PROTEST

 

На 3 септември се случи събитие с историческо значение. Малцина схванаха историческия отпечатък на това, което би трябвало да е стандартно дипломатическо разногласие между руското посолство в София и българското МВнР. Тази дата ще остане в аналите на историята, ако не като маркер за края на прехода от съветски към европейски тип самосъзнание в България, то като първото официално предизвикателство на българските власти към монопола на съветския разказ за съветско-българската история около и след 9 септември 1944 г.

 

Случаят, който предизвика цялата история, беше изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“, организирана от руското посолство в България, която е част от голямо глобално начинание на руското МВнР, което ще обхване над 20 държави в САЩ и Европа през следващите 7 месеца. Целта е ясна – да се разпространи „светото слово“ и версията на Москва по причините, довели до избухването на Втората световна война, и отново да се наложи версията за „освободителната“ мисия на Червената армия в Източна Европа и изобщо в Европа.

 

За изненада на мнозина, включително и в България, българското външно министерство прояви нетипична смелост и категорично осъди инициативата на Руското историческо дружество, начело със Сергей Наришкин, ръководител на Службата за външно разузнаване на Русия. Поредицата от изложби на МВнР пропагандират, че Сталин е спасителят на Европа, докато пактът Рибентроп-Молотов и нахлуването в Полша са оправдани действия. Официалният „луд“ в руската политика Владимир Жириновски, който често изговаря мнението на Кремъл, използва трибуната на Госдумата, за да шокира света, че Полша е виновна, че е нападната от Хитлер.

 

Част от тази мащабна пропагандна офанзива, която започна с откриването на руската изложба на 20 август в Москва тази година, са и следващите две еднакви изложби – в Талин и София, като последната се открива именно на 9 септември, датата на която Червената армия постави на власт чрез преврат комунистите. Това събитие разкъса България и я държа далеч от европейските и корени в продължение на 45 години. Изборът на тази дата за откриване на изложбата сам по себе си не трябва да е изненада, тъй като Кремъл винаги е разчитал на своите местни последователи, наследниците на някогашните партизани и комунисти, които с помощта на Червената армия свалят законното правителство. Събитията от преди 75 години продължават да бъдат отворена рана в българското общество и до днес. Досега „битките“ се водеха на ниво публичен дебат, без намесата на официалните институции. Опитът за демонтиране на Паметника на Съветската армия преди около 28 години, след решение на Столичната община, беше блокиран от централните български власти с лъжливите аргументи, че ПСА е част от междуправителствен договор като военен паметник. Допреди седмица изглеждаше, че българското правителство се дистанцира от този дебат.

 

В критичното прессъобщение на външното министерство относно изложбата се заявява по недвусмислен начин: „Без да отричаме приноса на Съветския съюз за поражението на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите си че щиковете на съветската армия, донесоха на  народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, потискане на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъсване от динамиката на процесите в развитите европейски страни.

Министерството на външните работи няма нищо общо с това събитие и съветваме руското посолство да откаже подкрепата си за съмнителна историческа теза („освобождение“), която привилегирова само някои политически кръгове в България и като такава представлява намеса във вътрешнополитическият дебат у нас.“

 

За първи път в официален документ на българското МВнР пряко се оспорва свещената интерпретация на Русия за ролята на Сталин и Червената армия като „освободители“. Българското външно министерство отива една стъпка по-нататък, като предоставя свой собствен, напълно противоположен прочит на историята, определяйки Съветския съюз като „репресивна сила“, като де факто признава, че България е била незаконно окупирана и по подразбиране е претърпяла загуби и принудителна изолация от европейските си корени.

 

Защо това е важно?

Фактът е, че Съветската армия обявява война и нахлува в страна, която вече е обявила война на нацистка Германия и има ново антинацистко правителство. И американският, и британският посланик протестират срещу инвазията, което неутрализира напълно аргумента, че инвазията е координиран акт. Българският елит се почувства предаден, тъй като цар Борис Трети прави всичко възможно, за да предпази страната от Източния фронт и поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз. Това имаше своята цена, която бе платена и от монарха и от българските правителства. Окупацията доведе до безпрецедентен като жестокост и мащаб в Европа елитоцид, който се отрази върху развитието на страната в продължение на десетилетия напред, като последствията още са налице.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

След 1989 г. страните от Източна Европа, някои по-рано, други по-късно, започнаха да се освобождават от съветската и постсъветската догма за освободителната мисия на Червената армия, зад което се крие моралното и политическо оправдание за господството на Москва над Източна Европа в следвоенния период. Изграждайки няколко темелни тези, днес Кремъл се опитва да надгради собствения си разказ и да предотврати по-нататъшни щети след знаменателното отсъствие на руския президент Путин от възпоменателната среща на 80-годишнината от началото на войната в Полша. Варшава получи извинения от Германия за нахлуване в Полша, от Русия получи проповед. Путин се зае с ресталинизация на своята страна, разширявайки претенциите си върху бившите съветски сфери на влияние върху цяла Източна Европа, и тази проява обслужва именно тази цел.

 

Кои са основните послания в тази изложба, изхождайки на това, което видни руски политици казаха по време на нейното откриване в Москва на 20 август?

Сергей Наришкин смята, че Втората световна война е доказала без съмнение, че сигурността в Европа е невъзможна без Русия. Това е дългогодишен рефрен, чрез която Путин се опитва да наложи връщането си към Г-7 и да „нормализира“ отношенията със Запада според собствените му условия. Това и други ключови послания ще бъдат озвучени от съответните руски посланици във всички страни, където ще бъде открита изложбата.

 

Друга основна тема, според външния министър Лавров, е да се дадат нови доказателства, че Сталин се е опитвал да избегне войната – ключова линия при търсенето на оправдание за нахлуването в Полша. Изложбата показва документи за опитите на Русия да убеди Полша да позволи на съветските войски да защитават Полша – и това трябва да се приеме като ултимативно доказателство за миролюбието на Сталин.

 

Неслучайно изложбата е инициирана от Руското историческо дружество, което използва ресурсната база и мрежите на руското гражданско разузнаване и руската дипломатическа служба. За Москва битката за историята не се ограничава единствено до това чий разказ за случилото се преди 75 или 80 години ще надделее. Това е борба за оправдаване на случилото се след това, за ролята на Кремъл и за всички онези, които са се възползвали от потисничеството на Червената армия в следвоенните години – левите и комунистическите партии и техните наследници, които никога не биха имали шанса да спечелят избори в конкурентен и свободен изборен процес.

 

Претенцията за „освободителната“ мисия на Сталин се използва, за да оправдае правото на Съветския съюз да очаква и дори да изисква „благодарност“ и по подразбиране подчинение от всички източноевропейски страни. Тази линия на мислене се налага и сега, когато Русия се опитва безуспешно да стъпи в обувките на Съветския съюз и да превърне благодарността в осезаеми ползи – както политически, така и материални – привилегирован достъп до пазара на руски енергийни ресурси и отчитане на нейните интереси в региона.

 

И тъй като страни като България закъсняха в процеса на здравословно дистанциране от Кремъл, съобщението на българското МВнР се възприе като декларация за независимост, което направи и медийните заглавия.

 

Защо сега?

Смелостта да се назоват нещата с техните собствени имена и да се даде по-широк контекст на това, което изглежда като тривиална и рутинна дипломатическа дейност, служи за да се тестват новите граници на свободата във външнополитическата област, която дават на страната задълбочаващата и се интеграция в ЕС и НАТО. Правителството нямаше да рискува ответни реакции, освен ако не е убедено, че Русия не е в състояние да го накаже нито политически, нито икономически.

 

Достатъчно е да прегледате списъка с текущите уязвимости на България, които Русия традиционно използва.

 

Ако Москва избере твърда игра и прекъсне доставките на природен газ, Газпром незабавно ще загуби пазарния си дял в България, а приходите от продажби на цени, много по-високи от където и да е в Европа, ще секнат. Страната е в състояние да си осигури пълна подмяна на руския газ за по-малксо от два месеца – като по-голямата част от това време е за процедури съгласно закона за обществените поръчки – като получи по-евтин газ от алтернативни източници и маршрути извън обхвата на Русия и нейния контрол.

 

Русия на практика няма средства за да „санкционира“ България, като използва доставките на суров нефт. Всяка неблагоприятна игра ще навреди на интересите на Лукойл, компрометирайки нейните свръхпечалби от България. Дори в крайния вариант, при който Кремъл просто нарежда на Лукойл, резултатът ще бъде незабавен – компанията ще трябва да напусне страната.

 

В областта на снабдяването със свежо ядрено гориво има алтернатива, която може напълно да компенсира опцията Росатом. Проектът за АЕЦ „Белене“ се заплаща от българската държава, „Росатом“, не е в състояние сам да действа като стратегически инвеститор.

 

Подобна картина описва и разширяването на проекта Турски поток през България, където зависимостта е напълно асиметрична и не е в полза на Газпром. Българският „Булгартрансгаз“ плаща, което му дава правото да избира пътя и средствата, в допълнение, алтернативите на руския газ за транзитни приходи стават все повече с всеки изминат ден.

 

Дори призивите, споделяни в руските медии, за спиране на чартърните полети до и от България, кънтят на кухо, тъй като голяма част от руския туристически поток е извън контрола на руските власти. От една страна, повечето от пристигащите руски граждани притежават имоти в България, което оправдава пътуването им или пътуването на техен приятел или клиенти. Каквото и да предприеме Кремъл като наказателни действия, първо ще навреди на собствените си граждани.

 

От друга страна, през последните 10-15 години все по-големи части от веригата на стойността свързана с руските туристи попадат под контрола на руските компании и собственици. Оттук нататък призивът – нека накажем България, като съкратим руските й туристи, първо ще застраши интересите на руските собственици или руските туристически агенции, апартаментен тип хотели и други собственици на недвижими имоти. Не случайно, въпреки санкциите, свързани с Крим, размерът на рускоговорящото малцинство продължава да расте, макар и напоследък с по-ниски темпове, но това отново е поради изцяло руски фактори – намаляващи доходи, нестабилност на валутата и задълбочаваща се икономическа криза в Русия.

 

Търговията с Русия и особено износът на България отдавна са на санитарен минимум, което я прави практически неуязвима за руските политически наказателни действия. Износът на Русия за България ще пострада най-много.

 

Прессъобщението на българското външно министерство, в което изразява недоволството си от плановете на руското посолство да бъде домакин на изложба в Руския културно-информационен център, няма да „затвори“ историята. Ще има последици от определянето на следвоенния период като „окупация“, защото това предполага отговорност на окупатора, насърчавайки по-нататъшни и по-радикални действия, включително премахване на сталински паметници, имена от съветско време и символи, свързани с окупационния режим. Паметниците на съветската армия не могат да се считат за мемориали от времето на войната, доколкото не е имало военни действия и жертви от страна на Червената армия.

 

Промяната може да намери израз и в смяна на имена на улици, градове, места и ръст в интереса към преосмисляне на историята в контекста на завръщането на България към традициите и ценностите от преди Втората Световна Война.

 

Започва здравословен процес, който, макар и забавен, може да помогне на източноевропейските държави да намерят оптималната дистанция и баланс в отношенията с Русия.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар