Една опазена България на края на света

Една опазена България на края на света

photo (28)_1

 

Намираме се в етап от световната история в който навсякъде цари свирепо разделение между хората. Мислехме, че само в България  „силно любим и мразим“, но се оказа, че през втория мандат на президентството на Обама това разделение избухна и в Америка. Осемте години на Обама създадоха климат в който политическата коректност се превърна в нещо като болшевизъм срещу свободата на словото. Мозъците на цяло поколение бяха промити с негласното правило, че „ако не мислиш като нас, ти си враг, расист, хомофоб и мизогин“. Нюансите престанаха да същестуват. Всичко стана черно и бяло, всяко отклонение от „партийната линия“ на нео-либералите се наказва. Как това се случва е тема на друг текст, но се случва. Средствата не са така открити като в комунизма. Перфидността на изолацията на хората с различно мнение е нов начин на опресия. Затова и този текст ще е за нещо, което е успяло да се запази извън всички световни политики и нашественици на българската земя, извън всичките им гео-политически интереси и конюнктури. Той ще е много локален и български, за миналото и бъдещето на българския народ, или за доказателство на очевидното – че нациите не оцеляват благодарение на чужденците, а въпреки тях. Миналото е една от малкото безопасни територии за които може да си обект на строго наблюдение от полит-коректната полиция. А патриотизмът в Европа се смята за нещо лошо, докато американците не се самообвиняват в национализъм когато слагат пред къщите си американското знаме.

 

И така, след дълги години живот в Америка, аз откривам красотата на България на път. Любима дестинация на двете ни с дъщеря ми е село Огняново, където природата е раздала щедро любов под формата на топлите минерални води извиращи от недрата на земята – които впрочем не са безкрайни, а хотелите, които смучат се роят. Миналата година разгледахме Ковачевица и Лещен, а тази година решихме да тръгнем „на сляпо“ по пътя дотам, докъдето ни заведе. Запътихме се от Гоце Делчев по посока границата. Минахме покрай впечатляващ огромен парк със слънчеви батерии. Никъде другаде в България не сме виждали подобно нещо в такъв мащаб. И в един момент се натъкнахме на табела сочеща към църква-културен паметник „Свети Димитър“ в село Тешово. Някъде в далечината, по високите склонове на Пирин се белееха накацали къщите на селото. Веднага се отказахме от напудреното еко-селище, което искахме да разгледаме, и тръгнахме нагоре, там където със сигурност е по-автентично, а и със сигурност по-еко.

 

photo (31)

Пътят е тесен, но приличен, няма дупки. Селото е толкова високо и отдалечено от всичко, че като че ли е забравено дори и от злите очи на рушащите България хора. Започна страхотно изкачване нагоре. Гледката от ляво ставаше все по-стръмна и внушителна. Откривахме за пръв път красотата на дивия Пирин, откъдето са и една част от корените ни. Тешово се оказа неочаквано голямо. Удивително е как хората преди векове са решили да се заселят толкова високо и да живеят един със сигурност суров живот на върха на планината. Намира се почти на 1000 м. над морското равнище и изглежда прекрасно огряно от лъчите на слънцето. Една мила жена на площада ни заведе до малкото общо магазинче за да ни отключат църквата заради която изкачихме планината. За съжаление без да искам изтрих снимките от миниатюрното и препълнено с всевъзможни стоки, от галоши до олио, магазинче. Около печката няколко души си пиеха ракията, а от телевизора грачеше, разбира се, Слави Трифонов. Властта му над най-затънтените краища на България явно е неоспорима.

 

photo (24)

Жената от магазина ни заведе пред тежката дървена порта на църквата и връчи ключа на дъщеря ми. Имало поверие, че който отключи църква, ще се ожени скоро. И така бяха отворени дверите към поредното рушащо се българско съкровище. Поръча ни да заключим на излизане и ни остави да разглеждаме. Табелата долу на пътя не ни беше подготвила за това, което ни очакваше. Красотата на иконите и стенописите на „Свети Димитър“ е зашеметяваща. Населението на Тешово е смесено, но с преобладаващо българско население. Може би има и джамия, но не я видяхме.

 

Църковният комплекс е голям и внушителен. Построен е през 1843-1844 г. на мястото на малка църква от осми век. Изрисуван е от иконописеца от Банската иконописка школа Димитър Молеров, или Митър Молера Зограф. Митър е бил син на Тома Вишанов, родоначалник на големия род Молерови и основоположник на Банската художествена школа. Вишанов е учил във Виена и е определян като една от най-нестандартните личности от епохата на Българското възраждане. Такъв е и стилът на школата му, който личи в необичайните изображения оставени от сина му Митър в Тешово. Дърворезбите в църквата също са забележителни.

 

През 1858 година в селото е създадено килийно училище с преподаване на гръцки език. От 1873 след специално разрешение от валията, учителят Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език.

 

photo (33)

В Тешово също така има запазена средновековна каменна кула с часовник, която е паметник на културата. Тя спешно се нуждае от ремонт, въпреки че часовникът и досега работи безотказно, а гредите са същите още от съграждането й. И тук стигаме до тъжната част. Църквата е в критично лошо състояние. Покривът тече. Иконите, и особено стенописите отвън, също имат нужда от спешна реставрация. Без да преувеличаваме, няма съмнение, че работата на Митър Молера Зограф е с висока художествена ценност. Ако позволим този храм, преминал през всякакви социо-политически бури през вековете, и съхранил българската идентичност с помощта на подновеното с пари на местни жители килийно училише, да се разруши, и стенописите му да изчезнат, ние ще сме престъпници към националната ни култура. Не че това отношение към собствената ни история ще е нещо ново, но…

 

На един малък връх извън селото пък наш съвременник е съградил малък и красив параклис. Отраженията на червените кръстове от съвременните стъклописи в параклиса прогарят с топлината на вярата, която е опазила от ислямизиране това малко, забравено от цивилизацията място с ненарушима българска идентичност.

 

photo (37)

Реставрацията на църковния комплекс „Свети Димитър“ е абсолютно наложителна. А и е възможна. Европа дава пари за подобни проекти. Прочетохме, че вече има инициатива за кандидатстване за европейско финансиране на реставрационен проект, и се надяваме той да се случи колкото се може по-скоро, преди да е станало късно и външните стенописи съвсем да изчезнат заличени от времето. Това е на ръба да се случи.

 

Никога няма да забравим привилегията с която хората от селото ни удостоиха да отключим нещо свято, но посетителите не бива да бъдат оставяни сами сред богатството от икони. За съжаление имаме прекалено много доказателства за българската крадливост и непочтеност. И нямат нито страх, нито срам от нищо, защото не вярват в нищо. А достъпът до тази историческа църква е достъп до вярата и силата на българския народ през вековете, преодоляли опресията на османлиите, а после и опитите на комунистите да изкоренят християнските принципи от националното съзнание. Османлиите не успяха, но за съжаление комунистите постигнаха добри резултати благодарение на които сега гледаме как поредното национално богатство се руши.

 

photo (23)

photo (24)photo (25)photo (26)
photo (28)photo (29)photo (31)
photo (32)photo (34)

 

От Милена Фучеджиева

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

  Странни, непонятни и странни са ми долитащите тези дни от всички посоки благопожелания за весела Коледа. Рождество Христово е…
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…