Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:6011
velikden rusia

  „Лицемерието е модерен порок, а всички модерни пороци минават за добродетели.” Молиер   Колкото повече опознавам родните русофили, толкова по-малко ги разбирам. Опитвам се да погледна света с техните очи – и то съвсем непреднамерено, с искреното желание да ги разгадая и проумея като феномен. А се натъквам от парадокс на парадокс. Българското русофилство е една безначална и безконечна верига от формалнологически противоречия, от труизми и апории. Вътрешните конфликти, с които е заредено българското русофилство, го правят не само неубедително, а и непонятно. Обстоятелството пък, че въпреки това то е политически и духовен дом за милиони наши сънародници, говори за собствения ни национален ирационализъм.   И така, да тръгнем по дирите на несъвместимостите. По собствените им декларации в сърцата на русофилските ни лидери гори неугасима любов към братския славянски

Прочетено:1360
putin-erdogan

  Обстановката в Сирия става все по-неясна, а предстоящите събития – все по-непредсказуеми. Допълнено от неучастието на Запада, участието на Русия в тези събития не вещае нищо добро. Русия има какво да губи на сирийска земя – следователно има и какво да брани. Става дума не само и дори не толкова за огромната ѝ военна база, колкото за по-далечни, за стратегически интереси и цели. Краят на режима на Асад предполага край и на руското влияние в региона – каквато и да е новата власт в Дамаск, след изстъпленията на руската армия тя едва ли ще бъде проруски настроена. За Кремъл единственият печеливш ход е запазването и укрепването на днешния режим. Тази задача изглежда непосилна за Москва – въпреки физическото ѝ военно присъствие в бойните действия. Неотдавнашния разгром на елитните руски

Прочетено:1099
fasada4

    „Няма зима, която да трае вечно, няма и пролет, която да пропусне реда си.” Хол Борланд   Между надеждата и безнадеждността текат и протичат не само разбърканите ни лични съдби – между надеждата и безнадеждността текат и протичат и съдбите на цели народи. Казаното е валидно и като исторически поглед, и като поглед към актуалното ни политическо битие. Така надеждата и безнадеждността се надпреварват и в оценката ми на най-новите политически събития е родния парламент – надежда и безнадеждност владеят и околопарламентарното пространство. Какво ще да е това пространство ли? Ами цялата ни национална обществена ситуация с цялата ѝ необозрима противоречивост.   Как и доколко тази ситуация, която е биосфера на всеки от нас, е владяна от надеждата? А как от безнадеждността е владяна? Ще започна с безнадеждността.

Прочетено:1982
prajka prolet

Статията беше публикувана за пръв път в faktor.bg на 11/02/2018. Държава, в която безправието е на дневен ред, правозащитниците не са у дома си. Такава държава е несъмнено любимата не само на неокомунисти и атакисти, а и на милиони български сърца Русия. Страна, в която днес от либерализма на Елцин и помен не остана. При цялата си противоречивост Борис Елцин забрани съветската комунистическа партия, а това е стъпка към преработване на зловещото тоталитарно наследство. Една самотна и недоизвървяна стъпка – всички граждански надежди, с които бе заредена тя, бяха без остатък пометени от последвалия деспотизъм. Сам Елцин към края на живота си отчете с присъщото му простодушие две свои кардинални грешки: войната в Чечня и изборът на Путин за негов наследник. И двете грешки се оказаха пагубни по своите последствия. Комунизмът се

Прочетено:1911
ndk europa sofia

  Винаги, през целия си съзнателен живот на гражданин, съм приветствал всяка стъпка, която ни приближава към Европа и съм се противопоставял на всяко дистанциране от Стария континент. Правя го с увереността, че всяко разединяване от Европа ни приближава към Русия, а подобно приближаване е за мен равнозначно на национална катастрофа. Доколкото съм естествена съставна част от нацията, това значи и катастрофа лично за мен. Какво да се прави – историята на страната ни така се е стекла и протекла, че векове наред сме били заставени да избираме между Русия и Европа. Между Русия и Европа са избирали нашето политическо местожителство често и великите сили. И понеже изборът многократно е падал върху Русия, многократни са били и националните ни беди. И днес тези беди са по петите ни, и днес

Прочетено:1867
kalotina

   „Нищо не е по-смело от глупостта.” Менандър   Едно невероятно, едно забележително, едно знаменито събитие, което стана само преди месец-два, без да получи полагащото му се обществено внимание, ме вълнува неукротимо. Качества като невероятен, забележителен и знаменит не са непременно положителни качества – те не са по своята природа дори оценъчни характеристики. Всички ние и всички наши действия могат да бъдат невероятни, забележителни и знаменити както по позитивен, така и по негативен начин. Събитието, за което ще стане дума, е невероятно, доколкото едва ли би могло да се случи в друга държава – поне не и в рамките на Стария континент. А е забележително и знаменито, защото в него се оглежда като в огледало балканското ни нищожество, парвенювщината ни, незрелостта и гражданската ни инфантилност, националната ни комплексарщина.   И

Прочетено:3927
kim chen

  Който гледа на конфликта между Северна Корея и САЩ като на двустранен конфликт, греши – радикално и опасно. Става дума не за разминаване на външнополитическия подиум между Вашингтон и Пхенян – става дума за съдбовен за цялата планета конфликт, за колосален сблъсък между варварството и цивилизацията. Eдин разбеснял се тиранин е обявил не само вербална война на целия външен свят – и преди всичко на неговите лидери, на водещите в икономическо, в политическо и в морално отношение държави на планетата. Най-новите ракетни изпитания на Пхенян демонстрираха колко основателно е безпокойството на Запада за съдбата на света. Съсредоточил цялата държавна власт в ръцете си, Ким Чен Ун съзнава, че външнополитическата агресивност, войната с целия външен свят е единственият начин той да удържи тоталитарното си господство. Което е застрашено не от

Прочетено:2415
pari

  „Мярката на всички богатства всеки поставя за себе си сам.” Децим Магн Авсоний   Негативните рекорди на родна земя препускат един през друг. Тези дни едно сериозно статистическо проучване стигна до извода, че почти 70% от нашите сънародници гледат с недоверие на богатството. Несравнимо по-малобройни са онези български граждани, които гледат на богатите с добро око, които считат, че богатството, забогатяването в български условия е съвместимо с морала. В проспериращите държави това съотношение между фронтовете е реципрочно. Моралното недоверие на бедния към богатия българин сигурно си има своите социални и психологически основания – сигурно си има своите социални и психологически основания и моралното доверие, което западноевропейците и североамериканците хранят към богатството на богатите си съграждани. Най-проспериращите общества са подвластни на простичката социалната логика, че след като сама по себе

Прочетено:1860
Алейда Гевара

„Насилието, превърнато в зрелище, развращава невинните души.” Джон Максуел Кутси   Принципно погледнато, дъщерята на един доктринер, фанатик, терорист и политически мотивиран професионален убиец не носи морална отговорност за престъпленията му – колкото и чудовищни да са те. Моралната вина не е къща, за да се унаследява от потомците. Когато обаче въпросната дъщеря е не просто и само генетична потомка на баща си, а приема неговото верую като свое, когато и тя е заразена с неговия революционен бяс, когато препоръчва комунизма като изход от недъзите на капитализма, нещата загрубяват. В такъв случай тя закономерно се превръща от нечия дъщеря в носител на една политическа кауза. А няма политическа кауза, разтоварена от морална отговорност – както илюстрираха тоталитаризмите на зловещия минал век, подобно разтоварване е път към оскотяването.   За да

Прочетено:1378
todor zhivkov

  В едно знаменито интервю, дадено нейде към края на деспотичното му управление, когато вече и за слепеца беше ясно кой е кум и кой – сват и накъде върви политическата съдба на страната ни, Тодор Живков похвали площадната демокрация и съжали, че той самият не е по-млад и силен, та да развее по столичните улици и митинги знамето на протеста. Никой не му повярва, разбира се. Като беше млад и силен в зората на родния комунизъм Тодор Живков се саморазправяше физически с политическите си противници – по късна доба и един по един. Така че срещу кого би демонстрирал Тодор Живков – срещу собствения си тоталитаризъм ли?! От дълги години, от десетилетия Живков не само олицетворяваше, а и въплътяваше едноличния си режим. Така че всички тези закани на партийния