Revithoussa LNG

 

Миналата седмица българският премиер инспектира напредъка в работата на интерконектора Гърция-България, като отбеляза, че това е знаков проект за енергийната сигурност в региона. Два дни по-късно той отлетя за Солун, за да се срещне с гръцкия премиер и американския посланик в Гърция, като повтори похвалите си за гръцко-българското сътрудничество в областта на енергетиката, както и своя ангажимент за закупуване на повече ВПГ.

 

DEPA, Kolmar и българската компания Energiko вече успяха да внесат частично или изцяло газ в България, основан на регазифициран втечнен природен газ през гръцкия терминал в Revithoussa. Поради остаряла регулаторна практика и липсата на либерализация на газовия пазар, маржовете между цените „купува“ и „продава“ бяха „усвоени“ от търговците, включително и от „Булгаргаз“, без да доведат до пропорционално намаление на цените на природния газ за крайните потребители.

 

Цената на природния газ в България е фиксирана за последните три месеца на 2019 на около 23 евро / МВтч, като има малък шанс да спадне през високия зимен сезон.

 

Премиерът Борисов предрече светло бъдеще за гръцко-българските енергийни отношения: „Винаги сме казвали, че България и Гърция трябва да споделят ресурсите си – Гърция трябва да може да използва Черно море и Дунав, а България трябва да може да използва Егейско море“.

 

И все пак това, което се случи миналата седмица на търга за карго слотове за втечнен природен газ на терминала в Revithoussa, който е единствената ЕС входна точка за ВПГ в региона, звучи изключително тревожно, предвещавайки напрегнати отношения и препятствия пред вноса на втечнен природен газ.

 

DESFA, операторът на терминала, отказа да уважи заявки за слотове за 2020 година на български и всички други негръцки търговци, включително тези, които вече са внесли ВПГ карга през терминала Ревитуса. Победителите са 4 гръцки компании, включително Елпедисон, в която Edison имат дял.

 

Това беше неочаквано и силно негативно развитие, пример за тромав и неевропейски опит за злоупотреба с монополни права и стратегическо положение, не много по-различно от практиките на Газпром.

 

Общият капацитет, обявен на търг, предполага внос на 5 милиарда кубически метра втечнен природен газ, което е много над нивата на потребление в Гърция. Ако се извадят обемите по клаузата „вземи или плати “в договора на ДЕПА с Газпром, ще се окаже, че поне 3 милиарда кубически метра ще трябва да излязат извън Гърция. Тъй като Турция и Италия не са вариант, само България и други страни от региона остават като пазари за реализация на тези обеми. Ако не проявят желание, заради опитите за извиване на ръце, природният газ ще остане в Гърция.

 

Заслужава да се отбележи, че ДЕПА успя да продаде неголеми обеми за пръв път на българския пазар, както и да нагнети газ в подземното газово хранилище Чирен, което позволи балансиране на пиковите нива на регазификация на ВПГ товари в Ревитуса. Отношенията между ДЕПА и „Булгаргаз“ не винаги са били кооперативни, но има всички изгледи за промяна. Връзките между DESFA и Bulgartransgaz, от своя страна, въпреки историята и настоящите открити проблеми, се подобриха, което позволява влизане / излизане и сетълмент на газовите потоци между двете системи.


НАМИРАТЕ ЛИ ТАЗИ СТАТИЯ ЗА ПОЛЕЗНА? ПОДКРЕПЕТЕ НИ,

ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА ПРЕДОСТАВЯМЕ НА ЧИТАТЕЛИТЕ СТОЙНОСТНИ

АНАЛИЗИ И ТОЧНИ ЕКСПЕРТНИ ПОЗИЦИИ. ВИЖТЕ КАК МОЖЕТЕ ДА ГО НАПРАВИТЕ

ТУК

Няма съмнение, последният ход на DESFA да откаже под различни предлози достъп на български и други негръцки регионални търговци до терминала за втечнен природен газ Revithoussa ще има негативни последици.

 

Ако идеята е да се помогне на гръцките компании чрез слотове да приберат 1-1,5 Евро / MWh за посреднически услуги, каквато беше сделката с Колмар, ефектът ще е точно обратният, тъй като LNG трябва да се конкурира в България и региона за изместване на тръбопроводния газ на Газпром. Премахването на конкурентно предимство чрез събиране на 5% от крайната цена като допълнителен данък гръцки терминал за втечнен природен газ по-вероятно да влоши шансовете за втечнения природен газ в региона, особено в контекста на готовността на Газпром да наводни пазара с по-евтин газ през Турски поток.

 

Заслужава да се отбележи, че ограничаването на слотовете  за негръцки фирми на терминала в Reviothoussa не засяга само българските търговци, но и търговците от ЕС и САЩ, които биха желали да навлязат в региона и да контролират веригата на стойността на своя продукт. Както и да го представят това е игра в полза на Газпром.

 

Влошените отношения вероятно ще блокират и затруднят реализацията на излишните обеми от газ в Гърция в и през България, тъй като засегнатите търговци биха могли да блокират капацитетите за транзит и съхраняване на газ. Неустойките, както в случая с ангажираните слотове на терминала Ревитуса (Euro 200,000/ден) не са пречка.

 

Сътрудничеството между Гърция и България е от съществено значение и за двете страни, за да балансират прекомерната турска претенция за контрол на регионалния пазар на газ и привилегирования достъп на Газпром. В случай, че от Източното Средиземноморие започне да тече повече газ, най-естествената му дестинация е през България към Централна и Източна Европа.

 

Гърция също би могла допълнително да възпрепятства навлизането на природен газ от Южния газов коридор през България. Плаващото съоръжения за съхранение на втечнен природен газ край Александруполис вече се бави. Накратко, вместо двете страни да извлекат пълните ползи от интеграцията на гръцкия и българския газов пазар, този едностранен ход на гръцкия оператор ще подкопае целия процес.

 

Българските търговци и системният оператор ще трябва да търсят алтернативи за осигуряване на внос на втечнен природен газ с помощта на турски терминали. Терминалът край Александруполис FSRU остава валидна опция, но след три години. Нарушеното доверие може да изиграе негативна роля, тъй като Romgaz и Bulgargas, които се очаква да инвестират в новия терминал, могат да прочетат посланието от Revithoussa като предупреждение за непредсказуемост и нечестна игра от DESFA.

 

Българските и други регионални търговци също биха могли да разгледат други варианти – FSRU в Турция (залива Сарос) и Албания.

 

В заключение – ходът на DESFA за ограничаване на достъпа за внос на втечнен природен газ само за гръцки компании е лош ход в лош момент. Той може да бъде оспорен в съда на ЕС или на равнището на Европейска комисия за дискриминация и отказ от равнопоставено третиране. В крайна сметка решението ще бъде анулирано, но лошият вкус ще остане.

 

По-притеснителното е, че това е пръв акт на новите собственици на DESFA, след като беше поета от консорциум от италианския SNAM, испанската Enagas и белгийската Fluxys, което добавя по-широк европейски контекст на мотивите зад ограниченията.

 

Гръцкият регулатор също трябва да изиграе своята роля за коригиране на ситуацията, както и представителите на ЕС и САЩ. Крайната цел е гарантиране на недискриминационен достъп до единствената ЕС входна точка за алтернативни доставки към настоящия момент. Регулаторът може да направи преглед на процедурата и резултатите, да суспендира търга и да внесе изменения в правилата за провеждането му, след което да се проведе нов търг. Добър пример в това отношение са правилата за разпределение на капацитети за съхранение на газ в подземното хранилище в Чирен, които позволяват удовлетворяване на заявките на пропорционален принцип спрямо наличните капацитети.

 

Приповдигнатият тон на премиера Борисов преди пътуването му до Вашингтон, с който той обещава по-голям внос на втечнен природен газ, бе силно охладен.

 

В крайна сметка има само един печеливш – Газпром.

 

От Илиян Василев

В BulgariaAnalytica.org не се допускат обидни, расистки, нецензурни коментари, коментари с неприемливо съдържание, коментари, накърняващи авторитета на автори и други потребители, фалшиви, рекламни и спам коментари, рекламна и промоционална дейност.

Вашият коментар