Прочетено:1346
iliev 1

  Обстоятелството, че писанията ми шетат все по-често из Фейсбук, не е случайно – в днешните електронни времена социалните мрежи все по-настъпателно превземат общественото пространство, измествайки стъпка по стъпка конвенционалните медии от него. И всеки публицист, който не се съобрази с тази несъмнена даденост, ще се окаже рано или късно зад борда. На практика това значи гражданско самоубийство, а, въпреки натрупаните години (или може би тъкмо поради тях), все още не ми се умира граждански.   И така, при всичкото си разногласие, гласът на ФБ е глас народен – и когато се съгласяваме, и когато не се съгласяваме с него. Към такъв един глас ще тръгна аз днес, а съгласието и несъгласието ще проличи в изводите, с които ще приключа настоящите си нелеки размисли. Всъщност става дума не за глас,