ukraine church

 

Миналата есен (11 октомври) Вселенската патриаршия отмени решението си за временно прехвърляне на Москва на правото да ръкополага всенародно избрания Киевски митрополит на основание на неспазените условия от страна на РПЦ, както и поради промяната в глобалната обществено-политическа ситуация. Така Вселенската патриаршия възстанови Киевската митрополия под своя омофор. Въпреки че през последните 300 години Москва управляваше Киевската метрополия, изкоренявайки всякакви местните традиции в Украйна, като постепенно стесняваше правата на митрополията. С решението си Вселенският престол de facto обяви за невалидна анатемата на митрополит Филарет (Украинска православна църква – Киевската патриаршия, УПЦ КП), провъзгласена от Москва и съответно призна каноничността на извършените от него ръкоположения, както и призна каноничността на ръкоположенията на Украинската автокефална православна църква (УАПЦ). В същото време ръководителят на УПЦ на Московската патриаршия (УПЦ МП) Онуфрий бе поканен да се присъедини към възобновената Киевска метрополия и да номинира кандидатурата си за поста на неин предстоятел. Той обаче не се яви на организирания поместен събор.

 

На 15 декември 2018 г. в Киев, в катедралата „Света София“ се проведе Обединителният събор, където след изпращане на лични покани до всеки украински епископи, беше взето решение за обединяване на трите православни юрисдикции на Украйна. Съборът беше председателстван от специално назначен екзарх на Вселенския престол – митрополита на Франция Емануил (Адамакис). Така Украинската православна църква – Киевската патриаршия и Украинската автокефална православна църква (и двете в навечерието на събора решиха да се разпуснат) станаха част от Киевската митрополия на Константинополска патриаршия. В същото време третият клон – Украинската православна църква (Московска патриаршия) – беше представен само от двама епископи, които не представляваха мнозинство. На този събор беше приет и уставът, предложен от константинополските канонисти, и беше избран ръководителят на новата митрополия – Киевският митрополит Епифаний (Думенко), който беше смятан за протеже на патриарха на УПЦ КП Филарет. Последният на събора получи титлата „почетен патриарх“.

 

На 5 януари 2019 г. Константинополският патриарх Вартоломей подписва томоса за автокефалията на Киевската митрополия, а на следващия ден предаде томоса на ръководителя на ПЦУ митрополит Епифаний. От този момент нататък КПК беше включена в диптиха (списък на признатите поместни църкви) на Константинопол.

 

Възстановявайки Киевската митрополия и надарявайки я с автокефалия, Константинопол се ръководеше както от единодушното желание на украинския епископат (изразено през 1991 и 1992 г.), така и от призива на държавните структури – президента и парламента (2018 г.), и също от териториалния принцип на Православната църква: независима държава – автокефалната църква.

 

Въпреки че решението на Вселенската патриаршия като църква-майка на всички православни и на Киевската митрополия е окончателно и не изисква никакво допълнително одобрение или съгласие от други православни църкви, Московската патриаршия категорично се противопостави на действията на Вселенската патриаршия, наричайки ги „посегателства върху нейната канонична територия“. Трябва да се отбележи, че Москва винаги безцеремонно се е отнасяла към чужди канонични територии, поглъщайки например Грузинската патриаршия (1810 г.), редица митрополити на Константинополската патриаршия (например Готската (1786 г.), Бесарабската (1813 г.), Естонската (1940 г.)), Буковинската митрополия на Румънската православна църква (1944 г.), източните епархии на Полската автокефална православна църква (1939 г.) просто по териториален принцип: тъй като тези епархии са част от държава със столица в Москва, те трябва да се подчинят на московския църковен престол. Сега този принцип беше обърнат срещу нея[1].


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Московската патриаршия обаче, осъществявайки имперската политика на Кремъл и следователно радвайки се на нейната подкрепа, успя да внуши необходимостта от допълнително „одобрение“ на решението на Вселенския престол за украинската автокефалия не само от други поместни църкви, но и от самия епископат на ПКУ. Последното обаче е разбираемо в човешки аспект: четвърт век Москва маркира привържениците на църковната независимост на Украйна като „безблагодатни разколници“, така че те сега жадуват за най-ранното признание от пълнотата на световното Православие, изразено в документална форма, а именно в решенията на Синодите на всички други поместни църкви.

 

Първа стъпка, неволна – нов разкол на Филарет

В средата на май „почетният патриарх“ Филарет обяви нарушение на устните споразумения, които му гарантират активно участие в управлението на ПЦУ, а на 20 юни проведе Поместния събор на УПЦ КП, в който освен самия Филарет участваха още двама епископи от Русия, които по този начин се изключиха от ПЦУ. Въпреки това, тъй като през 1997 г. по отношение на Филарет беше обявена за лична анатема от Москва, представители на много поместни църкви нарекоха фигурата му „главна пречка за признаването“ на УПЦ КП и впоследствие на ПЦУ, където той влезе. Освен това прекалено авторитарният му стил на управление предизвика и отвращение у миряните и клира. Сега този токсичен елемент се оттегли от ПЦУ сам.

 

Втора стъпка, самостоятелна – Създаване на Румънския викариат

Тъй като в Румъния има Православния украински викариат, който се ползва с права на автономия и се подчинява директно на ръководителя на РумПЦ, Синодът на ПЦУ на заседанието си от 27 юли 2019 г. реши да създаде симетрична структура – Православния румънски викариат, също имащ право на автономия и подчиняващ се директно на Киевския митрополит – предстоятел ПЦУ. По време на разработването на устава на викариата се предполага „братско сътрудничество с РумПЦ“ (https://www.pomisna.info/uk/vsi-novyny/zhurnaly-zasidannya-svyashhennogo-synodu-vid-27-lypnya-2019-r/).

 

Тази стъпка е отговор на загрижеността за съдбата на 127-те румъноезични енории в Северна Буковина, изразена от Синода на РумПЦ в изявление (https://basilica.ro/noi-hotarari-ale-sfantului-sinod-al-bisericii-ortodoxe-romane-februarie-2019/) от 21 февруари т.г. Вероятно уреждането на статуса на тези енории ще ускори признаването на ПЦУ от Букурещ.

 

Трета стъпка, взаимна – съслужение с епископ на Еладската църква

В деня на Кръщението на Русия – 28 юли, Киевският митрополит Епифаний съслужи с митрополит Йоан Ланкадски, като представител на Еладската православна църква, а съслужението в църковната дипломация се счита за фактическо признание. Нещо повече, в навечерието на това събитие, в самата Гърция епископът от ПЦУ Герман отслужи литургия заедно със същия митрополит Йоан.

 

Интересно е да се отбележи, че Ланкадската епархия се намира в така наречените „нови земи“ на Гърция и поради техния специален статус попада под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, но се съобразяват и с решенията на Синода на Еладската църква.

 

По-рано Москва тълкува това двойно подчинение в своя полза – когато представители на Московската патриаршия съслужиха с епископите на „новите земи“ (https://cerkvarium.org/ru/novosti/pomestnye-tserkvi/vazhno-mitropolit-moskovskogo-patriarkhata-sosluzhil-s-predstavitelyami-konstantinopolya), при последните се изтъкна неговата подчиненост на Атина, но сега тълкуването се е промени в обратна посока – „новите земи“ са отнесени само към Константинопол (https://iz.ru/904456/andrei-serebrich/sviazannye-odnoi-tcerkoviu) – очевидна непоследователност.

 

Също така, Синодът на ЕПЦ, т.е. Атинската архиепископия, се събира само веднъж годишно на редовна сесия – през октомври, когато ще декларира своя официална позиция към ПЦУ. Фактите на съслужение обаче ни подсказват, какво решение ще вземе Синодът. Практически обаче то от миналата седмица е факт, тъй като в свое извънредно заседание Синодът в Атина призна каноничността на решението на Вселенския патриарх Вартоломей. Това е коректно от канонична гледна точка, тъй като доколкото само Вселенската патриаршия може да дарява автокефалия, то Атинският синод няма как да стори същото и само може да констатира каноничността на извършеното, като препоръча на следващ етап предстоятелят на архиепископията Йероним да осъществи съслужение на най-високо равнище с предстоятеля на ПЦУ и да попълни диптисите си с неговото име.

 

И така, през двата летни месеца ПЦУ направи три важни стъпки към своето незадължително, но желателно всеправославно признаване: тя беше изчистена от токсичния елемент, изпълни желанията на Синода на РумПК, проведе съвместно служение с представителя на особено влиятелна православна църква – Атинската архиепископия. Освен това авторът има вътрешна информация за готовността на епископите на някои други поместни църкви да влязат в общение с ПЦУ преди Синодите им да изразят официална позиция. Всичко това вдъхва увереност, че до края на годината Киевският митрополит Епифаний ще бъде споменаван на литургия не само от патриарх Вартоломей, но и от няколко други предстоятели на поместни църкви.

 

От Илия Бей

 


[1] Подобна роля играе и скарването между българи и гърци, подстрекавано след Кримската война от руската дипломация, и организирането на екзархията през 1870 г. като проруска структура, тъй като руската дипломация си представя, че след евентуален конфликт с Османската империя България и съседни на нея територии също ще влезнат в състава на Руската империя. Подобна е ситуацията с краткия конфликт между румънците и Вселенската патриаршия в края на 19 в., след Руско-турската война от 1877-78 г.

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар