Bulgaria Analytica

  Днес (12.06.2019) в руската агенция „Риа новости“ беше публикувано съобщение под заглавие: „Источник: Элладская церковь не признала автокефалию „новой церкви“ Украины“. На пръв поглед новината изглежда напълно достоверна и лесно може непредубеден читател да бъде подведен относно отношението на йерархията на Еладската православна църква (Атинска архиепископия) относно украинския църковен въпрос. В съобщението анонимен източник от Архиепископията твърди, че на 10 юни, по време на посещението на Архиепископа на Атина Йероним във Вселенската патриаршия за именния ден на Вселенския патриарх Вартоломей, ненадейно се е появил и митрополит Епифаний Киевски и на цяла Украйна. Едва ли не Йероним е бил лошо изненадан и си е тръгнал същия ден, за да не остане да служи Литургия заедно с Епифаний на другата сутрин, с което евентуално би го признал за каноничен йерарх. Анонимният

  Рядко пиша аналитична публицистика и не съм склонен често да коментирам обществени събития, но и този път, както и преди няколко месеца по украинския въпрос, ме предизвикаха противоречивите и до голяма степен незрели коментари на редица фигури в публичното пространство по адрес на скорошното посещение на папа Франциск в страната.   Повод за медийните разногласия даде решението на Св. Синод на БПЦ от 3 април 2019 г. по повод посещението на Римския епископ, в което се изразява дистанцирано отношение и практически се поддържа една известна от доста време линия на БПЦ към други църкви и религии. В това отношение решението на Св. Синод на БПЦ не изненада експертите в областта, но поне според мен изненадващо се оказа неговото публично огласяване и то толкова рано. В предишни времена това едва

  На 15 декември, 2018 г., под председателството на митрополита на Франция Емануил (Вселенска патриаршия) се проведе в Киев църковен събор, на който се обединиха епископи от три църковни юрисдикции – Украинска православна църква – Киевска патриаршия (УПЦ КП), Украинска автономна православна църква (УАПЦ) и Украинска православна църква – Московска патриаршия (УПЦ МП). От първите две юрисдикции се присъединиха всички епископи, докато от последната се присъединиха само двама епископи – Виницки митрополит Симеон, както и Переяслав-Хмелницки и Вишневски митрополит Александър (Драбинко) – въпреки че участие бяха заявили 11 епископи от близо стотината такива към тази църква към Московската патриаршия. На събора беше избран за митрополит на Киев и предстоятел на новата църква Переяслав-Хмелницкият митрополит Епифаний (Думенко). Той е на 39 години, роден е в с. Волково, Одеска област, завършил е

  Както споменах в предишния си текст, „голямата схизма“ в православния свят не се състоя. Всъщност нито една от поместните православни църкви не изрази крайно становище и не прекрати общение с Вселенската патриаршия заради Московската. Засега дори крайно зависимата Антиохийска патриаршия не го е направила и вероятно няма да го направи. Онова обаче, което със сигурност ще стане, е близките до Москва православни църкви като Сръбската, Българската, православната църква на Чешките и Словашки земи, няма да признаят скоро Киевската архиепископия като автокефална. Със сигурност техните митрополити не биха искали да дразнят епископата на РПЦ. Още повече, че в техните страни като цяло политическото и икономическо присъствие на РФ е значително. Междувременно през по-миналата седмица стана ясно, че Полската православна църква подкрепя Московската патриаршия в желанието й за свикване на Всеправославен

  През последните два месеца в православния свят се случиха забележителни събития. Вселенската патриаршия, която разполага с първенстваща роля сред православните поместни църкви, се зае да обедини православните в Украина и да им предостави статут на автокефална църква, независима от руската. За тази цел тя се позова на две свои древни права – първото е правото на арбитраж сред православните, идващо по силата на древно правило (канон) от 5 в., и второто е историческата истина, отразена в запазената документация на Патриаршията – именно че украинските земи са били нейна канонична територия и че тя е отнета след военни действия в края на 17 в. Основният аргумент обаче на събора на епископите на Константинопол е морален, а не геополитически. Той е именно фактът, че не от вчера, а през целия 20

  Съвсем до скоро, преди да ме поканят да коментирам политически измерения на църковни събития, не бях склонен да смятам за важна такава връзка. Смятах и държа на това до днес, че Църквата няма място в политиката и обратното. Оказа се обаче, че с последните развития в православния свят тази връзка никак не може да бъде подминавана с лека ръка.   Преди седмица излезе в публичното пространство информация, че руският патриарх – Негово светейшество Кирил е помолил от Негово Всесеветейшество Вселенския патриарх Вартоломей да бъде приет на аудиенция на 31 август т.г. Визитата е точно преди началото на заседанията на Светия Синод на Вселенската патриаршия в началото на църковната година (1 септември) и преди вероятното обсъждане на казуса с украинската автокефалия от митрополитите на Патриаршията в Константинопол (Истанбул). На пръв

  Преди две седмици от Вселенската патриаршия излезе информация, че Негово Всесветейшество Вартоломей е получил покана от руския патриарх Кирил за чествания по случай 1030-годишнината от кръщението на Русия, организирани от РПЦ в Москва. Вселенската патриаршия е отговорила, че в Москва нямат основание да празнуват такава годишнина, доколкото тя се отнася до приемането на християнството на държавно ниво от Киевска Рус, а не на Московското княжество. Така че представители на Патриаршията ще участват на празниците в края на юли в Киев.   Тази лаконична информация едва ли е направила впечатление на много хора в България, нo тя съдържа в себе си сърцевината на спора за независимостта на църквата в Киев. Руската теза е ясна на българската публика, а и като цяло на западното благодарение на повече от два века промоцирана

  Преди месец, когато излезе на преден план аналогията между казуса с Православната църква в Скопие и тази в Киев, и също – благосклонното отношение Вселенския патриарх Вартоломей към тяхната автокефалия, се чуха гласове и то не непременно подкрепящи руската пропаганда по този въпрос, че едва ли не Вселенският патриарх си позволявал твърде много и какво всъщност било правото му да дава автокефалия на тези църкви. Тук ще се опитам да обясня защо двете църкви се обърнаха точно към него и какви ще са най-вероятните разрешения на казусите.   В православния свят Константинополският патриарх е пръв по чест епископ, натоварен с арбитражни функции, които се оказват особено важни за единството на Православието в съвременния свят, отличаващ се с плуралистично съжителстване на различни религиозни общности в едни и същи пространства. Установяването

    „Няма лесни отговори, а има прости отговори. Трябва да имаме куража да вършим онова, за което знаем, че е правилно в морално отношение“. Роналд Рейгън   Тъй като съм академичен изследовател, нямам навика да пиша популярни статии. Още по-малко съм способен да пиша като журналист. Въпреки това, доколкото имам експертиза в областта на теологията, ще се опитам да анализирам известния казус с предложението на т.нар. „Македонска църква“ към Българската.   На първо място не мога да се съглася с много български аналисти, че Българската патриаршия трябва да признае „Македонската църква“ като такава. От друга страна съм склонен да се съглася, че вероятно въпросът е от геополитическа важност, а не е единствено с местен характер. На второ място, лошо изненадам съм от българското общество и негови интелектуални и политически