Sorry, this entry is only available in Bulgarian.

One thought on “Употреба и злоупотреба

  1. АНТИТЕЗА

    Г-н Бочев, шокира ме моралната позиция, която отстоявате в горната статия. Затова реших да изразя своето категорично несъгласие с Вашите разсъждения и заключения относно личността на Никола Вапцаров.
    Смятам на първо място, че опитът да се раздели поета Н. Вапцаров от гражданина Н. Вапцаров е напълно несъстоятелен. Вапцаров е поет-революционер в истинския смисъл на думата, а неговата лирика е само страничен фон на основната картина. Поезията му служи преди всичко, пряко и косвено, на революцията и на комунистическите идеи, утвърдени от ръководството на ВКП(б) и лично от великия Сталин! Поезията и гражданските позиции на Н. Вапцаров са в пълно единение, това е неговата двуединна същност.Той е гражданин на страната на победилия социализъм, гражданин на СССР. Защото в зрялата си възраст той не се чуства български гражданин, не се чуства българин. Да, той НЕ Е българин!
    Вие знаехте това, нали г-н Бочев? Но то вероятно Ви се вижда маловажно и може би без значение…
    Че Вапцаров сам и доброволно се е отлъчил от България си е доказан факт, защото официално и документално се е отрекъл от Родината си и от бащиното си дело. През 30-те години той е вече завършен, фанатичен комунист. Отдава целия си живот за победата на пролетариата и за подпомагане на СССР. Хвърля всички сили за прокарването на коминтерновската резолюция от 11 януари 1934 г. и започва неуморна борба за признаването и утвърждаването на Тракийска, Добруджанска и най-вече – Македонска нация, неговата нация. Борбата води на литературния фронт: създава Македонски литературен кръжок, пише стихотворенията „Татковина”, „Земя”, „Елтепска”, „Майка”, „Реферат”, „Илинденска”, „Крали Марко”, а също статии и програмни документи, където утвърждава македонското национално съзнание. Пише на български, като се опитва да вмъква македонски диалектни думи и изрази, поради простата причина, че по това време, Коминтернът още не е изобретил „македонския език“. Това ще стане след смъртта на Вапцаров *. Паралелно и с нечовешка енергия се хвърля и на политическия фронт – става лице и душа за „Соболевата акция“(Ноември 1940), която възпява и встихове. Това е организирана от БРП(к) пропагандна кампания по събиране на подписи за приемане на предложеното от СССР споразумение за въвеждане в България на съветски войски, по аналогия със „споразуменията“ с Балтийските републики. Впоследствие взема участие в ръководството на минноподривната дейност, организирана от ЦК на БРП(к), където развива също бурна дейност.
    Всъщност това е един измислен Идол – Железният комунист и Гениален поет. Този идол е сътворен по решение на комунистическите пропагандни централи посредством огромен брой преводи, публикации, конференци и т.н., субсидирани по целия свят (междувременно кандидатурата на Хр. Смирненски за този „пост“ отпада). Неговата звезда „изгрява“ посмъртно на конгресите на Световния съвет на мира** в Париж и Прага през 1949 г., когато е, така да се каже, промотиран за пръв път…

    ТОВА СА ФАКТИТЕ! Вече са разсекретени и достъпни в архивите. Но инсинуациите и покриването на нелицеприятните факти за личността на Н. Вапцаров продължават дори и досега, след повече от 70 години, в условията на една що-годе демократична система. Усилията на апологетите на Н. Вапцаров (генерично свързани с АБпФК и обслужващите ги писателски кръгове), подкрепяни от повечето медии (също в ръцете на синове и внуци на АБпФК) са насочени към поддържане на митовете около личността му. Прицелени са най-вече към зомбираните от десетилетна соц пропаганда слоеве от народонаселението и на първо място – към младото поколение. Младото поколение, което не помни нищо, не знае нищо и не се интересува за нищо от комунистическото минало и затова е най-лесно да бъде манипулирано…

    А иначе , г-н Бочев, моето скромно мнение е, че нямате основания да сте недоволен от паметната плоча поставена в центъра на столицата от бивши комунисти. Много точно е казано там: „…за свободата на народа…“. Само не е уточнено, за кой народ става въпрос. Очевидно не е българския.

    Също така смятам, че неправилно сте построили първото изречение от статията („Преди време писах на страниците на настоящото издание за мястото на историческото наследство, завещано НИ от Вапцаров, в националната памет“ – к. н.). Според мен би трябвало да премахнете местоимението „ни“ от изречението и смятам, че всичко ще бъде наред. Защото Н. Вапцаров НИЩО не може да завещае на НАС, българите, видно от посочените по-горе факти. А на кого може да завещае, това вече е въпрос на друго изследване.

    Между другото, г-н Бочев, направи ми впечатление Вашето емоционално, макар и неточно описание за гибелта на сем. Гьобелс. Та това ми напомни, че е имало и немалко талантливи поети в Райха, които са възпявали национал – социализма пламенно и с жар, точно като „нашите“ поети са възпявали комунистическия социализъм. Та би било интересно, как бихте обяснили Вие разликите между гражданските и поетични позиции при такива арийски поети. Може би по вапцаровски?

    А защо е разстрелян Вапцаров? Обяснението е просто – защото във военно време ръководи минноподривния отдел на една конспиративна антидържавна организация, поставила си за цел унищожаване на държавните институции и установяване на диктатура. Организация, чието управление се ръководи директно от чужда държава (СССР). Като ръководител получава, съхранява и разпределя взривни вещества и устройства, предназначени за диверсии и убийства, а също получава, съхранява и разпределя парични средства, предназначени за горните действия. Във всички страни от света по това време, законът дава за тези престъпления във военно време едно и също наказание – смърт. Тези престъпления са доказани документално във всички случаи, скрепени с показанията на десетки свидетели, между които и пространните и доброволни показания на обвиняемия Н. Й. Вапцаров. Вината му е толкова голяма, че дори цар Борис не може да го отърве. Него – синът на личния му приятел Йонко Вапцаров! Многозначително е също, че по време на открития процес не е поставен сериозно въпросът за литературния му талант, в опит за сдобиване със смекчаващи вината обстоятелства…

    А всъщност Н. Вапцаров е христоматиен пример за национален предател в най-чистия си химически вид. Няма друг такъв случай в българската история. Никой национален предател не се е отричал от българския си корен, а всички всячески се се извъртали да обясняват как са извършили всичко „на ползу роду“(виж по-долу)
    Бедна, бедна Българио, страна където големите предатели се ползват с големи почести***, а героите са забравени и гробовете им са потъпкани****

    ___________________________

    * Виж (к. н.):
    Доклад на Никола Й. Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев” пред сбирка на Македонския Литературен Кръжок:
    …………………………………………………………………………………………………………..
    Октомври 1938 г., докладчик Н. Вапцаров:
    …………………………………………………………………………………………………………..
    Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза. За мнозина ще бъде трудно………………………………………………………………………………………………..
    …………..Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга – Свободна и Независима Македония! Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години…………………………………………….

    Публикувано във вестник „Литературен форум”, бр. 8, 22-28 февруари 1955, с. 1, 6, 7.
    _ _ _

    Виж също (к. н.):
    Устав на Македонския литературен кръжок:
    [София], април 1939 г.
    ………………………………………………………………………………………………………..
    ОСНОВИ НА КРЪЖОКА
    Същност.
    1. Кръжока е самостоятелна (независима) група от (македонски) поети и писатели, обединени от общата цел да работят за създаване на македонска художествена литература…………………..

    Публикувано в Македонскиот литературен кружок, с. 175-176. Факсимиле. Друг, втори вариант на устава вж. на с. 53-54.

    ** комунистическа подривна организация, насочена срещу западните демокрации по време на Студената война, ръководена от съветските тайни служби

    *** виж архипредателите генерали: Владимир Заимов, Радко Димитриев, Иван Маринов

    **** за пример виж героя Х. Димитър – делото му е забравено и от 40 г. не се чества, защото Чинията здраво е затиснала гроба му.

    08 Септември 2017 С уважение: Александър Тацов

Abusive, racist or obscene comments are prohibited on BulgariaAnalytica.org. Comments containing inappropriate content and comments undermining the authority of the authors and other users are also prohibited. Additionally, BulgariaAnalytica does not allow comments containing spam, advertising, false advertising or promotional activity.

Leave a Reply