Към добротата и благородството

Към добротата и благородството

patrioti

patrioti

 

„Живият човек – това е всякога конкретен човек, личност, особа.

Който започне да се стреми да бъде човек „въобще”, той престава да бъде човек”.

Йоханес Бехер, „Защита на поезията”

 

Като гледах как родни партийни лидери се саморазправят физически на граничната бразда със стари и немощни хора, затресе ме потрес. Като забелязах пък, че тези високопоставени гамени вършат издевателствата си с патриотични доводи и в името на, както те се изразяват, майка България, аз начаса се превърнах в антипатриот и антибългарин – всяко родолюбие и всяка българщина начаса ми отмиляха. След казаното и на слепеца става ясно, че говоря за комисарската ярост, с която водещите ни патриоти пресрещаха на южната ни граница пристигащите от Турция да гласуват на последните ни парламентарни избори български граждани. Това, че се себенаричат с показна гордост патриоти, благодетели и добротворци на отечеството, е само щрих в общата картина и легитимация на фарисейщината им – насилието над беззащитни съчовеци не може да бъде моя родина, за мен е без значение коя политическа партия върши споменатите безчинства – сама по себе си тяхната бруталност, която напомня т. н. възродителен процес от средата на 80-те години, ми е предостатъчна. Предостатъчен е и фактът, че редиците на обединените ни патриоти са пренаселени с бивши ченгета и слуги на комунистическия режим. Обстоятелството пък, че демонстративната саморазправа се разигра под носа на бездействащите и като че ли наслаждаващи се на ставащото български полицаи, прави спектакъла още по-окаян и жалък.

 

От тези безобразия изминаха седмици, те вече изчезнаха от новинарските хроники, от паметта ми обаче не изчезнаха. Не само защото, доколкото живеещите в чужбина български граждани имат конституционното право да гласуват на родна земя, става дума за една самодейна противоконституционна наказателна акция, а преди всичко защото действието на маститите ни политици и бездействието на съпровождащите ги полицаи можем да окачествим с чиста съвест като един антихуманен, като един противочовешки акт. Който така и не срещна очакваната от мен обществена съпротива – доброто представяне на патриотите ни на последните парламентарни избори говори недвусмислен език.

 

Корен на злото е елементарното обстоятелство, че можеш да си, да речем, лош часовникар, а добър човек. Не може обаче, немислимо е да си лош човек, а добър политик. В „Послание към заложника” Екзюпери писа, че актуалната политика има смисъл само дотолкова, доколкото е обвързана с вечните духовни цели и съдейства за облагородяване на междучовешките отношения. Така би трябвало да бъде винаги, но далеч невинаги е така – политизираните издевателства едва ли облагородяват и одухотворяват нравите. Те само подсказват, че  политиката може да служи и на варваризирането на междучовешките отношения – и родната обществена практика не само на тоталитаризма свидетелства, че го прави успешно.

 

След крайграничната саморазправа, в която той участва собственоръчно и нахъсано, един от съпредседателите на родните патриоти завърши тържественото си слово пред новоучреденото Народно събрание с патетичното „За майка България!”. Сигурно при това е имал предвид само своята собствена – не и моята България. А двете Българии са различни до несъвместимост. Той може и да си вярва, че по този начин действително служи на България, аз обаче не му вярвам, аз считам, че за един политик има и по-подобаващи, по-очовечени и очовечаващи начини да работи и за собственото си усъвършенстване (в случая е май по-удачно да кажа опитомяване), и за отечеството си, и за човечеството ни. Защото принадлежността ти към една нация е подчинена на принадлежността ти към човешкия род – не и обратното. Преобръщането на тази йерархична последователност е пагубно. Причината е проста и ясна: тази йерархия води началото си от онова безсмъртно Христово наследство, което формулира за всички нас – вярващи или невярващи – нравствените регламенти, по които функционира цялата ни цивилизация. Която не е българска – и антибългарска не е. А е само надбългарска, наднационална, общочовешка. Да се постави под съмнение нейното върховенство, значи да се дезориентира целокупният еволюционен процес, значи да се подкопаят извечните духовни фундаменти на битието ни. Това, казано на по-откровен език, би означавало всеобщо обезчовечаване. Световният исторически опит учи, че всяко посегателство на политически партии, лидери, идеологии и дори религиозни доктрини да коригират в услуга на една или друга гражданска конюнктура моралните максими на Вечната книга, е завършвало злополучно. Резултатът, както илюстрираха през кървавия минал век двете най-безпощадни политически системи – националсоциалистическата и комунистическата – е бил неизменно един и същ: дехуманизиране, морален разпад, господство на насилието, на лъжата и злото.

 

Така е с нашите далечни и близки предци, така е и с нашите съвременници, така ще бъде и с нашите близки, и с нашите далечни потомци. Все едно дали се себеразбираме и себеизживяваме като вярващи християни или като безбожници, декалогът няма заместител като поведенчески регламент, няма приемлива алтернатива като регулатор на общуването. Това трябва да знаят, това трябва най-после да научат и всички сънародници – патриоти, лъжепатриоти, интернационалисти или национални нихилисти. Да се заиграваш с християнското, с Христовото  духовно наследство, да експериментираш, политизирайки, с морални нововъведения срещу доказалите нравствената си боеспособност през цели хилядолетия принципи, е не само неразумно – и опасно, и катастрофално, и смъртоносно е. Както болшевизмът, така и нацизмът бяха задвижени от амбицията за подобно генно инженерство, преследвано по доктринерски пътища с доктринерски средства. Въпреки ентусиазирания си старт, всички подобни експерименти бяха заплатени впоследствие с безмерните кръвопролития и страдания на цели народи – не на последно място и на нашия. Оказа се, че научно-техническият прогрес може да ни донесе безброй делнични битови облекчения, но да ни предпази от морални катастрофи, не може. Напротив: похищаването на моралните устои на битието често е ставало със съдействието на модерните технологии. Човечеството не е опитно поле за изпробване на една или друга доктрина. Докато експериментите с животни са оспорвани морално, експериментите с хора, с наши съчовеци, са морално недопустими. Онзи, който ги провежда, трябва да бъде провъзгласен за престъпник срещу човечеството. Онзи, който ги допуска институционално – също. Това може и да не ни направи по-добри и благородни в личностен, в индивидуален план, но при всички случаи ще възпрепятства поне донякъде нашето всеобщо оскотяване. А това е несъмнено стъпка към трудното и наченато със стъпките на Спасителя по дъгата на земята тържество на добротата и благородството…

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

  Странни, непонятни и странни са ми долитащите тези дни от всички посоки благопожелания за весела Коледа. Рождество Христово е…
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…