Бронзова глава на император Гордиан III

Бронзова глава на император Гордиан III

Никополис ад Иструм е основан от император Траян през 106 г. от н.е. в чест на победата му над даките на север от Дунава. Намира се в близост до днешното село Никюп, чието име произхожда от римския град с подобно наименование. Първите археологически разкопки в Никополис ад Иструм са извършени през 1900 г. от френския археолог Жорж Сьоре. Редовните разкопки започват през 1975 г., а от 1985 г. насетне с археологическите проучвания на града се заема българо-британски екип от археолози. Един от най-завладяващите предмети, открит случайно близо до Никополис ад Иструм, е бронзова глава от статуя на император Гордиан III, изложена понастоящем в Националния археологически музей в София. Наскоро фондация „Америка за България“ предостави безвъзмездна помощ за запазването на надписите, открити във форума на града.

 

Никополис ад Иструм се е състоял от две части, които са били защитени от крепостни стени. По-ранната римска част е била доста обширна, докато по-късната югоизточна част е била допълнително изградена през ранновизантийския период и е с много по-малки размери. Римският Никополис ад Иструм е обхващал площ от 21,55 хектара и се предполага, че населението му е било около 5000. Освен това, в близост е имало много села, вили, центровe за изработка на керамика и търговски средища. Градът е имал стратегическо местоположение на кръстопътя на важните римски провинциални пътища от Одесос към Сердика и от Нове на Дунава към Византион. Първоначално Никополис ад Иструм е бил разположен в границите на провинция Тракия, но през 193 г. от н.е. Той влиза в границите на провинция Долна Мизия. Поради факта, че много граждани на Никополис ад Иструм са били елинизирани хора, произхождащи от Мала Азия, официалният език в града бил древногръцкият. Имало обаче и граждани с латински имена, както и такива с тракийски произход, както е видно от надписите. Освен това в околностите на града живеели римски ветерани. В Никополис ад Иструм има открити свидетелства за следните териториални образувания (фили) или градски региони с имена: Аполония, Атина, Капитолин и Артемисия, наречени на боговете Аполон, Атина, Капитолийската триада и Артемида. Градът се е управлявал от Съвета на архонтите, председателстван от Протоархонт, от Була или от Градски съвет и Демос, или от Събрание. Имало е и Съвет на старейшините, наречен „Герусия”. Специална група от жреци са били натоварени с грижите за императорския култ. В града са били почитани много божества: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра, Кибела и др. В Иструм са секли собствени бронзови монети, като на някои от тях са изобразени обществените сгради, храмове и укрепления на града. Засега са известни около хиляда различни видове бронзови монети.

 

Архитрав на Булетериона

Архитрав на Булетериона

 

Римският град е имал правоъгълна форма и е бил планиран според ортогоналната система на Хиподам от Милет. Улиците: кардини и декумани, са били ориентирани север – юг и изток – запад, били са покрити с каменни плочи и оградени с бордюри. Под уличната настилка е имало система за отпадъчни води с шахти и водопроводи от теракотни тръби. Правоъгълните инсули на града, всяка от които е заобиколена от четири улици, обикновено са с размери 30 на 70 м. Първоначално градът не е имал укрепителни стени – те са построени след 172 г. от н.е., по време на управлението на император Марк Аврелий, след опустошителното нашествие на костобоките в римските провинции на Балканите. Стените са изградени в опус квадратум, с четири порти и са били с височина 8 м. В ъглите на квадрата е имало четири кръгли кули, както и полукръгли кули по стените. Укрепителните кули били високи около 12 м. В наши дни северната порта и кардо максимус, който е започвал от там, са изцяло проучени и достъпни за посетители. Главната порта на града е била западната и се е наричала Порта Романа, тъй като била насочена към Рим. Декуманус максимус започвал от там.

 

Фронтон от саркофаг с Горгона

Фронтон от саркофаг с Горгона

 

Форумът е бил пешеходен и се е намирал в центъра на Никополис ад Иструм. Той е бил с размери 42 м на 41 м и е бил заобиколен от монументална йонийска колонада. Пътят към форума е минавал през монументални пропилеи в коринтски стил, построени в периода 145-161 г., по време на управлението на император Антонин Пий. Във форума е имало бронзови и мраморни статуи върху постаменти, а в центъра е била разположена конна императорска статуя. В източната и южната страна на форума, зад йонийската колонада, са били магазините. Булевтерионът се е намирал в северозападната част на форума. В сградата са открити редица надписи с официални укази от ІІ и началото на ІІІ в. от н.е. В югозападната част на форума е имало Одеон с капацитет до 400 зрители, а в северната част е била разположена римска базилика с три пътеки. На изток от форума се е издигала голяма обществена сграда. Според надписите, тя се е наричала „Термоперипатос”, или пешеходна зона с отоплителна система и е построена през 184 – 185 г. от н. е., по време на управлението на император Комод. В сградата са се помещавали множество магазини, а централната част е представлявала голяма двуетажна отопляема зала, използвана за разходки и срещи. Палестрата в Никополис ад Иструм е северно от форума, а обществените бани от III – IV в. от н.е. са в близост до северната порта на укреплението. Резервоарът на града се намирал на 200 м западно от укрепителната стена и водата се подавала през главния акведукт с дължина 28 км. Два по-малки водопровода от северозапад и редица кладенци в града доставяли допълнителни количества вода. Некрополът на Никополис ад Иструм е бил разположен от двете страни на северния път, водещ към Нове и около западния път, водещ към Сердика. Там има над 120 тумулуса. Богатите граждани са били погребвани в монументални семейни гробници и саркофази.

 

Изглед от птичи поглед на Одеона и част от форума

Изглед от птичи поглед на Одеона и част от форума

 

Никополис ад Иструм е забележителен исторически обект не само заради добре запазените си римски паметници, но и защото може да се счита за родното място на германската литературна традиция. През 348 г., готският епископ и мисионер Вулфила получава разрешение от император Константин II да се пресели от Мала Азия в Мизия, близо до Никополис ад Иструм, заедно със своите ариански последователи. След като се установява там, той създава готската азбука и превежда Светата Библия от древногръцки на готски език. Ръкописи с превода на Вулфила са оцелели през вековете и най-важният от тях е Кодекс Аргентум от VІ век от н.е., вероятно направен в Равена, който сега се съхранява в библиотеката на университета в Упсала в Швеция.

 

Кодекс Аргентум

Кодекс Аргентум

 

През 447 г. от н. е. Никополис ад Иструм е разрушен от хуните, но през VІ век, по време на управлението на император Юстиниан Велики, той е възстановен като мощна крепост, обграждаща казарми и църкви. По-голямата площ от обширни останки от римския Никополис ад Иструм обаче не е била населена отново, а ранновизантийската крепост е обхващала само 5,75 хектара в югоизточния ъгъл на града. В този период укрепеният град се превръща в епископска резиденция. Разрушен е по време на нашествията на авари и славяни в края на VI и началото на VII в. от н.е. и няколко века по-късно, през Х в., върху римските руини изниква средновековно българско село.

 

Улица по протежение на форума

Улица по протежение на форума

 

Никополис ад Иструм е бил един от важните римски градове на Балканите и е много добре запазен и достъпен за граждани, което прави мястото атрактивна туристическа дестинация.

 

От Никола Теодосиев, Софийски Университет

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар