Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:5441
slabakov

  Връщам се отново към темата не с радост и не дори със злорадство, а с омерзение. Защото аз съм гражданинът, който съм, а темата е Че Гевара. При това не просто и само Че Гевара, а нашествието на Че Гевара на родна земя. Нашествие на неговото бойно наследство – като идея, като идеология, като легендарния комисар, който е в сърцата на милиони мои съвременници по целия широк и пъстър свят, а и, както се оказа, на немалко мои сънародници. А аз бих предпочел да не е така, предпочел бих тези предимно млади хора да бъдат водени в биографичния си път не от революционната ожесточеност на Че, а от Христос, да речем. Или, ако Христос се окаже за тях архаичен и несъвместим с технократичната ни цивилизация, нека предводител им стане

Прочетено:6010
slabakov1

  Задаващите се европарламентарни избори разшириха представите ни за европарламентаризъм – поне на родна земя. Разшириха ги пространствено, без да ги обогатят духовно. Ако досега наивно вярвахме, че чрез избирателния си глас изпращаме в Брюксел политици и послания, които да представляват и бранят националния ни интерес на международното поприще, приобщавайки ни към най-проспериращите държави, сега се оказа, че не е съвсем така. Оказа се, че от Република България към европейската парламентарна трибуна ще потеглят по наша заръка не приятели, а отявлени врагове на европейската кауза. В качеството си на европарламентаристи те ще воюват не за, а срещу обединена Европа и нашето неубедително присъствие в нея. Ако вярваме на собствените им закани, евродепутатите ни ще громят Европейския съюз, за да утвърждават и налагат примитивизма и ретроградността на собствения си национализъм. Тези

Прочетено:5493
russia-in-decline-alex-alexiev

  Днес размислите ми ще тръгнат от един израелски държавен глава, когато аз много ценя и тача. И така, доверявайки се на очите си, неотдавна с присъщото му остроумие Шимон Перес портретира страната, която и до днес милиони мои сънародници считат за наш двоен освободители и която аз считам за наш двоен поробител – веднъж (по-малко успешно) през края на Х|Х в. и втори път (вече съвсем успешно) нейде през средата на миналия век. Тези две робства би трябвало да бъдат, да се превърнат с времето в поука и ключов знак в националната ни памет, но са безследно заличени от нея – неведнъж съм казвал, че на българина хронически не му достига съзнание за историчност. От този дефицит той си е патил неведнъж през вековете, пати си и днес –

Прочетено:4146
apartamenti

  Евтините държавнически апартаменти подсказват не само подкупността на сдобилите се с тях новодомци, а и нашата собствена морална евтиност. Проследявайки хватката, аз съм склонен да разбера по-скоро строителните предприемачи, предоставили на водещите ни държавници жилища на многократно по-ниски цени от пазарните. Доколкото хората на частния бизнес не са обвързани с регламентите, които ограничават (или поне би трябвало да ограничават) физическите носители на държавността, чрез подобни користни дарове алчните ни предприемачи си купуват благоразположението на алчните ни държавници. Обединяваща значи е алчността – двете алчности (частната и министерската) се срещнаха попътно, разпознаха се взаимно и си смигнаха орташки, за да изтъргуват българската държавност, за да я осребрят, както си знаят, подобаващо. Да бъде купен може, разбира се, само онзи, който е готов да се себепродаде. Е, случаят явно е такъв,

Прочетено:6077
fasada4

  Времето е разновидно – то не само погребва, а и възкресява всяко настояще, коригирайки при това разместените през вековете ценности. Така е извън литературата, така е и в литературата, така е и в целокупното битие. Някак си естествено и незабележимо, без наше усилие, времето винаги възстановява и съхранява статуквото. Прави го, като година след година и епоха след епоха поставя нещата на мястото им. Така времето разграничава по-убедително от историци и философи преходното от непреходното, то носи в плътта си тихата, но несъкрушима победа на духовността над конюнктурата.   За всичко това си мисля и премислям, спомняйки си Алековото „европейци сме ний, ама все не дотам”. Така е било по времето на Бай Ганьо, така е било и във всички последвали времена, така е и до ден днешен –

Прочетено:6578
Снимка: aig-humanus.blogspot.bg

  Отдавна възнамерявам да направя хронология на онези концепции и фактори, които подхранват носталгията по доброто старо време. Забележете: казвам не копнея, а възнамерявам и не факти, а фактори. Доколкото общественото битие е подвластно както на истината, така и на лъжата, далеч не всички факти са фактори и далеч не всички фактори са факти. Казаното намеква: първо, че става дума не за действителни, а за измислени обстоятелства и второ, че разказът ми ще бъде не вдъхновен, а наложен от тези обстоятелства. Обстоятелства, които не са мое гражданско дело, но са мое гражданско местожителство, обстоятелства, които аз с нищо не съм  предизвикал, но които съм заставен да изживявам като собствена участ.  Ако ме попитате откровено, дали не считам подобна участ за несправедлива, откровено ще отговоря, че я считам изцяло за такава.

Прочетено:8462
elena_ion4eva_

  „Дори ти да не се занимаваш с политика, политаката все пак ще се занимава с теб.“ Нийл Шустърман   Ден след ден по безочие и наглост неокомунистическата пропаганда все по-недвусмислено напомня старокомунистическата. Докато в зората на демокрацията в края на 80-те и началото на 90-те БСП полагаше показни усилия да се разграничи от комунистическите си корени и да се себелегитимира като модерна, демократична и светски настроена левица, скъсала  веднъж завинаги с тираничното минало, впоследствие година след година, мандат след мандат тръгна дискретното ѝ, непровъзгласено, почти конспиративно завръщане към първоизвора на родоначалното ѝ доктринерство. Оказа се, че кръвта вода не става, че вирусът на комунистическата зараза е непобедим, че всички гордо оповестени промени са чиста проба козметика, чиято истинска цел е да прикрие непоклатимата същност на апаратчика, на функционера, на

Прочетено:8071
fasada4

  Тези дни един мой приятел в мрежата (казва се Християн Бочев, но съвпадението на фамилиите ни е случайно) ме подкани да напиша есе за изгубения разсъдък на българина с думите: „Да-а-а, труден е денят на българина – сутрин се събужда с „Питат ли ме дей зората”, а вечер си ляга с „Таз вечер празнувам разлъка”. Така започнал и протекъл и приключил така, денят на нашего брата едва ли ще да е протекъл смислено – по-скоро напевно ще да е протекъл. Обстоятелство, което прави темата за изгубения разсъдък на българина още по-актуална.   Преди повече от век и половина Мари фон Ебнер Ешенбах установи, че на безсмъртната максима „Първи отстъпва този, който е по-умен” почива световното господство на глупостта. А след като цялата световна глупост има такъв надежден фундамент, нашата

Прочетено:8481
Паметник на Георги Марков в София | Снимка: dnes.bg

  Ще започна днешния си разказ със спомена за краткото си слово при откриването на паметника на Георги Марков преди някоя-друга година на столичния площад „Журналист”. Тогава казах, че и в живота, и в гибелта; и в творческото, и в гражданското наследство на Георги Марков аз разчитам едно дискретно послание към потомците. Бих могъл да го обобщя с думите: „Нека в бъдеще българските писатели умират само от естествена смърт!”. Четейки тези редове, човек навярно се пита защо изобщо е необходима подобна препоръка, която звучи по-скоро като предупреждение, защо онова, което би трябвало да е толкова ясно, просто и логично навред по света, на родна земя е не действителност, а пожелание, защо естественият живот (писателски или не) трябва да приключва с неестествена, с насилствена смърт? При хора на духа като Георги

Прочетено:9804
sov voinitzi

  Току-що говорих по темата на малкия екран, но проблемът е толкова наболял, че мира не ми дава. Става дума за ширещото се на родна земя русофилство, което е колкото ирационално и противоречащо на здравия разум, толкова и масово. Повод за изявлението ми пред камерата ми даде едно открито писмо, с което наш популярен тв-водещ се извинява с един доста лакейски тон на руснаците. Човекът се чувства морално длъжен да поиска прошка от големия брат и това си е негово право – въпрос на негово лично раболепие. Доколкото обаче авторът на откритото писмо обвинява  българския народ в черна неблагодарност към славянските ни покровители и освободители, като част от този народ аз се чувствам и лично засегнат. Неблагодарността е тежък грях и аз не бих желал да товаря с него душата