Photo: Wikimedia Commons/ Michael Vadon

Photo: Wikimedia Commons/ Michael Vadon

Някой трябва да му напомни защо и как беше избран.

Неотдавнашната поредица от инциденти с масови стрелби в Ел Пасо, Тексас и Дейтона, Охайо, допълнително осветли дълбочината на предателството на Доналд Тръмп спрямо собствените му избиратели. След два от тези инциденти, Тръмп се обърна към обществеността и призова за повишена интернет цензура, както и за прилагане в национален мащаб на т.нар. „законодателство на червения флаг”, посредством което в някои щати се сигнализира и се отнемат оръжията от лица, които представляват потенциална заплаха. Предложението на Тръмп е интересна стратегия за президент, който спечели мажоритарния вот с помощта именно на собствениците на оръжия в 49 от 50 щата.

 

Законите за червения флаг варират в зависимост от областта и щата, но общата идея е да се предостави на членовете на семейството и близките познати възможността да поискат от съда временно отнемане на огнестрелните оръжия от лице, което считат за потенциален риск. В някои щати такива закони са вече в сила. Например, след стрелбата в Паркленд на 18 февруари 2018 г., Флорида почти веднага приложи закони за червения флаг. На пръв поглед това е разумно решение, като се има предвид, че в този случай стрелецът беше демонстрирал обезпокително поведение в социалните мрежи преди събитието, изпълнено с омраза и гняв и дори бе декларирал открито, че ще бъде професионален стрелец-убиец в училища, оставено като коментар под видеоклип в YouTube. Би било хубаво, ако законите за червения флаг са били в сила преди това събитие, така че властите да имат някакви индикации, че той е заплаха и да се намесят предварително, нали? За съжаление, ФБР всъщност бяха предупредени за тревожното поведение на стрелеца в интернет, включително от собственика на канала в Youtube, под чийто пост стрелецът предричаше, че ще открие стрелба в училище. Уви, ФБР не направиха нищо.

 

Проблемът не беше липсата на закони, а фаталната небрежност от страна на американските власти и фактът, че не направиха никакъв опит за намеса. Въвеждането на този закон беше почти интуитивна реакция на събитие, което би могло да бъде предотвратено без такова провокативно законодателство, което може да има дълбоки последици за първото, второто и петото изменение на Конституцията на САЩ.

 

Като се има предвид, че американската култура върви по все по-деликатни пътеки, предоставянето на правомощия на големи маси от чувствителни хора да определят кой може да се квалифицира като „потенциален риск“, е предложение с потенциал за възможни лъжливи обвинения. Свободата на словото е първото и най-важно конституционно право в САЩ и предвид склонността на младите американци да се чувстват застрашени, не е трудно да си представим как с тази система за докладване с червен флаг може да бъде злоупотребено. След като бъдете докладвани, имате много малко възможности да реагирате. Съдията ще разреши или откаже издаването на Заповед за защита от екстремни рискове (ERPO) срещу Вас. Ако разреши, преценката остава в ръцете на полицията, за да реши колко скоро са необходими действия по отношение на Вас и Вашето огнестрелно оръжие, с цел гарантиране на обществената сигурност. Полицаите могат да се появят на прага Ви веднага със заповед, без да Ви уведомят предварително, а направо да почукат на вратата Ви. Предоставянето на възможност на гражданите да правят субективен арбитраж по отношение на „потенциален риск“ може да доведе до предоставяне на възможност за действие по преценка на полицията, така че да Ви изземат оръжията и да Ви разпитат без надлежен процес. Това прилича по-скоро на един дистопичен комунистически свят, а не на Съединените американски щати.

 

Освен това, споменаването на „интернет цензура “ от Тръмп е доста странно. Като се има предвид, че през март той написа в Туитър, че ще „обърне внимание” на проблема с изключително консервативната цензура на публикации и потребители в социалните медии и дори промотира хаштага „#stopthebias“ (да сложим край на предразсъдъците – Б.пр.), предполага се, че Тръмп е наясно към кого е насочена основната част от интернет цензурата и затова не би я насърчавал. Повече интернет цензура означава повече нарушаване на свободата на идеите и свободата на словото, върху които е изградена Америка и най-вече по отношение на идеите и словото, които са дясно ориентирани. Ако Тръмп действа по този план, за да хване потенциални масови стрелци, той ще предостави на клонящите наляво гиганти сред социалните мрежи повече възможности да цензурират собствената му база от поддръжници. Той използваше интернет много умело при изборите през 2016 г и ако сега му обърне гръб, това би било сериозна грешка.

 

Въпреки, че девизът на кампанията му за изборите през 2020 г. е „направените от мен обещания са изпълнени обещания”, разминаването на Тръмп със собствената му база от гласоподаватели далеч надвишава привързаността му към консерватизма. Преди да говорим по-обстойно по този въпрос, важно е да разберем, че победата му в изборите през 2016 г. беше „на кантар”.

 

Не е тайна, че Тръмп загуби популярния вот с почти четири милиона гласа. Той спечели избирателните колегии с привидно огромно предимство (306 срещу 232), но победата му в три основни щата беше маргинална, с общо 80 000 гласа. В Мичиган той спечели само с около 11 000 гласа, в Пенсилвания с почти 47 000, а в Уисконсин с малко над 22 000. Тези три щата и общо 80 000 души, които му помогнаха да спечели там, представляват 46 избирателни гласа, които, ако Клинтън бе спечелила, биха променили резултата от изборите.

 

Предупредителната светлина на фона на всичко това е, че все още не се знае кой ще бъде номинираният от демократите кандидат и дори все още не знаем със сигурност, че Тръмп ще участва в изборната кампания през 2020 г. Също така, заслужава да се отбележи, че стратегията на кампанията му беше блестяща и той добре знаеше колко близо ще бъдат резултатите в споменатите по-горе основни за изборите щати. Той не спечели тези щати случайно, но имайки предвид колко маргинална бе победата му, постоянното му отстъпване пред медиите и пред исканията на левичарите му създават такъв имидж, сякаш не иска да бъде преизбиран.

 

Кампанията на Тръмп предизвика вълнение сред избирателите чрез акцентиране на три конкретни въпроса: изграждането на стената, „пресушаване на блатото“ и спиране на безсмислената намеса на САЩ в други държави.

 

Най-известното му становище – това, която наистина му спечели изборите, беше твърдата му позиция по отношение на имиграцията. „Да изградим стената“ беше двигателят на кампанията му и с помощта на републиканския контрол в камарата на представителите и сената към момента на встъпването му в длъжност, той обеща да започне изграждането и веднага и да я завърши с рекордна скорост и на ниска цена. Къде е стената? На този въпрос няма ясен отговор. И Тръмп, и Департаментът по вътрешна сигурност (DHS) упорито мълчат. По отношение на предоставените ни цифри за изграждането и, не е ясно дали се отнасят за лъскавата нова стена с търговска марка „Тръмп” или за реновации на това, което вече беше построено преди Тръмп да бъде избран.

 

Скорошен доклад сочи, че не е изградена нито една миля нова стена и са реновирани малко повече от 60 мили от съществуващата вече. Като се има предвид, че границата е дълга 2000 мили и почти всички предишни огради трябва да бъдат модернизирани, това на практика не е нищо. Междувременно, положението с незаконната имиграция от южната граница е все така незавидно. Само за тази година, до края на юли 2019 г., граничният патрул е задържал 760 000 души, опитващи се да прекосят незаконно южната граница. След като са задържани, те подлежат на абсурдната програма „залавяне и освобождаване“. Това означава, че след като са задържани, нелегалните имигранти престояват в ареста една нощ, след което са освободени на територията на САЩ и им е казано да се явят в съда след месец, за да се изправят пред съдия по имиграцията за процес за депортиране. Не е трудно да се отгатне колко от тях се явяват на такъв процес. Програмата би трябвало да се нарича „Добре дошли в Америка”.

 

Освен това, тези цифри не отчитат незаконните имигранти, които не са заловени. Никой няма точна представа колко нелегални имигранти се измъкват без последствия. По-рано тази година един федерален съдия блокира опитите за добавяне на допълнителен въпрос към анкетата за преброяване на населението през 2020 г. Въпросът е „Гражданин на САЩ ли сте?“ Така, че ние никога няма да знаем приблизително колко нелегални имигранти са в страната, като оценките варират в диапазона 15-30 милиона. С темповете, с които имигрантите заливат границата през мандата на Тръмп, съм склонен да вярвам, че втората цифра е по-точна.

 

Тръмп обяви кризата на южната граница за извънредно положение и заплаши със затягане на режима за даване на гражданство на родените в страната, но оттогава не е направил почти нищо. Става трудно да се прецени дали той иска да спечели през 2020 г., поради бездействието му пред въпросното „извънредно положение“. Ако той иска да спечели, това е първото нещо, което искаме да му напомним.

 

Вторият въпрос, поставен от Тръмп на дневен ред – „пресушаването на блатото“ – е термин, използван за пръв път от Роналд Рейгън за борбата срещу специалните интереси, лобистите и корупцията във Вашингтон. В устата на Тръмп, кандидат без много предишен опит в политиката, той имаше допълнителен смисъл – да се вкарат няколко свежи лица със свежи идеи в политическия център на страната. Изморената и застояла политика на обичайните заподозрени беше изпяла своята песен, според Тръмп. За съжаление, във Вашингтон блатото днес е все така мътно. Лобистките и специални групи по интереси се увеличиха през 2017 и 2018 г., а администрацията на Тръмп понастоящем включва 79 бивши лобисти, като 20 от тях работят в изпълнителната служба на президента.

 

В речта си за реформа в областта на етиката, която получи огромно одобрение от пддръжниците му, Тръмп обеща поправка в конституцията, налагаща ограничения на срока на мандата на членовете на Конгреса. Това би елиминирало почти половината от Конгреса и наистина би пресушило блатото. Нямахме такъв късмет.

 

В същата реч той призова за забрана на членовете на Конгреса и федералните служители да лобират в рамките на пет години след мандата им, за по-строги правила за това какво представлява лобистът и какво консултантът, както и забрана на висшите държавни служители да лобират за чуждестранни правителства. Нищо от това не е направено, всъщност нещата са все така зле, както и преди.

 

В случаите, когато не е наел кариерни политици от Вашингтон, Тръмп прибягва до непотизъм. Струва ни се, че на всяка публикувана снимка от срещите му с ръководители на чуждестранни правителства, присъства и неговата неквалифицирана дъщеря Иванка. Твърди се, че ролята на съпруа и, зетът на Тръмп Джаред Кушнер, се е превърнала в „нещо, което би могло да затъмни другите длъжности в администрацията на Тръмп“.

 

Въпросният 38-годишен старши съветник на президента, който няма дипломатически, военен или външнополитически опит, беше натоварен с изготвянето на имиграционния план ота 620 страници, който Тръмп би искал да приеме до 2020 г. Ролята му на мирен пратеник в Близкия Изток и топ съветник по отношенията с Канада, Китай и Мексико, все повече нараства. Отреждането на такава роля на един млад човек, без опит в управлението, е безпрецедентен ход. И малкото, което източи от блатото, Тръмп замени с озадачаващи прояви на непотизъм.

 

И последното от трите основни обещания на кампанията, която спечели на Тръмп изборите и обедини неговите избиратели, беше неговото настоятелно вричане, че ще намали мащаба на чуждестранната намеса на САЩ. През цялата си предизборна кампания той постоянно заклеймяваше бившия президент Джордж У. Буш за това, че ненужно въвлече САЩ във войната в Ирак. Откакто встъпи в длъжност, той има зад гърба си един неуспешен преврат във Венецуела, пркъсване на отношенията с Иран, които все повече доближават ръба на конфликта с всяка измината седмица, наложено вето на двустранна резолюция, която би спряла американското участие в Йемен и наскоро изостави усилията за орязвне на 4 милиарда долара ненужна външна помощ. Тук трябва да признаем, че той извади американските войски от Сирия, след като едностранно обяви, че „ИДИЛ е победен“, без да се смущава от въпросителните погледи на останалия свят.

 

Пълният крах на тези три обещания, които бяха и лозунгите на неговата предизборна кампания, ще улеснят демократите да атакуват на етапа на дебатите през 2020 г. Верните последователи на Тръмп посочват в негова защита неща като намаляване на данъците, за да защитят мантрата на „направените от мен обещания са изпълнени обещания”, но всеки републикански кандидат за президент обещава намаляване на данъците. Обещанията за намаляване на данъците не са причината, поради която Тръмп спечели. Той спечели, защото обещаваше неща, които никой друг кандидат не беше обещавал. Именно поради това, в последствие той успя напълно да отчужди хората, които гласуваха за него само заради тези помпозни обещания. Отново да припомним – маржът на победата, с който Тръмп спечели, е толкова пренебрежимо малък, че дори ако беше спазил обещанията си, резултатът от следващите избори в голяма степен ще зависи от това, кого ще номинират демократите. 80 000 гласа не са нищо – в наши дни това е един футболен стадион със средни размери. Днес дори според любимите му анкети на Fox News, Тръмп би загубил двубоя с всеки от четиримата най-добри кандидати на демократите.

 

Демократите са възприели обратен подход в критиките си към Тръмп. През последните три години те са заети да посочват какво точно е направил той, за да постави „Америка на първо място“, и то не е много. Тези избори могат да бъдат лесно загубени от Тръмп, ако демократите просто посочат на избирателите му всичко, което той не е изпълнил.

 

От Ерик Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар