Агентура, време и безвремие

Агентура, време и безвремие

georgi markov

 

georgi markov

„Смъртта на демокрацията няма да дойде с убийство от засада. Това ще е бавна смърт от апатия, безразличие и неучастие.”

Роберт Макхътчинс

 

 

 

 

 

Малко след смъртоносния атентат над Темза писах в западните медии, че убивайки Георги Марков, палачите му убиха и част от мен самия – по-добрата част. А днес, цяла епоха след покушението, научавам от човека с агентурно минало, а явно и с агентурно настояще, Димитри Иванов, че въпросните палачи са не българските тайни служби, а британските разузнавателни централи. Които, за да ни компрометират, измислили българския чадър.

 

Няма що: убийството на писателя продължава – този път посмъртно и със средствата на клеветата. Клевета, популяризирана съзнателно от онези, които носят морална отговорност за престъплението, които бяха и си остават негови съучастници – ако не практически, то поне институционално. Защото, макар и да не е убивал Георги физически, макар и да не е участвал и организационно в атентата, авторът на публикуваната преди някой-друг ден във в. „Сега” злословна статия, която оневинява убийците, а обвинява онези западноевропейски и американски служби, чиято едничка цел беше да запазят Георги здрав и читав, е съпричастен към институцията, която похити писателя. А всеки, съпричастен към една престъпна институция, неминуемо става (съзнателно или не) съпричастен и към престъпността ѝ.

 

След като друг един клеветник, една дама от часовите вестници, която като Димитри Иванов и до днес не е напуснала духом службите, на които десетилетия наред е служела физически, съвсем сериозно писа в пресата, че Георги е починал след инфекция, причинена му от одраскалата го домашна котка, аз отговорих по една от националните ни телевизии, че ако Георги имаше не котка, а канарче, щеше да е починал от птичи грип, ако имаше кокошка – от кокоши трън, ако имаше куче – от кучи бяс и т. н. – списъкът е безконечен. Няма що: старата живковска гвардия си търси трескаво ново, демократично алиби. А който търси, намира. Ето, под заглавие „Абсурдно и обречено” аз реагирах начаса на интриганството на Димитри Иванов, а многобройните читателски коментари на публикацията ми бяха с редки изключения в подкрепа не на истината, а на клеветата. Която не забрави да припомни хилядократно тиражираната в медиите лъжа, че, видите ли, Георги бил ченге, агент на Държавна сигурност и понеже изменил на каузата ѝ, бойците от Тихия фронт решили, както му е редът в такива случаи, да го ликвидират. Тук аз няма да обсъждам моралните доводи и моралната несъстоятелност, безпочвеността и цинизма на подобна логика. Ще припомня само онова, което многократно съм заявявал по подобни поводи: Георги Марков беше агент единствено и само на собствената си съвест и пълномощник на безмерния си литературен талант. Макар че повторението едва ли ще промени статуквото – хората, които най-вече има защо да го прочетат, са непроменими. Окрилени от нашето безучастие, поощрени от солидната несъпротива на всички онези, които знаят истината, но от малодушие и бездушие я премълчават, тези хора и днес воюват с перо и слово по рубежите на Тихия фронт. Тях демокрация не ги лови, те са неуязвими за морал и съвест – те са останали като динозаврите извън времето, като динозаврите са предпочели да се вкаменят, вместо да продължат в крак с еволюцията. Всички те имат идеологически основания да ненавиждат Георги, но имат и други – принципни, (а)морални основания. Имат и основания психологически.

 

С неподкупността и високата си нравственост, а не на последно място и с ненадминатите си литературни качества, Марков се превърна в трън в очите им. Докато те бяха майстори на интригата, на доноса, на клеветата и шпионажа, Георги майстореше художествено слово, дума по дума израсна до автор от най-висока класа, сбрал в сюжети и фабули цялото битие, сътворил живописни образи и образци, които, за разлика от доносите на бойците от Тихия фронт, вълнуваха. Вълнуват и днес – и винаги ще вълнуват. А човешкото вълнение, единствено и само човешкото вълнение е мерило за стойността на нещата – не звездичките на пагона, не стъпалата на служебната йерархия и не набора от номенклатурни привилегии. Всички тези слуги на дявола, които надживяха Марков физически, основателно подозираха, че той ги е надживял метафизически. Понеже страдаха от хронически недостиг на легитимност (и то преди всичко в собствените си очи), те тръгнаха да мъстят посмъртно на писателя с ненавистта на духовния плебей към всяка духовност.

 

При това съотношение на силите двубоят между време, съвремие и безвремие е предрешен чрез присъдата, произнесена преди цял век от патриарха на българската литература: „Тирани, всуе се морите!”

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

  Странни, непонятни и странни са ми долитащите тези дни от всички посоки благопожелания за весела Коледа. Рождество Христово е…
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…