Cartoon by Rebel Pepper Photo: RFA

Cartoon by Rebel Pepper
Copyright © RFA.

„Без да заявяваме, че чужденците носят такива разрушителни намерения в сърцето си, ние все пак категорично твърдим, че заради своя ненаситен глад за печалба, те напълно пренебрегват щетите, които ни нанасят! И в такъв случай бихме искали да попитаме какво е станало със съвестта, която небесните сили са поставили в гърдите на всички хора?“

 

Пълният текст на пламенното открито писмо на Лин Дзесу до кралица Виктория, с което я призовава да се намеси в незаконната контрабанда на опиум на бреговете на континентален Китай е призив за морал, идващ от дълбините на душата. Предадено през 1839 г. в месеците, предхождащи ескалациите, които водят до първата Опиумна война, писмото е посрещнато с безразличие по времето, когато е получено в Англия. Въпреки това, 180 години по-късно е трудно да не сме съпричастни с чувствата, изразени от Дзесу. Той нарича опиумната криза, която залива родината му „ужасно бедствие“, а при положение, че броят на зависимите от опиум се изчислява между пет и дванадесет милиона към момента на неговото писмо, описанието е правдиво.

 

Следват Опиумните войни, довели до неравностойните договори, които впоследствие доведоха до това, което китайците наричат „век на унижението“. Това беше мрачен период, белязан от бунтове и граждански войни, които подхранваха негодувание към Запада, което допринесе в голяма степен за успеха на китайската комунистическа революция през 1950 г. Интересно би било да поразсъждаваме какво би било състоянието на Китай днес, ако кралица Виктория и останалата част от света бяха обърнали внимание на писмото на Дзесу и Опиумните войни бяха избегнати. До голяма степен този първи ефект на доминото повлия на възхода на Мао Цзедун и смъртта на десетки милиони, за които в крайна сметка той е отговорен.

 

Трудно е да се отговори на този въпрос. В днешно време политиците са пренаситили диалога около Мао, поради което намирането на причинно-следствените връзки между  Опиумните войни и идването на власт на режима му, са предмет за отделен дебат. Независимо от това, Опиумните войни са можели да бъдат избегнати. Те са били ненужни, а загубата на живот, свързана с тях, е невъзможно да се определи количествено. Това е грешка от страна на западния свят. Както красноречиво казва Дзесу в своето писмо преди близо 200 години:

 

„Тогава въз основа на какъв разумен принцип тези чужденци изпращат в замяна един отровен наркотик, който е виновен за унищожението на тези местни жители на Китай? Без да заявяваме, че чужденците носят такива разрушителни намерения в сърцето си, ние все пак категорично твърдим, че заради своя ненаситен глад за печалба, те напълно пренебрегват щетите, които ни нанасят! И в такъв случай бихме искали да попитаме какво е станало със съвестта, която небесните сили са поставили в телата на всички хора?“

 

За съжаление, Китай или е забравил мъдрите думи на Дзесу, или се е ангажирал с отмъстителния метод „око за око“. Както при почти всяка ситуация, в която се използва тази фраза, нещата не са така прости. Ако опиумът беше ужасно бедствие, съвременният му еквивалент „фентанил“ е смъртоносна напаст.

 

Създаден през 1960 г. за лечение на силна болка, фентанилът бързо се превръща в предпочитан медикамент при евтаназия. Той е 50 пъти по-мощен от хероина в лабораторни условия и 100 пъти по-силен от морфина и Викодина. Само два милиграма (колкото четири зрънца сол) са необходими за убиване на 200-килограмов човек. Тъй като е синтетичен, той е невероятно евтин в сравнение с не така мощните алтернативи като хероин и оксиконтин. Какво може да попречи на един дилър на наркотици или картел да смеси наркотиците си с евтин фентанил, за да събират повече пари за повишена мощност и да изпращат клиентите си със стока, която има същата практическа употреба като цианидното хапче? Нищо, освен съвестта. Както се вижда от примера с кралица Виктория, пренебрегнала писмото на Лин Дзесу, твърдите наркотици и съвестта не си съжителстват особено често в историята на човечеството.

 

Как Китай се вписва във всичко това?

 

Китай е най-големият производител на синтетични наркотици на планетата, включително фентанил. Размерът на фармацевтичната индустрия  на страната (Китай е №2 в световен мащаб след САЩ) и неадекватното и регулиране осигуряват перфектна среда за производство на незаконни химикали. В доклад на Службата на САЩ за борба с наркотиците DEA  се твърди, че в Китай има приблизително 160 000 законни и незаконни химически компании със съоръжения, необходими за производството на фентанил. И защо не? Има много теории защо Китай не се интересува от излишно голямото производство на това опасно лекарство в рамките на своите граници. На повърхността това е просто доходоносно начинание – прекурсори на стойност 1500 долара могат да произведат количество фентанил с улична стойност от 1,3 милиона долара.

 

А щатските долари са точно това, което се харчи на улицата. С няколко малки изключения като Естония, Европа успя да избегне кризата в широк мащаб. В ерата на черния пазар в интернет можете да намерите всичко навсякъде, но апетитът за опиоиди в Европа се задоволява най-вече от маковите полета в Афганистан. Хероинът в Европа не преминава през мексиканските картели и по този начин цената и качеството не оставят много място за растеж на пазара на фентанил.

 

Това обаче не обяснява напълно огромното разминаване в употребата на фентанил между двата континента. В Европа е имало 736 конфискации на фентанил през 2016 г. в сравнение с 31 700 в САЩ. Как е възможно това? Това е сложен отговор, но в крайна сметка заключението е, че проблемът е  напълно погрешната система за управление на болката в САЩ. Лекарите в Съединените щати хвърлят опиоидни хапчета на пациентите си като бонбони на деца още от края на 90-те. През последните две десетилетия вече са наблюдавани стотици хиляди смъртни случаи, свързани с опиоидни клиники за предозиране и пристрастяване, коит са препълнени докрай. От пациентите, през лекарите, фармацевтичните компании и до самата идея, че лечение и хапчета са едно и също нещо, системата се нуждае от триаж.

 

Не е тайна, че много лекари в САЩ получават подаръци и бонуси от фармацевтичните компании за това, че са „най-големият продавач“. В страна, в която 100 милиона граждани твърдят, че страдат от хронична болка (субективен термин) и имат „лекари“, които са посочен като консултант-продавач от производителите на медикаменти, това е рецепта за бедствие. Писането на 27 000 рецепти за три години не ви прави лекар, а ви прави дилър на наркотици. Като добавим към уравнението отношението на правосъдните системи към компании като Purdue Pharma и фамилията Саклер и започваме да се чудим дали правителството всъщност не иска неговото население да е дрогирано и затъпяло. Purdue, които произвеждат оксиконтин, преднамерено скриха истината за пристрастяването към техния продукт и въпреки това, им беше позволено да обявят фалит и да се отърват от хиляди съдебни дела, без да признаят вина. Има доказателства, че потулването на истината от тяхна страна до голяма степен носи вината за състоянието на опиоидната криза днес и стотиците хиляди животи, които тя е отнела. Но вместо в затвора, те са в банката и разпределят милиардите долари, които са направили от постъпленията си.

 

Предприети са стъпки за забавяне на разразилото се предписване на опиоиди и през последната година има известен успех, но зависимите не се лекуват от липсата на медикаменти, те се лекуват чрез клиниките за реабилитация. Фактът, че на пазара има по-малко хапчета с рецепта означава, че много хора търсят незаконни алтернативи и Китай се зае да запълни тази празнота с фентанил и неговите аналози.

 

Летището JFK в Ню Йорк е мястото за влизане на над половината от международните пратки в страната. 100% от задържания на летището фентанил през 2017 г. е от Китай. Мексиканските митнически агенти на пристанище Лазао Карденас иззеха 25,75 тона фентанил от Китай миналия месец. За да се види картината в перспектива, 25,75 тона или 23 368 килограма са достатъчни, за да се убие 92% от населението на света, предвид двата милиграма, необходими за предозиране. В края на миналата година канадските служители разкриха, че 5 милиарда долара са били изпрани в сделки за недвижими имоти в Канада от китайска престъпна група за разпространение на фентанил. Междувременно китайските власти отричат, че по-голямата част от фентанила в САЩ е с произход от Китай.

 

Въпреки, че е най-популярен, фентанилът всъщност не е най-опасен. Деривати като „карфентанил“ са 100 пъти по-мощни от фентанила и се използват в търговската мрежа за упояване на слонове. При това ниво на действие вече говорим за химическо оръжие.

 

Все по-турбулентните отношения между САЩ и Китай, дължащи се на търговската война, се обтягат още повече от тази съвременна опиумна война. Президентът Тръмп обвини китайския президент Си Дзинпинг, че не е успял да направи разумни опити за преустановяване на производството и износа на синтетични наркотици, като китайският отговор гласеше, че САЩ трябва сами да сложат нещата в ред у дома, преди да посочват другите с пръст.

 

Няма лесно решение. Със сигурност САЩ трябва да поставят под контрол безразборното изписване с рецепта на опиоидни (и антибиотични) препарати, но и китайците следва да поемат някаква отговорност за производството на опасни синтетични химикали по модела на Макдоналдс, които биха могли да унищожат населението на тази планета многократно, ако бъдат използвани като оръжие. Има две идейни течения и истината е някъде по средата. От една страна, китайците не тикат насила на никого дрога в гърлото, потребителят трябва да знае по-добре. От друга страна, „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.“

 

Говори се, че китайците имат дълга памет – може би е време да си спомнят мъдрите думи на Лин Дзесу.

 

„Тогава въз основа на какъв разумен принцип тези чужденци изпращат в замяна един отровен наркотик, който е виновен за унищожението на тези местни жители на Китай?“

 

От Ерик Алексиев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар