putin

 

Чета заглавие в руските медии, и не вярвам на очите си: „Путин призвал Запад „перекратить болтовню” и занятся делом!”. За хората от моето поколение, които под суровата сянка на българо-съветската дружба изучаваха руски език от ранно детство през начални, прогимназиални и гимназиални училища, техникуми и семестри, та чак до университетското си дипломиране, аз няма да превеждам цитираното, но за днешните млади люде, които не без основание и следвайки оптимистичния дух на времената замениха руския с английски и немски, ще се наложи да попреведа: „Путин призова Запада „да прекрати брътвежите си” и да се захване за работа”. Някак си много подобаващо и хармонично публикуваният в социалните мрежи апел на президента-кагебист е придружен от една убийствена и чернобяла като цяла сивееща, пустееща и меланхолична Русия фотография: някакъв неизмазан и разкривен, рушащ се отвсякъде и изпъстрен с неугледни зидарски кръпки двуетажен жилищен блок, закрепен с груби дъсчени подпори.

 

Няма що: недвусмислено намекнатата от фотографа ирония си е на мястото. Ирония, колкото обоснована, толкова и печална чрез обосноваността си. Една страна, която от векове тъне в разруха, в безпросветност, в колективен примитивизъм и алкохолизъм, тръгва да учи света на ефективност. Преди немного години един западен коментатор установи, че Русия е една седма (допреди три десетилетия беше една шеста, но ходът на историческите събития запрати СССР там, където преди стотина години СССР тържествено се бе заканил да изпрати цялото останало човечество – на бунището на историята) част от света, заобиколена от цивилизация, а вътре се твори тих ужас. Цивилизация, от която, въпреки повсеместния ужас, посърналите руски губернии нищо, нищичко не прихванаха. Прихванаха кое-що само двете показни витрини на Руската федерация – Москва и Санкт Петербург. Но с витрини не се живее – живее се със социални дадености. Докато витрините са по-скоро опровержение на истинската, на задвитринната действителност. Която говори безпощаден и ясен език: Брутният национален продукт на днешна Русия е по-нисък дори от този на несравнимо по-малката териториално и с несравнимо по-малобройно население Южна Корея. Като прибавим пък и факта, че, за разлика от култивирана Южна Корея, в некултивирана Русия националният продукт се разпределя главно между олигархичните обръчи, стегнали отвсякъде Кремъл, и почти не стига до хората, нещастието триумфира. А обстоятелството, че Русия е най-богатата на природни ресурси държава в целия свят, докато Южна Корея е изключително бедна на подземни залежи, прави потискащата картина още по-потискаща. Защото за да бъдат тези залежи изкарани изпод земята наяве и превърнати от подземни в надземни, за да могат да станат те от потенциално реално народно богатство, са необходими модерни технологии, с които една колективистична и паразитираща върху историческите химери на едно въобразено монархическо величие и на една реална болшевишка ярост империя като руската не разполага.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Ситуацията е патологична, обърната с главата надолу: Вместо да последва примера на водещите световния прогрес държави, Кремъл високомерно ги съветва те да последват неговия деструктивен пример, учи ги и ги поучава как да поемат по калните дири на неговата вековна разруха. Западът едва ли ще се вслуша в шантавите наставления на Путин – и това е добре. Лошото обаче е, че и Путин няма да се вслуша в съветите на цивилизования свят – колкото и градивни, колкото и плодотворни да са те. Примитивизмът и просперитетът са с различна, с противоположна насоченост в гражданското време и пространство, но те имат и нещо общо: неуязвими са един за друг. Така че Свободният свят няма да обърне гръб на ефективните си технократични перспективи и да тръгне след безнадеждно остарелите и ялови командно-административни руски икономически схеми, Русия пък от своя страна е недостъпна за динамиката, гъвкавостта и реформизма на разкрепостените западни общества. Несъвместимостта, с други думи, е взаимна – една взаимност, от която Западът ден след ден печели с последователността, с която руските губернии губят ден след ден. Защо и как, най-убедително обяснява един руснак със знаменита биография и със забележителен ум. Да се вслушаме в трезвия му глас. И така, заменил в драматичната си гражданска биография евразийския обскурантизъм с европейския рационализъм, Виктор Суворов пише: „Убеден съм, че само страна, към която хората тичат на тълпи от цял свят, има право да съветва другите как трябва да живеят.” И за слепеца е ясно, че тази страна не е Русия. Русия е не страната, към която хората бягат, а страната, от която хората бягат – при това масово. Бягат към Северна Америка и Западна Европа, бягат към Австралия, Япония и Южна Корея дори, бягат не на последно място и към нашата родина. Ето защо засега и аз като Виктор Суворов нямам основание да променя настоящото си становище. А ако един бъдещ ден ходът на историята смени пътя и ориентирите си, ако запрепуска в обратната посока, ако хората кривнат и затичат от Западна Европа, Америка и Република България към Руската Федерация, готов съм да преобмисля и настоящия текст.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар