Доган или Ердоган – привидните дилеми пред националната ни сигурност

Доган или Ердоган – привидните дилеми пред националната ни сигурност

dogan_erdogan

За втория план в българската политическа действитеност.

 

 

Националистите, пардон патриотите, провеждат политика с „двойно дъно“ на кръстопът за националната ни сигурност. Фалшиви борци с исляма у нас представят изкуствената дилема – ДПС или Ердоган ?! ГЕРБ са ОК, с „приятеля“ Реджеп, а светските турци и партиите им у нас са дежурните лоши?

 

Едно от обещанията на тази коалиция при идването и на власт, беше да прекъсне каналите за влияние на режима в Анкара през финансирането на институции на ислямското вероизповедание.

 

Вече знаем резултатите от президентския вот в Турция – 25% от имащите право да гласуват турски граждани у нас са гласували за Ердоган – ето ви нов канал за влияние. Лошата вест е, че този процент, в сравнение с предишни години, расте и за това спомага и политиката на българското правителство.

 

Добрата е, че по-голяма част остават привърженици на светския ислям и на Кемал Ататюрк. При всички случаи абсолютния брой на гласоподавателите в изборите в Турция у нас не може да се съизмерва с броя на българските турци.

Пиша за тези работи, защото има много неизговорени неща у нас по темата.

 

Досегашният модел за блокиране на влиянието на турските ислямисти у нас минаваше през ДПС и Доган. Официалната версия бе и продължава да бъде, че той има нужда от охрана, защото виси опасността от покушение, вдъхновено от близки или симпатизанти на Ердоган, защото им пречи да овладеят общността на българските турци.

 

Българската номенклатура и ДС продължават да се гордеят с „агент Сава“, главният им коз за противодействие на великотурските амбиции. Схемата не е сложна, в нея има някаква логика, без задължително да има морал. Държавата подпомага ДПС да набере финансова мощ по всякакъв възможен начин, осигуря абонамент за властта за елита на малцинството, включително достъп до публичен ресурс и имунитет срещу съдебно преследване. Срещу това владетелят на сараите осигуря защита от ислямистите в Турция, в последствие и от Ердоган.

 

Основната колизия между Ердоган и Доган е, че турският президент не желае да признае Доган като задължителна спирка по пътя на влиянието си върху българските турци.

 

Проблемът за БСП и ДС в схемата с Ахмед Доган, настъпва когато ДПС не е номинално на власт, и особено когато Борисов започва да играе собствена игра с Ердоган, като се обвързва в сложна система от връзки извън политиката в бизнеса. Тъй като произхожда от същите среди, Борисов се опитва да надгражда оригиналния модел, като взаимодейства с Пеевски /заради парите, с които се финансира ДПС/, но паралелно с това разви самостоятелно бизнес направление през политиката с турския президент. Тази схема не е негова лична инвенция. Знае се за Реджеб Таип Ердоган, че стабилните връзки с него задължително включват бизнес през антуажа му.

 

Погледнато от днешна дата, схемата на БКП–ДС за справяне със заплахата от трансграничен пренос на радикален ислям у нас от Турция, вероятно за мнозина изглежда оправдана, дори успешна. Но тя не е нито безспорен, още по-малко ефективен и устойчив модел за дългосрочно неутрализиране на критична за националната сигурност заплаха от ислямизирана, агресивна и загърбила светския си вектор Турция. Най-вече защото зависи от човешкия фактор, който е доста изменчив и непрогнозируем.

 

Слез изборите в Турция, облаците се сгъстяват. Премахват се последните контролни механизми и противотежести във вътрешния политически живот. Това неминуемо ще усили ентропията в турската политика и вероятността от крайни, включително агресивни действия както в страната, така и навън.

 

Дебатът как да се неутрализира заплахата от нови пикове на неосманизъм, трябва да се отвори незабавно. Който си мисли, че султан Реджеб и турските ислямисти няма да се опитат да разширят периметъра на свое влияние през исляма и у нас и на Балканите /където ще се конкурират с ЕС/, живее на друга планета.

 

Помислете доколко текущите действия на българското правителство, в което „патриотите“ уж трябва да пазят Патриа-та, могат да се смятат за адекватни при умишленото игнориране на заплахата, в отсъствието на силни буфери и афинитет у нас към колективните реакции в рамките на ЕС и НАТО. У нас правителството предпочита лесните пред правилните решения.

 

В среда с непрогнозируем и растящ риск, вместо да поддържаме здравословна санитарната дистанция от режима в Турция, върху когото нямаме влияние и контрол, избираме да го промотираме в ЕС, да го умилостивяваме като връщаме опонентите му, с което само демонстрираме своята слабост и отваряме простор за нови, още по-големи претенции. Вижте как се държат Гърция и Австрия и ще разберете разликата.

 

Светските турци у нас и в Турция изглежда правят повече за националната ни сигурност, като гласуват против и критикуват Ердоган, отколкото висшите ни политици с тяхната фиксация върху доверителни бизнес отношения с турския президент.

 

За поддържането на привилегированите си връзки в Турция, българският премиер е готов да прегази закони и елементарни бариери на разума, включително алармите на инстинкта за самосъхранение. Печели нещо малко в тактически план, но се отварят огромни зони на критична уязвимост.

 

Да се предават опоненти на Ердоган е не само престъпна, но и аморална политика, която усилва недоверието към властта и у българските турци. Прегазват са вековни традиции и заветите на Апостола да даваме подслон и защита на преследваните, щом стъпят на българска територия. Евреи, арменци, гърци, турци, руснаци, сърби, сирийци и много други преследвани са намирали приют у нас.

 

Борисов пое огромен грях върху себе, който във времето може да се окаже съизмерим с предаването на евреите на нацистите.

 

Обяснението е, че така се прави „голяма политика“ не е много по-различно от дилемите на българските политици, духовници и на българския монарх през 1943 година. Цар Борис Трети също е имал „близки“ отношения с Фюрера, но не е престъпвал границата на разума.

 

Борисов твърди „с прословутата си скромност“ днес, че именно благодарение на близките си отношения с турския президент е решен проблемът с бежанците. Без да се подценява прагматичната стойност на добросъседските отношения, има граници на целесъобразното, на желаното и оптималното. Темата бежанци далеч не единствената, дори централната в двустранните отношения, още по-малкото в многостранните, тъй като основните процеси се разполагат в плоскостта Европейския съюз – Турция.

 

Актуалният европейски принос на Борисов е да бърза да поздрави „приятеля“ президент и да призове ЕС да отпусне повече пари. След това се чудете, защо страни като Франция, Холандия и Австрия не са очаровани да ни приемат в Еврозоната, в Шенген и Банковия съюз.

За доверието и за сходимостта на ценностите става дума.

 

Мога само да предположа, че истинската причина за топлата връзка между лидерите на Турция и България, са интереси извън, но зависими от политиката.

 

Бежанците, като въпрос, са просто насложена политическа коректност, добавена към страхове да не се предизивка гнева на Ердоган.

 

Моите съмнения се усилват от странната история около уж прекъснатото финансиране от страна на Дианета за мюсюлманското духовенство и образователни институции, по време на служебното правителство на Огнян Герджиков. Веднага като дойде на власт, правителството на Борисов излъчи информация, че публичния паричният поток от Турция към българския ислям е прекъснат. Дори изникнаха опасения, че имамите ще бъдат останали без препитание. Историята продължи да буди недоумение, тъй като мина доста време, а имамите не протестират.  Това означава, че или трансграничните трансфери не са пресъхнали или е намерен някакъв местен заместител.

 

Оказа се, че премиерът на служебното правителство няма и хабер от подобен акт. В допълнение подобно действие е извън възможностите на кабинет със силно ограничен мандат и пълномощия.

 

Най-вероятно става въпрос за умишлено „изпуснат“ слух, който трябва едновременно да внуши на Анкара, че ако има проблем то Борисов не е виновния, за да няма ответни мерки. Заедно с това премиерът трупа точки сред българската „патриотична“ общественост с твърдението, че важно искане на националистите е удовлетворено, а реално проблемът просто е заметен.

 

Стане ли реч за „турско робство“, „юнаците“ във властта се оказват първи във вербалните отрицания на днешна Турция. В същото време, същите хора не пропускат да съдействат на неосманските амбиции на Ердоган в опитите му да контролира българските граждани от турски произход.

 

Случилото се е прекрасен пример за схемата, по която сме били доминирани от османлиите през вековете? Много неща са се променяли, но винаги в алгоритъма на османската власт неизменно е присъствал българския богаташ, за когото е било по-важно личната изгода от колективното благо.

 

Сетих за този ярък казус на политическа шизофрения докато четях новината, че заради опасения от пренос на ислямски и протурски радикализъм, Австрия затваря джамии и гони пратениците на Дианета. В отговор Ердоган заплаши с нова война между кръста и полумесеца.

 

Наложих върху тези процеси реакцията на нашите популисти и патриоти. Зейна огромна пропаст и смъртна опасност за България между реално стореното и нужното.

 

Нямаме армия, няма и закон с който да осигурим условия за алтернативно местно финансиране за религиите, като по този начин сами контролираме и спрем каналите за външно финансиране от ислямски радикални среди, включително от Турция. Просто не виждам, как „приятелят Борисов“ ще нареди на парламентарната си група да внесат законодателни решения на тези проблеми, неприемливи за султана в Анкара. Проектът, който в момента се обсъжда е направен така, че да „спринтира“ със скоростта на констенурка и е със заложени бъгове – финансират се само БПЦ и мюфтийството, което няма как да мине в страна-членка на ЕС.

 

Какво излезе, българските турци гласуват срещу Ердоган, ГЕРБ и патриотите не смеят да развалят дослука на Борисов със султана като прекъснат канала за влияние през Дианета!?, който подрива националната сигурност.

 

Май българските турци ги е по еня за независима и с достойнство България, отколкото избраните българи във властта.

 

От Илиян Василев

Оставете коментар

Още
Залози и рискове в проекта Турски поток

Залози и рискове в проекта Турски поток

Любимият проект на премиера Борисов – Балканският газов хъб получи допълнително внимание, след разговорите му с президента Тръмп. Не съм…
Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

Посещението на премиера Борисов във Вашингтон в контекста на транзакционната външна политика на Тръмп

  Напоследък се говори много за връщане към баланс на интересите на големите сили и сфери на влияние. Транзакционната външна…
Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Нечестната игра на аукциона за слотове през 2020 на терминала Ревитуса - последствията

Миналата седмица българският премиер инспектира напредъка в работата на интерконектора Гърция-България, като отбеляза, че това е знаков проект за енергийната…