Малко след посещението на 20 октомври на ръководителя на гражданското разузнаване на Русия Сергей Наришкин, в Сърбия пристигна дивизион от ЗРК С-400 и ракетно-артилерийска система Панцир. Предполага се, че те ще участват във втората част на съвместните военни учения „Славянски щит – 2019“, които ще продължат от 23 до 29 октомври. Новината породи свежи опасения относно възможната постоянна дислокация на С-400, от което ще последват значителни и дългосрочни геополитически последствия.

 

Повече от 200 сръбски военни експерти бяха превозени с руски военни самолети преди два месеца до Русия за участие в първия етап на военните учения „Славянски щит-2019“ в Астраханска област, които включваха обучения и изпитания със стрелби със С-400.

 

Това лято членът на НАТО Румъния забрани транспортирането по река Дунав на руски бронирани машини до Сърбия. След това Русия ги прекара през друг член на НАТО Унгария, като ги обяви за граждански въздушен транспорт. Този път, руските транспортни самолети прелетяха над още един член на НАТО – България. Българският премиер Борисов, притихна по въпроса, като отказва да оповести основанията, с които е разрешил полета над българска територия.

 

В интервю за сръбския канал „Спутник“ новият сръбски посланик в Москва, бивш военен журналист Мирослав Лазански, отговори на редица въпроси за предстоящото разполагане на C-400. Той насочи вниманието към президента Вучич и президента Путин, настоявайки, че детайлите могат да се получат само на тяхното ниво. Посланик Лазански потвърди, че двамата президенти обмисляли „нещо голямо“ в секретност от доста време. Последният тласък бил даден по време на последната им среща.

 

Критичният въпрос е дали комплексът С-400 ще напусне скоро Сърбия. Руски медийни източници предположиха възможно разполагане в съвместния руско-сръбски хуманитарен център в Ниш. Центърът, прикрит като НПО, е активна руска военна база. Алтернативно място за разполагане на С-400 е база близо до Белград.

 

Ако бъде внедрена системата ще контролира въздушното пространство над значителни части на България (столицата София е само на 135 км), цялото Косово, Северна Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина, Унгария, Черна гора, Албания и дори Гърция (ако бъде разположена в Ниш).

 

Руските експерти настояват, че въздушният транспорт на С-400 за участие в учения има различен статут от транспорт при покупка. Съседните държави от НАТО едва ли ще позволят достъп до тяхното въздушно пространство на оръжие, което ще представлява заплаха за националната им сигурност. При все това има примери в миналото, в които Русия доставя оръжия формално за учения, които след това остават за постоянно.

 

Трудно е да си представим, че Белград би могъл да замисли или инициира подобен ход самостоятелно. Преместването на С-400 по света е много над възможностите на Вучич. Покупката е изключена, дори при най-снизходителните условия за продажба. Подобен ход обаче се вписва добре в геостратегическата игра на Кремъл, в контекста на завръщащата се военно на Балканите Русия, и лансирането на С-400 на европейския пазар. Претекстът е рутинен – да се защитят „братята славяни“, а в по-прагматичен план да защитят последната си крепост срещу НАТО на Балканите.

 

Руските медии твърдят, че С-400 в Сърбия би могъл да обслужва и център за обучение на оператори, добавяйки към възможно оправдание за разполагане на нетърговска основа. Но основната идея, споделена при среща на сръбския министър на отбраната Александър Вулин с руския министър на отбраната Сергей Шойгу през месец август край Москва, е в рамките на мерките по укрепване на боеспособността на сръбската армия, чрез изграждането на ПВО център в Сърбия, Русия да даде асиметричен отговор на разполагането на ПВО система за отбрана от НАТО в Полша и Румъния и закупуването на Ф-16 от Хърватска, Румъния и България. Този сценарий включва изграждането в Сърбия на АD/A2 (Anti-Access Air Denial) – система за предотвратяване на достъпа до театъра на бойни действия – център, част от глобалната система, в допълнение към тези в Калининград, Крим и Сирия.

 

karta S-400

 

Кремъл тества нова стратегическа парадигма в отношенията с ЕС и НАТО и Сърбия, като лансира руските отбранителни системи и гаранции в страна, която се присъединява към ЕС, но се противопоставя на НАТО.

 

Президентът Путин бързо се възползва от появилите през последните три години пукнатини в щитовете на ЕС и НАТО. Събитията в Сирия и Турция повишиха шансовете на Русия, което е рядък шанс, предвид потъващата икономика на страната.

 

Нарастващото отчаяние сред страните от Западните Балкани в процеса на присъединяването им към ЕС, подсилено от последното вето на Макрон, дава плодородна почва за възраждане на национализма, който задейства търсенето на алтернативи на ЕС и НАТО. В тази посока действа и абсурдната теза, обществата в страните кандидатки да постигнат консенсус по членството в ЕС и НАТО, като предусловие за начало на преговори. Това дава възможност на Русия да мобилизира проруските кръгове на антиевропейска основа в търсенето на недостижим консенсус с радикалните националисти.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Цялата геополитическа гравитация около Сърбия през последната седмица – последователността на посещения на високо ниво, включването в интригата на С-400 и присъединяването към Евразийския икономически съюз – следват общ модел.

 

Вучич и Путин споделят носталгия и реваншистки крен заради загубата на Съветския съюз и Югославия. Сръбският президент смята, че трябва да използва тактиката на Ердоган на „силната ръка“, като се ангажира с Русия, преди да потърси отстъпки от Запада.

 

Дори ако товарът С-400 напусне Сърбия в края на ученията, съобщението е изпратено – можем да го направим отново.

 

Президентът Путин може да избере да пожертва икономическата изгода срещу геополитически ползи, като реши да маскира разполагането на ЗРК комплекса Триумф като постоянна съвместна операция, която подпомага противовъздушната отбрана на Сърбия. Никога не му е липсвало въображение за хибридни политически инструменти.

 

Съществува значителна разлика между забавената покана за ЕС за Албания и Северна Македония и отлагането на датата за присъединяване на Белград. Вучич не иска да стои на опашката за членство в ЕС като 30 или 31-и член или да чака одобрението на Хърватска и другите страни от региона. Нещо повече, тези последни стъпки със С-400 и Евразийския икономически съюз със сигурност ще забавят допълнително всяко решение на Брюксел за дата на присъединяване.

 

Сръбският президент се стреми да си възвърне инициативата, да преговаря при собствени условия, като предостави по-широк юго-контекст, като лидер на група от недоволни страни, които се ангажират в алтернативни интеграционни формати – като мини-Шенгенът в Западните Балкани.

 

Русия не е в състояние да предостави надеждна икономическа алтернатива на ЕС, но все още може да се опита да противостои на разколебан и разединен НАТО в сърцето на Европа. Китай и китайските инвестиции трябва да дадат икономическата алтернатива на ЕС.

 

Там, където Русия разполага своите С-400, геополитиката рязко ускорява своите обороти. Вучич не прави тайна от желанието си да представи на сръбското общество алтернатива на гаранциите за сигурност на НАТО. Чрез разполагането на С-400 той иска да контролира въздушното пространство над Балканите, докато парадира със стратегическите си военни връзки с Москва.

 

Последната сага със С-400 и влизането в Евразийския икономически съюз само доказват, че Сърбия при Вучич няма реално намерение да се присъедини нито към НАТО, нито към ЕС, защото политиките за отбрана и външна политика на двата съюза са преплетени, практически неразделни, в най-добрия случай допълващи се.

 

Мнозина на Запад, отново ще са склонни да омаловажават последствията от заплахата от потенциално разполагане на ЗРК С-400 и по-нататъшно военно ангажиране на Русия в Западните Балкани. Някои от изказаните резерви са оправдани – по-голямата част от операцията със С-400 е виртуална игра, разчитаща на натрупване на внушения и възприятия, които трябва да впечатлят повече отколкото реалностите.

 

Президентът Вучич вероятно играе тактически картите си при помощта на С-400, като заплашва да продължи с източния си уклон, вероятно в контекста на предстоящите преговори с Косово и с ЕС. И все пак тази тактика може да предизвика обратни на желаните резултати, ако Западът избере да реагира твърдо. В това число и по отношение на ролята на България, която „пропусна“ през своето въздушно пространство руски военен товар със стратегическо оръжие, по същия начин и почти по същия маршрут, по който пропуска и руския газ до Сърбия през Турски поток.

 

Не трябва да се подценят щетите, които съветско-югославската преродена ос, засилена от китайско и турско участие, може да нанесе на интересите на ЕС и НАТО в региона. Само с умилостивяване няма да стане.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар