Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1913
Къщата-Сан-Стефано-700x304

Статията беше публикувана за пръв път в atlantic-council.bg на 02/03/2018. Датата на  националния празник на България трябва да бъде сменена   Наистина, какво празнуваме като наш национален празник? Ако се вярва на пропагандните материали, богато и широко разпространявани от т.нар. „ Национален инициативен комитет за честване на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.)“ честваме краят на една война и „възстановяването на българската държавност“, някак свенливо и между другото.   Краят на една война е достойно да бъде честван – защото означава край на насилието, варварството, масовото убийство на хора. Но защо трябва да честваме като национален празник краят на една война – събитие, свързано с подписването на предварителния протокол за мир от Сан-Стефано, в което не участва нито един българин? Защо трябва да честваме като наш национален празник краят на войната

This entry was posted in Без категория by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1101
PSA

Статията беше публикувана за пръв път в atlantic-council.bg на 22/02/2018.   По повод Луковмарш ми попадна позив в НБУ/?!/ на т.нар. „контраЛуковмарш“ – от очевидно неокомунистическа радикална група „Антифа“. Написан в стила от времето на /анти/Народния съд този позив зове „Без нацисти по улиците ни!“ Замислих се – защо „само“ без нацисти , а не и „без комунисти“? Защото е доказано, че комунистите са многократно по-големи престъпници от нацистите и фашистите, взети заедно!   Защо „без нацисти“ да може , а „без комунисти“ – не? Все пак сега не е 1945 г., а 2018 г. – истинските нацисти и комунисти от онова време отдавна са измрели. След това чух и за призива на лявата еврейска организация „Шалом“, Декларацията на Американското и Руското посолство, на много леви интелектуалци, определящи се като социалдемократи, либерали

This entry was posted in България by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1194
Merkel

Както и прогнозирах в предишната си статия за изборните резултати в Германия, формирането на управляваща коалиция се оказа изключително трудна задача. След проведените консултации за съставяне на правителство на този етап Германия се оказва в навечерие на задаваща се политическа криза. Преговорите за сформиране на коалиция завършиха с неуспех след оттеглянето на либералната Партия на свободните демократи /ПСД/. С това форматът „Ямайка“ между християндемократите на Меркел, Зелените и либералдемократите на Кристиян Линднер се провали.   Проведените преговори показаха, нещо на пръв поглед странно. По определение дясно-центристката партия ХДС на Меркел се оказа по-близка идейно с левичарската партия на Зелените, отколкото както със своя баварски двойник – либерално-консервативния ХСС, така и с центристката либерална ПСД. Всъщност последните години и особено под ръководството на Меркел ХДС отиде толкова наляво, че дори Свободните демократи станаха

This entry was posted in Европа by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1401
merkel

    Проведените преди седмица избори в Германия и техните резултати тепърва ще бъдат обект на задълбочени количествени и качествени политологически анализи. Първоначалните данни, с които разполагаме ни позволяват на този етап да обобщим получените данни, да направим няколко прогнози и посочим перспективите пред политическото развитие на страната.   Като след всеки избор има партийни радости и разочарования. Отвъд тях остава все пак една тревожност относно характера на   НЕИЗБЕЖНАТА ПРОМЯНА НА НЕМСКАТА ПОЛИТИКА.   Някои вече определят изборите като „исторически повратен момент… Германия вече не е същата. Но за катастрофа (все още) не можем да говорим. По-скоро си имаме работа с едно предизвикателство.“ /Инес Пол от Дойче веле/   Това предизвикателство е свързано с видимото нарастване на поляризацията и радикализацията в немското общество, с намалената подкрепа за двете основни

This entry was posted in Европа and tagged , , , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:1655
demokracia

  Контрадемокрацията   В продължение на повече от век в Европа и Северна Америка се утвърждават различни по форма политически модели на либералната демокрация. Те съответстват в най-голяма степен на пазарния икономически модел и побеждават, защото за разлика от предходните нелиберални форми на демокрация, а също и на съпътстващите форми на християнската и социалната демокрация, либерализмът задава общите условия и предпоставки за такова демократично развитие, което съчетава в себе си най-широко поле за процъфтяване на духа на свободата, плурализма, равенството пред закона и справедливостта. Глобалният процес на демократизация след 1989 г. насам породи и съпротива, която придоби различни форми. За разлика от предишните вълни на демократизация, последвани от настъпление на различни форми на авторитаризъм и тоталитаризъм,  от 2001 г. насам не се наблюдава вълна на авторитаризъм, а на различни форми

This entry was posted in Европа, Регионът and tagged , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:3160
Снимка: optimiced.com

  Повече от всякога се налага научните  изследвания да са отправна точка за дълбочинни анализи на политическите събития не просто за даден исторически момент, а и като логика от миналото към бъдещето, т.е. в перспектива. Необходимо освен това е не само да се уловят главните  тенденции, но и дълбоките причини за тях.   Съотношението между събитията в света и у нас показват все по-засилваща се зависимост на българската политика от световната. В епохата на глобализация някой би казал, че това е естествено. Но в дълбочина могат да се разкрият и детайли, които показват автономността и локалния код на българската политика, които не винаги съвпадат със световните тенденции и ако щете с политическата мода. Освен това всяка една световна тенденция се пречупва през българската специфика по особен и неповторим начин.  

Прочетено:2275
1mai2

  Духовната политическа безпътица, пред която е изправено българското общество има свое собствено име. То е неразбирането и нежеланието поради много причини да се достигне до същностите на реалния политически процес именно като мисловен и културен процес. Цялата идейна бъркотия, която наблюдаваме у нас се дължи на простия факт, че живеем наистина в сложен и трудно обгръщаем свят с нови реалности, които са коренно противоположни на реалностите от само преди 15-20 години. Изглежда с всяко ново поколение, а вече и дори през половин поколение настъпват глобални промени, които индивидуалното съзнание трудно може да ги понесе.   Спорът за „лявото и дясното“ у нас често достига до заключението на задънената улица, че всъщност у нас истинско „ляво“ и истинско „дясно“ няма. Това сигурно е така, но изводът, който след това се

Прочетено:3233
studenti

  „Либералната демокрация е в тежка политическа и институционална криза“. „Западът „загнива, загива, умира“, „цивилизацията е „болна и немощна“ пред силите на „фундаментализма, тероризма, хибридната война и авторитаризма“ – уверяват ни днес отляво и дясно, отгоре и отдолу, отвсякъде.   Да, наистина враговете на свободата никога в последните години не са били толкова много и толкова силни. И никога демокрацията не е била толкова безпомощна. В Европейския съюз и особено у нас. Дали ни е ясно, че живеем , особено след 2001 г. във все по-разпадаща се фасада на демокрация, зад която се озъбва лицето на непреодоления комунизъм?   Защото комунизмът си отиде, но манталитетът му остана. Особено за дресираните в този манталитет в продължение на повече от половин век и на три поколения „широки народни маси“. Трупът на комунизма

Прочетено:2520
1024px-European_Parliament_-_Hemicycle

  Демокрацията не е нещо, което може веднъж завинаги да се създаде и установи окончателно. Тя е незавършен и незавършващ окончателно проект. Става дума за процес, при който принципите и нормите на демокрацията непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а нейните практики се променят. Съотношението между колективистичните и индивидуалистичните принципи на демокрацията показват противоречия, които намират различно решение в различни епохи. Принципът на мнозинството като основополагащ за всяка демокрация изглежда и е противоположен на принципа на индивидуалната свобода. Ако в античността това не е проблем, в модерните демокрации практическото осъществяване на този принцип е от ключово значение. Днес мнозинството, което се асоциира с народа е суверен, но неговата власт свършва до прага на всеки от съставящите народа хора. Следователно и суверенитетът на народа , и свободата на личността трябва да са