с. Бели извор, врачанско, Кирил Илиев

 

Обстоятелството, че писанията ми шетат все по-често из Фейсбук, не е случайно – в днешните електронни времена социалните мрежи все по-настъпателно превземат общественото пространство, измествайки стъпка по стъпка конвенционалните медии от него. И всеки публицист, който не се съобрази с тази несъмнена даденост, ще се окаже рано или късно зад борда. На практика това значи гражданско самоубийство, а, въпреки натрупаните години (или може би тъкмо поради тях), все още не ми се умира граждански.

 

И така, при всичкото си разногласие, гласът на ФБ е глас народен – и когато се съгласяваме, и когато не се съгласяваме с него. Към такъв един глас ще тръгна аз днес, а съгласието и несъгласието ще проличи в изводите, с които ще приключа настоящите си нелеки размисли. Всъщност става дума не за глас, а за картинка. Публикуваната тези дни в мрежата фотография е безгласна, но многозначна. Тя изобразява кабинета на кмета на с. Бели извор, врачанско, Кирил Илиев. Седнал човекът кротко на кметския си стол, но между потретите не на Чърчил и Линкълн, а на Путин и Тодор Живков – явно и те кметуват рамо до рамо с него. А редом с портретите – няколко православни икони, чието предназначение явно е да онагледят светостта на двамата портретирани лидери. И, за да не остане и капка съмнение в идеологическата постановка на г-н кмета, живописната картина е хармонично допълнена от знамената на Република България и на Русия. Аз бих предпочел да зърна знамето на САЩ или поне на Европейския съюз, но предпочитанията ми така и си останаха несбъднати.

 

Хайде сега да поразтълкуваме фамозната гледка. За разлика от Народна Република България, Република България е свободна държава, в която всеки – кмет или не-кмет – има право на свои собствени политически симпатии и антипатии. Такова право има, разбира се, и кмет Илиев. Но само с попътното напомняне, че никой общински служител, а всеки кмет е такъв, няма правото да използва общината, за да рекламира личните си политически пристрастия. Напротив: ако съблюдаваш принципа на демокрацията, да станеш кмет, както между впрочем (пък и не съвсем между впрочем) да станеш и президент, значи да загърбиш политическия си субективизъм в интерес на обективизма, на ползу роду, за благото на съгражданите и съселяните си. Защото, поемайки нелеката си длъжност, ти автоматично ставаш кмет (респективно: президент) не само на съпартийците си, а и на политическите си противници, и на аполитичните си съчовеци дори, сиреч на всички, които са гласували, и на всички, които не са гласували за теб. Твоя задача е да се погрижиш за благополучието на съселяните (респективно: сънародниците) си дори тогава, когато се наложи да предприемеш стъпки, противоречащи на една или друга партийна линия. Да използваш кметския си авторитет, за да величаеш една или друга политическа формация, значи да постъпваш не само недемократично (за да не кажа противодемократично) – това значи да постъпваш и противозаконно, предавайки доверието и на тези, които са гласували за теб.

 

А сега да поразсъждаваме върху това дали, ако развеем от кметската трибуна знамената на САЩ и ЕС и заменим портретите на Тодор Живков и Путин с тези на Чърчил и Линкълн, не би било по същата причина и в същия смисъл противопоказно и несъвместимо с демокрацията, която би трябвало да бъде върховна инстанция. Доколкото Чърчил, Линкълн и САЩ са видимо символи на демокрацията, несъвместимо с демокрацията не би било, но би било все таки нередно. Аз употребих в началото на текста си тези имена само за цвят, като провокация и антитеза на кметското скудоумие. Аз наистина предпочитам Белия дом, Чърчил, Линкъл и САЩ пред Кремъл, Тодор Живков и Путин, съзнавам обаче, че и тяхното място не е в един кметски кабинет. Виж, със знамето на ЕС е различно. Защото от дълги години ние сме вече не само българи, а и европейци – поне протоколно. Принадлежим, с други думи, не само на собственото си национално правителство, не само дори на собствената си националност – принадлежим в същия смисъл и на европейското правителство, и на общоевропейската кауза. Държавата ни е част от Европа – гражданин на Европа е (или поне би трябвало да бъде) и всеки от нас. Така че европейското знаме е на мястото си не само във всяка държавна, а и във всяка общинска институция. Явно обаче не е така, явно на местно (а и, както ще видим, не само на местно) равнище демократична Европа е подменена с недемократична Русия, а демокрацията – с родния и кремълски комунистически и неокомунистически деспотизъм.

 

Ако тази подмяна ставаше само в с. Бели извор, нямаше да ѝ обърна и капка гражданско внимание. Но бедата е не в Бели извор – бедата е извън Бели извор. Работата е там, че кметът на врачанското село имитира с политическото си поведение не някоя съседна селска община, а цяло президентство. Като кмет Илиев, и президент Радев ден след ден дискретно обръща гръб на Евроатлантическата общност, за да стане лицеприятен и на издигналата го неокомунистическа формация, и на Кремъл, и на кагебиста от кариерата Путин. Единствената разлика между селското кметство и президентството е, че кмет Илиев е по-флагрантен, а президент Радев – по-перфиден. А докато една локална селска флагрантност е пренебрежима, една държавническа перфидност е убийствена.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар