кой

Снимка: bTV

 

Спирането на излъчването на Българското национално радио и последвалият дебат са диагноза на българското общество. Безпрецедентен удар върху националната сигурност, но изглежда, че малцина се интересуват. Свикваме с всички „немислими“ скандали и чакаме да умре следващият.

 

Главният прокурор Цацаров рутинно инструктира ДАНС, СЕМ и прокуратурата да намерят правдоподобно обяснение в рамките на „три дни“, като открият някой незначителен играч да поеме ролята на „виновника“ и да прикрие истинските извършители. В работата има ясни „червени“ линии – в резултатите от разследването и новините, в никакъв случай не трябва да се замесва името на истинския бос на Национално управление „Радио и Телевизионните Станции“ – Делян Пеевски (НУРТС е номинално  в групата на Виваком, контролирана от ВТБ). Същото се отнася и за г-н Пеевски като „лице“ на колективния олигарх – българската прокуратура – да не се хвърля светлина върху това, кой назначи настоящия генерален директор на Националното радио.

 

В същото време разследването би трябвало да пощади и името на единствения кандидат за генерален прокурор Гешев, чието има изплува като мотив за упражнения натиск за уволнение на журналистката Силвия Великова, за да не се омаловажи операцията по изчистване на имиджа му, която върви в медиите.

 

Процесът изглежда координиран с Москва, защото там пък се лансира допълващата манипулативна история, в която удобно се твърди, че настоящият главен прокурор – Цацаров, е агент на САЩ. Забележете, става дума за същия ноторно известен с проруските си пристрастия генерален прокурор, който открито демонстрира топли отношения с руския си колега Чайка, крепител на режима на Путин.

 

Не съществуват никакви доказателства за каквато и да е свързаност на Цацаров със САЩ, докато неговите пристрастия към съгласувани действията с руските му колеги са отдавна обществена тайна. Достатъчно е да се каже, че българските прокурори се обучават не в ЕС или САЩ, а в Русия, за да бъде сигурно, че прокуратурата е доверен канал за руско влияние. Самият Цацаров изигра важна роля в обвинението срещу бившия министър на отбраната на България за това, че не е отчел интересите на един от най-добрите производители на оръжие в Русия.

 

Случващото се в България и Русия изглежда има общ координационен или съгласувателен център, което насочва вниманието към потенциална роля на Русия в избора на Иван Гешев за следващ главен прокурор. Залогът на Москва при запазването на контрола върху главната прокуратура е твърде голям, за да гледа безучастно отстрани.

 

Паралелно върви кампания, в която се твърди, че Иван Гешев е получил институционално одобрение от САЩ за избора му на главен прокурор. Това не е нищо повече от пиар опорна точка, особено ако се сравни броят на посещенията му в Русия. Вярно е, че бе поканен да посети Съединените щати и се опита да използва максимално този факт, за да натрупа атлантически капитал и докаже посветеност към борбата с престъпността и корупцията, и убеди че ще довърши съдебната реформа във версията Цацаров.

 

Малцина, обаче се тези в САЩ и в ЕС, които ще приемат за чиста монета внезапния му прозападен крен.

 

Американските институции много внимават да не се намесват в местните игри около избора на главен прокурор – не случайно до този момент няма нито едно официално заявление, което да подкрепи твърденията на Гешев, че е приемлив за САЩ кандидат. Би било странно, ако имат такова, предвид стандартната практика в институциите в САЩ или ЕС, които не предполагат да промотират или подкрепят Гешев или който да е друг на негово място. Ако развенчаем този мит, може да погледнем на „американската история“ на „единствения кандидат“ по-скоро като несръчен опит за самореклама, част от самоизпълняваща се надежда да може да неутрализира проруския и олигархичен генезис и да очарова западни политици и местни медии.

 

Зад сцената, както обикновено, стои ключовата фигура в прехода на България Ахмед Доган, който продължава да дърпа конците и да надзирава целия процес на надстрояване на наследения модел Луканов, чийто пазител е самият той.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Изборът на Иван Гешев за нов главен прокурор е неразделна част от този процес. Всъщност най-налагащият се и логичен паралел в историята, който може да бъде направен за сегашната ситуация, са събитията в началото на 90-те години, когато тогавашният комунистически премиер Луканов успя да оттъргува със Запада своя проект за прехода. Неговият модел включваше пълен контрол от комунистическата номенклатура и съдържаше всички атрибути на декоративната демокрация, включително и присъствието на опозиция „от дясно“, представена от СДС.

 

В онези ранни години натрупването на власт и капитал бе в начален стадий, докато днес почти приключихме с това: политиците вече могат открито да демонстрират своето богатство и власт. В допълнение имаме нов команден и контролен център – прокуратурата като колективен олигарх и контролен център. Днес новите „богати“ разполагат с несъразмерно по-голяма власт и парична база от номенклатурата в началото на прехода. Но демократичният процес крие заплаха за тях, доколкото предполага възможността от промяна във властта и появата на по-усърдни прокурори, които могат да ги погнат ако се активизира борбата с корупцията. Оттук следва необходимостта от контрол върху демократичния и изборен процес, както и върху медиите, за да се презастрахова тази група срещу нежелателни промени. Контролът върху прокуратурата, върху ключовите институции и върху паричните потоци – както публични, така и частни, особено онези, които биха могли да подпомогнат идването на опонентите им на власт, става задължително и неотменимо условие.

 

Повечето от това, на което сме свидетели, е пряко заимствано от учебника по власт на Владимир Путин. В миналото номенклатурата използваше криминалния контингент и силовите застрахователни банди, за да сплашва и контролира обществото. Днес същата цел се постига чрез институциите, чрез прехвърляне на основните контролни функции от силовия блок върху прокуратурата, която действа като контролно-команден център. Подобни сложни за контрол и изпълнение операции изискват мощна логистична подкрепа, а тя обаче не достига. Зачестяват случаите на прехвърляне на властовите пълномощия извън конституционно определените институции – извън изпълнителната власт, извън съдебната власт, извън Парламента към неясни и нелигитимни сдружения и частни властови групи, като „библиотекарския институт“.

 

Историята се повтаря от началото на 90-те се повтаря, когато висшите политици на БКП се застраховаха срещу изненадите на демокрацията и прехвърлиха власт и пари в центрове извън институциите. В същото време тръгнаха да обикалят посолства, да провеждат срещи със своите западни партньори и международни финансови институции, с единствената цел да убедят Запада, че България здраво стъпила здраво на пътя на демокрацията. За това и умишлено спряха да обслужват външния дълг на страната – за да привлекат внимание и съкратят срока на договаряне със Запада, за да няма време да разгледа всички опции и намери алтернатива.

 

Офертата на Луканов към Запада беше проста – оставете ни да управляваме и в замяна ще ви гарантираме, че България ще се присъедини към НАТО и ЕС, като изпълняваме всички ритуали на принадлежност към Запада. Моделът на власт, който се появи след това, и който сега обслужва управляващия елит, постепенно загуби демократичните и усили автократичните тенденции, завършвайки с напълно контролиран Парламент и медии.

 

На върха на йерархията на този модел са Доган, Пеевски и Борисов, както и новият колективен олигарх – прокуратурата, олицетворен от тандема Цацаров – Гешев. Хватката им е добре обезпечена от многомилиардни парични потоци, произхождащи от държавния бюджет, от фалита на КТБ и отклонени фондове на ЕС, което допринесе за утвърждаване на новите „на върха“, към които се присъедини и фигурата на политика олигарх.

 

Именно подобен нов елит, днес искат да легитимират на Запад като свежото лице на българския капитализъм. Доган и Пеевски излязоха от сянката на преразпределителите „на баницата“ и оглавиха групата на властимащите олигарси, на новите могули, а Борисов е близо зад тях. Атлантическата и демократична фасада прикрива автократичния характер на режима, ендемичната корупция и превземането на държавата – лепилото, което държи отделните части на модела заедно.

 

Истинските предприемачи и индустриалци са изтласкани на заден план, принудени да се съобразяват с новите „крале в града“. Човек лесно може да установи разликата между истинските капиталисти и самозванците, които се намират в различните степени на зависимост от публичните средства и обществени договори, както и по международното разпространение на техния бизнес модел. Това се промени в последно време, тъй като политическите олигарси активно оперират своята база от активи в чужбина, използвайки международни инвестиционни посредници, далеч от радара на обществено внимание в страната.

 

Времето за ъпгрейд на преходния модел бе избрано внимателно, за да съвпадне с покупката на американските самолети F-16. Пикът в сегашната фаза на легитимация трябва да бъде приема на публичното лице на модела – премиерът Борисов в Белия дом. Тандемът Доган – Борисов разчита не на съдържанието на разговорите там, а на начина, по който срещата ще се отиграе публично, както в чужбина, така и в България.

 

Козът на наследниците на Луканов, който те днес държат, не се е променил – това е същият „стар“ рефрен – ако не сме ние начело, ще дойдат московците и ще вземат властта, и несигурността ще стане норма.

 

Това е рекет в най-чистия му вид. Схемата работеше тогава, в началото на 90-те, и те се надяват, че ще проработи и сега.

 

Край на първа част

 

От Илиян Василев

Българската прокуратура като колективен олигарх – поглед към скандала в БНР и „шпионската“ афера? – Част втора

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар