Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:4596
Протоиерей Артемий Владимиров

  Тези дни едно неочаквано известие в медиите грабна погледа ми: Протоиерей Артемий Владимиров, духовник в Алексеевския ставропегиален манастир в Москва, разказа по руската телевизия „Сапс” за разговорите си с … Дарвин. Обстоятелството, че Дарвин е предал Богу дух преди почти век и половина, явно не смущава словоохотливия протоиерей – той крачи през епохите с лекота, с която обединява на малкия екран живи и мъртви ведно. Но не с чудотворството Христово – става дума не за прехода от физическата смърт към духовното безсмъртие, а за битов, делничен разговор с бащата на еволюцията като равен с равен. Интервюто с протоиерейя е знаменито – той обяснява как си приказва свойски, почти комшийски с гениалния учен. Ето и разказа му от първо лице:   „Попитах Дарвин: „Как си там, Чарлз? Какво ще кажеш

Прочетено:5733
slavi trifonov

  Какви ли не държавни управленчески модели не опитахме през последните трийсетина години – и ляво-, и дясноцентристки; и служебни, и парламентарни правителства; и еднопартийни, и многопартийни държавни администрации. Не бяхме опитали само с шоумени, а ето че и това ни предстои. Не, не преувеличавам, не тичам пред вятъра – надеждата (за мен – по-скоро опасността) държавата ни да бъде яхната от най-популярния ни шоумен и екипа му нараства ден след ден. Намеквани епизодично от малкия екран, подсказани чрез един референдум със съмнителна легитимност и чрез индиректни заявки за медийно участие в оперативната политика, аспирациите към държавната власт зачестиха с приближаването на края на шоу-програмата. Шансът да се превърнем в държава на шоумени беше ту надценяван, ту подценяван през годините – ето че часът на истината настъпи. Една истина, от

Прочетено:6931
putin-erdogan

  Ракетният договор между Турция и Русия се оказа стъпка колкото неочаквана, толкова и многостранна по последствията си. Решението на Ердоган да въоръжи армията си не, както би трябвало като член на алианса, с американски, а с руски противовъздушни ракетни системи, стресна и Вашингтон, и Брюксел; и Нато, и целия Запад. С този си внезапен ход Анкара се дистанцира още по-отчетливо от евроатлантическата общност, постави отново под въпрос и без това разклатената политическа лоялност на Турция като съюзник, доведе и до редица усложнения от военно-технически характер. Чиито многобройни аспекти тук аз няма да разисквам – предпочитам да се фокусирам върху една друга, останала като че ли незабелязана от наблюдателите сфера.   Необяснимо икономически и военно-стратегически, дистанцирането на Анкара от Запада и побратимяването ѝ с Москва е  обяснимо психологически. Първопричина за

Прочетено:6102
buzludja

  Като всяка друга, и тази година активисти и симпатизанти на БСП се сбират на Бузлуджа да честват себе си. По традиция те обичат не само да бъдат чествани – и да се себечестват обичат. Така беше по време на комунизма, така беше през преходните времена – така е и днес. Няма съмнение, че и в бъдеще ще е така. Аз се отнасям с подозрения към онези национално-исторически и граждански ритуали, които демокрацията ни унаследи от деспотизма. Защото политическите ритуали не са безсъдържателни символи – те са обществени етикети, обозначаващи едно или друго обществено съдържание. А когато това съдържание е усвоено от едно зловещо минало и е пренесено във времето, то прави и настоящето зловещо. Така подобни чествания се превръщат в реанимация на злото – на онова зло, което година

Прочетено:9471
rip

  Казах го веднага след убийството на Георги Марков през онзи проклет септември на 68-ма, но ето че изневиделица се налага да го повторя по адрес и на друг мой безценен спътник върху лицето на земята: За мъртви приятели се пише трудно. Не само поради демоничния страх, че един ден и за теб ще пишат така, а и защото смъртта му диша трескаво във врата ми – неудържима, налична, действителна, жива-живичка като самия живот. Живот, също толкова наличен, действителен и вездесъщ, живот, който Алекс живееше ненаситно и с едно завладяващо безумие до последния си час. И ако някой реши, че пълноценно изживеният живот е слаба утеха пред лицето на всемогъщата смърт, която е винаги краен победител, ще възразя, че според мен не е съвсем така. Не е така преди всичко,

Прочетено:6197
Снимка: bsp-sevlievo.com

  Новината ме свари съвсем неподготвен: в рамките на програмата си „Kepping it modern” американската фондация „Getty” дарява безвъзмездно почти двеста хиляди долара за възстановяване и консервиране на паметника Бузлуджа. Бузлуджа е родното място на българския комунизъм, а комунизмът в Република България е официално обявен за престъпление. А само престъпници, съ-престъпници само възстановяват престъпност. Вярно е, че, както вероятно е в случая, ако го правят несъзнатетелно, това намалява моралната им вина – вярно е обаче също, че моралните последици от подобно безумие са все така разрушителни. Ако инвестицията идваше от кремълските старокагебисти, неокомунисти и братя на родните бесепари по идейни и бойни оръжия, тя нямаше да ме учуди – още с прохождането си чрез болшевизма преди стотина години комунистическата кауза разчиташе на интернационализма и на международната класово-партийна солидарност – разчита

Прочетено:6961
belene ploshtadka

  Чета тези дни в нета въпрос, който ме развълнува: „Къде са сега „Зелените”, които за една мечка спират магистрали, да спрат това безумие – атомната централа Белене?!”   Къде са наистина, защо никакви ги няма, след като са така вездесъщи? Че те не само за една мечка – и за една буболечка спират цели магистрали! А пред безумието Белене мълчат желязно вече цяло десетилетие. И след като активността им относно мечки и буболечки е така изявена, как да си обясним пасивността на зелените към ненавижданата от тях по целия свят атомна опасност? Една пасивност, чрез която партията поставя под съмнение екологичната си кауза, кауза, от която се подхранва и изхранва и политически, и финансово.   Преди да се впусна в размисли, ще си призная, че не съм политик, а

Прочетено:7140
Снимка: news.bg

  Тези дни не само родните медии оповестиха обществените настроения в Централна и Източна Европа относно заплахите, пред които Старият континент е изправен. Става дума за едно мащабно проучване на експерти от Атлантическия съвет, чиито резултати ме стреснаха. Докато в почти всички централно- и източноевропейски страни гражданите считат, че САЩ и Нато са упование за мира и сигурността на континента, а Русия е нарастваща военна заплаха, в България е обратното. Само 7% от интервюираните българи виждат Русия като застрашаваща международния мир сила, а цели 25% са на мнение, че подобна заплаха са САЩ. Струва си да се позанимаем и с генезиса на тези според мен обезпокояващи резултати, и с последиците от тях.   Докато почти половин век комунистически деспотизъм ние, българите, бяхме най-преданите съюзници на Кремъл, в условията на настъпилата

Прочетено:7639
russia

  Статистиката е красноречива: от анексирането на Крим през пролетта на 2014 г. досега броят онези публикации в българските медии, които ругаят Нато, Америка и Европа и величаят Русия, е нараснал цели 30 пъти. С подобен прираст не могат да се похвалят акциите на нито една сериозна корпорация по целия широк и пъстър свят. Но онова, което железните закономерности на икономиката не позволяват, идеологията осъществява с лека ръка. Казвам идеологията, защото явно става дума за водената от Кремъл по цялата планета, и не на последно място на родна земя, хибридна война. Хибридният характер на тази война не я прави по-малко ожесточена, не по-малко ожесточени са и нанесените и нанасяни ден след ден от нея поражения. Поразена е преди всичко истината за имперската, несъвместима със светския дух на времената ни политика

Прочетено:8700
Nahum-Byagstvo

  Писах многократно по темата, а само преди броени часове я обсъждах и по една от водещите ни телевизии. За мен тя е изчерпана, но за обществеността ни явно не е. Тъкмо затова се завръщам към нея с гнева свещен, породен от безсилието на здравия разум пред гражданската емоционалност. Двубоят между тези два фактора се вихри и по институциите, и в медийното пространство – и неговите вихри мира не ми дават. Преди да взема становище, ще очертая фронтовете.   И така, както винаги, здравият разум се придържа към фактологията. А тя е толкова проста, ясна и видима, че място за полемика не би трябвало да остане – полемично е само неустановеното. Членът на СБП и на българския ПЕН-Център, Светослав Нахум, издава преди около два месеца сборник разкази, озаглавен „Бягство от