Все по-рядко чуваме за бойните действия в Украйна и още по-рядко за мирния процес за уреждане на конфликтите в други подобни горещи точки като Южна Осетия или Абхазия в Грузия или Нагорни Карабах в Азербайджан. Камо ли за Приднестровската Молдовска Република …
Неотдавна, вестник „Комерсант“ с интервю с заместник министъра на външните работи на Русия, Григорий Карасин, отбелязва датата 29 юли 1992 г. като начало на войната в Приднестровието с руско нахлуване. С тази си публикация, МИД отговаря на гласуваната от Парламента на Република Молдова Национална стратегия за отбраната 2018 – 2021 г., в която руските войски в Приднестровието официално се споменават като „заплаха за националната сигурност“.
В документа се отбелязва: „На територията на Република Молдова е разположен военен контингент на Руската Федерация (оперативната група руски войски), който се намира тук без законодателно съгласие от страна на Република Молдова и въпреки конституционните норми. Тяхното присъствие в контекста на евентуалната ескалация на ситуацията в региона представлява заплаха за националната сигурност“.
Враждебна стратегия на Кремъл
В отговор Карасин пита: „Защо молдовските власти постоянно потвърждават неутралитета си, но същевременно пледират за „задълбочаване на военното сътрудничество с НАТО“?
Известно е, че Молдова участва в операцията на НАТО в Косово.
Заместникът на Сергей Лавров настоява, че няма алтернатива на 26-годишното присъствие на руските миротворци и войници в Тираспол и на левия бряг на Днестър:
„Ефективността на тази операция беше доказана с времето“.
Какво толкова учудва Москва в Националната стратегия на Молдова в областта на отбраната 2018 – 2021 г., приета на 19 юли т.г. от парламентарното мнозинство в Кишинев?
В нея се потвърждава неутралният статут на бившата съветска република съгласно Конституцията. Поправката е прокарана от сваления през 2009 г. проруски президент Владимир Воронин, който управлява еднолично след 2001 г. като кандидат на Партията на комунистите (ПКРМ – PCRM).
Проевропейската коалиция начело с Демократичната партия на Молдова (ДПМ – PDM) на олигарха Владимир Плахотнюк също потвърждава неутралитета. Най-вероятно, с цел да не се дразни Кремъл се изпраща сигнал, че преди да се уреди конфликта в Приднестровието, Кишинев няма да кандидатства за НАТО.
Според руската страна, обаче, неутралитетът не трябва да касае присъствието на руски войски в непризната република Приднестровие.
С текущия военен бюджет от €37,5 млн, с дузина „Хамъри“ и БТР-и от Румъния и САЩ, Кишинев не може да се противопостави на руските танкове отвъд река Днестър. Освен по-активно партньорство с НАТО, Кишинев възнамерява да увеличи 2 – 3 пъти военния си бюджет, до €90 млн. през 2025 г. По този начин Плахотнюк прави реверанс на Доналд Тръмп, който постави разходите за отбрана като крайъгълен камък на оценката за съюзниците си в НАТО,.
Дори „малките стъпки“ са изложени на риск
Москва не вярва на сълзи, а предимно на груба сила. Тъй като Молдова не разполага с такава, а помощта от НАТО е по-скоро символична, от руското МВнР си позволяват назидателен тон чрез медиите, които са един от ключовите елементи на путиновата пропагандна и репресивна машина. Според цитирания по-горе Григорий Карасин, вината за бавните преговори по урегулиране на ситуацията в Приднестровието, трябва да носят властите в Кишинев, тъй като били провалили съвместното отбелязване на 25-та годишнина от пребиваването на „миротворческата мисия на Русия на река Днестър.
Като доказателство за липсата на конструктивен подход от страна на проевропейските власти в Кишинев руският топдипломат използва и жалбата на молдовското правителство в ОС ООН и специалната резолюция, в която се настоява за пълно и безусловно извеждане на руските части от Молдова.
Изглежда изразът „най-добрата новина е лоша новина“ касае и казуса с Приднестровието и Молдова. Тъй като напрежението намалява, макар и не без личните усилия на олигарха Плахотнюк и президента на Приднестровието Вадим Красноселски, смятан за лицето на търговския холдинг „Шериф“, собственик на едноименния тирасполски футболен отбор.
Австрийското председателство в ОССЕ успя да склони Кишинев и наблюдателите (ЕС и САЩ), от една страна и Тираспол и Москва – от друга, да тръгнат по линията на политиката на „малките стъпки“. И като начало да се преговаря за важните за хората от двата бряга на Днестър въпроси като нови табели за автомобилни регистрации за Приднестровието в Молдова. Или признаването на приднестровските дипломи за средно и висше образование.
В този ред попада и лицензирането и сертифицирането на приднестровски фирми от властите в Молдова за износ на пазари на ЕС.
Руският зам.-министър обаче предупреждава, че дори и този, едва потръгнал преговорен процес може да спре. Той не пропусна възможността да използва завоалиран политически натиск и шантаж върху проевропейската Молдова, посмяла да се оплаче в ООН след 26 години войски на нейна територия.
Има ли България политика за Бесарабия?
Редица западни издания напоследък писаха, че Русия губи позиции на Балканите, сред поредица от неуспехи с препятстването на процеса на присъединява на страни от Западните Балкани към ЕС и НАТО. Хърватия вече е в ЕС. Черна гора вече в НАТО, Македония се готви да я последва в скоро време. На повърхността изглежда – стопанинът на Кремъл губи контрол, и трябва да се очаква, че това ще се отрази и върху руските военни анклави в Молдова, Грузия и Украйна.
В същото време скандалният ястреб Дмитрий Рогозин загуби позицията си на вицепремиер по въоръжение в кабинета „Медведев“ и тази на представител на президента Путин в Приднестровието.
Вместо него на поста бе назначен или по-скоро върнат Дмитрий Козак – вицепремиерът, чийто „Меморандум на Козак“ през 2003 г. за федерализиране на Молдова, която да стане втората автономия (наред с Гагаузия), се провали. Минаха 15 г. и Путин видя, че с арогантността на Рогозин, превърнал се в Кишинев и на Запада, в персона нон грата, диалогът няма как да тръгне.
Къде обаче тук е противотежестта в лицето на Съвета на Европа, Европейския Съюз, включително на България с активна регионална и черноморска политика? Какво прави делегацията на премиера Бойко Борисов в Киев, за да балансира едноизмерните политики на властите в Киев и в Москва? Добре е, че се откриват паметници, но насъщните въпроси също трябва да се решават.
Някои ще питат защо ли е важна за българите тази тема?
Простият отговор е – защото в Република Молдова и Украйна живеят не по-малко от 300 – 400 хил. бесарабски българи, част от които са и граждани на България. В Украйна са между 200 и 300 хил. българи, които живеят в Одеска област на Черно море и в Запорожска област край Азовско море. В Молдова те живеят в Тараклийски район и в Автономната Република Гагаузия.
Но не само. Големи български села има и в Приднестровието край столицата на непризнатата република Тираспол. Запорожска област граничи с фронта на противостоене в Донецка област, а в Молдова български села също са на километри от някогашните бойни полета.
Ако не знае министър Владислав Горанов и агенция „Митници“ да припомним – редица бесарабски българи в Украйна и Молдова живеят за сметка на замразения конфликт в Приднестровието. Това увиснало във въздуха положение пречи да се създаде модерната икономика и работните места, но пък насърчава сенчестия бизнес–контрабанда на цигари, горива, алкохол, трафикът на дрога или хора. И част от това се върши от хора с български паспорти.
Паспорти и стипендии – като за начало
Така че, когато в Париж и Хага тропат по масата и не допускат на България и Румъния в Шенген, трябва да се отчитат и тези обстоятелства. Може би не е зле румънците и българите да координират политиките си спрямо Молдова и Украйна и по-специално в борбата с потока нелегалните оръжия, цигари и алкохол към ЕС?
Да не говорим за десетки молдовци от Приднестровието и хиляди украинци, които са се включили в редиците на сепаратистки бойни формирования в Донбас и които са заплаха за сигурността на ЕС. Потоците, които често минават през същото Приднестровие, нерядко стигат до „външната граница“ на ЕС – Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България.
България може да активизира политиката си в областта на образованието, да действа като бившия румънски президент Траян Бъсеску, като България увеличи рязко броя на годишните стипендии за бесарабски българи в Молдова и Украйна. Като паралелно активно провежда имиграционна политика и улесни процедурите за издаване на паспорти, но при по-строг контрол, за да се изключат злоупотребите. По този начин едновременно България осигурява нужната работна ръка, особено по сезоните, и създава позитивна нагласа за прекъсване на свързаността на тези хора с мафиотските структури в зоните на замразените конфликти.
Би било добре в София, като начало, да се изработят политики, които да служат като неизменен и ясен ориентир на държавните институции и на дипломатическите представителства в Кишинев и Киев. Защото значителна част от конфликтите н тези райони, освен че представляват проблем на сигурността и на отношенията между ЕС и НАТО, от една страна и Русия, от друга, представляват и възможност за позитивно въздействие чрез етническите малцинства, чрез тяхното европеизиране и дистанционно приобщаване на общоевропейските интеграционни процеси.
