greta

 

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като протест срещу пътуването по въздух. Нейното присъствие е толкова силно очаквано, че в списъците на медиите тя е единствената, споменавана по име. Списъкът на гостите изглежда така: „Президенти, министър-председатели, водещи учени по околна среда и Грета Тунберг!“

 

Коя е всъщност Грета Тунберг? Тя е суперзвезда в средите на екоактивистите, чието изгряването беше нещо необикновено и се случи току пред очите ни. За 12 месеца само, от типичен на вид тийнейджър, който пропускаше училище в петък, за да стои пред сградата на шведския парламент със знаменития си постер „Училищна стачка за климата“, тя стана получател на номинация за Нобелова награда за мир, намери място сред 100-те най-влиятелни хора на списание Time, получи аудиенция при папата и много други държавни глави, както и отворена покана за всяка климатична конференция на планетата и безброй награди и челни места на кориците на медиите. Ако беше възможно да се канонизира жив човек, документите за това вече щяха да бъдат подадени.

 

Грета Тунберг беше едва на 15 години, когато постигна такава слава. И така, как на 15-годишна възраст може да се постигне статут на суперзвезда, и то само за няколко седмици? Като започнем от родителите, които са известни активисти и „случайно” са в етап на публикуване на книга и минем през добре познат PR гуру, който дърпа струни зад кулисите, тотална мания от страна на медиите от първите моменти на кампанията, подробен коучинг от радикални екологични звена, и стигнем до слуховете за свързаност с хора като Джордж Сорос, Бил Гейтс и др.

 

Но искрена и автентична ли е Грета Тунберг? Дали Тунберг е неподправена и автентична или е манифактура, не е толкова важно. Важен е начинът, по който тя предава своето послание, както и армията от яростни, почти култови последователи, които тя е натрупала и какво говори всичко това за екологичното движение като цяло. Може би левичарите, вместо постоянно да заклеймяват всеки, дръзнал да критикува тийнейджърката, би трябвало да проумеят факта, че експлоатират едно едва 16-годишно лице за своите политически цели. Освен, че е само на 16 години, Грета има и проблеми като синдром на Аспергер, обсесивно-компулсивно разстройство и „елективен мутизъм“, според собствените и думи.

 

Миризмата на отчаянието от тази най-нова пропагандна кампания е много силна. Тя е лакмусът, с който се проверява доколко радикална е готова да бъде екологичната левица, за да постигне своите цели. Тунберг прилича на култ в подхода си, а стотиците хиляди деца по света, които тя е стимулирала към протести, са повече от готови да следват нейния пример за алармиране на обществото. Малко смразяващо е да чуете някои от думите, излизащи от устата на Тунберг, като „Не искам да имате надежда, искам да изпаднете в паника“ и „ние дойдохме тук, за да ви кажем, че промяната идва, независимо дали я харесвате”. Тези неща звучат по-подходящо в устата на уличния идиот, който крещи за края на света, а не изказани от едно 16-годишно момиче.

 

С помощта на някои от лидерите-шарлатани от миналото десетилетие, като бившия президент на САЩ Барак Обама, който заяви в обръщението си за състоянието на Съюза през 2014 г., че „дебатът приключи … климатичните промени са факт“, левицата реши едностранно, че тяхната наука е правилна и не са необходими обсъждания. Въпреки факта, че медиите и университетите, които контролират огромно количество „учени“, са почти напълно леви и предубедени, дебатът приключи. Впечатляващи млади умове като Тунберг и нейната армия от тропащи с крак непълнолетни, са захапали сантименталистката стръв и няма нужда да се занимават с данни или изследвания. Дебатът приключи, Барак Обама го каза!

 

На тези, които вярват, че дебатът е прикрючил, ето няколко неща на тяхното внимание. В последните новини има развитие, свързано с прословутата „графика на хокейния стик“ на Майкъл Ман от 1998 г., която се цитира постоянно през последните няколко десетилетия като окончателното доказателство, че глобалното затопляне е реалност. Графиката дори беше използвана като основа за документалния филм на Ал Гор от 2006 г. „Неудобната истина”, който спечели на бившия вицепрезидент Нобелова награда за мир съвместно с IPCC (Междуправителствена група по изменението на климата). Когато беше критикуван за „манипулиране на данни“, „неправомерно академично и научно поведение“ и „лоша математика“, Ман заведе дело за клевета срещу критиците си в процес, който е известен като „Процесът на века за климатичните промени“. Миналият месец съдът спря делото на Ман и му нареди да заплати всички съдебни разноски за губене времето на съда. Не е учудващо, че той загуби съдебното дело, защото не можеше да докаже в съда как е стигнал до числата от зловещата си графика.

 

И едно доказателство за чистата проба лицемерие на въпросните радикални природозащитници, страдащи от липса на интегритет, чиито думи и съвети, за съжаление, се приемат като евангелие. Споменах, че наскоро Тунберг прекоси Атлантическия океан с модерна въглеродно-неутрална яхта, за да протестира срещу пътуването по въздух. Този вид елитарно добродетелно алармиране  е по-скоро обидно, отколкото будещо възхищение. Обикновените работещи хора не могат да си позволят да отделят четири седмици, за да пресекат океана с яхта от 4 милиона долара, която някога е била лична състезателна лодка на семейство Ротшилд. Екипажът, който управляваше яхтата през Атлантика до САЩ, ще отлети обратно към Европа и ще бъде заменен от друг екипаж от петима души, които ще летят до Ню Йорк, за да върнат кораба у дома. Самата Тунберг признава, че „не знае как“ ще се върне в Европа и за съжаление „влаковете през океана“ на американския законодател Александрия Окасио-Кортес все още не се прозвеждат. Можем да предположим, че когато Тунберг прeключи с проповядването на страх в Северна Америка, ще има удобна аварийна ситуация в последния момент, която ще наложи изключение от обещанието й, че никога повече няма да лети.

 

В друга неотдавнашна демонстрация на елитарно лицемерие, над 100 частни самолета и няколко чартърни яхти украсиха атмосферата с въглероден двуокис по пътя си към конференцията на Google за климата в началото на август. Всички те бяха пълни с политици и известни личности, които ни казват да караме хибридни автомобили и да спрем да имаме деца, защото това е лошо за околната среда, докато летят на частните си самолети по целия свят и изискват всички европейски държави да внасят мигранти, за да компенсират намаляващото население.

 

Толкова е просто да гледаме действията, вместо да слушаме думите на тези алармисти, за да разберем за какво е тази истерия. Частните самолети, яхти, празните имения, лишени от слънчеви панели и нежеланието да допускат вятърни турбини в кварталите на летните си домове, рисуват картина, точно противоположна на това, което проповядва либералният гръмогласен елит. Те твърдят, че искат да спасят Земята, като напълно игнорират частите от нея, които са най-виновни за замърсяването, като Индия и Китай. Това движение никога не е целяло спасяването на Земята, а контрола и. Всяка нормативна уредба и законодателство, което приемат, е още една малка победа в целта им да отрежат нашите лични свободи.

 

Но всичко това не остава незабелязано. На 6ти септември шефът на Световната метеорологична организация Петри Таалас критикува климатичните алармисти в интервю, дадено за финландско списание, в което заяви: „Климатичните експерти са нападани от тези хора, които твърдят, че трябва да сме много по-радикални. Те са черни пророци и екстремисти. ”Той опроверга и идеята, внушавана от еколозите, че раждането на деца е отрицателно нещо и подчерта, че алармистите използват докладите на IPCC така, както религиозните екстремисти използват свещените книги, като намират в тях някои части или раздели, с които се опитват да оправдаят крайните си възгледи.

 

Съоснователят на „Грийнпийс“ Патрик Мур нарече забележките на Таалас най-големият удар, нанесен на алармисткия наратив от много време, обръщайки се към действителните данни, а не истеричното каканижене на политическите стожери, споменати в тази статия, като казва „ метеоролозите са истински учени и вероятно им е дошло до гуша от черните пророци Грета, Ман, Гор и АОК (Александрия Оказио-Кортес).“

 

Защо ли ни се струва, че Мур твърди, че едно 16-годишно лице може би няма най-задълбоченото научно мнение по изменението на климата. За съжаление, твърде много  очакваме, ако смятаме, че този аргумент може да ни помогне да се върнем към добросъвестния дебат за науката – целият дебат за изменението на климата се е превърнал в политически дебат. Ако Тунберг беше прекарала повече време в училище,а не в срещи със своя инструктор-екоактивист, тя може би би научила за научния метод, който настоява да се разгледат всички доказателства по критичен и безпристрастен начин, а не просто да се използва емоционална екстравагантност и делириум.

 

От Ерик Алексиев

Едно мнение по „За Грета Тунберг и култа на алармирането

  1. Pingback: За Грета Тунберг и култа на алармизма

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар