lng_vessel

 

Ефектът на втечнения природен газ и новопоявилия се природен газ в Южния газов коридор, произхождащ от Каспийско море, Близкия Изток и Източното Средиземно море, ще се разпространи върху цяла Централна, Източна и Югоизточна Европа, като конкуренцията на Газпром ще нарасне значително. Ceteris paribus, при равни други условия, т.е. ако бъдат отменени скритите и явни преференции за Газекспорт, тези нови алтернативи за газови доставки ще доведат до по-ниски цени и пазарни дялове на действащия монопол. Реверсивните доставки по Трансбалканския газопровод, който има повече от 15 милиарда кубически метра свободен капацитет, могат да започнат още на 1 януари 2020 г., доставяйки природен газ от Турция, Гърция и Южния газов коридор за клиенти в Румъния, Молдова, Украйна и Словакия, при това преди газът от „Турски поток“ да премине българската граница.

 

Търсенето на пазари за природния газ, който постъпва от Северен поток през газопроводите Opal и Eugal ще намалее, заедно с по-малките ценови разлики между Източна и Западна Европа, на фона на нарастващата конкуренция от Южния газов коридор и втечнения природен газ.

 

Увеличените възможности за снабдяване с газ за страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа, както и ограниченията на Третата енергийна директива при дългосрочно резервиране на преносен капацитет могат да доведат до по-нисък процент на натоварване на транспортните мощности от страна на Газпром и в двата „потока“. Едновременно с това ще се създадат и проблеми пред възстановяването на инвестициите в тях. Руският газ ще се превърне в един от много в редицата от конкурентни доставчици, a природният газ ще се превърне в борсова стока като суровия нефт.

 

Време е за по-умни санкции

 

Санкциите са геолитически инструмент, налаган най-вече от съображения за сигурност, които обаче рядко са издържани откъм бизнес контекст. Те вече причиниха доста щети в Русия, но с времето компаниите се научават да се адаптират – следователно, необходимостта от по-голяма прецизност и фокусиране по линията „разходи-ползи“, е от съществено значение.

 

Като противодействие на замисъла на Северен и Турски поток, САЩ и ЕС трябва да заложат на насърчаването на усилията по създаването на условия за равноправна и по-интензивна конкуренция, за навлизане на алтернативен газ в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, което ще ограничи и премахне изключителния статут и доминация на Газпром.

 

Основната задача в тази насока е премахването на пречките и изравняване на условията за транзит с тези на Газекспорт за всички търговци и спедитори, което ще позволява директни и обратни свободни потоци на природен газ към Украйна. Неруски тръбопроводен и втечнен природен газ вече достига до България и Румъния. Въпрос е на малко време да стигне по на север. Но има още много да се желае от правителствата и регулаторите за изравняване на условията за транзит и въвеждането на интегрирани тарифи и облекчения за навлизане на нови доставчици и количества газ, както това вече става при доставките на ВПГ през Полша за Украйна.

 

САЩ могат да използват СТО за упражняване на натиск върху Герамния, именно по линия на изравняването на условията за конкуренция на руски и ВПГ газ. САЩ използваха СТО, за да докажат „нелоялни търговски практики“ и да обложат с повишени тарифи редица ЕС стоки, като се започне от самолетите Еърбъс, мине през шотландското уиски, италианското сирене, испанските маслини и завърши с френските вина. След решението на експертния съвет на СТО, САЩ вероятно ще повишат и тарифите за внос на автомобили в ЕС, позовавайки се на аргумента „национална сигурност“. Те ще засегнат основно Германия.

 

Сега е време да се преразгледа през СТО и в двустранен план казуса за липсата на равнопоставеност в условията за достъп и търговия на американския и глобалния втечнен природен газ на газовия пазар в ЕС, като се посочи дългият списък от привилегии и преференции, които Газпром ползва, в партньорство с германски, австрийски и други енергийни компании от ЕС.

 

Мащабите на навлизане на втечнения природен газ в Турция – 11 милиарда кубически метра само през последната година плюс увеличения внос на газ от Азербайджан и Ирак, недвусмислено демонстрира потенциала за конкуренция и диверсификация, като на практика лишава Газпром от уникална роля на пазара на природен газ в Централна, Източна и Югоизточна Европа.

 

Санкциите и по-високите тарифи за пренос, сами по себе си няма да спрат Северен поток-2, но фокусирането върху равноправното третиране на природния газ идващ от „потоците“ и от Южния газов коридор, заедно с втечнения природен газ, ще лиши Русия от стратегическата премия, на която разчита. Достатъчно е да се развие и разследва цялата верига от нерегламентирани ползи, включително държавна помощ, която Газпром получава скрито или явно, изразяваща се в субсидии, улеснения, облекчения и привилегии, които влияят върху цените, с които тя се конкурира на пазара на газ в ЕС.

 

Русия последователно се опитва, макар и без големи успехи, да оспорва ЕС законодателство, като сезира на няколко пъти СТО след 2014 г., защитавайки монополния си статут и твърдейки, че „Третият енергиен пакет“ и енергийната политика на ЕС несправедливо ограничава и дискриминира руския монопол при износа на газ в ЕС. Ако обаче прожекторите се фокусират върху непазарните стимули, които руският държавен монопол получава от държавния бюджет – от сондажа до границата, нещата могат да изглеждат доста различни. Транзитните тарифи, които Газекспорт, например плаща в България, са два пъти по-ниски от тези, които плащат всички останали превозвачи, включително българската държавна компания „Булгаргаз“, и са 3-4 пъти по-ниски от тарифите за пренос по газопровода OPAL.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Въпреки че правилата на СТО са нееднозначни относно държавната помощ, ЕС може да поднови антитръстовото си разследване срещу Газпром по всяко време, ако се посочи, че природния газ, който се продава в ЕС, се търгува и печели от нелоялна конкуренция и скрити привилегии. Ако Европейската комисия не предприеме действия, случаят може бързо да се вдигне на двустранно равнище между САЩ и ЕС и от там евентуално да мине през СТО.

 

Продажбите на руски газ през Северен поток-2 и Турски поток-2, които заобикалят Украйна, Централна и Източна Европа, са класическа игра с нулева сума – това, което германските и австрийските компании печелят, е загуба за компаниите от ЦИЕ, а това е интегрална част от политиката на разделяй и владей на Кремъл.

 

За клиентите на Газпром, които ще ползват „потоците“, общите разходи по адаптация на търговията им към новите пунктове за доставка ще са по-високи, а в някои сценарии значително.

 

Транзитът през Украйна, поради нейните несравними капацитети за газосъхранение под земята, до сега спестяваше на вносителите на руски газ необходимостта от резервиране на мощности за балансиране на пиково потребление. С „потоците“ всички подобни разходи се прехвърлят върху вносителите, тъй като и Турски и Северен поток се предвидени само за равномерни доставки. Към допълнителните разходи на вносители следва да се отнесат и разходите по буфери срещу техногенно прекъсване на доставките – риск, който при развитата и много вариантна мрежа на Украйна беше сведен до минимум.

 

Путин се страхува от загубата на репутация, дори когато това е на ниво възприятия. Последните сигнали от някои енергийни експерти в Москва – Константин Симонов, ръководителят на Националния фонд за енергийна сигурност, който е близък до Кремъл, разкриват потенциална промяна в мисленето. Неотдавна той заяви – „репутацията е най-важна; клиентите трябва да гледат на Газпром като надежден доставчик“. Защитата на пазарните дялове и приходите следват в списъка с приоритети на Москва. Това е доста по различно от имперското високомерие на Путин, който разпореждаше прекъсвания на доставките на природен газ за да накаже някой вносител.

 

Един от най-ефективните начини за оптимизиране на санкциите е те да станат по-фокусирани – да таргетират конкретни компании, които участва във финансирането и изграждането на Северен и Турски поток. За съжаление, много време бе пропуснато, и сега с 80% от тръбите вече положени в Северен поток-2, санкциите срещу компаниите All Seas Group или Saipem са твърде закъснели.

 

Логистиката в операцията по изграждането на “потоците“ е твърде сложна и там Газпром също е уязвим от гледна точка на санкции. Самостоятелното решаване на тези задачи от руския газов монопол не е по силите му. Той може да закупи подобни утвърдени компании за тръбополагане, както и съответните кораби, но посочените компании Saipem или All Seas Group могат и да бъдат невъзможни за придобиване, ако бъдат сметнати за особено важни за ЕС и НАТО.

 

Ако бяха наложени преди две години, прецизните санкции биха могли да свършат работа. Корабите за полагане на тръби не са лесно достъпни и мобилизирането на заместващи компании не е нито лесна, нито бърза работа. Твърденията на Газпром, че могат да се справят без външна помощ, са несъстоятелни. Морският съд, който компанията притежава  „Академик Черский“ (който се намира в момента в Охотско море, източно от Сахалин) не може да съперничи на флотилията на западните фирми с корабите Солитер, Одасия и Пайъниъринг Спирит. Друга лига.

 

Стратегията на Меркел срещу стратегията на Ердоган – разликата в „потоците“

 

Когато сравняваме подходите на Ердоган и Меркел към отношенията с Русия, съответно по въпросите Турски и Северен поток, трудно ще пропуснем да забележим различията. В момента Ердоган е в силна позиция – окончателното споразумение за Турски поток-2 все още предстои, а Газпром вече е похарчил 25 милиарда долара. Турция се радва на диверсифицирани доставки на газ, като в края на септември разполагаше с 5-6 милиарда кубически метра излишък в газовия си баланс. Междувременно, дялът на Газпром на турския пазар спадна с почти 20% за по-малко от 18 месеца. Азербайджанският газ и ВПГ драстично увеличиха дела си в Турция за сметка на Газпром.

 

Турция очаква повече неруски газ, и президентът Ердоган изобщо не бърза да преговаря за сделка за „Турски поток 1 и 2“.

 

Зависимостта на Германия от Газпром, ако и двете линии на „Северен поток“ влязат в действие, ще нарасне рязко, като се намали полето и за маневреност, включително и в случай на техногенна причина за прекъсване на доставките. Берлин умишлено игнорира необходимостта от диверсификация с LNG терминали, поставяйки всичките си яйца в кошницата на Москва.

 

Освен необходимостта да се изравняват условията за лоялна конкуренция на пазара на газ, ЕС и САЩ трябва да насърчават реципрочността в условията за достъп и търговия на компании от ЕС, Централна и Източна Европа на пазара в Русия. Това касае и правото за задаване на нови пунктове за доставка и равноправен достъп до съответните мрежи за транзит.

 

Понастоящем Русия не позволява преминаване на газ през нейна територия, докато Газпром разполага с реципрочна свобода в Украйна и на цялата територия на ЕС. В резултат на тези ограничения компаниите от ЕС, Централна и Източна Европа не могат да купуват и транзитират газ от Централна Азия през Русия. Правното основание за отказ, което Газпром използва е липсата на ратификация на Енергийната харта и непроверяемата липса на свободен капацитет. Макар че е вярно, че поне до 2025 г. няма да има доставчик, който да съответства на ролята на Газпром на европейския пазар на газ, комбинацията от глобален втечнен природен газ и нов газ от Южния газов коридор ще бъде достатъчна за да се откаже на Газпром правото на изключение от общите европейски правила.

 

Ако ЕС позволява на Газпром да работи свободно и да продава газ в Съюза, тогава дружествата, базирани в ЕС, следва да се ползват с реципрочно право да търгуват и да доставят газ в Русия. Политиците на ЕС все още се отнасят скептично към възможността да изискват реципрочност поради наследения страх, че Русия ще спре доставките през зимата. Както посочихме по-горе, дните на всемогъществото на Газпром необратимо отминаха.

 

Газпром е далеч по-зависим от достъпа до газовата мрежа на ЕС, от капацитетите за съхранение на природен газ, от достъпа до крайните клиенти, отколкото от огледалната зависимост на компаниите от ЕС, Централна и Източна Европа от газовата мрежа на Русия и руските клиенти. На газовите пазари уязвимостта се премести от купувачите към продавачите.

 

Решението на Съда на ЕС като прецедент и очакваното въздействие върху OPAL и EUGAL

 

Регулаторът на Германия нареди на газопровода Opal, контролиран от Газпром и Wintershall DEA, незабавно да спре търговете с 15,9 милиона киловатчаса на час капацитет след решение на най-висшия съд в Европа. Газпром ще трябва да намери алтернативни маршрути за изпълнение на своите договори. Общият капацитет на Opal възлиза на 40 милиона КВтч/ч.

 

Един от вариантите за заобикаляне на решението на Съда на Европейския съюз е Газекспорт да започне да продава своят газ на руската граница или да позволи на други руски и международни компании, опериращи в Русия, да споделят достъпа до Северен поток-2. Ако това се случи – Газпром да продава газа си на руската граница – тогава ЕС може да настоява европейските компании да получат равно право да посочват пунктове за доставка, като се насърчат европейските компании да купуват газ на руско-украинската граница, като се въведат дори референтни цени, по подобие на цената на природния газ на германска граница, като се настоява цените да бъдат сравними с тези на входа на Северен поток. Тогава търговците ще могат да решават дали да закупят руски газ на руската граница, да го доставят през Северен поток или да използват украинската мрежа и нейните подземни газохранилища.

 

Във всеки случай, геополитиката на руския газ като външнополитически инструмент ще избледнее.

 

Алтернативната инфраструктура за газоснабдяване – тръбопроводи, интерконектори, терминали, съоръжения за съхранение, търговски платформи, които са извън обхвата и контрола на Газпром, няма да се случат за една нощ.

 

Те няма да разрешат и непосредствените краткосрочни проблеми с доставките през „потоците“ в ЦИЕ, но остават от решаващо значение при определянето на бъдещите стратегически варианти за действия и на пазарните баланси.

 

Бавното и търпеливо разширяване на базата за реакция на капаните с „потоците“, които поставят от Газпром и Кремъл, особено като се наблегне на възможностите на пазарните лостове, ще обезсмислят трайно логиката, която стои зад Северен и Турски поток, които ще се превърнат в поредния бизнес провал на Кремъл.

 

В крайна сметка Съветският съюз не се разпадна, защото се провали военно, а защото се натрупа критична маса от нерешени проблеми в икономическата област, които доведоха до разрушителна верижна реакция.

 

От Илиян Василев

 

Как санкциите да станат по-ефективни и да се редуцира ефекта на заобикалящите Украйна потоци – част първа

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар