geshev peevski1

 

Тук стигаме до „шпионския скандал на Русия“, който е класическа специална операция, координирана с Москва. Неговата достоверност се основава на факта, че съществува истинска заплаха от хибридния военен потенциал на Русия срещу България. Досиетата на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) преливат от информация, която упорито и преднамерено се игнорира. Досиетата се трупат, готови за използване в подходящия момент и за отиграване в съответствие с нуждите. И все пак изборът се спря върху относително незначителна публична личност, като внимателно се избягват действителните руски агенти, опериращи в страната.

 

Приложената иновация се състои в съчетаване на факт и фикция в мащабен PR проект, служещ едновременно на две цели – с един куршум два заека – първо, геополитически печалби – натрупване на нужен и отсъстващ евроатлантически капитал у атакуващите, който заслонява други техни действия като например сключването на алогични отстъпки на Русия като договор за изграждането на Турски поток през България и най-вече предоставянето на държавни гаранции за АЕЦ „Белене“ и намерения и второ, представя изгодния за групата наратив за лошия бивш собственик на насилствено банкрутираната КТБ Цветан Василев като върховно олицетворение на руския агент, като съществременно позиционира Гешев, така и Пеевски като радикални защитници срещу руската заплаха.

 

Обърнете внимание на извратената логика – бившият собственик на КТБ, за когото се твърди, че е заговорничил с опалния руски „ортодоксален“ олигарх Константин Малофеев да „открадне“ активи от банката си и да ги постави под руски контрол – особено критичната за националната сигурност на България телекомуникационната компания BTK, е представен като лошия герой.

 

В същото време съперничещият тандем Доган-Пеевски, който реално постави същата БТК под контрола на ВТБ, с изнесена като факти в руските медии критично важна намеса от фактори на „върха“ в България и в Русия, се представя в шпионския скандал като истинските патриоти?!

 

Не е нужно човек да търси дълго, за да разбере нетната текуща стойност на този скоропалителен шпионски роман, независимо от това, кое го е предизвикало. Ако се отдели PR елемента и се наблегне на нетния ефект на „разкритието“ върху способността на руската шпионска мрежа и агентите за влияние да работят свободно в България – оценката и отговорът трябва да бъде в стил „много шум за нищо“. Мрежата е непокътната, енергийните сделки с доходоносни договори са в пълен ход и олигарсите на Кремъл се усмихват.

 

По време на управлението на Борисов рускоезичното малцинство в България се превърна в най-голямото в страната; цели черноморски региони бяха русифицирани. Местните и националните политици вече са принудени да се съобразяват с интересите на руските имигранти. Нищо чудно, че портрети на Сталин и Путин редовно могат да се видят във Варна и други крайбрежни градове, превръщайки се в новата нормалност.

 

Борисов нарочно си е затворил очите за тази критична заплаха за националната сигурност на България, въпреки че си дава сметка за опасността за националната сигурност от безконтролната русификация – похват, който бе приложен преди анексирането на Крим. Както и да се гледа на тези факти, те трудно ще определят Борисов като прозападен.

 

Посланието на управляващата клика към Запада днес е още по-цинично от времето на Луканов, – ние контролираме страната и можем да свалим от власт всяка друга конкурентна група – следователно Западът няма друг избор, освен да се съобразява с нас. Към това се добавя и дискредитацията на опозицията – независимо от цвят и самоопределение – „десен“, „лев“ или евроатлантизъм – те са слаби, ненадежни, не са в състояние да се справят с руската заплаха.

 

За да продължи България да членува в ЕС и НАТО, хора като Борисов и Доган твърдят, че им трябва пространство за маневриране, за балансиране, за ангажиране и съобразяване с интересите на Кремъл.

 

Демократичната прозападна опозиция, която понастоящем не е представена в Парламента, според разказа на новите властници, също не е в състояние да спечели мнозинството от електората и да гарантира евроатлантическия избор на България. Левите от БСП са твърде близки до Москва, не са истински европейски социалдемократи. Като допълнение към картината със сплашването – се обръща внимание на това, че в Парламента има реални и преки партии –агенти на Кремъл, които ако не бъдат държани под контрол, могат да причинят много беди.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Цялата тази амалгама от факти и свободни интерпретации се опакова в един политически продукт и се оттъргува в преговорите със Запада, като се изтъква незаобиколимостта на модела прокурор – олигарси.

 

Историческият мит, че „българите са естествени русофили“ и днес служи като основна линия за манипулиране на възприятията и оценките за възможното и действителното. Поръчковата социология също влиза в действия, като усилва тревожността на ситуацията, а в допълнение анкети удостоверяват, че 80 процента от българите били русофили. Този разказ, има за цел да омекоти реакциите на Запада, като в същото време перфектно пасва и на Кремъл – защото потвърждава, че България е в сферата на влияние и на Русия.

 

Русофилската мантра бе използвана преди последните президентски избори от руския еквивалент на корпорацията РАНД – институтът на Кремъл РИСИ. Той пряко финансира проучване на общественото мнение и анализ, който бе номинално работа на местна агенция за социални проучвания, доказващ русофилската теза. Същата агенция пък е тясно свързана с друг представител на Кремъл – българският филиал на мрежата Галъп Интернашънъл, който преди три години участва в подобна операция за промяна на възприятията с манипулираните твърдения, че ако бъдат нападнати, българите биха предпочели да ги защитава Русия пред Запада и САЩ.

 

Истината е, че през цялата независима част от своята история, мнозинството от българския народ последователно се съпротивлява на ексцесите на руския царизъм и империализъм. Естественото чувство на симпатия към руския народ и руска култура, никога не е било за сметка на европейска идентичност и принадлежност на българския народ към западната цивилизация.

 

В началото на 90-те години Западът беше изненадан  и се оказа неподготвен за мащаба на промените и се спря на първия и най-лесен избор – приемайки, че реформаторите от комунистическата партия нямат алтернатива. Но оттогава Путин на КГБ замени реформаторския Елцин, а Борисов със силен опит в службата за сигурност се превърна в министър-председател с най-дълъг стаж.

 

През годините отделих значителни усилия и време, за да разбера корените, мотивите и моделите на поведение на основните фактори в Русия, които определят политиките към България и Източна Европа. Четейки реакции в Русия на „шпионския“ скандал, отделяйки PR от осезаемите елементи и най-вече измервайки нетния краен ефект върху ресурсите и потенциала на руското разузнаване в България, стигнах до извода, че „шпионската“ операция по всяка вероятност е била предварително координирана или поне комуникирана с Кремъл, като минимум за да се контролират щетите.

 

Това е единственото правдоподобно обяснение на приглушената реакция на официално ниво в Москва на шпионската сага. Това, което видяхме, е доста рутинен и предпазлив говор от Мария Захарова, като най-агресивните изказвания идват от хора без официален статут или власт в Русия. Тази линия рязко контрастира с предишни случаи на агресивни, граничещи с грубост реакции на най-високите нива, включително от външния министър Лавров, премиера Медведев дори президента Путин в отговор на далеч по-малко сериозни действия на българските власти. Когато нещата допрат до накърнена гордост, особено от страна на бивш сателит, трудно могат да се намерят граници за яростта на Кремъл.

 

Руското правителство нито заплаши, нито отмени сесията на Междуправителствената комисия, на която Москва получи договор за доставка на тръби, за удължаване на Турски поток, включително уверение, че Росатом ще участва, независимо от това кой инвестира в АЕЦ „Белене“. Без „шпионски“ скандал тези поредица от геополитически подаръци можеха да коства много на българските власти.

 

Особено внимание заслужава фактът, че новината за подписването на договора за продължението на „Турски поток“, „изтече“ от самия премиер Борисов, още в началото на септември, преди да избухне „шпионския“ скандал. Българските власти не са променили нито на йота нежеланието си да приемат доказателствата по делото Скрипал като „достатъчни“, нито да разобличават или експулсират агенти на ГРУ и СВР, или по някакъв друг начин да се опитват да сдържат разузнавателните операции на Русия, включително като поемат под контрол на паричния поток, който изтича от страната в посока касите на руски олигарси и политици.

 

Не е необходимо човек да се чуди защо това се случва, след като президентът Макрон настоява за нормализация на отношенията между ЕС и Русия, канцлерът Меркел защитава Северен поток – 2, който заобикаля Източна Европа, а президентът Тръмп се стреми да върне президента Путин във формата Г-8. Българските политици просто се възползват от подобни високопоставени примери, за да впишат претенцията си продадат на Запада своята визия за надграждане на модела Луканов с прокуроско-олигархичен етаж. Моралът в политиката е относително понятие. На този фон това, което предлага българската прокурорско-олигархична каста не изглежда извън канона в Европа.

 

Назначаването на Иван Гешев или нему подобни ще бъде акт на признание за всички новаци в елита, които се стремят да узаконят новата си власт. Вместо катарзис и изцелителен процес, присъщи на една истинска съдебна реформа, на мащабно изчистване на корупцията и излизане на преден план на честни политици, от българите се иска  да приемат като свършен факт да бъдат управлявани за цял живот от Доган, Луканов, Първанов, Цацаров, Ковачки, Пеевски и Борисов, или техните наследници. Нито един от тях не е постигнал по-високия си жизнен стандарт и по-добро благосъстояние чрез упорит труд в рамките на меритократична система. По-голяма част от историята на тяхния „успех“ започва с присъединяване към постсъветските мрежи на властта от мафиотски тип, които пленяват и задушават институциите, преразпределят общественото богатство и плодовете на труда на други хора.

 

България и Източна Европа са били предмет на търговия в миналото. Русия вярва, че след като има прецеденти, може да има съвременни аналози. Въпреки това вярвам, че днес Западът има далеч по-добри инстинкти и може да запознае политическите фалшификати и агентурните операции, в които Москва участва заедно с прокситата си в България и Източна Европа. Най-вече се надявам, че когато бъдат поставен под натиск, западните лидери избират да действат въз основа на своите основни дългосрочни интереси.

 

Новият прокурорско-олигархичен модел не може да успее, защото в крайна сметка не е икономически жизнеспособен. Както броят им, така и разходите по издръжка на тази непроизводителна класа, нарастват, а това обрича страната на хроничен изоставащ статут, бедност, демографски срив и обезлюдяване, на неспособност да се присъедини към по-високите етапи на интеграция в ЕС и НАТО.

 

Дори българският народ, известен с пословичното си търпение, има граници на толерантност.

 

От Илиян Василев

Българската прокуратура като колективен олигарх – поглед към скандала в БНР и “шпионската” афера?

This entry was posted in България by Илиян Василев.

За Илиян Василев

Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс" ЕООД, блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище
В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар