Bulgaria Analytica

  На 15 декември, 2018 г., под председателството на митрополита на Франция Емануил (Вселенска патриаршия) се проведе в Киев църковен събор, на който се обединиха епископи от три църковни юрисдикции – Украинска православна църква – Киевска патриаршия (УПЦ КП), Украинска автономна православна църква (УАПЦ) и Украинска православна църква – Московска патриаршия (УПЦ МП). От първите две юрисдикции се присъединиха всички епископи, докато от последната се присъединиха само двама епископи – Виницки митрополит Симеон, както и Переяслав-Хмелницки и Вишневски митрополит Александър (Драбинко) – въпреки че участие бяха заявили 11 епископи от близо стотината такива към тази църква към Московската патриаршия. На събора беше избран за митрополит на Киев и предстоятел на новата църква Переяслав-Хмелницкият митрополит Епифаний (Думенко). Той е на 39 години, роден е в с. Волково, Одеска област, завършил е

  Както споменах в предишния си текст, „голямата схизма“ в православния свят не се състоя. Всъщност нито една от поместните православни църкви не изрази крайно становище и не прекрати общение с Вселенската патриаршия заради Московската. Засега дори крайно зависимата Антиохийска патриаршия не го е направила и вероятно няма да го направи. Онова обаче, което със сигурност ще стане, е близките до Москва православни църкви като Сръбската, Българската, православната църква на Чешките и Словашки земи, няма да признаят скоро Киевската архиепископия като автокефална. Със сигурност техните митрополити не биха искали да дразнят епископата на РПЦ. Още повече, че в техните страни като цяло политическото и икономическо присъствие на РФ е значително. Междувременно през по-миналата седмица стана ясно, че Полската православна църква подкрепя Московската патриаршия в желанието й за свикване на Всеправославен

  През последните два месеца в православния свят се случиха забележителни събития. Вселенската патриаршия, която разполага с първенстваща роля сред православните поместни църкви, се зае да обедини православните в Украина и да им предостави статут на автокефална църква, независима от руската. За тази цел тя се позова на две свои древни права – първото е правото на арбитраж сред православните, идващо по силата на древно правило (канон) от 5 в., и второто е историческата истина, отразена в запазената документация на Патриаршията – именно че украинските земи са били нейна канонична територия и че тя е отнета след военни действия в края на 17 в. Основният аргумент обаче на събора на епископите на Константинопол е морален, а не геополитически. Той е именно фактът, че не от вчера, а през целия 20

  Съвсем до скоро, преди да ме поканят да коментирам политически измерения на църковни събития, не бях склонен да смятам за важна такава връзка. Смятах и държа на това до днес, че Църквата няма място в политиката и обратното. Оказа се обаче, че с последните развития в православния свят тази връзка никак не може да бъде подминавана с лека ръка.   Преди седмица излезе в публичното пространство информация, че руският патриарх – Негово светейшество Кирил е помолил от Негово Всесеветейшество Вселенския патриарх Вартоломей да бъде приет на аудиенция на 31 август т.г. Визитата е точно преди началото на заседанията на Светия Синод на Вселенската патриаршия в началото на църковната година (1 септември) и преди вероятното обсъждане на казуса с украинската автокефалия от митрополитите на Патриаршията в Константинопол (Истанбул). На пръв

  Преди две седмици от Вселенската патриаршия излезе информация, че Негово Всесветейшество Вартоломей е получил покана от руския патриарх Кирил за чествания по случай 1030-годишнината от кръщението на Русия, организирани от РПЦ в Москва. Вселенската патриаршия е отговорила, че в Москва нямат основание да празнуват такава годишнина, доколкото тя се отнася до приемането на християнството на държавно ниво от Киевска Рус, а не на Московското княжество. Така че представители на Патриаршията ще участват на празниците в края на юли в Киев.   Тази лаконична информация едва ли е направила впечатление на много хора в България, нo тя съдържа в себе си сърцевината на спора за независимостта на църквата в Киев. Руската теза е ясна на българската публика, а и като цяло на западното благодарение на повече от два века промоцирана

  Преди месец, когато излезе на преден план аналогията между казуса с Православната църква в Скопие и тази в Киев, и също – благосклонното отношение Вселенския патриарх Вартоломей към тяхната автокефалия, се чуха гласове и то не непременно подкрепящи руската пропаганда по този въпрос, че едва ли не Вселенският патриарх си позволявал твърде много и какво всъщност било правото му да дава автокефалия на тези църкви. Тук ще се опитам да обясня защо двете църкви се обърнаха точно към него и какви ще са най-вероятните разрешения на казусите.   В православния свят Константинополският патриарх е пръв по чест епископ, натоварен с арбитражни функции, които се оказват особено важни за единството на Православието в съвременния свят, отличаващ се с плуралистично съжителстване на различни религиозни общности в едни и същи пространства. Установяването

    „Няма лесни отговори, а има прости отговори. Трябва да имаме куража да вършим онова, за което знаем, че е правилно в морално отношение“. Роналд Рейгън   Тъй като съм академичен изследовател, нямам навика да пиша популярни статии. Още по-малко съм способен да пиша като журналист. Въпреки това, доколкото имам експертиза в областта на теологията, ще се опитам да анализирам известния казус с предложението на т.нар. „Македонска църква“ към Българската.   На първо място не мога да се съглася с много български аналисти, че Българската патриаршия трябва да признае „Македонската църква“ като такава. От друга страна съм склонен да се съглася, че вероятно въпросът е от геополитическа важност, а не е единствено с местен характер. На второ място, лошо изненадам съм от българското общество и негови интелектуални и политически