Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:8521
putin-erdogan

  Тези дни в столичния хотел „Шератън” по инициатива на Нов български университет, и по-специално на директора на Центъра за изучаване на европейските ценности към университета, проф. Георги Фотев, се състоя симпозиум върху отношението на българина към европейските ценности. Изследването, в което участват наши водещи изследователи (социолози, психолози, политолози и културолози), е съставна част от една широкомащабна, транснационална и лонгитюдна програма, която цели да установи мястото на фундаменталните европейски ценности в манталитета и бита на отделните европейски народи.   На ползата от събитието аз няма да се спирам – тя е видима и с просто око. Пътят ни към общоевропейска интеграция, която е жизнено важна за всички народи на Стария континент и особено за немощни държавици като нашата, предполага усвояването на европейските ценности, които ни обединяват, и придържането към тях.

Прочетено:9047
krasnii

  Едно не иска и не иска да проумее Кремъл: че ден след ден светът се глобализира. Извън този общопланетарен процес на глобализация става трудно оцеляването на една отделна държава – особено когато тази държава е Русия. Без икономическо оцеляване няма и оцеляване политическо, а Русия е икономически в много по-голяма степен зависима от външния свят, отколкото външният свят – от нея. Недоразвитата национална икономика на Русия е паразитираща по своята органика – подобно на икономиките на най-ретроградните, на най-феодалните арабски монархии руската икономика живее не толкова чрез разработването на собствени производствени ресурси и нови технологии, колкото чрез износ на природните си богатства. А природните богатства нито са неизчерпаеми, нито са безалтернативни. Тъкмо това обстоятелство прави Русия зависима от задграничните контакти. Които, както свидетелстват и конфликтът в Близкия изток, и

Прочетено:9325
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Случайно или не, тъкмо по нашите православни великденски празници Ердоган тръгна на саморазправа със Запада – все още само на думи. В една от многото си речи (с разрастването на деспотизма си той става все по-речовит) неотдавна великодържавният диктатор заяви през сълзи:  „Франция, ти подкрепяш терористите!… Виж какво направиха терористите в Германия – същото ще направят и във Франция! Западът няма да може да се спаси от терора!… Европа е фашистка, расистка, тиранична!”   Видимо е, че в тези му великденски думи няма и искрица съчувствие към стотиците жертви на ислямския терор върху лицето на Стария континент – има само неистова ненавист, зловещи закани, милитаризъм. И още нещо съдържат тези кобни слова: злорадство, една трудно прикрита наслада от кървавото настояще и още по-кървавото бъдеще, което според оратора очаква Европа.

Прочетено:10885
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:8912
velikden rusia

  „Лицемерието е модерен порок, а всички модерни пороци минават за добродетели.” Молиер   Колкото повече опознавам родните русофили, толкова по-малко ги разбирам. Опитвам се да погледна света с техните очи – и то съвсем непреднамерено, с искреното желание да ги разгадая и проумея като феномен. А се натъквам от парадокс на парадокс. Българското русофилство е една безначална и безконечна верига от формалнологически противоречия, от труизми и апории. Вътрешните конфликти, с които е заредено българското русофилство, го правят не само неубедително, а и непонятно. Обстоятелството пък, че въпреки това то е политически и духовен дом за милиони наши сънародници, говори за собствения ни национален ирационализъм.   И така, да тръгнем по дирите на несъвместимостите. По собствените им декларации в сърцата на русофилските ни лидери гори неугасима любов към братския славянски

Прочетено:1530
putin-erdogan

  Обстановката в Сирия става все по-неясна, а предстоящите събития – все по-непредсказуеми. Допълнено от неучастието на Запада, участието на Русия в тези събития не вещае нищо добро. Русия има какво да губи на сирийска земя – следователно има и какво да брани. Става дума не само и дори не толкова за огромната ѝ военна база, колкото за по-далечни, за стратегически интереси и цели. Краят на режима на Асад предполага край и на руското влияние в региона – каквато и да е новата власт в Дамаск, след изстъпленията на руската армия тя едва ли ще бъде проруски настроена. За Кремъл единственият печеливш ход е запазването и укрепването на днешния режим. Тази задача изглежда непосилна за Москва – въпреки физическото ѝ военно присъствие в бойните действия. Неотдавнашния разгром на елитните руски

Прочетено:1266
fasada4

    „Няма зима, която да трае вечно, няма и пролет, която да пропусне реда си.” Хол Борланд   Между надеждата и безнадеждността текат и протичат не само разбърканите ни лични съдби – между надеждата и безнадеждността текат и протичат и съдбите на цели народи. Казаното е валидно и като исторически поглед, и като поглед към актуалното ни политическо битие. Така надеждата и безнадеждността се надпреварват и в оценката ми на най-новите политически събития е родния парламент – надежда и безнадеждност владеят и околопарламентарното пространство. Какво ще да е това пространство ли? Ами цялата ни национална обществена ситуация с цялата ѝ необозрима противоречивост.   Как и доколко тази ситуация, която е биосфера на всеки от нас, е владяна от надеждата? А как от безнадеждността е владяна? Ще започна с безнадеждността.

Прочетено:2189
prajka prolet

Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 11/02/2018. Държава, в която безправието е на дневен ред, правозащитниците не са у дома си. Такава държава е несъмнено любимата не само на неокомунисти и атакисти, а и на милиони български сърца Русия. Страна, в която днес от либерализма на Елцин и помен не остана. При цялата си противоречивост Борис Елцин забрани съветската комунистическа партия, а това е стъпка към преработване на зловещото тоталитарно наследство. Една самотна и недоизвървяна стъпка – всички граждански надежди, с които бе заредена тя, бяха без остатък пометени от последвалия деспотизъм. Сам Елцин към края на живота си отчете с присъщото му простодушие две свои кардинални грешки: войната в Чечня и изборът на Путин за негов наследник. И двете грешки се оказаха пагубни по своите последствия. Комунизмът се

Прочетено:2086
ndk europa sofia

  Винаги, през целия си съзнателен живот на гражданин, съм приветствал всяка стъпка, която ни приближава към Европа и съм се противопоставял на всяко дистанциране от Стария континент. Правя го с увереността, че всяко разединяване от Европа ни приближава към Русия, а подобно приближаване е за мен равнозначно на национална катастрофа. Доколкото съм естествена съставна част от нацията, това значи и катастрофа лично за мен. Какво да се прави – историята на страната ни така се е стекла и протекла, че векове наред сме били заставени да избираме между Русия и Европа. Между Русия и Европа са избирали нашето политическо местожителство често и великите сили. И понеже изборът многократно е падал върху Русия, многократни са били и националните ни беди. И днес тези беди са по петите ни, и днес

Прочетено:2021
kalotina

   „Нищо не е по-смело от глупостта.” Менандър   Едно невероятно, едно забележително, едно знаменито събитие, което стана само преди месец-два, без да получи полагащото му се обществено внимание, ме вълнува неукротимо. Качества като невероятен, забележителен и знаменит не са непременно положителни качества – те не са по своята природа дори оценъчни характеристики. Всички ние и всички наши действия могат да бъдат невероятни, забележителни и знаменити както по позитивен, така и по негативен начин. Събитието, за което ще стане дума, е невероятно, доколкото едва ли би могло да се случи в друга държава – поне не и в рамките на Стария континент. А е забележително и знаменито, защото в него се оглежда като в огледало балканското ни нищожество, парвенювщината ни, незрелостта и гражданската ни инфантилност, националната ни комплексарщина.   И