sarbiya-kosovo

 

Победата на Vetevendosjе, Движението за самоопределение, на изборите в Косово през м.октомври предизвика безпокойство относно бъдещето на планираните преговори със Сърбия. Новото правителство в Прищина би могло, всъщност, да осигури така нужния реализъм в съживения американски интерес към най-дълго продължаващия замразен конфликт.

 

Белият дом иска да има резултати от диалога между Прищина и Белград преди президентските избори през 2020 г. Президентът Доналд Тръмп претендира за исторически външнополитически успех на Балканите и иска да започне изтеглянето на останалите там американски войници. А след изтеглянето на американските войски и от Сирия и Афганистан вече може да заяви по време на предизборната си  кампания, че той най-накрая е прекратил „безкрайните войни на Америка“.

 

Освен Мат Палмър, заместник-помощник държавният секретар и специален представител за Западните Балкани, Белият дом назначи и посланик Ричард Гренел за специален пратеник на САЩ за преговорите за  Сърбия и Косово. Новият пратеник, въпреки президентските очаквания, ще се изправи пред значителни политически предизвикателства, за да постигне бързо решаване на конфликта. Звучи парадоксално, но това може да му даде възможност да разбере какво пречи на окончателното решение – т.е. отказът на Белград да признае Косово за независима държава.

 

Съществуват поне три пречки за успешен диалог. Първо, може да мине и месец преди да се сформира действащо правителство в Косово. Вероятно ще отнеме още повече време, за да се създаде преговарящ екип, който да формулира програма за разговорите с Белград. Второ, Сърбия е изправена пред избори през пролетта на 2020 г. и сегашното правителство е малко вероятно да допусне да загуби позиции точно преди изборите, тъй като това може да се отрази негативно на предизборната кампания.

 

И трето, ЕС едва ли ще бъде ключов партньор за американските преговарящи, тъй като той самият е в центъра на вътрешни сътресения. Под натиска на Франция ще се проведат дебати за реформиране процеса на разширяване, които, на практика, ще възпрепятстват влизането на всички страни кандидатки от Западните Балкани. От друга страна Съюзът се занимава с влиянието на Brexit, както и с постоянното отхвърляне  от страна на националистите и популистите на основите на европейския проект.

 

Гренел не е повдигал публично въпроса за коригиране на границите между Сърбия и Косово и е много вероятно да срещне твърда съпротива към подобно предложение от страна на новото правителство в Прищина. Албин Курти, избраният министър-председател, ще загуби голяма част от публичния си рейтинг, ако приеме да отстъпи територия и не получи признанието на Сърбия.

 

Правителството на Александър Вучич е притеснено, че новоизбраното ръководство в Прищина, за разлика от предшестващото, не може да бъде обвинено в корупция или военни престъпления и по този начин е по-малко податливо на натиск. За да се опитат да дискредитират правителството на Vetevendosje в очите на Вашингтон, сръбските власти ще трябва да представят Курти като радикален социалист, етнонационалист и пан-албанист. Естествено, собственият рекорд на Вучич като етнонационалист, водещ кампания за Велика Сърбия по време на кървавите години на Милошевич все така ще се прикрива.

 

Въпросът за „коригиране на границите“, който бе повдигнат в предишен кръг от преговори, изглежда като капан за Прищина – отстъпва се територия без да има конкретна реципрочност. Белград се стреми да анексира четири общини в Северно Косово, без да предаде нито една територия от долината на Прешево, където албанското население е мнозинство в три от общините. Белград изкушава населението със заменки на земя, за да вкара клин между албанци и сърби и разкол сред албанските политици, както и да представи Косово като провалена държава без единна национална програма.

 

Албанското правителство също има принос към разрушителната сръбска кампания, допринасяйки за объркването относно коригирането на границите. Министър-председателят Еди Рама е подмамен от Вучич от привидното му намерение за обединение с Косово. Президентът на Косово Хашим Тачи може и да е участвал в подобна схема, за да отклони вниманието от собствените си проблеми с потенциалните обвинения от Специализирания съд в Хага, ескалиращите твърдения в корупция и  нарастващата загуба на американска подкрепа.

 

Подновените разговори трябва да се основават на два ясни принципа. Първо, окончателният статус на Косово бе уреден преди повече от десет години, когато Косово обяви независимост и той не може да бъде променен без да възникнат хаос и конфикти. Второ, Сърбия и Косово се нуждаят от двустранни взаимоотношения за насърчаване на собствените си интереси за стимулиране на икономическия растеж и създаване на ключови мултинационални компании. Прищина подкрепя и двата принципа, Белград не го прави и разчита на подкрепата на Москва за поддържане на замръзения конфликт на Балканите.

 

Ако Гренел стигне до заключението, че основният препъни камък към разрешаването на конфликта е правителството в Сърбия, тогава той ще бъде изправен пред вземането на едно от двете решения. Той може или да се отдръпне от конфликта и да го остави за пореден път на ЕС, като така той ще продължи да се влачи неопределено време и ще застраши регионалната стабилност или може да приложи по-силен натиск от страна на САЩ върху Белград, като се стигне до приемането на резолюция, която ще доведе до признаването на суверенитета на Косово.

 

От Януш Бугайски

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар