Alex Alexiev

Алекс Алексиев е председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания (cbbss.org). Той коментира в Туитър въпроси на националната сигурност: twitter.com/alexieff и можете да се свържете с него на alexievalex4@gmail.com.
Прочетено:5741
alex

Интервюто беше публикувано за пръв път във faktor.bg на 13/09/2018.   Привържениците на Хилари Клинтън не могат да се примирят, че не идва нов период на левичарска, дори социалистическа хегемония в Америка.   Американският президент наложи жестоки санкции на Русия, ще спре и Северен Поток 2, който не е нищо повече от една политическа конспирация между Германия и Русия срещу Източна Европа, казва пред Faktor.bg известният анализатор   Интервю на Мая Георгиева   –  Г-н Алексиев, в последното ви интервю за Faktor.bg  бяхте оптимистично настроен за бъдeщето на Америка и по скоро песимист относно Европа. Продължавате ли да сте на същата позиция? –  Да, и в още по голяма степен от преди. – Защо? – Защото нещата се изменят бързо в положителна насока в Щатите и в противоположна в Европа. Преди дни,

Прочетено:5495
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:6021
islam

  Тази статия черпи от книгата на Алекс Алексиев, „Радикалният ислям и заплахата от него  за Запада и мюсюлманския свят”, Институт „Хъдсън”, Вашингтон, О.К., 2011.   Ислямистите вярват френетично, че изповядваната от тях радикална интерпретация на ислямската религия, е единственото възможно истинско тълкуване на исляма и те не спират да търсят прецеденти в дългата история на религията, за да докажат своята позиция. И наистина в миналото има няколко такива прецеденти, но като цяло няма съмнение, че модерният ислям е съвременна тоталитарна доктрина, много по-близо до нацистката и комунистическа идеологии, изповядвани от  тоталитарните им събратя, отколкото до учението на Мохамед. Това става очевидно при изследването на ключовите доктринални предписания на ислямизма във вида, в който са разработени от неговите интелектуални предшественици, още повече поради неоспоримите доказателства, че знаковите за ислямизма разрушителни

Прочетено:6955
USA

  По време на неотдавнашен мой ангажимент като лектор, един от слушателите от аудиторията ме попита коя според мен е най-значимата промяна в американската политика за 40-те години, през които съм я следил отблизо. Отвърнах му, че ми е необходим поне час, за да отговоря изчерпателно на въпроса му и така го оставих без отговор. Оттогава размишлявам по темата и есето по-долу е донякъде замислено като отговор на въпроса, зададен ми от този човек.   През януари 1969 г., когато за пръв път пристигнах в Съединените щати като имигрант, вече знаех английски и бях голям фен на американската литература, но не знаех нищо за американската политика, освен че си я представях като силно антикомунистическа и именно затова бях избрал да емигрирам в Америка, за да започна отново. Мислех, че не

Прочетено:8864
ERDOGAN

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 14/08/2018. Към средата на 2018 г. Реджеп Тайип Ердоган успя да постигне почти всичко, което целеше при първото си идване на власт през 2003 г. Според всички критерии, освен официалното име, Турция вече е типична ислямистка диктатура, а Ердоган е нейният самовластен лидер. Въпреки това, вместо да се чувстват напълно самоуверени, Ердоган и неговата клика се борят с надвисналите над тях неизбежни проблеми и предчувствието за предстояща катастрофа. В много отношения това е неминуемо и е резултат от самото естество на радикалната трансформация на една несъвършена демокрация в угнетяваща тирания. Катастрофата за Турция може да не дебне зад ъгъла,  но е неизбежна и това се разбра доста по-рано от очакваното. Сривът на турската лира от миналия петък вероятно е сигнал, че под „по-рано”

Прочетено:7724
IslamicWomanbeingwhipped

  Това е втората статия за радикалния ислям в Bulgaria Analytica. Тя се базира отчасти на труда на Алекс Алексиев, „Възмездието на ислямизма: Заплахата от радикален ислям за Запада и мюсюлманския свят“, Институт „Хъдсън“, Вашингтон, Д.С., 2011 г.   Появата на Реджеп Тайип Ердоган като безспорен лидер, някои ще кажат дори диктатор, след последните избори в Турция отново постави в центъра на вниманието характерът на неговата система от убеждения  и по-специално шариата – доктрина, за която той многократно с гордост е обявявал, че е верен неин “слyга”. Доколкото много малко мюсюлмани (и още по-малко немюсюлмани) имат познания по темата, струва си да се разгледа какво е всъщност шариатът и какво не е. Важно е и защото ни дава насоки в каква посока най-вероятно ще тръгне турската политика в бъдеще. Като

Прочетено:7489
Saudi-classroom_NEW

  Нова поредица на  Bulgaria analytica за исляма, шариата и ислямизма   Това е първата от поредицата статии, които ще бъдат публикувани в bulgariaanalytica.org; и ще се опитат да хвърлят светлина върху връзката между исляма, шариата и радикалния ислям, която все още не е добре разбрана. За Ердоган, други ислямисти и сравнително малък брой хора, мислещи по този начин има само един вид ислям и опитите ни да направим разлика между различните видове ислям, съществуващи в миналото и продължаващи да съществуват и днес, е,  най-малкото, загуба на време. Това е напълно погрешно. За да преодолеем проклятието, което е ислямизмът за нашата цивилизация, а и за самите мюсюлмани, трябва да сме в състояние да разберем какво ги кара да имат такова поведение. Това е малък опит да направим точно това.  

Прочетено:9311
Photo: instagram.com/rterdogan/

  Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 26/06/2018.   Най-интересното досега относно вчерашните избори в Турция са безкрайните спекулации от страна на леви и десни коментатори за това какво щеше се случи, ако Ердоган беше загубил. Тези леко невежи, макар и многобройни „проповедници”, нямащи ясна представа какво точно се случва, забравиха да си зададат един прост въпрос: кога за последен път ислямски диктатор, имащ пълен контрол над държавния апарат е изгубил избори? Безсмислени по своя характер, тези празни разсъждения не ни казват нищо специално за Турция, но говорят много за провала или нежеланието на Запада (и особено на Европа) да разбере какво е бил и представлява сега Ердоган. В най-скоро време на НАТО и Запада ще им се наложи неизбежно да платят  тежките последствия от това неразбиране.   Междувременно

Прочетено:10573
Photo: Screenshot/PAP video

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 18/06/2018.   Ето че Тръмп-хейтърите получиха още една благодатна възможност да се развихрят заради гафа, който той очевидно допусна на срещата на Г-7 в Канада и сега левичарските критици крещят истерично един през друг, че президентът на САЩ няма стратегическа визия. В същото време, други с категорична убеденост го обвиняват, че неговата цел е да „разцепи Запада”, което всъщност изисква изобилие от стратегически визии. И докато целият този празен шум продължава, но все по-малко хора се вслушват в него,  вече има признаци, че Белият дом изгражда в Европа солидна стратегия, каквато досега липсваше.   Зад концепцията стои А. Уес Мичъл, който току-що бе назначен да отговаря за Европа и Евразия в Държавния департамент. Значението на това назначение, пропуснато в какафонията от словесни атаки

Прочетено:7213
italy

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 06/05/2017. В периода около 1999 г. – годината, в която Италия се присъедини към Европейския паричен съюз (ИПС), преди да стане пълноправен член на еврозоната през януари 2002 г., икономистите проведоха дискусии ще успее ли или не това упражнение, което дотогава не беше осъществявано. Един от най-завладяващите дебати по онова време беше между двамата гиганти на монетарната мисъл – Робърт Мъндел и Милтън Фридман. Мъндел, когото понякога наричат „бащата на еврото”, защото положи теоретичните основи на общата валута, е оптимист, докато Фридман е на обратното мнение. Днес Фридман вече е покойник, а Мъндел е на 85 години, но събитията в Италия може би ни приближават до разрешаването на спора им. Затова си струва да припомним ключовите доводи, изложени от тези две светила. Мъндел,