Прочетено:2634
ilian vassilev

  Разказ на един инвеститор, който затваря инвестицията си покрай Пловдив. Италианец. Споделя с мой познат защо си тръгва. Казва, че идва от страна, която е родината на мафията и всеки италианец с що-годе успял бизнес е свикнал да „дава“ за смазване на административни и регулаторни механизми. Но при нас, казва италианецът, си знаем, че иде реч максимум за 10-11 процента и дори не се замисляме – плащаме ги. И това не е от днес, а от десетки години – непроменено. Но това, с което се сблъсках тук, в България, надмина дори и най-песимистичните очаквания. Разбирате ли, продължил обръгналият на всичко инвеститор, – тук ми искат над една трета от моите пари и пак не получавам нищо срещу тях!?   Как да правя бизнес при това положение? Всеки си иска

Прочетено:932
fasada4

  Когато коментираме нарастващите поражения, които родната политика нанася на нацията ни, ние се фокусираме предимно върху видимите от тях, а пропускаме другите, невидимите. Които са най-опасни и разрушителни – не на последно място чрез невидимостта си. Както при всяко физиологично заболяване, и при всеки обществен организъм разпознаването на диагнозата е предпоставка за лечение, а неразпознаването ѝ – предпоставка за нейното задълбочаване. Няма що: неидентифицираният противник е най-опасен.   В смисъла на казаното критичните ни медии, чиито редици все по-недвусмислено оредяват за сметка на безкритичните, ежедневно обръщат внимание на ежедневните ни икономически провали – от АЕЦ Белене до ремонтите на столичния площад „Славейков”, от магистралите до магистралките. (Които в качеството си на поминък са и икономически феномен.) Не остават незабелязани и политическите провали – от несигурния кворум на Народното ни

Прочетено:1248
demokracia

  Левичарската идеологическа атака против либералната демокрация в Европа започна от края на 60-те години с искането за нейното „задълбочаване“ и „усъвършенстване“. Това се осъществи през следващите години в четири основни направления:   Първо се появи искането либералната демокрация да се преобразува постепенно в „социална“. Това политически означава да се изключи демократичната десница в Европа – християндемократическите и консервативни партии от либерално-демократичния консенсус като се обявят  за „крайно десни“ и „реакционни“. По този начин в демократичното съревнование да се остави място само за социалдемокрацията и либералния център (но без да се изключва участие на радикалната (нео)комунистическа левица в демократичния процес и властта). (Например и досега е „политически коректно“ Берлин да се управлява от ГСДП в съюз с неокомунистическата левица, но е недопустимо ХДС или ХСС да управляват в Хановер или

Прочетено:1439
merkel_trump

  Правителството инвестира в регазификационни терминали     Новината, че германският канцлер Ангела Меркел се е огънала под натиска на Тръмп и решила да вкара бюджетни пари в изграждането на германски термнал за внос на втечнен природен газ обиколи тези дни световните информационни агенции.   Не закъсняха и тълкуванията, че това е неин опит да изтъргува това решение срещу отказ от санкции от страната на Вашингтон срещу Северен поток – 2. Истината е друга или поне подобни тълкувания не казват цялата истина.   Факт е, че е изключително странно за най-голямата икономика в Европа да няма голям терминал за внос на втечнен природен газ на своя територия, което на фона на растящата зависимост от руски тръбопроводен газ по никакъв начин не може да се възприема като балансирана и добра политика.

Прочетено:1346
The Roman public baths in Odessos

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:3339
Photo: bitelevision.com

  Странна, непонятна и странна страна е нашата татковина. Бил съм къде ли не по широкия и пъстър свят, но такива аномалии като на родна земя не съм виждал никъде. Ето само част от тях: Ние имаме най-много болници и най-некачествено здравеопазване; най-многобройна полиция и най-неблагонадеждна вътрешна сигурност; най-много държавни служители и най-нефункционираща държавна администрация; най-раздут личен състав по високите етажи на властта, обзаведен с най-много номенклатурни привилегии, и най-негодна държавност; най-много решения и комисии за борба срещу корупцията на всички равнища и най-повсеместна корупция – отново на всички равнища; имаме най-много учебни заведения и най-висока детска и младежка неграмотност; най-много медии и най-малко свобода на словото; най-много партии и най-малко политически плурализъм.   Всичко това подсказва, че цялото ни национално битие функционира контрапродуктивно. Сиреч, че сме държава на обратностите.

Прочетено:5513
ilian vassilev

  В книгата си пиша и за хората на Промяната, защото в последна сметка и проблемите и решения възникват на равнището на човека. Особен пиетет храня към този най-рядък тип хора у нас – реформаторите или „левитиращите“ политици. Не тези, които се етикетират като такива, а онези, които реално могат и знаят как да правят реформи поради специфичния микс от знания, квалификация, ценности и черти на характера. Подобни хора са изключителна рядкост, защото българските условия на правене на политика и в по-общ аспект на съществуване, те остават с текущ житейски и политически пасив, с неясната надежда историята да бъде по-справедлива към тях. Точно както са били и възрожденците и „лудите“ глава, които вдигат въстанията ни – всички те са били малцинство, изключителна рядкост. Но са съумели чрез саможертвата и лудостта

Прочетено:1666
quo-vadis-bulgaria1

  Най-малкият проблем на локалните българи е комуникационния, включително липсата на езикови умения, защото технологиите не дискриминират. Но няма успешна глобална национална мрежа на малка страна, която да не е реализирана, включително и благодарение на високия процент свободно владенее на чужди езици. Тук „тесният“ момент не са външните или глобализираните, а локалните български граждани – които се смятат за самодостатъчни в локалната среда. Извън съмнение значение имат и ролевите модели на топ политици, които не могат да общуват непосредствено с външния свят. Това също допринася за изграждане на представа, че успешната житейска и професионална реализация на новите поколения е възможна в рамките на монокултурализма и моноезичността, най-вече в рамките на партийните структури.   С времето вероятно тези масови дефицити ще могат частично да бъдат компенсирани с навлизането на технологии, включително

Прочетено:1931
quo-vadis-bulgaria1

  Втората група български граждани с типизирана реакция на глобалната среда  – са това което наричам локалните глобалисти, – те могат да усвоят целия свят, но базовият им лагер си остава България. Гледат на света като място за житейска реализация, но без перманентна или продължителна смяна на географията – прекосяват границата за да решат конкретна задача за различен период от време – образование, работа, квалификация, бизнес, туризъм. Често имат по-няколко „лагера“ в чужбина, но основният адрес си остава България, защото не намират проблем с локалността си като ограничение. Напротив, виждат в това предимство, защото имат нужда от здрав тил и съдействието на националната държавата и нейната свързаност за да реализират идеи и планове. Рядко го получават, но понякога е задължително – примерно международните чиновници – те винаги имат нужда от

Прочетено:2252
quo-vadis-bulgaria1

  Книгата ми „Qvo Vadis България 2018. Втората Вълна на прехода“ не е някакъв завършен продукт с окончателни философски и житейски изводи. Тя е моментна снимка на времето, в което живеем. В този смисъл е постоянно отворена и незавършена книга, която трябва всеки читател да допълва.   Преди 82 години – брошура със същото име „Кво Вадис България“ пише един голям българин – Иван (Ванче) Михайлов, лидер на ВМРО.  Едно твърде тежко и тъжно четиво, в което той споделя разочарованието си от българския политически елит, от неговата неспособност да се издигне над егоистичните си интереси в името на България. Напуска страната и никога повече не се връща. Емиграцията като терапия на отчаянието не е от днес.   Отговорът на въпроса „Къде отива, България“ не е заключен само в диагностиката на