slavi trifonov

 

Какви ли не държавни управленчески модели не опитахме през последните трийсетина години – и ляво-, и дясноцентристки; и служебни, и парламентарни правителства; и еднопартийни, и многопартийни държавни администрации. Не бяхме опитали само с шоумени, а ето че и това ни предстои. Не, не преувеличавам, не тичам пред вятъра – надеждата (за мен – по-скоро опасността) държавата ни да бъде яхната от най-популярния ни шоумен и екипа му нараства ден след ден. Намеквани епизодично от малкия екран, подсказани чрез един референдум със съмнителна легитимност и чрез индиректни заявки за медийно участие в оперативната политика, аспирациите към държавната власт зачестиха с приближаването на края на шоу-програмата. Шансът да се превърнем в държава на шоумени беше ту надценяван, ту подценяван през годините – ето че часът на истината настъпи. Една истина, от която аз се боя.

 

Бои се заедно с мен и цяла интелектуална България. Но хем се бои от настъпващото време, хем се уповава на него – човекът е така устроен, че най-кошмарните му страхове от най-витални надежди са придружавани. Само в страх не може да се живее – не може да се живее и само в илюзии за безстрашие. Компромисен вариант предлага надеждата. Която обаче също може да се окаже илюзорна. Такава се оказа надеждата ни, че Слави е добре ситуиран и добре обезпечен в шоуто си, извоювал си е милионна редовна и нередовна зрителска аудитория и едва ли ще тръгне да заменя телевизионния си уют с неволите и рисковете на политическата кариера. Но властолюбието е фактор, който понякога доминира над сребролюбието. Макар че с власт шоуменът разполагаше и чрез медията си. Но власт, разпиляна, разхвърлена в общественото пространство. Която той предпочете да замени с директната, с оперативната държавна власт. И закрачи – открито и прикрито, видимо и невидимо, но винаги неотклонно – към нея. Последователността му е на път да го възнагради. И, възнаграждавайки него, да накаже нас, неговите критици.

 

Твърдението, че чрез шоуто си Слави е яхнал чалгаджийската вълна, за да я превърне в своя лична политическа кариера, не е съвсем вярно. Или поне е непълно. Той не просто яхна тази мътна почвеническа вълна – той и я създаде, стана от неин популизатор неин съавтор. Създаваше я ден след ден и вечер след вечер чрез шоуто си. В което участваха и умни сънародници и чуждестранни гости, но участваха само като изключение – с годините все по-рядко. Докато студиото му се превърна в траен дом на най-булевардните, на най-вулгарните, на най-ординарните изпълнители. Чиято безскрупулност съперничеше само със сценичното им бездарие.

 

В днешната клоуниада се оглежда като в огледало утрешното национално управление. Едно управление, от което аз не желая да бъда управляван – колкото и да желае то да ме управлява. Надеждата ми, че пошлостта на шоу-спектакъла е толкова отявлена, че не може да остане неразпозната от хората, завърши с безнадеждност. Разпозната и осъдена тази пошлост бе само от шепа интелектуалци – не и от масата. Която, както пишат и Бердяев, и Ортега и Гасет, винаги е носител на безвкусицата, на примитивизма и злото. Кичозността на тълпата и кичозността от малкия екран се разпознаха взаимно и си смигнаха съучастнически. Една обща посредственост, която сроди бъдещи управлявани и бъдещи управляващи, спои ги в монолитна спойка. Тази спойка е продукт на базисната демокрация, която преди някоя-друга година шоумените ни се опитаха да прокарат на родна земя чрез споменатия референдум. Наплашен именно от нейната базисност, от примитивизма и неграмотността ѝ наплашен, аз напразно търся пристан в институционалната демокрация. Която явно ще загуби битката – на балканска земя тълпата е често краен победител, срещу нейната сляпа сила институционалната държава е беззащитна. Особено държава като нашата, чиято институционалност е сериозно подкопана от присъствието в нея на политически формации, чийто примитивизъм хармонира прекрасно с манталитета на шоумените ни. Те са новите гладиатори на древен Рим – днешните им милиони фенове са утрешните им милиони избиратели. Демокрацията не може да ги спре – тя е безсилна пред балканизма и бакалщината, тя ще им разчисти и обезпечи по силата на демократичността пътя към тяхната шоу-държава. Която никога няма да стане моя.

 

В моите стари очи всичко това не вещае нищо добро. Крайната равносметка е смесена – в нея проблясва и искрица надежда, затрупана обаче от цяла камара безнадеждност. Едно пошло предаване напуска националното медийно пространство – и това е хубаво. Неговата пошлост обаче е на път да се превърне от плебейска в коронована, от махленщина в елит, от народност в държавност. А това вече ме засяга лично – дори аз да не съм тълпата и да избягвам шоуизявите ѝ, след като съм гражданин на Република България, държавността ѝ няма как да избегна…

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар