socializam

 

Тези дни празнувахме тридесетата годишнина от победата на демокрацията над еднопартийната диктатура. Празник, необходим и като напомняне, и като предупреждение. Празнуваха обаче далеч не всички – някои празнувахме, а други тъгуваха. При което и празнуването, и тъгуването бяха искрени. В духа на тази искреност ще се опитам да направя равносметка на доброто и лошото, да съпоставя основанията за радост и основанията за нерадост в тридесетгодишния ни национален път.

 

И така, в социалните мрежи се появи едно колкото шеговито и закачливо, толкова и исторически правдоподобно предложение на десети ноември да честваме тридесетата годишнина от появата на банани на родна земя. Наистина има защо. Кажи-речи пет десетилетия наред цитрусовите плодове, с които бяха претрупани сергиите на целия некомунистически свят, бяха недостъпна за гражданина на Народната република – всяка година банани и портокали у нас се появяваха само за ден-два около новогодишните празници, и то само по витрините на луксозните магазини „Плод-зеленчук” в най-големите ни градове. Със същото основание бихме могли да празнуваме и края на ежедневните многолюдни опашки пред кварталните продоволствени магазини, и края на режима на тока и водата, и края на дългогодишното чакана (понякога с цели десетилетия) за лека кола, за пералня или телевизор, за фаянсови плочки и цимент дори. С настъплението на демокрацията през края на 80-те настъпи краят и на недостига на шоколад, дъвка и дънки, на уиски, маркови цигари и прочие корекомски блаженства, недостъпни под слънцето на мира и социализма за редовите творци на благата. Ето защо пушачи, пиячи  и прочие потребители има защо да празнуват – тяхна си воля.

 

В моите очи обаче измеренията на победата на демокрацията над тоталитаризма има други, нематериални измерения, по други писти протича за мен надпреварата между комунизма и антикомунизма. Ще опитам да пообясня.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Моята лична битка е битката между духовността и бездуховността, между обществения морал и обществения разврат, между човешките права, гражданските свободи и мракобесието, между робската ни обвързаност със СССР и приобщаването ни към Европа и света, между Божието и людското. Спомням си в този смисъл знаменитите думи на победилия нацизма, (но, за съжаление, не и комунизма) Чърчил: След края на Втората световна война европейските народи получиха правото да избират: хляб или свобода. Онези от тях, които избраха свободата, днес ядат триста вида хляб, а онези, които избраха хляба, днес нямат нито хляб, нито свобода. Нашият народ се оказа от последните – както почти винаги в националната си съдба, ние отново направихме грешния избор. Впрочем, този път не беше и избор – възможност да избираме ние на практика нямахме, изборът в нашата нерадостна участ бе заменен от желязната тоталитарна диктатура, опустошила страната ни открай докрай и морално, и политически, и икономически. Чрез ненаситния, хищнически империализъм на Кремъл, който премина като стихийно бедствие през Балканите и се разпростря чак до сърцето на Стария континент, България бе изцяло денационализирана, превърната бе в съставна част от най-зловещата, по-зловеща и от Третия райх, империя – съветската, в истинска губерния на Москва бе превърната. Че чрез насилственото колективизиране (или по-скоро одържавяване) бе разорена процъфтяващата в междувоенния период  националната икономика, бе ужасно, но, въпреки ужаса, това бе според мен по-малката беда. Голямата, и както се оказа впоследствие непоправима, беда бе повсеместното обезчовечаване, триумфът на идеологизираното варварство, въдворено със силата на централизирания ведомствен терор, оскотяването на един народ с хилядолетна история, подменянето на традиционната ни принадлежност към християнската цивилизация и към евроатлантическата ценностна система с господството на една убога еднопартийна доктрина. Избавлението от която аз отпразнувах с радост в сърцето на десети ноември. А бананите, портокалите и тристата вида хляб не ме развълнуваха особено…

 

От Димитър Бочев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар