомага Сирийските демократични сили. Турция и САЩ са страни, изпитващи силно недоверие помежду си, въпреки историческата обвързаност заради НАТО. Това е реалността сега и тя няма да се промени скоро. Компромис би означавал Анкара да приеме американската визия за Сирийските демократични сили, което е твърде много за Турция. Компромис означава, че турската администрация трябва да приеме един военен алианс за легитимен играч, а не за терористична група, чиито лидери искат да атакуват Турция. В момента САЩ са изправени пред два избора – или съюзника в НАТО, или партньора си в Сирия.

 

И тук идва Идлиб.

Районът, който изчезна от международните новини, е арена на тежки сблъсъци и интензивни въздушни удари на руската авиация. Докато регионалните сили се карат за бъдещето на една или друга част от Сирия, от април досега са загинали близо 1000 цивилни заради офанзивата на сирийския режим в Северозападна Сирия. Над 400 000 души са разселени, което още повече утежнява хуманитарната ситуация в Идлиб, където вече се намират над 3 милиона души – голяма част от тях разселени от други райони на Сирия семейства. Една от причините Турция да иска установяване на зона в Северна Сирия е именно желанието на Анкара да смекчи натиска по границата си с връщане на бежанци от своята територия в Сирия.

 

Въпреки многобройните разговори в Казахстан, примирие в Идлиб няма. Над 50 000 бунтовници се готвят за мащабна военна офанзива, която получава подкрепата на Русия. Идлиб също така е гореща точка между Анкара, Вашингтон, Асад и Русия. Турция заяви, че ще прояви търпение към САЩ, макар не и още дълго, а режимът на Асад използва почти същите думи към Турция, определена от Дамаск като окупационна сила. Само преди година Турция и Русия подписаха споразумение, според което Анкара трябва да принуди бунтовниците да свалят оръжие, а в замяна режимът ще спре офанзивата си. Нищо от това не е изпълнено, а всъщност споразумението така и не влиза наистина в сила. Самият сирийски режим също гледа враждебно на кюрдите и Сирийските демократични сили, като политици в Дамаск призовават за прочистване от Ефрат до границата с Ирак.

 

Русия наблюдава споровете между американци и турци с нетърпение, тъй като Москва е изправена пред дилема. Ако Анкара реши да извърши интервенция, Русия ще подкрепи сирийския режим в исканията турската армия да се изтегли от завзетите зони, не от любов към кюрдите, а за да изпълни ангажимента си да закрепи Асад, който иска връщане на всички сирийски територии под негов контрол. Но подобна позиция ще удари имиджа на Кремъл в Анкара, където съвсем наскоро бяха закупени системи С-400 въпреки протестите на НАТО и САЩ.

 

Докато Русия, Турция и САЩ не завършат тестовете докъде може да стигне напрежението в Идлиб и кюрдските територии, сирийците продължават да бъдат убивани и разселвани от домовете си. Хуманитарните организации са блокирани или напълно изтласкани заради дипломатическия ступор, а отникъде не се очаква оптимизъм.

 

Междувременно, други части на Сирия напомнят за себе си. В Южна Сирия се активизираха старите бунтовнически и активистки групи. Десетки офицери от сирийските правителствени сили бяха убити в Дараа и Дамаск през последните шест месеца при атаки, приписвани на бунтовници. Иранските милиции, разположени в района, са под натиск от една страна заради заплахите на Израел, който извършва редовни въздушни удари в граничната зона със Сирия, и от Русия от друга. Москва няма намерение да даде свобода на действие на Техеран, защото за Кремъл Сирия е руска зона на влияние.

 

Докато Турция и САЩ спорят, Русия и Иран навлизат в тежка конкуренция за влияние, Израел дебне иранците, бунтовниците се активизират в бившите си територии, които Асад завзе през последната година, кюрдите се готвят за турска интервенция, а от хаоса се възползва Ислямска държава, която е всичко друго, но не и унищожена. Взимането на дипломатически, военно и политически решения ще става все по-трудно за всички страни с интереси в Сирия.

 

От Руслан Трад

This entry was posted in Регионът and tagged , , , , , , by Ruslan Trad.

За Ruslan Trad

Руслан Трад е анализатор, автор, журналист на свободна практика с фокус върху Близък изток и Северна Африка. Водил е лекции в аудитории на СУ, НБУ, Дипломатически институт към МВнР и НАТО. Публикува репортажи от Ливан, Югоизточна Турция, Тунис, Ирак, Саудитска Арабия, Сирия и Тайланд. През 2014 заснема филм в Иракски Кюрдистан на фронтовите линии с „Ислямска държава“, а през 2016 снима в Тунис за политическата криза в страната и войната в Либия. През 2017 година излиза книгата му за войната в Сирия - "Убийството на една революция". Съосновател е на журнала за военни конфликти De Re Militari. Публикува в България и в чужбина. В края на 2019 се очаква публикуването на втората му книга, посветена на руските наемници в съавторство с Кирил Аврамов.
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар