Димитър Бочев

Димитър Бочев е български писател, политически емигрант в Германия и дългогодишен сътрудник на Радио Свободна Европа. Автор е на току що публикуваната „Несъгласни думи,“ и други книги.
Прочетено:7669
radio_orion

  Не знам защо и как, не знам дали и доколко е закономерно, случайно или неслучайно, дали е логично или е фаталистично, но животът ми така се стече и потече от едното към другото хилядолетие, така бе разполовен, разрязан като с нож надве от тях, че Радио „Свободна Европа” е присъствало неизменно в него през всички съзнателни възрасти – от най-ранната до днешната. Бях дете от първите училищни години, когато през късните вечери баща ми затваряше всички врати и прозорци на хола, пускаше тежките пердета и заставаше някак си хем ритуално, хем гузно пред единствената луксозна вещ в покъщнината ни – унгарският радиоприемник „Орион”. Започваше тежката и неравна битка с ефира, която продължаваше чак до полунощ. Залепил ухо до грубоватото сукно на апарата, проклинайки и ругаейки, татко майсторски превключваше от

Прочетено:8314
turcia

  Неотдавна турският посланик в София похвали Република България и външната ѝ политика по Националната ни телевизия. Негово превъзходителство отбеляза с благодарност доброто сътрудничество на Анкара с българските власти, довело до екстрадирането на много турски граждани обратно в родината им.   Доколкото са дефицитни, подобни чуждестранни похвали по наш адрес би трябвало да ни радват. В случая обаче мене ме безпокоят. Биха ме зарадвали, ако идват от евроатлантическата общност или от която и да е демократична и правова държава – не обаче и от един отявлен националист, мюсюлмански фундаменталист и антидемократ. А тъкмо като такъв се себеразкрива ден след ден Ердоган – както пред собствените си сънародници, така и пред целия външен свят. Стотиците хиляди арестувани, осъдени, убити, тикнати зад решетките, уволнени или прогонени в изгнание турски граждани говорят ясен

Прочетено:9182
svobodna evropa

Като гибелта на комунизма на родна земя, и тази новина ме завари в небрано лозе – Вашингтон вероятно подготвя възобновяване на българоезичните емисии на Радио „Свободна Европа”. В моите очи събитието е толкова значимо, че може да бъде сравнявано с краха на тоталитаризма – ни повече, ни по-малко.   Всеки коментар на Радио „Свободна Европа” аз започвам с едно недвусмислено предупреждение: Обективност от мен не очаквайте. Обещавам да пресъздам всичко с цялата достоверност, на която споменът е способен, но да бъда безпристрастен, не мога да обещая. РСЕ е за мене не само професионално поприще, не само идейност и дори не само кауза – РСЕ е за мене преди всичко съдба. А към собствената си съдба никой не е обективен – всеки опит за обективност в случая би бил себепредателство. Цели

Прочетено:8116
kim chen

  Кой доколко спечели и кой доколко загуби в международната, в световната битка за Корейския полуостров? Спечели мирът и спокойствието, спечели хуманизмът, а загуби идеологизираното варварство. Колкото и общо да е, казаното е вярно. Да поразнищим фронтовете в тази дългогодишна война, която, слава Богу, си остана и до днес само дипломатическа. Конфликтът с Пхенян е ехо от онази продължила цял един човешки живот Студена война между великите сили, която, въпреки многобройните локални конфликти и рискове в следвоенния период, не прерасна в гореща. При цялата си скромност не мога да не отчета приноса на българоезичните западни емисии и особено на Радио „Свободна Европа” в опазването на международния мир – колкото и да ни ругаеха комунистическите медии, колкото и да ни провъзгласяваха за войнолюбци, за ястреби, за говорители на хищния англоамерикански империализъм.

Прочетено:10362
hitler

  Денят на изявлението, което ще цитирам след малко, съвсем не е случаен – Първи май. Политиците винаги са хранели неискрени, но демонстративни симпатии към този ден. И колкото по-авторитарни са били въпросните политици, толкова и преклонението им към празника на труда е било по-тържествено и пищно – въпрос на демагогия. Не е случайна и годината на споменатото изявление – 1927-ма. През 1927 г. започва възходът на нацизма, малко след което националсоциалистите успяват да стъпят, макар и само със скромните 12 парламентарни места, в Райхстага. Най-малко случаен е обаче авторът на изявлението. Става дума за първомайската реч на фюрера, която откликва в сърцата на последователи, на симпатизанти, че и на непричастни: „Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите с несправедливите ѝ

Прочетено:11296
putin-erdogan

  Тези дни в столичния хотел „Шератън” по инициатива на Нов български университет, и по-специално на директора на Центъра за изучаване на европейските ценности към университета, проф. Георги Фотев, се състоя симпозиум върху отношението на българина към европейските ценности. Изследването, в което участват наши водещи изследователи (социолози, психолози, политолози и културолози), е съставна част от една широкомащабна, транснационална и лонгитюдна програма, която цели да установи мястото на фундаменталните европейски ценности в манталитета и бита на отделните европейски народи.   На ползата от събитието аз няма да се спирам – тя е видима и с просто око. Пътят ни към общоевропейска интеграция, която е жизнено важна за всички народи на Стария континент и особено за немощни държавици като нашата, предполага усвояването на европейските ценности, които ни обединяват, и придържането към тях.

Прочетено:11820
krasnii

  Едно не иска и не иска да проумее Кремъл: че ден след ден светът се глобализира. Извън този общопланетарен процес на глобализация става трудно оцеляването на една отделна държава – особено когато тази държава е Русия. Без икономическо оцеляване няма и оцеляване политическо, а Русия е икономически в много по-голяма степен зависима от външния свят, отколкото външният свят – от нея. Недоразвитата национална икономика на Русия е паразитираща по своята органика – подобно на икономиките на най-ретроградните, на най-феодалните арабски монархии руската икономика живее не толкова чрез разработването на собствени производствени ресурси и нови технологии, колкото чрез износ на природните си богатства. А природните богатства нито са неизчерпаеми, нито са безалтернативни. Тъкмо това обстоятелство прави Русия зависима от задграничните контакти. Които, както свидетелстват и конфликтът в Близкия изток, и

Прочетено:12070
Снимка: Twitter-акаунт на Ердоган

  Случайно или не, тъкмо по нашите православни великденски празници Ердоган тръгна на саморазправа със Запада – все още само на думи. В една от многото си речи (с разрастването на деспотизма си той става все по-речовит) неотдавна великодържавният диктатор заяви през сълзи:  „Франция, ти подкрепяш терористите!… Виж какво направиха терористите в Германия – същото ще направят и във Франция! Западът няма да може да се спаси от терора!… Европа е фашистка, расистка, тиранична!”   Видимо е, че в тези му великденски думи няма и искрица съчувствие към стотиците жертви на ислямския терор върху лицето на Стария континент – има само неистова ненавист, зловещи закани, милитаризъм. И още нещо съдържат тези кобни слова: злорадство, една трудно прикрита наслада от кървавото настояще и още по-кървавото бъдеще, което според оратора очаква Европа.

Прочетено:13656
nato

  Външнополитическото поведение на Република България по най-актуалните проблеми на Европа и света можем да обобщим с една дума: неустановеност. От една страна София сигнализира към евроатлантическата общност, че е с Брюксел и Вашингтон срещу Турция и Русия, от друга страна обаче кокетира къде по-малко, къде повече открито с Москва и Анкара. Чрез това лицемерно поведение българската държава явно цели да си обезпечи спокойствие по всички интернационални фронтове, между които страната ни е притисната – не само геополитически. Плод на разногласията между коалиционните партньори, подобна еквилибристика си има обаче своя цена. В конкретния случай тази цена може да се окаже неочаквана за управляващата тройна коалиция. Вместо да стане приятел на всички, България рискува да настрои всички срещу себе си. Единствено средство срещу тази нарастваща опасност е изясняване на националната ни

Прочетено:11668
velikden rusia

  „Лицемерието е модерен порок, а всички модерни пороци минават за добродетели.” Молиер   Колкото повече опознавам родните русофили, толкова по-малко ги разбирам. Опитвам се да погледна света с техните очи – и то съвсем непреднамерено, с искреното желание да ги разгадая и проумея като феномен. А се натъквам от парадокс на парадокс. Българското русофилство е една безначална и безконечна верига от формалнологически противоречия, от труизми и апории. Вътрешните конфликти, с които е заредено българското русофилство, го правят не само неубедително, а и непонятно. Обстоятелството пък, че въпреки това то е политически и духовен дом за милиони наши сънародници, говори за собствения ни национален ирационализъм.   И така, да тръгнем по дирите на несъвместимостите. По собствените им декларации в сърцата на русофилските ни лидери гори неугасима любов към братския славянски