Президентите на Съединените щати и Турция намериха обща позиция там, където изглеждаше, че такава липсва.

 

erdogan_trump

 

Може да има много причини, поради които Доналд Тръмп и Реджеп Тайип Ердоган не са орисани да бъдат приятели. Първо, САЩ защитават смъртния враг на Ердоган, Фетхуллах Гюлен. Освен това, Вашингтон и Анкара обтегнаха отношенията си във връзка със закупуването от Турция на руска система за противоракетна отбрана.

 

Има и няколко други теми, които противопоставят съюзниците в НАТО Вашингтон и Анкара, макар че в момента най-сериозната е въпросът за сирийските кюрди. За Вашингтон сирийските кюрди бяха най-довереният съюзник в борбата срещу Ислямска държава. За Анкара военният клон на сирийските кюрди – Отрядите за народна самоотбрана – ОНС (YPG) са едно и също с ПКК, която отдавна води война срещу турската държава.

 

След като получи нещо равностойно на зелена светлина от президента на САЩ Доналд Тръмп, тази седмица Турция започна да бомбардира кюрдските бойци и изпрати войски в Сирия.

 

Сега броят на жертвите нараства и ешелони от семейства бягат от региона. Хиляди са разселени. Международната общност осъжда Ердоган за новата военна операция на Турция, наречена „Мирна пролет“. Тръмп също получава значителни критики за това, че изостави кюрдските съюзници на Вашингтон и позволи масовото клане, както мнозина го определят.

 

Има причина, а може би повече една, поради която и Тръмп, и Ердоган се нуждаят от случващото се. Заявената цел на Тръмп е да възстанови величието на Америка, като постави на първо място вътрешните нужди на страната и се оттегли от скъпо струващите намеси в други държави. Що се отнася до Ердоган, на моменти той оставя впечaтлението, че целта му е да превърне Турция отново в Османската империя. Ердоган провежда неоосманска политика и многократно е изразявал териториални амбиции, аргументирайки се, че части от съседните страни са турски или трябва да принадлежат на Турция.

 

И Тръмп, и Ердоган имат препятствия за преодоляване у дома. Тръмп се кандидатира за преизбиранетo си на фона на опит за импийчмънт, а Ердоган понесе големи избирателни неуспехи през тази година. Партията му за справедливост и развитие (ПСР) загуби контрола над Анкара и Истанбул. Освен това, Ердоган е изправен пред възможността ПСР да се разпадне, тъй като някои негови бивши съюзници обмислят да преминат в друга партия.

 

Тръмп умее да сключва сделки, а Ердоган отдавна желаеше сделка. Той не получи такъв шанс по въпроса за екстрадицията на Гюлен – нещо, което турският президент поиска от Тръмп, но не получи. Но сега Ердоган има сделка под формата на оттеглянето на САЩ, докато той извършва турски експанзионизъм в Северна Сирия.

 

Сега Ердоган влиза в триумфална битка с близките съюзници на терористична група, с която Турция воюва от десетилетия. Той също така получава възможност да спре постигнатия напредък по въпроса за формирането на кюрдска държава на границата с Турция. Въпреки че международната общност вероятно ще се противопостави на тези усилия, те представляват силен коз за Ердоган вътре в Турция.

 

Междувременно в САЩ Тръмп получава възможност да демонстрира на поддръжниците си, че той е президентът, който най-накрая спазва обещанието си за връщане на войските у дома. Така, вътре в своите страни и Тръмп, и Ердоган могат да отклонят вниманието от вътрешнополитическите препятствия пред тях.

 

За Ердоган картата на реда, настъпил след хаоса, е била печеливш коз и преди. Малко след като на изборите през юни 2015 г. ПСР загуби парламентарното си мнозинство, Ердоган подмени мира с кюрдските бойци с война. С настъпването на военните операции терористичните атаки се увеличиха по честота, а година по-късно беше направен опит за преврат. Ердоган излезе от този хаос с ПСР като все още управляваща партия и Турция бе трансформирана от парламентарна в президентска система, осигурявайки му практически безконтролна власт.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

За Тръмп да върви срещу течението беше неговият начин на действие. Противопоставянето на вашингтонското статукво и в двете партии му помогна да спечели изборите. Сега той отново се изправя срещу двете партии в опита си да спечели преизбирането си. Също така, Близкият изток като цяло и Сирия конкретно, е един от въпросите, по които Тръмп разочарова много свои привърженици. Изтеглянето на американските войски или дори преместването им далеч от бойните действия може да му помогне да спечели обратно част от тези привърженици.

 

Въпреки, че Тръмп и Ердоган намериха обща позиция, в това „приятелство” има много сложни аспекти. Двамата лидери лесно биха могли да кръстосат шпаги.

 

Тръмп, като умел бизнесмен, умее да се възползва от всяка сделка. Той оцени състоянието на турската икономика, и по-специално нейната отслабена валута, и разбра, че това е коз за него в отношенията с Ердоган и Анкара.

 

На фона на хаоса тази седмица Тръмп обяви заканително в Twitter, че може да „унищожи и съсипе“ икономиката на Турция. И се похвали, че го е правил преди.

 

Макар че туитът може да е хиперболизиран, той не представлява празна заплаха. Миналата година Тръмп се притече в защита на американския пастор Андрю Брънсън, който беше затворен в Турция и игра хардбол с Ердоган, за да освободи пастора от турския затвор. Администрацията на Тръмп удари Анкара със санкции заради Брънсън и Тръмп написа в Туитър, че повишава тарифите за Турция и обяви бързия спад на лирата. След това лирата падна до рекордно ниско ниво от около 6,5 спрямо долара.

 

Ердоган се беше опитал да размени Брънсън за Гюлен. Вместо да вземе моркова, той получи пръчката. Вместо да получи Гюлен, Ердоган получи санкции и свободно падаща лира. Тръмп успешно изви ръцете на Ердоган и Анкара наистина отстъпи.

 

Сега, когато Турция удря сирийските кюрди, американските законодатели притискат Тръмп да накаже Ердоган, а лидерите на Конгреса заплашват да го направят сами, ако Тръмп не го стори. От своя страна администрацията на Тръмп сигнализира, че може да удари Турция с нови санкции.

 

„Можем да затворим турската икономика, ако се наложи“, заяви министърът на финансите Стив Мнучин на брифинг на Белия дом в петък.

 

Въпреки това Тръмп многократно повдига въпроса, че САЩ се нуждаят от Турция като търговски партньор. Турция също не е готова да смени съюзниците си. Тази седмица военната операция в Сирия отново изправи Анкара срещу Москва и Техеран. Въпреки че Турция си сътрудничи с Русия и Иран, те едва ли са на позицията на турската страна в конфликта в Сирия.

 

Когато Тръмп и Ердоган се срещнат лично на 13 ноември или може би по-рано, те ще стигнат до някаква обща позиция. Но цената за поддържане на сегашната им сделка или дори за постигане на нова, може да се окаже голяма.

 

Американският изолационизъм може да върви добре с турския експанзионизъм, но нито един от тях няма подкрепата на Вашингтон и Турция може да понесе много висока икономическа цена. Дори Тръмп и Ердоган да не са са в противоречие, САЩ и Турция са.

 

А що се отнася до НАТО …

 

Сегашната ситуация в Сирия ще се отрази и на НАТО, най-малкото от гледна точка на доверието в съюза. Двамата най-мощни военни съюзници в НАТО се сблъскват на дипломатическата сцена. Според съобщения на западните медии, техните войски почти са стигнали до стрелба една срещу друга в рамките на Сирия.

 

Един от съюзниците провежда операция, която няма подкрепата на останалата част от съюза. Другият съюзник и най-голямата военна сила в света, се бори със себе си дали изобщо да остане и да продължи да участва в действията в Сирия. Очевидно в НАТО няма единодушие.

 

НАТО също така не проявява решителност относно ролята и членството на Турция в алианса. Съвпадат ли интересите на Анкара с тези на останалата част от съюза?

 

Освен това, при наличието на много и различни враждебни военни и бойни групи в Сирия, недостатъчно добре преценените действия може да доведат до по-големи конфронтации. Преди време турските войски свалиха руски самолет, летящ над границата на Турция със Сирия. В случай, че възникне друга такава конфронтация, как ще реагира алиансът? Ще бъде ли привлечен НАТО или Турция ще се защитава сама?

 

Военната операция на Турция в Сирия поражда повече въпроси, отколкото отговори.

 

От Джош Фрийдман

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар