Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:1335
fasada4

  Тези дни един мой приятел в мрежата (казва се Християн Бочев, но съвпадението на фамилиите ни е случайно) ме подкани да напиша есе за изгубения разсъдък на българина с думите: „Да-а-а, труден е денят на българина – сутрин се събужда с „Питат ли ме дей зората”, а вечер си ляга с „Таз вечер празнувам разлъка”. Така започнал и протекъл и приключил така, денят на нашего брата едва ли ще да е протекъл смислено – по-скоро напевно ще да е протекъл. Обстоятелство, което прави темата за изгубения разсъдък на българина още по-актуална.   Преди повече от век и половина Мари фон Ебнер Ешенбах установи, че на безсмъртната максима „Първи отстъпва този, който е по-умен” почива световното господство на глупостта. А след като цялата световна глупост има такъв надежден фундамент, нашата

Прочетено:1846
Паметник на Георги Марков в София | Снимка: dnes.bg

  Ще започна днешния си разказ със спомена за краткото си слово при откриването на паметника на Георги Марков преди някоя-друга година на столичния площад „Журналист”. Тогава казах, че и в живота, и в гибелта; и в творческото, и в гражданското наследство на Георги Марков аз разчитам едно дискретно послание към потомците. Бих могъл да го обобщя с думите: „Нека в бъдеще българските писатели умират само от естествена смърт!”. Четейки тези редове, човек навярно се пита защо изобщо е необходима подобна препоръка, която звучи по-скоро като предупреждение, защо онова, което би трябвало да е толкова ясно, просто и логично навред по света, на родна земя е не действителност, а пожелание, защо естественият живот (писателски или не) трябва да приключва с неестествена, с насилствена смърт? При хора на духа като Георги

Прочетено:3113
sov voinitzi

  Току-що говорих по темата на малкия екран, но проблемът е толкова наболял, че мира не ми дава. Става дума за ширещото се на родна земя русофилство, което е колкото ирационално и противоречащо на здравия разум, толкова и масово. Повод за изявлението ми пред камерата ми даде едно открито писмо, с което наш популярен тв-водещ се извинява с един доста лакейски тон на руснаците. Човекът се чувства морално длъжен да поиска прошка от големия брат и това си е негово право – въпрос на негово лично раболепие. Доколкото обаче авторът на откритото писмо обвинява  българския народ в черна неблагодарност към славянските ни покровители и освободители, като част от този народ аз се чувствам и лично засегнат. Неблагодарността е тежък грях и аз не бих желал да товаря с него душата

Прочетено:2822
„Бай Ганьо“, Илия Бешков

    „Докога над страната ни бащина ще вилнее таз пуста простащина?!” Радой Ралин   Да използваш една простащина като леденото хоро за пиарски политически цели е също простащина. И обстоятелството, че въпросното хоро е народно и общонародно мероприятия, че цял един народ го играе (я физически, я метафизически), не го легитимира морално и граждански, а напротив: прави простащината още по-просташка. Защото не за автентична фолклорна традиция става дума в случая, а за една нововъведена и пришита с бели конци към историческото ни фолклорно наследство пошла приумица. Така не се създава фолклорно богатство – така се громи и унищожава фолклорно богатство.   Естествено, тактически оправдано е една политическа партия да яхне вълната на масите, да използва нейният ентусиазъм за собствените си пропагандни назначения. Това правят държавниците и в най-цивилизованите държави.

Прочетено:2953
цензура

    „По мое мнение крайъгълният камък на демокрацията е словото.” Милош Форман   Никой не знае по-точно цената на общественото слово от ветерана на националсоциализма и идеолог на нацисткото движение Йозеф Гьобелс. Палачите на словото и творците на словото имат нещо общо: и едните, и другите съзнават неговата уникална стойност. Без Гьобелс нацизмът не би бил нацизъм в цялото си злокобно величие, а без медийното слово Гьобелс не би бил Гьобелс. Още в зората на политическата си кариера този неугледен на пръв поглед, недорасъл физически, хилав и накуцващ човечец заявява: „Дайте ми средствата за масова информация, и аз ще превърна всеки народ в стадо свине.” Е, дадоха му ги. Или по-точно той си ги взе. И изпълни заканата си – превърна цял един народ в инструмент за демоничните си

Прочетено:3978
fasada4

  „ – Как мина денят ти? – Както винаги – в очакване на залеза.” Елън Шрайбер   Тъкмо бях на път да се откажа и да реша, че разходката ми из фейсбук е преливане от пустото в празното, и окото ми грабна една сентенция, която портретира народопсихологията ни по-достоверно и от Иван Хаджийски: „Българите искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане”. В това присъщо от векове на нашего брата състояние се коренят всичките ни исторически и всичките ни актуални национални беди – това състояние ще трови битието и на потомците ни. Става дума не само за отказа ни да бъдем граждани – става дума за онази неделима от душевността ни инертност, за онази леност, която като че ли току-що е слязла на родна земя

Прочетено:3758
ledeno horo

  „Животът не е зрелище и не е празник – животът е трудно занятие.” Джордж Сантаяна   Чета ден след ден в публичното пространство и не вярвам на очите си – толкова непонятна, така немислима е гордостта, с която така масово и ненаситно се гордеят милиони мои сънародници. Наблюдавайки в екстаз и легендарното (има и легенди на негативизма) ледено хоро в Калофер, и надпреварата на ловците на кръста в замръзналите реки и езера по Йордановден, и нестинарските танци върху живи въглени, всички са уверени, че, видите ли, народ, който ходи по жарава и се къпе в ледени води, не може да бъде погубен – такъв народ е винаги и всякога оцеляващ, белязан съдбовно с белега на безсмъртието и възхода.   В тази си фанфаронада нашего  брата ми напомня удивително най-несъмнения

Прочетено:4540
georgi markov

  Онова, което довчера знаех неофициално, днес придоби чрез изявленията на представители на Министерството на образованието в медиите официалност: Творческото наследство на Георги Марков влиза в гимназиалните учебни програми по литература. Новината с еднаква сила и ме изненада, и ме зарадва – почти от три десетилетия водя тази тежка битка с конюнктурата. А тя през всичките дълги преходни години бе уж конюнктура посткомунистическа и демократична. Казвам уж, защото от посткомунистическото общество аз очаквах да е антикомунистическо, а то се оказа неокомунистическо. Какво общо има това с темата ли? Много, потресаващо много. Бих го формулирал така: Неочаквано и нежелано от мене, тоталитаризмът и плурализмът дискриминираха с различни средства и с различна ожесточеност, но с еднаква последователност името и творбите на Георги. Комунизмът го правеше чрез безпощадността на еднопартийната цензура, демокрацията –

Прочетено:5151
Снимка: socbg.com

    „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено. Хуманността, която отрича Бога, води до безчовечие.” Достоевски     Христовите празници са повод за размисли. Размисли, които мен ме отвеждат половин век назад – право в студентската ми младост. Сиреч, в дебрите на живковизма. Ето защо моят спомен не се топи в умиление, не възражда придружаващата коледното изживяване атмосфера на съкровеност, тишина и съзерцание – като всяко обществено явление под върховенството на Партията-ръководителка, и това протичаше година след година под надзора на Народната милиция. Нелогично, странно, абсурдно бе тъкмо най-светите дни като Рождество Христово и Възкресение да бъдат милитаризирани – като че ли празнувахме не победата на надеждата над безнадеждността, не всемирната любов Божия, не Спасителя и Спасението, а римската стража.   Спомням си как, преди да предостави нещата в

Прочетено:5267
fasada4

  „Почиташе Адама Смита, дълбок икономист той бе, тоест разбираше добре държава как забогатява – не ѝ е нужно злато днес, щом много стоки притежава.” Пушкин за Евгений Онегин   Вече казах в медиите, че е неподобаващо, нелепо, несериозно един литератор като мен да коментира националната ни икономика. Съзнавам, че икономическите ми познания са оскъдни и убоги като познанията на Евгений Онегин, остроумно иронизирани от Пушкин в едноименния роман в стихове. Ако въпреки това си съзнание тръгвам към темата, то е, само защото парадоксите, на които ще спра вниманието си, са видими и за лаик като мен. Защо при това остават невидими за обществото и дори за специалисти, нека всеки сам реши.   И така, чета в медийното пространство достоверни статистики, според които личните задгранични парични постъпления в страната ни