Прочетено:970
chinа1

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 15/01/2019.   В продължение на много години геополитическите експерти обсъждат кой е най-възможният път, по който ще тръгне Китай след като извади от бедността голяма част от своето население. След полупазарните реформи, предприети от Дън Сяопин през 1978 г. и мащабното развитие на страната,  едва голяма част от нейното население – по последни данни около 250 милиона, премина действително към средната класа. Една от теориите, наречена по името на дипломата на Рейгън Джийн Къркпатрик твърди, че диктаторските режими, като тези на Франко в Испания и Салазар в Португалия, лесно се трансформират в демокрации, след като техните граждани станат състоятелни и икономическата свобода не им е достатъчна. Други твърдят, че това не се отнася за комунистическите системи, които, общо взето, действат по различни командни

Прочетено:2170
Photo: ing.com

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 16/12/2018.   Макар и да сме изкушени да обърнем гръб на току-що завършилия екологичен цирк в Катовице, приемайки, че това е поредната проява на синдрома на „лудостта на тълпите”, по определението на Чарлз Маккей, няма да го направим, защото това би означавало да игнорираме сериозната му политическа същност като пряка атака срещу капитализма и последната голяма надежда на левицата да премахне омразния и свободен пазар. Конференцията, известна като „COP-24”, е просто 24то поредно издание на конференцията на ООН за борба с климатичните промени, организирана в Катовице. Първоначално този формат бе посветен на борбата с глобалното затопляне, докато наименованието не стана неудобно, защото температурата отказа да сътрудничи на зелените кабалисти. Вече е ясно, че COP-24, както и повечето от предишните сборища, няма да направи

Прочетено:2891
Митрополит Киевски и на цяла Украйна Епифаний

  На 15 декември, 2018 г., под председателството на митрополита на Франция Емануил (Вселенска патриаршия) се проведе в Киев църковен събор, на който се обединиха епископи от три църковни юрисдикции – Украинска православна църква – Киевска патриаршия (УПЦ КП), Украинска автономна православна църква (УАПЦ) и Украинска православна църква – Московска патриаршия (УПЦ МП). От първите две юрисдикции се присъединиха всички епископи, докато от последната се присъединиха само двама епископи – Виницки митрополит Симеон, както и Переяслав-Хмелницки и Вишневски митрополит Александър (Драбинко) – въпреки че участие бяха заявили 11 епископи от близо стотината такива към тази църква към Московската патриаршия. На събора беше избран за митрополит на Киев и предстоятел на новата църква Переяслав-Хмелницкият митрополит Епифаний (Думенко). Той е на 39 години, роден е в с. Волково, Одеска област, завършил е

This entry was posted in Без категория, Регионът and tagged , , , by Светослав Риболов.

За Светослав Риболов

Доц. д-р Светослав Риболов преподава Раннохристиянска литература (патристика) и Юдейска елинистическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е четири книги и множество статии в научната си област. Учил е Класическа филология и Теология в Софийския и в Солунския университет. Специализирал е в Тринити колидж в Дъблин и в Източноцърковен институт в Регенсбург; изучавал е отношенията църква-държава в САЩ в Университета на Калифорния, Санта Барбара. Главен редактор е на Forum Theologicum Sardicense и член на издателския борд на International Journal of Orthodox Theology в Бамберг. Участник е в няколко международни академични асоциации, а от 2017 г. е директор на Институт за изследване на религиозната свобода.
Прочетено:2201
lng_vessel

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:2237
Photo: president.bg

  Срещата в Катовице е само първата от много срещи по климатичните промени, на които светът ще трябва да приеме, че амбициите да регулира климата, трябва да се вместят в рамките на възможното, справедливото и споделеното.   Парижките споразумения остават непостижима цел, ако се съди по данните и тенденциите за въглеродните емисии през последните години. САЩ, и без да са част от Парижските споразумения по климата, продължават да намаляват емисиите си. ЕС също съкращава въглеродния си отпечатък, но усилията от двете страни на Атлантика изглеждат обречени. В последна сметка ЕС и САЩ формират под 35% от глобалното равнище на емисии, като процентите падат, а способността им да наложат своята визия върху останалия свят, още по-малко да финансират екосъобразни ограничения върху икономическото им развитие в глобален мащаб е нищожна. Този екстензивен,

Прочетено:4067
Aleksandr-Solzhenitsyn

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 11/12/2018.     Стогодишнината на може би най-великия писател, творил през пълния със страдание 20-ти век, доведе до предсказуемата и заслужена експлозия от венцехвални писания, като тези редове от един от най-добрите преводачи на големия творец. Без съмнение, Солженицин може и да не е Св. Йоан, с когото е сравняван заради своята епохална борба с комунистическия тоталитаризъм, но най-малкото е забил един от най-огромните пирони в ковчега на комунистическата безчовечност. Това, което той  несъмнено постигна, беше да отвори очите на Запада за реалностите на убийствения сталинистки режим не само в Съветския съюз, но и в Източна Европа, Китай и навсякъде, където комунизмът беше победил. И нещо повече – да го разобличи в целия му бесен геноцид, независимо от пълната неохота на левицата да

Прочетено:3641
putin-merkel-erdogan-makron1

Статията беше публикувана за пръв път в americanthinker.com на 29/11/2018.     Когато един ден се напише историята на Европа през 21-ви век, снимката по-горе ще се счита за емблематична за времето си, както тази на Чембърлейн, който през 1938 г. развя листа с декларацията „Мир за нашето време“. А тя може би ще изглежда още по-ужасна, защото докато имаше няколко изолирани критики към жалкото раболепно поведение на политиците демократи към чудовищния режим на Хитлер през 1938 г., то сега не се чу и глас на неодобрение нито от Брюксел, нито в официалната преса в Европа към неприкритото угодничене на Меркел и Макрон на злите диктатури на Путин и Ердоган. Вместо това Макрон и Меркел призоваха армията на ЕС да защити Европа от Съединените щати, докато Путин отново безжалостно нарушаваше международното право,

Прочетено:2941
minds

За съжаление този текст не е достъпен на български, моля преминете към английската версия на сайта.

Прочетено:3128
protest

    Хибридни протести – това означава масови разнопосочни и антисистемни протести, които експроприират и експлоатират дълго и дълбоко стаени недоволства, отприщени много повече от морална, отколкото от енергийна, финансова или икономическа криза. Фактически „тотално обедняване на народа “ просто няма – има по статистическите данни за последните 20 години почти непрекъснато бавно подобряване положението на всички социални прослойки, дори на най-бедните. Но кои протестират? Точно тези прослойки, които в момента се чувстват не бедни, а излъгани. Семействата които имат по две коли на старо, а не бронирани Мерцедеси като „верните синове на Партията“, които анонимно организират всичко зад кулисите. Най-силно желание да протестират показват не най-социално-слабите, не най-ощетените от живота, от липсата на перспективи, образование и пр. Не протестират например най-ощетените според жизнения си стандарт роми или пенсионери –

This entry was posted in Без категория and tagged , , by Momchil Doychev.

За Momchil Doychev

Доцент по политически науки, доктор по философия Момчил Дойчев е преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Занимава се с темите: "Преходи към демокрация", "Управление на конфликти", "Политическата коректност и безграничната толерантност като антидемократични идеологии", "Власт, свобода и сигурност" и др.
Прочетено:3412
Mediterranean gas

  Нарастналата енергийна конкуренция в региона – катализатор за развитие или за геополитическа криза?     Началото на първия проучвателен сондаж за газ на американския петролен лидер ExxonMobil в изключителната икономическа зона на Кипър, което официално бе обявено в петък /16 ноември/, постави и началото на нов етап в енергийното и политическото развитие на Източното Средиземноморие. Макар и още да е далеч от резултати – откриване /или не/ на въглеводородни залежи, пробиването на американската компания вече успя да върне региона в обичайното му състояние на „гореща точка”, прекратявайки краткото затишие, настъпило след като през февруари военни кораби на Турция принудиха сондажната платформа на италианската компания Eni да напусне офшорната зона на Кипър.   Сондажът на ExxonMobil вече даде нова динамика на голямата геополитическа сцена на Източното Средиземноморие, тъй като той

This entry was posted in Без категория, Европа, Регионът and tagged , , , , , by Branislava Bobanats.

За Branislava Bobanats

Бранислава Бобанац е дългогодишен журналист, работила е във вестниците „Народна младеж“, „Стандарт“, „168 часа“, „Банкер“. От 8 години живее и работи в Кипър. Кореспондент е на БНР на острова. Пише по проблемите на Кипър за редица медии в България, сред които списание „Икономика”, Investor.bg, 3e-news, Блумбърг ТВ България, „Капитал”, „Дневник”. Член е на Съюза на българските журналисти.