Безправие по референдум

Безправие по референдум

Erdogan SPQR_

Erdogan SPQR_

 

„Каквото е личността по отношение на идеята за човека, това е народността по отношение на идеята за човечеството. С други думи: народностите са личностите на човечеството.”

Висарион Белински

 

Какво показа, какво подсказа и какво скри референдумът в Турция? Показа преди всичко разединението на съвременна Турция, подсказа бъдещия й път от недемократична към антидемократична държава, преливаща в мюсюлманска автокрация, а скрива нарастващия терор, обезправяването под маската на патриотизма на цял един народ.

 

Ще се спра на споменатите отделни елементи по-обстойно. Резултатът от вота свидетелства, че около половината турско население подкрепя едноличната власт на Ердоган, докато другата половина не иска да види родината си под едно бъдещо президентство на днешния си президент. На фона на минималната разлика между числеността на едните и другите гласоподаватели победата на Ердоган се превръща в пирова победа – никой здравомислещ политик не копнее да е начело на държава с такъв поляризиран, с толкова разединен и противопоставен народ. Поляризиран така отчетливо и така яростно противопоставен, че утре може да се изправи на барикадите – опасността от гражданска война след референдума стана още по-реална. Казвам всичко това, изхождайки от една много несигурна предпоставка – предпоставката, че резултатите от гласуването отразяват действителните настроения на масите. И без да е под абсолютната власт на Ердоган, днешна Турция е несъмнено деспотична държава, а в никоя деспотична държава изборите не са израз на свободната народна воля. Международните наблюдатели на референдума разкриха редица манипулации в полза на управляващите, така че имаме всички основания да считаме, че крехката преднина, с която президентът спечели надпреварата, е изфабрикувана от фалшификаторите му по места, че реалният резултат от вота би бил по-скоро реципрочен.

 

Така или иначе в противоречивата следизборна ситуация големият въпрос е какво искат онези десетки милиони турски граждани, които отхвърлиха идеята за президентска република с Ердоган воглаве: мюсюлманска автокрация, но под егидата на друг лидер; светска държава от модерен европейски тип; управление, което да интегрира и многомилионното кюрдско малцинство, или дори държава, която да обезпечи автономия на кюрдите? Поради недемократичния характер на обществените отношения в страната и господството на открита и скрита  цензура над политическата информация, до отговорите на тези съществени въпроси е трудно да се доберат дори независимите международни наблюдатели. В държава, в която се упражнява непрекъснато държавническо насилие и върху всички медии, и върху интелигенцията, и върху политическите групировки, и върху всички другомислещи, свободни и честни избори аз не мога и да си представя. И манипулираните избори обаче са индикация, която говори, че поне половината от поданиците на Ердоган предпочитат да го видят само като минал, а не и като  бъдещ президент на отечеството си. Това национално разединение е инкубатор на сериозни вътрешнополитически конфликти, които, както споменах, могат да възпламенят гражданска война. От дълги години цели селища във вътрешността на страната се намират практически под военна обсада, а всеки мир под обсада подготвя война. И още няколко кардинални извода можем да си направим със сигурност: Доколкото заплануваната президентска република ще дистанцира Анкара от целия цивилизован свят и ще отложи европеизирането на страната с цели десетилетия, Ердоган явно е готов да пожертва националните интереси в услуга на ненаситното си властолюбие. Показателен е фактът, че най-големите турски градове и най-оживените международни курорти гласуваха срещу президентска република, а тъкмо тези градове обезпечават националната икономика. В 17-те най-многолюдни турски града Ердоган губи вота. Така погледнато, референдумът бе битка между светските и фундаменталистките тенденции в страната, битка между Европа и Азия.

 

Ердоган е на път да заграби съдебната власт и да въведе смъртното наказание – нещо, с което цивилизована Европа никога няма да се примири. Няма съмнение, че като президентска република под едноличната власт на Ердоган Турция ще заприлича по-скоро на родния живковизъм, отколкото на демократична и технократична Европа. Ние имаме много по-богат опит с тоталитаризма, към който съвременна Турция явно върви, отколкото с демокрацията, в която битуваме, както можем, от четвърт век насам. Въпросът за мястото на страната ни в новата конфигурация съвсем не е маловажен. Като пълноправен член на ЕС Република България е длъжна да прави онова, което в момента  не прави или прави недостатъчно: да съгласува позицията си с Брюксел. Обединена Европа не е механичен сбор от солови играчи, ЕС има единна външна политика и самостоятелните външнополитически инициативи на отделните членуващи в общността държави са силно ограничени. Въпросът има не само прагматична, а и морална страна – всяко отклонение от външнополитическия курс на ЕС от наша страна би значело недоверие към евроатлантическата общност, а основание за подобно недоверие ние, българите, нямаме. Европа и САЩ никога не са ни заплашвали и никога не са ни мамили, никoга не са ни шантажирали и никога не са ни грабили – за разлика от Анкара и Кремъл. С разрастването на деспотизма в Турция на Ердоган и в Русия на Путин ще нарастват съответно и техните териториални, и техните политически попълзновения към нашата страна. Това е несъмнено. Както е несъмнено, че единственото ефективно противодействие срещу тези нестихващи от векове имперски мераци е принадлежността ни към Нато и ЕС.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
Безсребреникът Путин и клеветниците

Безсребреникът Путин и клеветниците

  … Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи…
Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

  В руския смисъл Навални не се жертва, а продължава делото си. За да си руски лидер, трябва да си…
България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на братска държава в полза на македонистите, които насаждат…