Mk.ru: Защо в Русия патриотизмът се изповядва без сърце, ум и съвест

Mk.ru: Защо в Русия патриотизмът се изповядва без сърце, ум и съвест

ИНФОРМАЦИЯ / ДЕЗИНФОРМАЦИЯ / КОМЕНТАР НА БА


Mk.ru: Защо в Русия патриотизмът се изповядва без сърце, ум и съвест

 

В началото нямах  план да слушам на живо интервюто на Захар Прилепин с Андрей Пивоваров, където писателят не без гордост признава, че той и батальони от опълченци, водени от него в Донбас, са причинявали „масови безредици“. Тези откъси от неговото интервю, които „Новая газета“ цитира в коментара си, бяха достатъчни, за да покажат, че основата на моралната катастрофа, в която се е потопила Русия, е в загубата на стойността на човешкия живот.

И тук, разбира се, би било уместно да се поразсъждава защо дори съветските фронтови писатели, например Виктор Астафьев, никога не са си позволявали да изпитат в душите си възхищение от спомените за броя на убитите от тях немци. При това имайте предвид, че войникът Астафьев е убивал нацисти, които са нападнали родината му, а Прилепин и неговият батальон са демонстрирали „пълно беззаконие“ по отношение на техните уж „бивши братя“, украинците, които са се опитвали (и са имали всички права) да възстановят териториалната цялост на тяхната държава. Но все пак не можах да избегна интервюто на живо с Захар Прилепин, който, честно казано, винаги ме е отблъсквал с дискусиите си за „изгнилия“ капитализъм и разсъжденията относно ценностите на комунизма и стойността на империята. В неговите разсъждения винаги е имало нещо невярно, не автентично. От една страна, тъпче с крака по гниещия капитализъм, а от друга, с блясък в очите, се хвали с популярността си в западните страни, говори за онези безпрецедентни хонорари, които преди това е получавал там. Като представител на традиционния руски просветен патриотизъм, просто не мога да разбера как може едновременно да обичаш Русия и да обичаш онези, които открито унищожиха всичко, на което се осланяше старата, истинска предреволюционна Русия. Та нали, патриотизмът и любовта към родината на Александър Солженицин го принуждават да бъде антисъветски, кара го да проклина всички очевидни престъпления срещу руския народ, извършени от Ленин, Сталин и въобще към съветското правителство. Но при националните болшевики всичко е точно обратното. Любовта към собствената страна предполага категорично отхвърляне на всяка морална оценка на всички тези престъпления. И следователно националният болшевизъм, който изповядва Захар Прилепин, е някаква неразрешима  загадка. Как можеш да съчетаеш в съзнанието си любов към Руската православна църква, вярата в Христос с почитането на марксисткия комунизъм, който се основава на войнстващ атеизъм – не само отричането на Бога, но и  отричането на християнското „Не убивай!“. Как можеш да съчетаеш в душата си любов към Русия и в същото време да се кланяш на болшевиките, които в името на своята комунистическа утопия са убили, според различни оценки, от 40 до 50 милиона души, изкоренили цвета на руската нация – мислещата интелигенция, здравия селянин. И още едно ярко противоречие: по време на интервюто Прилепин непрекъснато повтаряше, че гледа на света от височините на руската класика, от височините на света, създадени от Державин, Пушкин, Лермонтов. И как можеш да свържеш несъвместимото: да живееш уж с ценностите на великата руска литература и в същото време да се покланяш на хора като – Ленин, Сталин – които  са получавали удовлетворение от способността да създават терор, от правото да убиват онези, които те са смятали за излишни на тази земя. Наистина остава загадка.

 

Александър Ципко,

главен научен сътрудник, Институт по икономика, доктор на философските науки

 

Коментар на БА

Публикуваме този текст на Александър Ципко, не само защото това е един от най-известните ерудити в руската столица и неговите текстове се следяха с внимание още от времето на перестройката на Горбачов. Да припомним, той бе част от екипа на членът на Политбюро на ЦК на КПСС Яковлев, идеолога на перестройката. Негови текстове и до ден днешен са ключови за разбиране на философията на перестройката. След това подпомагаше Фонда Горбачов. Еволюцията, която той претърпя от либерален патриот и критик на либералната и демократическа опозиция в Русия, в остър критик на Путин след анексията на Крим са забележителни и с това, че истинските перестройчици така и не успяха да се впишат в автократизма на Путин.