Granicata-na-Bulgaria-neprikosnovena

 

Публикувана тези дни в социалните мрежи, снимката смразява: Стиснал калашник в твърдата си десница, млад граничар сочи над главата си табела с надпис: „Гранична зона – стрелям без предупреждение!”. Зловещата закана е изографисана със симетрични и открояващи се бели букви на черен фон – контрастът не оставя място за недоразумение. Всичко е като на длан – черно на бяло: Който не се съобрази със отправената закана, заканата ще го догони като девет грама олово в плътта му – може би веднъж завинаги. Насочената цев на автомата е гаранция за възмездие.

 

Показателно е не само мракобесието на онова деспотично минало, от което фотографията е долетяла през хилядолетията до нашите демократични времена – показателна е и видимата гордост, която излъчва осанката на младия граничар. Гордост, явно споделена с еднаква готовност както от фотографа, така и от многото коментари на фотографираното. Един през друг коментаторите бързат да декларират преклонението си пред реда и безкомпромисността, с които са били охранявани държавните ни граници. Докато аз предпочитам, хиляди пъти предпочитам днешното безредие и днешния компромис. Благодарение на тях сезон след сезон милиони български граждани задръстват всяко лято южните ни граници на път към чуждоземните курорти. Където плажуват безгрижно по топлите морета и загрижено се оплакват колко тежък е днес животът в Република България, докато в НР България са яли кебапчета за левче порцията. Това помнят гражданите на републиката, а че стреляха и разстрелваха на граничната полоса всеки, дръзнал да прекрачи на чужда земя, не помнят. Какво да се прави – човешката памет е селективна и тази ѝ селективност изопачава и история, и настояще.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Бедата е не само във факта, че благоденствието на една нация не се мери и измерва в кебапчета. Макар че и разплащането в кебапчета говори по-скоро за предимствата на днешното общество – неотдавна блестящият икономист и мой приятел Красен Станчев направи обстоен сравнителен анализ на жизнените стандарти в НР България и в Република България. Изводите на изследването му са недвусмислени: като изключим краткосрочното управление на неокомунистическия фанатик Жан Виденов, и през най-лошите години на демокрацията българинът е живял несравнимо по-богато, отколкото и през най-добрите години на соца. Става дума за материалната, за икономическата страна на живота. Що се отнася до другата, до нематериалната, до моралната и духовната страна на националното ни битие, която в моите очи е далеч по-важна, картината е още по-красноречива. Всички човешки права и граждански свободи, на които се радваме днес, само допреди трийсетина години бяха абсолютно недостъпни. Тази им недостъпност бе зорко охранявана от бодрия граничар с пръст на спусъка. Правото на политическо себеопределяне, правото свободно да пътуваш по целия широк и пъстър свят, правото на вероизповедание, правото на частна собственост и на частна инициатива, правото да живееш, където си поискаш и в рамките на собствената си страна, и извън нея, правото как да се обличаш и пред кого да се събличаш дори – всички тези права, на които милиони българи се радват днес, са завоевание на демокрацията, на членството ни в Европейския съюз, на принадлежността ни към Нато. Тези права и свободи консумират ден след ден ненаситно милиони наши сънародници – и много от тях са забравили какво беше вчера и на кого дължат днешното си материално и духовно благосъстояние. Тези късопаметни и късогледи люде продължават да се възхищават на реда и сигурността, които в техните очи е обезпечавал един престъпен еднопартиен режим. Понесени на вълните на овчия си възторг, тези носталгици по добрите стари времена не искат и да знаят, че не ред и сигурност – произвол и несигурност царяха под суровата сянка на тоталитаризма. Каква сигурност, след като за една прошепната антипартийна приказка можеше да бъдеш арестуван и пребит в следствените килии на Държавна сигурност, а за опит да напуснеш страната – разстрелян на граничната полоса от същия граничар, който и днес уверява с оръжие в ръка и с тържествуваща усмивка, че стреля без предупреждение. При което най-лошото е, че стреля не само в гражданските мазохисти, затъгували по измамните блаженства на доскорошното мракобесие, – стреля и в мен.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар