Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:149
mccain

    Всяка епоха си има своите знакови фигури. Става дума за хора, сбрали в личните си съдби вълненията на милиони свои съчовеци, за духовни и политически лидери, чиято кауза често напуска рамките на нацията и придобива общочовешки морални и идейни измерения. Такъв е, да речем, Ганди. Миналото столетие, белязано от най-съдбовния и мащабен конфликт на всички времена – конфликтът между Изтока и Запада, между робството и свобода, между хуманизма и мракобесието – е  богато не само на злодеи, а и на техни антиподи. Това са споменатите знакови фигури, чието противодействие на тирани и тирании съдържа упованието на цели народи.   Един такъв герой е починалият неотдавна дългогодишен американски сенатор Джон Маккейн. Тук аз няма да изброявам подвизите му на военнослужещ – те са добре известни. Добре известно на целия

Прочетено:1270
fasada4

  Когато коментираме нарастващите поражения, които родната политика нанася на нацията ни, ние се фокусираме предимно върху видимите от тях, а пропускаме другите, невидимите. Които са най-опасни и разрушителни – не на последно място чрез невидимостта си. Както при всяко физиологично заболяване, и при всеки обществен организъм разпознаването на диагнозата е предпоставка за лечение, а неразпознаването ѝ – предпоставка за нейното задълбочаване. Няма що: неидентифицираният противник е най-опасен.   В смисъла на казаното критичните ни медии, чиито редици все по-недвусмислено оредяват за сметка на безкритичните, ежедневно обръщат внимание на ежедневните ни икономически провали – от АЕЦ Белене до ремонтите на столичния площад „Славейков”, от магистралите до магистралките. (Които в качеството си на поминък са и икономически феномен.) Не остават незабелязани и политическите провали – от несигурния кворум на Народното ни

Прочетено:3727
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:3114
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Преди няколко месеца на многохилядните чествания на Бузлуджа социалистите ни направиха официално и ритуално онова, което през 90-те година биха направили само тайно, съзаклятнически, почти конспиративно: почетоха героите на партизанското движение. За мене те никога не са били герои – редови терористи са били. Вярно е, че са боравили с героични идеали като свобода, братство и равенство, но не декларативността на идеалите, които те водят – политическите практики, които практикуваш, са показател за моралната стойност на поетия път. И терористите от всички епохи, и днешните фанатизирани мюсюлмански атентатори, и ордите на Ислямска държава претендират, че са не убийците и сатрапите, които са, а борци за човешки правдини. Това не ги прави по-малко мракобеси – само по-лицемерни мракобеси ги прави.   Да се върнем обаче към нашите социалисти и социализма

Прочетено:3327
prajka prolet

  „Невярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги. О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи се нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, ние го виждаме в различни багри.” Милан Кундера, „Животът е другаде”   Не, Пражката пролет не бе ограничена и оразмерена в рамките на един-единствен сезон – продължи от началото на 1968 г. чак до началото на есента. А ехото от възторга ѝ, последвано от екота на разгрома ѝ, развълнува и нас, и Европа, и човечеството за цели десетилетия – та чак до ден днешен. Какво да се прави – когато са интензивни, когато в тях се кръстосват конфликтите на цяла една епоха, кратките актуални събития оставят дълга историческа сянка.   Така беше и с Пражката пролет.

Прочетено:5266
georgi markov

  „Когато злословят, хората чернят с това себе си.” Латинска сентенция           Когато по изключение се конфронтира със смъртта, животът винаги го прави по необходимост и никога – на драго сърце. Така е в битието, така е и на белия лист. Който също е битие, макар и битие метафорично. Причината е и генетична, и не само. Генетичният елемент е ясен – биологичният живот интуитивно се бои от биологичната смърт, всеки миг битие е зареден с този архетипен, изначален и непобедим страх. Който е допълнително нагнетяван от технократичната ни цивилизация – една цивилизация, която е християнска по-скоро по име и церемониал, отколкото до духовно съдържание. Ако векове наред Христовата вяра е била могъщо естествено противодействие на вездесъщия страх от смъртта, днес това противодействие е обезсилено от повсеместното настъпление

Прочетено:4914
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:5542
turcia

  Неотдавна турският посланик в София похвали Република България и външната ѝ политика по Националната ни телевизия. Негово превъзходителство отбеляза с благодарност доброто сътрудничество на Анкара с българските власти, довело до екстрадирането на много турски граждани обратно в родината им.   Доколкото са дефицитни, подобни чуждестранни похвали по наш адрес би трябвало да ни радват. В случая обаче мене ме безпокоят. Биха ме зарадвали, ако идват от евроатлантическата общност или от която и да е демократична и правова държава – не обаче и от един отявлен националист, мюсюлмански фундаменталист и антидемократ. А тъкмо като такъв се себеразкрива ден след ден Ердоган – както пред собствените си сънародници, така и пред целия външен свят. Стотиците хиляди арестувани, осъдени, убити, тикнати зад решетките, уволнени или прогонени в изгнание турски граждани говорят ясен

Прочетено:6437
svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

Прочетено:5381
kim chen

  Кой доколко спечели и кой доколко загуби в международната, в световната битка за Корейския полуостров? Спечели мирът и спокойствието, спечели хуманизмът, а загуби идеологизираното варварство. Колкото и общо да е, казаното е вярно. Да поразнищим фронтовете в тази дългогодишна война, която, слава Богу, си остана и до днес само дипломатическа. Конфликтът с Пхенян е ехо от онази продължила цял един човешки живот Студена война между великите сили, която, въпреки многобройните локални конфликти и рискове в следвоенния период, не прерасна в гореща. При цялата си скромност не мога да не отчета приноса на българоезичните западни емисии и особено на Радио „Свободна Европа” в опазването на международния мир – колкото и да ни ругаеха комунистическите медии, колкото и да ни провъзгласяваха за войнолюбци, за ястреби, за говорители на хищния англоамерикански империализъм.