Прочетено:1445
radoi ralin boris dimovski

  „Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.” Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”   Официалната литературна критика осъди „Люти чушки” веднага след появата ѝ на бял свят, но на това, че присъдата ще ликвидира интереса на строителя на социализма към книгата, партийната цензура не разчиташе – най-търсени и четени неофициално са официално най-сурово осъжданите творби. Съзнавайки това, БКП реши, че не ѝ остана друг изход, освен пламъка. Издаден в първоначален 20-хиляден тираж, сборникът народни епиграми бе иззет обратно от всички книжарници на страната и изгорен в пещите на полиграфическия комбинат само седмица-две след появата му. И далеч преди да се състои заплануваният първоначално 40-хиляден тираж. Който, за радост на партийността в литературата и за нерадост на читателя, така и не

Прочетено:1518
luti chushki

Книгите са от една страна продукт на времето, от друга са негово огледало, пречупено ли дори изкривено през субективността на писателя, от трета страна обаче са и негов съавтор. И в най-доблестните, и в най-окаяните и жалки, и в най-позорните времена книгите са носели неизменно техния отпечатък с желязната закономерност, с която и времената са обуславяли и формирали книжнината си. Всички, абсолютно всички книги – и издаваните официално, и официално забраняваните; и неофициално издаваните, и забраняваните неофициално; и прославяните от конюнктурата, и проклинаните от нея; и арестуваните, и празнуваните книги са все щрих от собствената ни културна и гражданска съдба, от собствената ни душевност. Още преди два века Хайне предупреди, че там, където днес горят книги, един ден ще пламнат и хора. Съвременнииците му не му повярваха, а потомците му

Прочетено:1298
The Thracian tomb at Sveshtari dated to c. 280 – 270 BC

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

This entry was posted in Културна България by Nikola Theodossiev.

За Nikola Theodossiev

Д-р Никола Теодосиев преподава археология в СУ „Климент Охридски“. Той е пътешествал в САЩ и Европа е изнасял лекции в няколко университета. Д-р Теодосиев е в редакторския състав на академичния журнал „Древният Запад и Изток“ (Ancient West & East) и на електронното списание Fasti Online.
Прочетено:3515
photo (28)_1

  Намираме се в етап от световната история в който навсякъде цари свирепо разделение между хората. Мислехме, че само в България  „силно любим и мразим“, но се оказа, че през втория мандат на президентството на Обама това разделение избухна и в Америка. Осемте години на Обама създадоха климат в който политическата коректност се превърна в нещо като болшевизъм срещу свободата на словото. Мозъците на цяло поколение бяха промити с негласното правило, че „ако не мислиш като нас, ти си враг, расист, хомофоб и мизогин“. Нюансите престанаха да същестуват. Всичко стана черно и бяло, всяко отклонение от „партийната линия“ на нео-либералите се наказва. Как това се случва е тема на друг текст, но се случва. Средствата не са така открити като в комунизма. Перфидността на изолацията на хората с различно мнение

Прочетено:2103
Photo: lostbulgaria.com

Българи и британци се сражават едни срещи други за първи път през Първата световна война. Но в тази война има и време за развлечения във фронтовите театри, каквито имат както българите така и британците. Пишейки относно британските театри на Балканския фронт, H. Collinson Owen (Х. Колинсън Оуен), официален кореспондент за Близкия изток, изтъква толерантността на намиращите се само на изстрел разстояние българи:   „Всички дивизионни театри носеха допълнителна тръпка, тъй като бяха в обсега на противниковата артилерия – фактически те бяха най-изнесените напред от всички фронтови театри – и в програмата за представленията имаше инструкции за тактиките на разпръскване в случай на обстрелване. Но българите почти никога не се опитаха да стрелят по тях, и това беше едно от нещата, които им правят чест.“   На фронта срещу англичаните българите

Прочетено:1651
Rafail Popov

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:4186
rayko-alexiev_karikatura

  През 1933 г. във вестник “Щурец” излиза статията “Пътеводител за България – пътища и безпътие”.  За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от комунистите след 1944 г.).   „За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции. Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните. Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.   Разположена е между границите си,

Прочетено:1927
pokemoni

  Тероризъм. Олимпийски игри. Pokemon Go. Това са ключовите думи за лятото на 2016. И ако резултатите от Олимпийските игри не успяха да изненадат никого (дори допинг скандалите бяха логични сред спортните среди), същата ситуация е и с чудовищните терористични атаки в Белгия, Франция и др. – тези радикални акции бяха очаквани и още в началото на това лято американските медии предупреждаваха гражданите на САЩ да внимават по летищата, пазарите и ресторантите на Европа. Тъжно, но факт. Очакван беше и реализираният с театрален апломб неуспешен опит за военен преврат на диктатора от сталински тип Ердоган. Онзи същият, който подозрително силно прилича на Нерон. Театралната му природа си пролича още на следващия ден след инсценирания според мнозина опит за атентат – списъците със стотици учители, ректори и декани на университети, директори

Прочетено:3729
Arheologicheski_muzei

  Почти всяка година българските археолози правят сензационни открития, които освен, че привличат вниманието на мнозинството български граждани, биват забелязвани и от световните научни кръгове и международната общественост. Обикновено хората имат информация за най-новите археологически проекти в страната ни, затова в няколко последователни статии ще се опитам да представя цялата вълнуваща история на археологията в България, от самото и начало до наши дни. Много читатели ще бъдат изненадани, когато научат, че първите разкопки по българските земи са започнали в края на 16ти-17-ти век, когато България е била част от Османската империя и дълго преди изучаването на класическия свят да стане самостоятелна академична дисциплина, различна от ранния съвременен европейски антикваризъм. Най-ранният запис е направен от Райнхолд Лубенау, немски фармацевт и пътешественик, който е описал своите пътувания през периода 1573-1589 г. в