armia

 

Предупреждавам всички военолюбци, че днес ще пиша срещу армията. Впрочем не срещу армията изобщо, а само срещу Българската народна армия. Правя го не от гняв и злоба, не защото БНА ми отне и опустоши две прекрасни години живот, дарени ми от Бог и природа, и не за да й мъстя, че със заповед на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров ме разжалва от старшина-школник (фазан) в звание редник – аз и като редник от запаса съм си добре. На младини, когато исках, не можех да й отмъстя, а сега, на старини, когато мога, не искам. Пък и няма защо – аз отдавна съм вече запасняк, а БНА е от трийсетина години покойница. На умряло куче нож не се вади – неподобаващо е.

 

Ако мен ме радва нейната кончина, хиляди мои съвременници тя ги натъжава. Те копнеят по старата огнева мощ на БНА, по железния казармен ред и по суровата, но справедлива казармена дисциплина, по добродетелите и качествата, която, видите ли, БНА възпитавала у подрастващото поколение. В моите очи добродетели не се възпитават чрез насилие, а БАН беше армия на чинопочитанието, на коравата йерархичност, армия на терора и насилието. Или, казано по-откровено, школа за оскотяване на младежта, система за деиндивидуализиране на личността, за инструментализиране на подрастващите генерации в услуга на ненаситното властолюбие на тоталитаризма. Така че конфликтът ми с БНА и нейните многобройни съвременни апологети е принципен.

 

Да тръгнем обаче от апологетите, за да стигнем до принципите. Ден след ден носталгиците по БНА разказват в социалните мрежи за нейната несъкрушима боеспособност, за съкрушителната й огнева мощ, за страха и ужаса, които тя е всявала сред натовските редици. Малко нескромно тези опечалени ветерани – бивши офицери, сержанти и свръхсрочнослужещи – провъзгласяват БНА за най-могъщата национална армия на Балканите. Едно според мен измислено или поне неимоверно преувеличено могъщество, но не това е най-важното в случая. Дори да беше така, дори БНА да беше острието на Варшавския договор и истинско страшилище за гадовете от Нато, остава открит въпроса за моралния й статут – колкото и несъвместими да са политиката и моралът. Когато една силна национална армия е подчинена на един мракобеснически политически режим и на демоничните му вътрешно- и външнополитически цели, тази армия се превръща в сила на злото. Такава бе и БНА – армия, не народна, а противонародна, армия, поставена в служба на еднопартийния гнет, удавил цялата ни страна, армия, подчинена изцяло на завоевателните имперски интереси на Кремъл. Позорното участие на БНА в агресията на Варшавския пакт срещу плахите опити на Прага за либерализация илюстрира нейния антинароден характер. Вярно е, че целият Варшавски пакт бе подвластен на неумолимия кремълски централизъм, вярно е обаче също, че една Румъния, която също бе съставна част от Съветската империя, отказа да се себеопозори, нахлувайки в Чехословакия. Макар че режимът на Чаушеску бе по-суров и от този на Живков, Букурещ намери кураж и сили да се противопостави на кремълския диктат.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Националните армия са оръжия на съответната национална политика. Нещата са прости и ясни: армиите на правовите държави защитават демокрацията, бранят човешките права и гражданските свободи от посегателствата на един или друг екстремизъм, докато армиите на деспотичните държави бранят и въдворяват деспотизма, безправието, мракобесието на родните и чужди деспоти – всеки оперира с ресурса, с който разполага. Така и армиите на държавите от съветския блок бяха въплъщение на неговото мракобесие – и най-малко БНА прави изключение от правилото. Правило, което трасира и морални граници. Заедно с това армии като БНА имат и вътрешнополитически възпитателни функции. Чрез спартанските си порядки и диктатурата, сковала всяка комунистическа казарма, армията подготвяше подрастващите за целите на режима, учеше наборниците да служат безпрекословно на онова тоталитарно насилие, което ги очакваше и след отбиване на редовната военна служба. Проклинайки подмяната на живота с „войнишка кал”, един наш  поет формулира кратко и ясно същността на казарменото битие:

 

„Натъпкани в шинелите гърди

и смачкано във каската – небето!”

 

Доколко наистина бе боеспособна БНА, е трудна преценка. Но дори наистина да е била, както ни уверяват носталгиците по добрите стари времена, непобедима и силна, това са непобедимост и сила на злото, а не на доброто. Аз копнея армиите на деспотичните държави да са небоеспособни и слаби, а армиите на демократичните страни и лагери да са боеспособни и силни. Мисля, че това съотношение отговаря и на съотношението на моралните ценности.

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар