Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:323
prajka prolet

  „Невярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги. О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи се нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, ние го виждаме в различни багри.” Милан Кундера, „Животът е другаде”   Не, Пражката пролет не бе ограничена и оразмерена в рамките на един-единствен сезон – продължи от началото на 1968 г. чак до началото на есента. А ехото от възторга ѝ, последвано от екота на разгрома ѝ, развълнува и нас, и Европа, и човечеството за цели десетилетия – та чак до ден днешен. Какво да се прави – когато са интензивни, когато в тях се кръстосват конфликтите на цяла една епоха, кратките актуални събития оставят дълга историческа сянка.   Така беше и с Пражката пролет.

Прочетено:2396
georgi markov

  „Когато злословят, хората чернят с това себе си.” Латинска сентенция           Когато по изключение се конфронтира със смъртта, животът винаги го прави по необходимост и никога – на драго сърце. Така е в битието, така е и на белия лист. Който също е битие, макар и битие метафорично. Причината е и генетична, и не само. Генетичният елемент е ясен – биологичният живот интуитивно се бои от биологичната смърт, всеки миг битие е зареден с този архетипен, изначален и непобедим страх. Който е допълнително нагнетяван от технократичната ни цивилизация – една цивилизация, която е християнска по-скоро по име и церемониал, отколкото до духовно съдържание. Ако векове наред Христовата вяра е била могъщо естествено противодействие на вездесъщия страх от смъртта, днес това противодействие е обезсилено от повсеместното настъпление

Прочетено:2163
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:2796
turcia

  Неотдавна турският посланик в София похвали Република България и външната ѝ политика по Националната ни телевизия. Негово превъзходителство отбеляза с благодарност доброто сътрудничество на Анкара с българските власти, довело до екстрадирането на много турски граждани обратно в родината им.   Доколкото са дефицитни, подобни чуждестранни похвали по наш адрес би трябвало да ни радват. В случая обаче мене ме безпокоят. Биха ме зарадвали, ако идват от евроатлантическата общност или от която и да е демократична и правова държава – не обаче и от един отявлен националист, мюсюлмански фундаменталист и антидемократ. А тъкмо като такъв се себеразкрива ден след ден Ердоган – както пред собствените си сънародници, така и пред целия външен свят. Стотиците хиляди арестувани, осъдени, убити, тикнати зад решетките, уволнени или прогонени в изгнание турски граждани говорят ясен

Прочетено:3683
svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

Прочетено:2684
kim chen

  Кой доколко спечели и кой доколко загуби в международната, в световната битка за Корейския полуостров? Спечели мирът и спокойствието, спечели хуманизмът, а загуби идеологизираното варварство. Колкото и общо да е, казаното е вярно. Да поразнищим фронтовете в тази дългогодишна война, която, слава Богу, си остана и до днес само дипломатическа. Конфликтът с Пхенян е ехо от онази продължила цял един човешки живот Студена война между великите сили, която, въпреки многобройните локални конфликти и рискове в следвоенния период, не прерасна в гореща. При цялата си скромност не мога да не отчета приноса на българоезичните западни емисии и особено на Радио „Свободна Европа” в опазването на международния мир – колкото и да ни ругаеха комунистическите медии, колкото и да ни провъзгласяваха за войнолюбци, за ястреби, за говорители на хищния англоамерикански империализъм.

Прочетено:4845
hitler

  Денят на изявлението, което ще цитирам след малко, съвсем не е случаен – Първи май. Политиците винаги са хранели неискрени, но демонстративни симпатии към този ден. И колкото по-авторитарни са били въпросните политици, толкова и преклонението им към празника на труда е било по-тържествено и пищно – въпрос на демагогия. Не е случайна и годината на споменатото изявление – 1927-ма. През 1927 г. започва възходът на нацизма, малко след което националсоциалистите успяват да стъпят, макар и само със скромните 12 парламентарни места, в Райхстага. Най-малко случаен е обаче авторът на изявлението. Става дума за първомайската реч на фюрера, която откликва в сърцата на последователи, на симпатизанти, че и на непричастни: „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите с несправедливите ѝ

Прочетено:5790
putin-erdogan

  Тези дни в столичния хотел „Шератън” по инициатива на Нов български университет, и по-специално на директора на Центъра за изучаване на европейските ценности към университета, проф. Георги Фотев, се състоя симпозиум върху отношението на българина към европейските ценности. Изследването, в което участват наши водещи изследователи (социолози, психолози, политолози и културолози), е съставна част от една широкомащабна, транснационална и лонгитюдна програма, която цели да установи мястото на фундаменталните европейски ценности в манталитета и бита на отделните европейски народи.   На ползата от събитието аз няма да се спирам – тя е видима и с просто око. Пътят ни към общоевропейска интеграция, която е жизнено важна за всички народи на Стария континент и особено за немощни държавици като нашата, предполага усвояването на европейските ценности, които ни обединяват, и придържането към тях.

Прочетено:6337
krasnii

  Едно не иска и не иска да проумее Кремъл: че ден след ден светът се глобализира. Извън този общопланетарен процес на глобализация става трудно оцеляването на една отделна държава – особено когато тази държава е Русия. Без икономическо оцеляване няма и оцеляване политическо, а Русия е икономически в много по-голяма степен зависима от външния свят, отколкото външният свят – от нея. Недоразвитата национална икономика на Русия е паразитираща по своята органика – подобно на икономиките на най-ретроградните, на най-феодалните арабски монархии руската икономика живее не толкова чрез разработването на собствени производствени ресурси и нови технологии, колкото чрез износ на природните си богатства. А природните богатства нито са неизчерпаеми, нито са безалтернативни. Тъкмо това обстоятелство прави Русия зависима от задграничните контакти. Които, както свидетелстват и конфликтът в Близкия изток, и

Прочетено:6640
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Случайно или не, тъкмо по нашите православни великденски празници Ердоган тръгна на саморазправа със Запада – все още само на думи. В една от многото си речи (с разрастването на деспотизма си той става все по-речовит) неотдавна великодържавният диктатор заяви през сълзи:  „Франция, ти подкрепяш терористите!… Виж какво направиха терористите в Германия – същото ще направят и във Франция! Западът няма да може да се спаси от терора!… Европа е фашистка, расистка, тиранична!”   Видимо е, че в тези му великденски думи няма и искрица съчувствие към стотиците жертви на ислямския терор върху лицето на Стария континент – има само неистова ненавист, зловещи закани, милитаризъм. И още нещо съдържат тези кобни слова: злорадство, една трудно прикрита наслада от кървавото настояще и още по-кървавото бъдеще, което според оратора очаква Европа.