Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:864
georgi markov

  Онова, което довчера знаех неофициално, днес придоби чрез изявленията на представители на Министерството на образованието в медиите официалност: Творческото наследство на Георги Марков влиза в гимназиалните учебни програми по литература. Новината с еднаква сила и ме изненада, и ме зарадва – почти от три десетилетия водя тази тежка битка с конюнктурата. А тя през всичките дълги преходни години бе уж конюнктура посткомунистическа и демократична. Казвам уж, защото от посткомунистическото общество аз очаквах да е антикомунистическо, а то се оказа неокомунистическо. Какво общо има това с темата ли? Много, потресаващо много. Бих го формулирал така: Неочаквано и нежелано от мене, тоталитаризмът и плурализмът дискриминираха с различни средства и с различна ожесточеност, но с еднаква последователност името и творбите на Георги. Комунизмът го правеше чрез безпощадността на еднопартийната цензура, демокрацията –

Прочетено:1943
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:2143
fasada4

  „Почиташе Адама Смита, дълбок икономист той бе, тоест разбираше добре държава как забогатява – не ѝ е нужно злато днес, щом много стоки притежава.” Пушкин за Евгений Онегин   Вече казах в медиите, че е неподобаващо, нелепо, несериозно един литератор като мен да коментира националната ни икономика. Съзнавам, че икономическите ми познания са оскъдни и убоги като познанията на Евгений Онегин, остроумно иронизирани от Пушкин в едноименния роман в стихове. Ако въпреки това си съзнание тръгвам към темата, то е, само защото парадоксите, на които ще спра вниманието си, са видими и за лаик като мен. Защо при това остават невидими за обществото и дори за специалисти, нека всеки сам реши.   И така, чета в медийното пространство достоверни статистики, според които личните задгранични парични постъпления в страната ни

Прочетено:2985
kornelia_ninova

    „Не може цял живот да се живее по средата.” Хавиер Бардем     По собствените си признания в социалната мрежа тези дни лидерът на БСП, г-жа Корнелия Нинова, е предложила на руския посланик в София, Анатолий Макаров, България да стане мост между Русия и Европейския съюз. Подобно мостуване е сравнително ново явление в партийната история. В началото на 90-те, когато се наливаха основите на демокрацията, такова предложение БСП не би дръзнала да направи – камо ли да се хвали с него. Тогава неокомунистите ни страняха от руското посолство, тогава те даваха мило за драго да се разграничат от политическите си и идеологически родители – старокомунистите. В онези неясни времена водещите функционери на партията осъждаха на висок глас престъпленията на тоталитаризма, празнуваха вечната и нерушима българо-съветска дружба само тайничко,

Прочетено:3627
mccain

    Всяка епоха си има своите знакови фигури. Става дума за хора, сбрали в личните си съдби вълненията на милиони свои съчовеци, за духовни и политически лидери, чиято кауза често напуска рамките на нацията и придобива общочовешки морални и идейни измерения. Такъв е, да речем, Ганди. Миналото столетие, белязано от най-съдбовния и мащабен конфликт на всички времена – конфликтът между Изтока и Запада, между робството и свобода, между хуманизма и мракобесието – е  богато не само на злодеи, а и на техни антиподи. Това са споменатите знакови фигури, чието противодействие на тирани и тирании съдържа упованието на цели народи.   Един такъв герой е починалият неотдавна дългогодишен американски сенатор Джон Маккейн. Тук аз няма да изброявам подвизите му на военнослужещ – те са добре известни. Добре известно на целия

Прочетено:4239
fasada4

  Когато коментираме нарастващите поражения, които родната политика нанася на нацията ни, ние се фокусираме предимно върху видимите от тях, а пропускаме другите, невидимите. Които са най-опасни и разрушителни – не на последно място чрез невидимостта си. Както при всяко физиологично заболяване, и при всеки обществен организъм разпознаването на диагнозата е предпоставка за лечение, а неразпознаването ѝ – предпоставка за нейното задълбочаване. Няма що: неидентифицираният противник е най-опасен.   В смисъла на казаното критичните ни медии, чиито редици все по-недвусмислено оредяват за сметка на безкритичните, ежедневно обръщат внимание на ежедневните ни икономически провали – от АЕЦ Белене до ремонтите на столичния площад „Славейков”, от магистралите до магистралките. (Които в качеството си на поминък са и икономически феномен.) Не остават незабелязани и политическите провали – от несигурния кворум на Народното ни

Прочетено:6691
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:6061
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Преди няколко месеца на многохилядните чествания на Бузлуджа социалистите ни направиха официално и ритуално онова, което през 90-те година биха направили само тайно, съзаклятнически, почти конспиративно: почетоха героите на партизанското движение. За мене те никога не са били герои – редови терористи са били. Вярно е, че са боравили с героични идеали като свобода, братство и равенство, но не декларативността на идеалите, които те водят – политическите практики, които практикуваш, са показател за моралната стойност на поетия път. И терористите от всички епохи, и днешните фанатизирани мюсюлмански атентатори, и ордите на Ислямска държава претендират, че са не убийците и сатрапите, които са, а борци за човешки правдини. Това не ги прави по-малко мракобеси – само по-лицемерни мракобеси ги прави.   Да се върнем обаче към нашите социалисти и социализма

Прочетено:6257
prajka prolet

  „Невярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги. О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи се нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, ние го виждаме в различни багри.” Милан Кундера, „Животът е другаде”   Не, Пражката пролет не бе ограничена и оразмерена в рамките на един-единствен сезон – продължи от началото на 1968 г. чак до началото на есента. А ехото от възторга ѝ, последвано от екота на разгрома ѝ, развълнува и нас, и Европа, и човечеството за цели десетилетия – та чак до ден днешен. Какво да се прави – когато са интензивни, когато в тях се кръстосват конфликтите на цяла една епоха, кратките актуални събития оставят дълга историческа сянка.   Така беше и с Пражката пролет.

Прочетено:8160
georgi markov

  „Когато злословят, хората чернят с това себе си.” Латинска сентенция           Когато по изключение се конфронтира със смъртта, животът винаги го прави по необходимост и никога – на драго сърце. Така е в битието, така е и на белия лист. Който също е битие, макар и битие метафорично. Причината е и генетична, и не само. Генетичният елемент е ясен – биологичният живот интуитивно се бои от биологичната смърт, всеки миг битие е зареден с този архетипен, изначален и непобедим страх. Който е допълнително нагнетяван от технократичната ни цивилизация – една цивилизация, която е християнска по-скоро по име и церемониал, отколкото до духовно съдържание. Ако векове наред Христовата вяра е била могъщо естествено противодействие на вездесъщия страх от смъртта, днес това противодействие е обезсилено от повсеместното настъпление