Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:44
socializam 1

  Тези дни празнувахме тридесетата годишнина от победата на демокрацията над еднопартийната диктатура. Празник, необходим и като напомняне, и като предупреждение. Празнуваха обаче далеч не всички – някои празнувахме, а други тъгуваха. При което и празнуването, и тъгуването бяха искрени. В духа на тази искреност ще се опитам да направя равносметка на доброто и лошото, да съпоставя основанията за радост и основанията за нерадост в тридесетгодишния ни национален път.   И така, в социалните мрежи се появи едно колкото шеговито и закачливо, толкова и исторически правдоподобно предложение на десети ноември да честваме тридесетата годишнина от появата на банани на родна земя. Наистина има защо. Кажи-речи пет десетилетия наред цитрусовите плодове, с които бяха претрупани сергиите на целия некомунистически свят, бяха недостъпна за гражданина на Народната република – всяка година банани

Прочетено:1155
armia

  Предупреждавам всички военолюбци, че днес ще пиша срещу армията. Впрочем не срещу армията изобщо, а само срещу Българската народна армия. Правя го не от гняв и злоба, не защото БНА ми отне и опустоши две прекрасни години живот, дарени ми от Бог и природа, и не за да й мъстя, че със заповед на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров ме разжалва от старшина-школник (фазан) в звание редник – аз и като редник от запаса съм си добре. На младини, когато исках, не можех да й отмъстя, а сега, на старини, когато мога, не искам. Пък и няма защо – аз отдавна съм вече запасняк, а БНА е от трийсетина години покойница. На умряло куче нож не се вади – неподобаващо е.   Ако мен ме радва нейната кончина,

Прочетено:1486
BOCHEV

  Днес социалните мрежи са гласът на народа. Доколкото сме демократично общество, добър или лош, този граждански глас гради гражданската ни съдба. Не ще и дума, че фейсбук е най-демократичният форум под слънцето. Докато всяка официална медия дава гласност само на себеподобните си (консервативните издания публикуват консервативни становища, либералните – либерални и т. н. до безкрайност), фейсбук е еднакво открит за всякакви възгледи, включително и за най-радикалните. Вярно е, че това обстоятелство крие редица опасности от политически екстремизъм, то обаче е несъмнено за предпочитане пред онази желязна еднопартийна цензура над словото, чрез която нацизмът и комунизмът обезобразиха света и обезчовечиха човека. Последвалата демокрация възстанови свободата на словото, а стъпка по стъпка от поколение насам социалните мрежи я разшириха безмерно, превръщайки се така в адекватно огледало на обществените настроения – те

Прочетено:1973
putin

  Чета заглавие в руските медии, и не вярвам на очите си: „Путин призвал Запад „перекратить болтовню” и занятся делом!”. За хората от моето поколение, които под суровата сянка на българо-съветската дружба изучаваха руски език от ранно детство през начални, прогимназиални и гимназиални училища, техникуми и семестри, та чак до университетското си дипломиране, аз няма да превеждам цитираното, но за днешните млади люде, които не без основание и следвайки оптимистичния дух на времената замениха руския с английски и немски, ще се наложи да попреведа: „Путин призова Запада „да прекрати брътвежите си” и да се захване за работа”. Някак си много подобаващо и хармонично публикуваният в социалните мрежи апел на президента-кагебист е придружен от една убийствена и чернобяла като цяла сивееща, пустееща и меланхолична Русия фотография: някакъв неизмазан и разкривен, рушащ

Прочетено:2603
iliev 1

  Обстоятелството, че писанията ми шетат все по-често из Фейсбук, не е случайно – в днешните електронни времена социалните мрежи все по-настъпателно превземат общественото пространство, измествайки стъпка по стъпка конвенционалните медии от него. И всеки публицист, който не се съобрази с тази несъмнена даденост, ще се окаже рано или късно зад борда. На практика това значи гражданско самоубийство, а, въпреки натрупаните години (или може би тъкмо поради тях), все още не ми се умира граждански.   И така, при всичкото си разногласие, гласът на ФБ е глас народен – и когато се съгласяваме, и когато не се съгласяваме с него. Към такъв един глас ще тръгна аз днес, а съгласието и несъгласието ще проличи в изводите, с които ще приключа настоящите си нелеки размисли. Всъщност става дума не за глас,

Прочетено:1196
Granicata-na-Bulgaria-neprikosnovena

  Публикувана тези дни в социалните мрежи, снимката смразява: Стиснал калашник в твърдата си десница, млад граничар сочи над главата си табела с надпис: „Гранична зона – стрелям без предупреждение!”. Зловещата закана е изографисана със симетрични и открояващи се бели букви на черен фон – контрастът не оставя място за недоразумение. Всичко е като на длан – черно на бяло: Който не се съобрази със отправената закана, заканата ще го догони като девет грама олово в плътта му – може би веднъж завинаги. Насочената цев на автомата е гаранция за възмездие.   Показателно е не само мракобесието на онова деспотично минало, от което фотографията е долетяла през хилядолетията до нашите демократични времена – показателна е и видимата гордост, която излъчва осанката на младия граничар. Гордост, явно споделена с еднаква готовност

Прочетено:1020
Всероссийский День трезвости

  Неотдавна под заглавие „Хипотеча” разказах в настоящия форум как според собствената му изповед един високопоставен руски свещеник е разговарял с Дарвин. Не, не с духа на Дарвин, а със самия Дарвин. При което става дума не за фантастична сатира – протоиерей Артемий Владимиров е съвсем реална личност и съвсем сериозно споделя по един от най-популярните руски телевизионни канали как си беседвал свойски, почти комшийски с бащата на еволюцията като равен с равен, обръщайки се към него приятелски с „Чарлз”, как го упрекнал за нескопосната му теория, как Дарвин измънкал малодушно някакво малодушно оправдание, как се извинявал гузно-гузно за пораженията, които е нанесъл чрез изследванията си върху духовността, как помолил събеседника си да не му се връзва, да не приема сериозно теорията му за еволюцията на видовете (теория, която сам

Прочетено:3862
georgi markov

  Памет за Георги Марков 41 години след обезсмъртяването му. Много години и десетилетия натрупа вече биографията ми – малко са извлечените от тях поуки. Утехата, че всяка възраст си има свое очарование, е допълнена от надеждата, че човекът е единственото създание под слънцето, при което възрастта е въпрос не на линейно, на астрономическо, на физическо време, а на метафизическо безвремие, че си стар и млад не според годините, които си натрупал, а според начина, по който се себеизживяваш. Тези утехи и тези надежди тешат и обнадеждават донякъде, а донякъде безпокоят и обезсърчават. Какво да се прави: малко са еднозначните фактори в биографиите ни – много са разнородните, амбивалентните, двузначните феномени и изводи.   След всичко изпитано, след многото съдби, които съм споделял и които са ме споделяли, след многото

Прочетено:3965
Протоиерей Артемий Владимиров

  Тези дни едно неочаквано известие в медиите грабна погледа ми: Протоиерей Артемий Владимиров, духовник в Алексеевския ставропегиален манастир в Москва, разказа по руската телевизия „Сапс” за разговорите си с … Дарвин. Обстоятелството, че Дарвин е предал Богу дух преди почти век и половина, явно не смущава словоохотливия протоиерей – той крачи през епохите с лекота, с която обединява на малкия екран живи и мъртви ведно. Но не с чудотворството Христово – става дума не за прехода от физическата смърт към духовното безсмъртие, а за битов, делничен разговор с бащата на еволюцията като равен с равен. Интервюто с протоиерейя е знаменито – той обяснява как си приказва свойски, почти комшийски с гениалния учен. Ето и разказа му от първо лице:   „Попитах Дарвин: „Как си там, Чарлз? Какво ще кажеш

Прочетено:5027
slavi trifonov

  Какви ли не държавни управленчески модели не опитахме през последните трийсетина години – и ляво-, и дясноцентристки; и служебни, и парламентарни правителства; и еднопартийни, и многопартийни държавни администрации. Не бяхме опитали само с шоумени, а ето че и това ни предстои. Не, не преувеличавам, не тичам пред вятъра – надеждата (за мен – по-скоро опасността) държавата ни да бъде яхната от най-популярния ни шоумен и екипа му нараства ден след ден. Намеквани епизодично от малкия екран, подсказани чрез един референдум със съмнителна легитимност и чрез индиректни заявки за медийно участие в оперативната политика, аспирациите към държавната власт зачестиха с приближаването на края на шоу-програмата. Шансът да се превърнем в държава на шоумени беше ту надценяван, ту подценяван през годините – ето че часът на истината настъпи. Една истина, от