Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:938
botev_horoto

  Проехтялото тези дни откъм Калофер по цяла България, та и извън държавните й граници, ледено хоро завихри духовете. Заваляха от цял свят като порой една през друга присъди и възторзи, проклятия и похвали. За хората от моята черга леденото хоро се оказа вледеняващо – хоровод в моите очи беше не, както се опитват да ни придумат танцуващите в мътните речни води с калоферския им кмет воглаве, живописният ни фолклор и хилядолетните ни национални традиции. Хоровод беше примитивизмът, простащината, показността и вулгаризмите на подпийналите танцьори, чиито безобразни крясъци и надвиквания заглушиха и юбилея на Ботев. Който имаше защо да бъде честван, но чието гениално книжовно наследство (за революционното му наследство можем и да поспорим, но сега говоря само за безспорното) и този януари остана (остава година след година все повече)

Прочетено:2152
bochev 2019

  Докато Рождество Христово ни подканя да осмислим и преосмислим бит и битие, да съпоставим и сверим конюнктурните си ценности с фундаменталните духовни начала, преходът между две календарни години е период за оперативни равносметки. Всички съзнаваме, че, за разлика от Христовите знамения, в този преход става дума за формално, за линейно, за астрономическо време, но с вековете човечеството свикна да анализира и отчита постигнатото и непостигнатото през изминалите 12 месеца с несигурната надежда, че подобен отчет ще се превърне в поука, която ще съдейства за една по-плодотворна предстояща година. Най-зрелите личности и народи са и най-критични и себекритични в подобни разбори – миналото за тях винаги е ресурс на настоящето, а настоящето – ресурс на бъдещето. Бързам да добавя, че нашите балкански държави не са между тях, че, както доказа

Прочетено:1328
erdogan-capitan

  Че най-актуалната заплаха за националната ни сигурност е ненаситният руски империализъм, не ще и дума – така е било векове наред, така е и днес. Събитията в Крим и в източна Украйна, която е само на няколко стотин километра от нас, го илюстрират по кървав начин. Отчитайки това тревожно обстоятелство обаче, ние често недооценяваме друга една опасност, идваща от юг. Става дума за Турция. Всъщност не за Турция става дума – Турция, турската общественост със сигурност не копнее да пороби страната ни. С казаното фокусирам по-скоро режима на Ердоган, който властва над Турция, но който, слава Богу, не е Турция. Eдин едноличен, авторитарен режим, на който подобни хегемониални копнежи съвсем не са чужди – вътрешнополитическият деспотизъм на Анкара закономерно търси свое външнополитическо алиби.   Докато свързаният и с Царство

Прочетено:3447
Снимка: burgasnews.com
БСП Бургас отбелязва 9-и септември

  Спомням си първите месеци и години на прехода – като последните, и първите изживявания не се забравят. Най-дълбоки и трайни дири гибелта на комунизма остави в душевността на лично, непосредствено потърпевшите от неговия терор – както у нас, така и по света. Става дума за онези хиляди наши сънародници, които поеха издевателствата на режима върху себе си. Но става дума и за други хиляди, които тези издевателства прогониха в изгнание. По стечение на обстоятелствата аз се оказах един и от първите, и от вторите – подгонен, казано с думите на Пастернак („Нобелевская премия”), „как зверь в загоне”, и хукнал през девет земи в десетата в дебрите на политическата емиграция. А радостна емигрантска песен, както знаем още от хъшовските времена, няма.   И така, споменът за мирната революция в София,

Прочетено:3772
socializam 1

  Тези дни празнувахме тридесетата годишнина от победата на демокрацията над еднопартийната диктатура. Празник, необходим и като напомняне, и като предупреждение. Празнуваха обаче далеч не всички – някои празнувахме, а други тъгуваха. При което и празнуването, и тъгуването бяха искрени. В духа на тази искреност ще се опитам да направя равносметка на доброто и лошото, да съпоставя основанията за радост и основанията за нерадост в тридесетгодишния ни национален път.   И така, в социалните мрежи се появи едно колкото шеговито и закачливо, толкова и исторически правдоподобно предложение на десети ноември да честваме тридесетата годишнина от появата на банани на родна земя. Наистина има защо. Кажи-речи пет десетилетия наред цитрусовите плодове, с които бяха претрупани сергиите на целия некомунистически свят, бяха недостъпна за гражданина на Народната република – всяка година банани

Прочетено:4137
armia

  Предупреждавам всички военолюбци, че днес ще пиша срещу армията. Впрочем не срещу армията изобщо, а само срещу Българската народна армия. Правя го не от гняв и злоба, не защото БНА ми отне и опустоши две прекрасни години живот, дарени ми от Бог и природа, и не за да й мъстя, че със заповед на тогавашния министър на отбраната Добри Джуров ме разжалва от старшина-школник (фазан) в звание редник – аз и като редник от запаса съм си добре. На младини, когато исках, не можех да й отмъстя, а сега, на старини, когато мога, не искам. Пък и няма защо – аз отдавна съм вече запасняк, а БНА е от трийсетина години покойница. На умряло куче нож не се вади – неподобаващо е.   Ако мен ме радва нейната кончина,

Прочетено:4177
BOCHEV

  Днес социалните мрежи са гласът на народа. Доколкото сме демократично общество, добър или лош, този граждански глас гради гражданската ни съдба. Не ще и дума, че фейсбук е най-демократичният форум под слънцето. Докато всяка официална медия дава гласност само на себеподобните си (консервативните издания публикуват консервативни становища, либералните – либерални и т. н. до безкрайност), фейсбук е еднакво открит за всякакви възгледи, включително и за най-радикалните. Вярно е, че това обстоятелство крие редица опасности от политически екстремизъм, то обаче е несъмнено за предпочитане пред онази желязна еднопартийна цензура над словото, чрез която нацизмът и комунизмът обезобразиха света и обезчовечиха човека. Последвалата демокрация възстанови свободата на словото, а стъпка по стъпка от поколение насам социалните мрежи я разшириха безмерно, превръщайки се така в адекватно огледало на обществените настроения – те

Прочетено:4589
putin

  Чета заглавие в руските медии, и не вярвам на очите си: „Путин призвал Запад „перекратить болтовню” и занятся делом!”. За хората от моето поколение, които под суровата сянка на българо-съветската дружба изучаваха руски език от ранно детство през начални, прогимназиални и гимназиални училища, техникуми и семестри, та чак до университетското си дипломиране, аз няма да превеждам цитираното, но за днешните млади люде, които не без основание и следвайки оптимистичния дух на времената замениха руския с английски и немски, ще се наложи да попреведа: „Путин призова Запада „да прекрати брътвежите си” и да се захване за работа”. Някак си много подобаващо и хармонично публикуваният в социалните мрежи апел на президента-кагебист е придружен от една убийствена и чернобяла като цяла сивееща, пустееща и меланхолична Русия фотография: някакъв неизмазан и разкривен, рушащ

Прочетено:5292
iliev 1

  Обстоятелството, че писанията ми шетат все по-често из Фейсбук, не е случайно – в днешните електронни времена социалните мрежи все по-настъпателно превземат общественото пространство, измествайки стъпка по стъпка конвенционалните медии от него. И всеки публицист, който не се съобрази с тази несъмнена даденост, ще се окаже рано или късно зад борда. На практика това значи гражданско самоубийство, а, въпреки натрупаните години (или може би тъкмо поради тях), все още не ми се умира граждански.   И така, при всичкото си разногласие, гласът на ФБ е глас народен – и когато се съгласяваме, и когато не се съгласяваме с него. Към такъв един глас ще тръгна аз днес, а съгласието и несъгласието ще проличи в изводите, с които ще приключа настоящите си нелеки размисли. Всъщност става дума не за глас,

Прочетено:1401
Granicata-na-Bulgaria-neprikosnovena

  Публикувана тези дни в социалните мрежи, снимката смразява: Стиснал калашник в твърдата си десница, млад граничар сочи над главата си табела с надпис: „Гранична зона – стрелям без предупреждение!”. Зловещата закана е изографисана със симетрични и открояващи се бели букви на черен фон – контрастът не оставя място за недоразумение. Всичко е като на длан – черно на бяло: Който не се съобрази със отправената закана, заканата ще го догони като девет грама олово в плътта му – може би веднъж завинаги. Насочената цев на автомата е гаранция за възмездие.   Показателно е не само мракобесието на онова деспотично минало, от което фотографията е долетяла през хилядолетията до нашите демократични времена – показателна е и видимата гордост, която излъчва осанката на младия граничар. Гордост, явно споделена с еднаква готовност