Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:300
Всероссийский День трезвости

  Неотдавна под заглавие „Хипотеча” разказах в настоящия форум как според собствената му изповед един високопоставен руски свещеник е разговарял с Дарвин. Не, не с духа на Дарвин, а със самия Дарвин. При което става дума не за фантастична сатира – протоиерей Артемий Владимиров е съвсем реална личност и съвсем сериозно споделя по един от най-популярните руски телевизионни канали как си беседвал свойски, почти комшийски с бащата на еволюцията като равен с равен, обръщайки се към него приятелски с „Чарлз”, как го упрекнал за нескопосната му теория, как Дарвин измънкал малодушно някакво малодушно оправдание, как се извинявал гузно-гузно за пораженията, които е нанесъл чрез изследванията си върху духовността, как помолил събеседника си да не му се връзва, да не приема сериозно теорията му за еволюцията на видовете (теория, която сам

Прочетено:1257
georgi markov

  Памет за Георги Марков 41 години след обезсмъртяването му. Много години и десетилетия натрупа вече биографията ми – малко са извлечените от тях поуки. Утехата, че всяка възраст си има свое очарование, е допълнена от надеждата, че човекът е единственото създание под слънцето, при което възрастта е въпрос не на линейно, на астрономическо, на физическо време, а на метафизическо безвремие, че си стар и млад не според годините, които си натрупал, а според начина, по който се себеизживяваш. Тези утехи и тези надежди тешат и обнадеждават донякъде, а донякъде безпокоят и обезсърчават. Какво да се прави: малко са еднозначните фактори в биографиите ни – много са разнородните, амбивалентните, двузначните феномени и изводи.   След всичко изпитано, след многото съдби, които съм споделял и които са ме споделяли, след многото

Прочетено:1404
Протоиерей Артемий Владимиров

  Тези дни едно неочаквано известие в медиите грабна погледа ми: Протоиерей Артемий Владимиров, духовник в Алексеевския ставропегиален манастир в Москва, разказа по руската телевизия „Сапс” за разговорите си с … Дарвин. Обстоятелството, че Дарвин е предал Богу дух преди почти век и половина, явно не смущава словоохотливия протоиерей – той крачи през епохите с лекота, с която обединява на малкия екран живи и мъртви ведно. Но не с чудотворството Христово – става дума не за прехода от физическата смърт към духовното безсмъртие, а за битов, делничен разговор с бащата на еволюцията като равен с равен. Интервюто с протоиерейя е знаменито – той обяснява как си приказва свойски, почти комшийски с гениалния учен. Ето и разказа му от първо лице:   „Попитах Дарвин: „Как си там, Чарлз? Какво ще кажеш

Прочетено:2475
slavi trifonov

  Какви ли не държавни управленчески модели не опитахме през последните трийсетина години – и ляво-, и дясноцентристки; и служебни, и парламентарни правителства; и еднопартийни, и многопартийни държавни администрации. Не бяхме опитали само с шоумени, а ето че и това ни предстои. Не, не преувеличавам, не тичам пред вятъра – надеждата (за мен – по-скоро опасността) държавата ни да бъде яхната от най-популярния ни шоумен и екипа му нараства ден след ден. Намеквани епизодично от малкия екран, подсказани чрез един референдум със съмнителна легитимност и чрез индиректни заявки за медийно участие в оперативната политика, аспирациите към държавната власт зачестиха с приближаването на края на шоу-програмата. Шансът да се превърнем в държава на шоумени беше ту надценяван, ту подценяван през годините – ето че часът на истината настъпи. Една истина, от

Прочетено:3603
putin-erdogan

  Ракетният договор между Турция и Русия се оказа стъпка колкото неочаквана, толкова и многостранна по последствията си. Решението на Ердоган да въоръжи армията си не, както би трябвало като член на алианса, с американски, а с руски противовъздушни ракетни системи, стресна и Вашингтон, и Брюксел; и Нато, и целия Запад. С този си внезапен ход Анкара се дистанцира още по-отчетливо от евроатлантическата общност, постави отново под въпрос и без това разклатената политическа лоялност на Турция като съюзник, доведе и до редица усложнения от военно-технически характер. Чиито многобройни аспекти тук аз няма да разисквам – предпочитам да се фокусирам върху една друга, останала като че ли незабелязана от наблюдателите сфера.   Необяснимо икономически и военно-стратегически, дистанцирането на Анкара от Запада и побратимяването ѝ с Москва е  обяснимо психологически. Първопричина за

Прочетено:2841
buzludja

  Като всяка друга, и тази година активисти и симпатизанти на БСП се сбират на Бузлуджа да честват себе си. По традиция те обичат не само да бъдат чествани – и да се себечестват обичат. Така беше по време на комунизма, така беше през преходните времена – така е и днес. Няма съмнение, че и в бъдеще ще е така. Аз се отнасям с подозрения към онези национално-исторически и граждански ритуали, които демокрацията ни унаследи от деспотизма. Защото политическите ритуали не са безсъдържателни символи – те са обществени етикети, обозначаващи едно или друго обществено съдържание. А когато това съдържание е усвоено от едно зловещо минало и е пренесено във времето, то прави и настоящето зловещо. Така подобни чествания се превръщат в реанимация на злото – на онова зло, което година

Прочетено:6142
rip

  Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 68-ма, но ето че изневиделица се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: За мъртви приятели се пише трудно. Не само поради демоничния страх, че един ден и за теб ще пишат така, а и защото смъртта му диша трескаво във врата ми – неудържима, налична, действителна, жива-живичка като самия живот. Живот, също толкова наличен, действителен и вездесъщ, живот, който Алекс живееше ненаситно и с едно завладяващо безумие до последния си час. И ако някой реши, че пълноценно изживеният живот е слаба утеха пред лицето на всемогъщата смърт, която е винаги краен победител, ще възразя, че според мен не е съвсем така. Не е така преди всичко,

Прочетено:3129
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Новината ме свари съвсем неподготвен: в рамките на програмата си „Kepping it modern” американската фондация „Getty” дарява безвъзмездно почти двеста хиляди долара за възстановяване и консервиране на паметника Бузлуджа. Бузлуджа е родното място на българския комунизъм, а комунизмът в Република България е официално обявен за престъпление. А само престъпници, съ-престъпници само възстановяват престъпност. Вярно е, че, както вероятно е в случая, ако го правят несъзнатетелно, това намалява моралната им вина – вярно е обаче също, че моралните последици от подобно безумие са все така разрушителни. Ако инвестицията идваше от кремълските старокагебисти, неокомунисти и братя на родните бесепари по идейни и бойни оръжия, тя нямаше да ме учуди – още с прохождането си чрез болшевизма преди стотина години комунистическата кауза разчиташе на интернационализма и на международната класово-партийна солидарност – разчита

Прочетено:3939
belene ploshtadka

  Чета тези дни в нета въпрос, който ме развълнува: „Къде са сега „Зелените”, които за една мечка спират магистрали, да спрат това безумие – атомната централа Белене?!”   Къде са наистина, защо никакви ги няма, след като са така вездесъщи? Че те не само за една мечка – и за една буболечка спират цели магистрали! А пред безумието Белене мълчат желязно вече цяло десетилетие. И след като активността им относно мечки и буболечки е така изявена, как да си обясним пасивността на зелените към ненавижданата от тях по целия свят атомна опасност? Една пасивност, чрез която партията поставя под съмнение екологичната си кауза, кауза, от която се подхранва и изхранва и политически, и финансово.   Преди да се впусна в размисли, ще си призная, че не съм политик, а

Прочетено:4004
Снимка: news.bg

  Тези дни не само родните медии оповестиха обществените настроения в Централна и Източна Европа относно заплахите, пред които Старият континент е изправен. Става дума за едно мащабно проучване на експерти от Атлантическия съвет, чиито резултати ме стреснаха. Докато в почти всички централно- и източноевропейски страни гражданите считат, че САЩ и Нато са упование за мира и сигурността на континента, а Русия е нарастваща военна заплаха, в България е обратното. Само 7% от интервюираните българи виждат Русия като застрашаваща международния мир сила, а цели 25% са на мнение, че подобна заплаха са САЩ. Струва си да се позанимаем и с генезиса на тези според мен обезпокояващи резултати, и с последиците от тях.   Докато почти половин век комунистически деспотизъм ние, българите, бяхме най-преданите съюзници на Кремъл, в условията на настъпилата