Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:1079
belene ploshtadka

  Чета тези дни в нета въпрос, който ме развълнува: „Къде са сега „Зелените”, които за една мечка спират магистрали, да спрат това безумие – атомната централа Белене?!”   Къде са наистина, защо никакви ги няма, след като са така вездесъщи? Че те не само за една мечка – и за една буболечка спират цели магистрали! А пред безумието Белене мълчат желязно вече цяло десетилетие. И след като активността им относно мечки и буболечки е така изявена, как да си обясним пасивността на зелените към ненавижданата от тях по целия свят атомна опасност? Една пасивност, чрез която партията поставя под съмнение екологичната си кауза, кауза, от която се подхранва и изхранва и политически, и финансово.   Преди да се впусна в размисли, ще си призная, че не съм политик, а

Прочетено:1340
Снимка: news.bg

  Тези дни не само родните медии оповестиха обществените настроения в Централна и Източна Европа относно заплахите, пред които Старият континент е изправен. Става дума за едно мащабно проучване на експерти от Атлантическия съвет, чиито резултати ме стреснаха. Докато в почти всички централно- и източноевропейски страни гражданите считат, че САЩ и Нато са упование за мира и сигурността на континента, а Русия е нарастваща военна заплаха, в България е обратното. Само 7% от интервюираните българи виждат Русия като застрашаваща международния мир сила, а цели 25% са на мнение, че подобна заплаха са САЩ. Струва си да се позанимаем и с генезиса на тези според мен обезпокояващи резултати, и с последиците от тях.   Докато почти половин век комунистически деспотизъм ние, българите, бяхме най-преданите съюзници на Кремъл, в условията на настъпилата

Прочетено:2044
russia

  Статистиката е красноречива: от анексирането на Крим през пролетта на 2014 г. досега броят онези публикации в българските медии, които ругаят Нато, Америка и Европа и величаят Русия, е нараснал цели 30 пъти. С подобен прираст не могат да се похвалят акциите на нито една сериозна корпорация по целия широк и пъстър свят. Но онова, което железните закономерности на икономиката не позволяват, идеологията осъществява с лека ръка. Казвам идеологията, защото явно става дума за водената от Кремъл по цялата планета, и не на последно място на родна земя, хибридна война. Хибридният характер на тази война не я прави по-малко ожесточена, не по-малко ожесточени са и нанесените и нанасяни ден след ден от нея поражения. Поразена е преди всичко истината за имперската, несъвместима със светския дух на времената ни политика

Прочетено:3059
Nahum-Byagstvo

  Писах многократно по темата, а само преди броени часове я обсъждах и по една от водещите ни телевизии. За мен тя е изчерпана, но за обществеността ни явно не е. Тъкмо затова се завръщам към нея с гнева свещен, породен от безсилието на здравия разум пред гражданската емоционалност. Двубоят между тези два фактора се вихри и по институциите, и в медийното пространство – и неговите вихри мира не ми дават. Преди да взема становище, ще очертая фронтовете.   И така, както винаги, здравият разум се придържа към фактологията. А тя е толкова проста, ясна и видима, че място за полемика не би трябвало да остане – полемично е само неустановеното. Членът на СБП и на българския ПЕН-Център, Светослав Нахум, издава преди около два месеца сборник разкази, озаглавен „Бягство от

Прочетено:2771
slabakov1

  Това, от което предупреждавах, вече се случи – от опасност опасността се превърна междувременно във факт. Факт, който позори не само страната ни, а и лично мен. Един лумпен роден политически екстремист стана евродепутат и ще представлява в Брюксел всички ни – и онези като мен, които не са гласували за него. Той е, разбира се, избран по надлежния ред с гласа народен, който по библейски е и глас Божий. Като демократ аз трябва да се примиря с това обстоятелство – и го правя. Ето защо аз няма да противопоставя на неговия екстремизъм свой собствен, няма да тръгна да го свалям по недемократичен път. Всичко това обаче не ми отнема правото да го коментирам – коментарът, какъвто и да е той, е също ресурс на демокрацията. Която в моите

Прочетено:3956
slabakov

  Връщам се отново към темата не с радост и не дори със злорадство, а с омерзение. Защото аз съм гражданинът, който съм, а темата е Че Гевара. При това не просто и само Че Гевара, а нашествието на Че Гевара на родна земя. Нашествие на неговото бойно наследство – като идея, като идеология, като легендарния комисар, който е в сърцата на милиони мои съвременници по целия широк и пъстър свят, а и, както се оказа, на немалко мои сънародници. А аз бих предпочел да не е така, предпочел бих тези предимно млади хора да бъдат водени в биографичния си път не от революционната ожесточеност на Че, а от Христос, да речем. Или, ако Христос се окаже за тях архаичен и несъвместим с технократичната ни цивилизация, нека предводител им стане

Прочетено:4563
slabakov1

  Задаващите се европарламентарни избори разшириха представите ни за европарламентаризъм – поне на родна земя. Разшириха ги пространствено, без да ги обогатят духовно. Ако досега наивно вярвахме, че чрез избирателния си глас изпращаме в Брюксел политици и послания, които да представляват и бранят националния ни интерес на международното поприще, приобщавайки ни към най-проспериращите държави, сега се оказа, че не е съвсем така. Оказа се, че от Република България към европейската парламентарна трибуна ще потеглят по наша заръка не приятели, а отявлени врагове на европейската кауза. В качеството си на европарламентаристи те ще воюват не за, а срещу обединена Европа и нашето неубедително присъствие в нея. Ако вярваме на собствените им закани, евродепутатите ни ще громят Европейския съюз, за да утвърждават и налагат примитивизма и ретроградността на собствения си национализъм. Тези

Прочетено:4073
russia-in-decline-alex-alexiev

  Днес размислите ми ще тръгнат от един израелски държавен глава, когато аз много ценя и тача. И така, доверявайки се на очите си, неотдавна с присъщото му остроумие Шимон Перес портретира страната, която и до днес милиони мои сънародници считат за наш двоен освободители и която аз считам за наш двоен поробител – веднъж (по-малко успешно) през края на Х|Х в. и втори път (вече съвсем успешно) нейде през средата на миналия век. Тези две робства би трябвало да бъдат, да се превърнат с времето в поука и ключов знак в националната ни памет, но са безследно заличени от нея – неведнъж съм казвал, че на българина хронически не му достига съзнание за историчност. От този дефицит той си е патил неведнъж през вековете, пати си и днес –

Прочетено:4077
apartamenti

  Евтините държавнически апартаменти подсказват не само подкупността на сдобилите се с тях новодомци, а и нашата собствена морална евтиност. Проследявайки хватката, аз съм склонен да разбера по-скоро строителните предприемачи, предоставили на водещите ни държавници жилища на многократно по-ниски цени от пазарните. Доколкото хората на частния бизнес не са обвързани с регламентите, които ограничават (или поне би трябвало да ограничават) физическите носители на държавността, чрез подобни користни дарове алчните ни предприемачи си купуват благоразположението на алчните ни държавници. Обединяваща значи е алчността – двете алчности (частната и министерската) се срещнаха попътно, разпознаха се взаимно и си смигнаха орташки, за да изтъргуват българската държавност, за да я осребрят, както си знаят, подобаващо. Да бъде купен може, разбира се, само онзи, който е готов да се себепродаде. Е, случаят явно е такъв,

Прочетено:4730
fasada4

  Времето е разновидно – то не само погребва, а и възкресява всяко настояще, коригирайки при това разместените през вековете ценности. Така е извън литературата, така е и в литературата, така е и в целокупното битие. Някак си естествено и незабележимо, без наше усилие, времето винаги възстановява и съхранява статуквото. Прави го, като година след година и епоха след епоха поставя нещата на мястото им. Така времето разграничава по-убедително от историци и философи преходното от непреходното, то носи в плътта си тихата, но несъкрушима победа на духовността над конюнктурата.   За всичко това си мисля и премислям, спомняйки си Алековото „европейци сме ний, ама все не дотам”. Така е било по времето на Бай Ганьо, така е било и във всички последвали времена, така е и до ден днешен –