Генадий Тимченко и Аркадий Ротенберг

Генадий Тимченко и Аркадий Ротенберг

 

Русия стартира проекта „Северен поток “ като политическо начинание за да заобиколи Украйна и да изгради стратегически съюз с Германия, който да и помогне да подчини Източна Европа. Германия не беше единственият партньор, Австрия също се присъедини. Доказателството е в широкото и откровено руско лоби сред австрийските политици и бизнесмени. Германия има своя Шрьодер; Австрия има свой дълъг списък от нему подобни – от Щрахе до Шусел.

 

Германските политици имат собствен бизнес план, в който изчисляват финансови ползи за сметка на Източна Европа. Тяхната симбиоза с руската олигархия е поразителна, като доказателствата набъбват. Руските олигарси Тимченко и Ротенберг изграждат и получават милиарди във взаимосвързани проекти за газова инфраструктура, свързваща газовите находища в Ямал с Балтика (4 милиарда долара), с Черно море (15 милиарда долара). След тях продължава съвместната германско-руска верига на интереси – Северен поток-1 – 10 милиарда долара, Северен поток-2, нови 10 милиарда долара, и винаги Газпром избира най-скъпия вариант.

 

Тимченко и Ротенберг управляват сделките и паричния поток. Но те са само елементи от веригата на кръговите печалби – взимат „своето“, но и преразпределят ползи в съответствие с инструкциите на Кремъл – класика на държавния мафиотски модел на управление.

 

Малцина обаче се задълбочават в геополитическата основа на тези стратегически взаимодействия между руски, германски и австрийски политици от висше ниво и бизнесмени. Заобикалянето на Украйна е само инструмент, който да помогне на Кремъл да потисне съпротивата в Киев, да наложи признаването на Крим и автономията на Донбас и Луганск. Натискът, който Москва оказва върху Украйна, като сила и мащаб, зависи от колаборацията на елитите в Берлин и Виена. Дори ако оставим моралната и етичната страна на такива политики на ключови за ЕС страни, които предпочитат бизнеса и политическото партньорство с агресора, поставяйки неговите над интересите на жертвата и другите държави-членки, това едва ли е в съответствие с основополагащите принципи на ЕС.

 

В края на краищата германските и австрийски политици са напълно наясно, че това, което печелят, правейки бизнес с Газпром, представлява загуба за някоя страна в Източна Европа.

 

Германия печели най-много. Тя получава безплатни газопроводи на своята територия, финансирани с пари на Газпром, и в допълнение получава огромни печалби от посредничество на руски газ през своята територия. В момента страната е един от най-големите износители на газопроводен газ в ЕС, като въпреки че сама добива само 14 милиарда кубически метра, изнася над 30 милиарда кубически метра газ.

 

Ползите, които Берлин получава – по-евтиният газ и увеличените маржове от разликата между изкупната цена на газа и продажната цена на границата със съседите, например, ако се умножат по количествата изнесен газ, ще надминат 2 милиарда долара годишно. Ако показателят за крайната цена е украинският пазар на газ, печалбите стават още по-големи. Циникът би могъл да каже – нали това е естеството на бизнеса?

 

Обслужването с предимство на национални егоистични интереси става за сметка на кохезията в ЕС, на конкуренцията на пазара и на справедливите отношения. Дори Украйна да не е член на ЕС, други засегнати държави от Източна Европа са.

 

Германия изглежда е готова да плати всяка политическа цена за новата си версия на Ost Politik, въпреки тенденцията на нарастване на тази цена. Най-изненадващо е, че условията и последиците на тази политика са извън контрола на германското правителство. За да продаде политически сделките „Северен поток“, канцлерът Меркел обеща да гарантира, че транзитът на газ през Украйна ще се поддържа над минималните обеми от 60 милиарда кубически метра. Тези нейни уверения се базират на неясното обещание на Владимир Путин. И въпреки това нито газовите пазари, нито международната общност вярват, че Путин ще изпълни обещанието си.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Газпром губи пари, обслужвайки политически цели на Кремъл, и Германия изглежда по-загрижена да продължи изключителността на своя вариант с руски газ и монопол на Газпром, отколкото да поддържа основните принципи на европейския газов пазар – либерализация, диверсификация и конкуренция. Всичко това се случва на фона на насилието на Кремъл, включително прекъсвания на газ без предизвестие, последното от което бе в сезона 2014-2015. Само за един сезон тогава Газпром загуби 4 милиарда долара, но бързо намери компенсация, благодарение на по-високите цени на природния газ в Източна Европа.

 

Решението на Съда на ЕС за отмяна на решението на ЕК, което позволява на Газпром да използва 90 процента от капацитета на тръбопровода на Опал, нанася тежък удар на газовата коалиция Русия-Германия-Австрия. Задължителното освобождаване на капацитет, което ще последва, ще позволи достъп на трети страни до тръбата, което автоматично ще намали прогнозите за приходите от транзит на руски газ, подкопавайки икономиката на „потоците“, като едновременно с това ще постави под натиск пазарните дялове на „Газпром“ на пазарите по трасето на газопроводите.

 

Ако икономиката на „Северен поток-2“ бъде поставена под натиск, Газпром неизбежно ще трябва да търси алтернативи – вероятно да започне да продава своя газ на руска граница. Това би могло на теория да реши въпроса за спазването на европейската директива за газа, поне отчасти. Установяването на практиката за продажба на руски газ на руска граница би могло да доведе до разрушаване на монопола на Газпром в Русия, да намали маржовете на печалбата му и да го принуди да поднови транзитните договори през Украйна. Купуването на газ на руско-украинската граница ще лиши Газпром от политическото оправдание с „несигурния“ украински транзит, като позволи на други руски износители да продават газ на границата.

 

Решението на Европейски Съд ще блокира и настоящото разширение на „Турски поток-2“ през България, тъй като „Газпром“ и неговите пълномощници ще трябва да удовлетворят нуждите си в рамките на 50% от дългосрочния капацитет. Останалата част ще бъде взета на по-кратки срочни търгове за капацитет. Един от начините за заобикаляне на това ограничение може да бъде продажба на руски газ на турско-българската граница, така че клиентите на Газпром да могат да сключват сами транзитни договори, използвайки инфраструктурата на Булгартрансгаз. Това е опция, която Газпром последователно отказваше на търговците досега. Значителни излишъци от природен газ се натрупат в диверсифицираните пазари в Турция, Румъния и Гърция, които могат да бъдат продадени извън България, конкурирайки се с Газпром.

 

За да продължи да продава своя газ в Европа, след решението на Съда на ЕС, Газпром ще трябва да се раздели с монополния си статут, да претърпи структурни реформи, отделящи активите в добива, транспорта и дистрибуционно-търговските сегменти, което ще либерализира пазара на газ в самата Русия. Колкото по-рано Газпром реализира еквивалент на Транснефт, толкова по-адекватна ще бъде неговата роля за използване, инвестиране и експлоатация на инфраструктура в чужбина, включително в „потоците“.

 

Във всеки случай решението на Съда на ЕС ще окаже благоприятен ефект върху преговорите за газ по новото транзитно споразумение между Украйна и Русия, при посредничеството на ЕК, които започват на 19 септември, доколкото ограничава маневреното пространство на Газпром. Шансовете за нов договор се увеличават, въпреки че е малко вероятно пробивът да е непосредствен. Новата реалност ще трябва да се осъзнае от руските лидери, докато те обмислят PR-кризисна стратегия.
Сигналите вече са налице. Човекът, който контролираше финансите на Газпром, Андрей Круглов, напусна компанията, за да стане заместник-министър на финансите в началото на септември – ясен знак за предстояща промяна в модела на управление.

 

Втори червен флаг, на който Михаил Крутихин обърна внимание, е, че Газпром започва да придобива строителните компании, които изграждаха най-скъпите инфраструктурни проекти – „потоците“ и Силата на Сибир. Това означава, че ерата на големите инфраструктурни проекти е приключила и че е време кремълските олигарси – Тимченко и Ротенберг – да кешират и излязат от строителния бизнес, като използват получените средства, за да купят активите на Газпром в добива – газови находища в полуостров Ямал. Газпром и държавният бюджет ще покрият разходите за този преход с допълнително съдействие – субсидии, данъчни облекчения и др. Следващите вероятни стъпки ще бъдат терминал за втечнен природен газ и търговия с газ на всеки газов пазар в света – конкуриращ се с Газпром. Крутихин твърди, че енергийната мрежа на Путин, която наподобява структура от мафиотски тип, е съставена от заменяеми хора с ясни „длъжностни характеристики“, чиято роля е да преразпределят публичните средства – запазват част за себе си и предават другите нататък според инструкциите на Кремъл. Тази система е все по-резистентна на промяна, автономна и самовъзпроизвеждаща се, в очакване на следващия Путин, който ще бъде избран след тест за лоялност към Системата.

 

Най-големият проблем с наследството на Путин, продължава Крутихин, е, че Русия стана далеч по-зависима от приходите си от нефт и газ, което извиква в съзнанието образа на наркомана със спринцовката с хероин. 60% от приходите в бюджета зависят от износа на енергия. Над тези 60% идва износът на дървен материал, руда, прокат, скъпоценни камъни. Руският износ на стоки с висока добавена стойност, отбелязва руският енергиен експерт, в абсолютно изражение, е по-малък от този на Чешката република.

 

Тази нарастваща зависимост от износ на стоки с ниска добавена стойност, значително ограничава гъвкавостта на руската държава и икономика при реакции на екзогенни и ендогенни кризи. Рязкото и едновременно падане на цените на енергийните суровини – нефт, газ и въглища – което изглежда естествено, в процеса на преход на световната икономика към нисковъглеродна фаза, със сигурност ще подложи бюджета и компаниите на Русия на огромни предизвикателства, като свие възможностите им за неутрализиране на негативното социално въздействие.

 

Всъщност, съветската икономика беше много по-диверсифицирана и независима от сегашната руска. Тъй като големите инвеститори започват да се изтеглят от проекти в сферата на нефта и природния газ след 2025 г. като тази тенденция стане основна до 2035 г., Русия най-вероятно ще се сблъска с критични екзистенциални проблеми.

 

При липса на алтернативи и положителен дневен ред, в рамките на собствената парадигма на властта на Путин, която изпусна влака на световните иновации и технологична революция, руското правителство и управляващата му класа вероятно ще прибягнат до неосталинистки методи на оцеляване чрез автархия, третирайки света като враждебен място, обосновавайки по-нататъшната агресивна и разрушителна външна политика и затвърждавайки диктаторското управление като единственият начин да поддържане на държавната мафия на власт.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар