На път от себе си към себе си и обратно

На път от себе си към себе си и обратно

apartamenti

apartamenti

 

Евтините държавнически апартаменти подсказват не само подкупността на сдобилите се с тях новодомци, а и нашата собствена морална евтиност. Проследявайки хватката, аз съм склонен да разбера по-скоро строителните предприемачи, предоставили на водещите ни държавници жилища на многократно по-ниски цени от пазарните. Доколкото хората на частния бизнес не са обвързани с регламентите, които ограничават (или поне би трябвало да ограничават) физическите носители на държавността, чрез подобни користни дарове алчните ни предприемачи си купуват благоразположението на алчните ни държавници. Обединяваща значи е алчността – двете алчности (частната и министерската) се срещнаха попътно, разпознаха се взаимно и си смигнаха орташки, за да изтъргуват българската държавност, за да я осребрят, както си знаят, подобаващо. Да бъде купен може, разбира се, само онзи, който е готов да се себепродаде. Е, случаят явно е такъв, явно сребролюбието на министри и лидери надделява и над личния им морал, и над ведомствения регламент.

 

Ако в цялата тази сагата, която наподобява лимонаден сериал от сбутана бананова република, аз съм, както споменах, по-склонен да простя на бизнесмените, отколкото на държавниците, то е и защото бизнесмените не ме представляват като гражданин – те представляват само собствените си капитали. Докато по силата на демократичността държавниците ни са мои представители – те представляват всеки от нас и граждански, и, което е несъмнено по-важно и по-отговорно, морално. Така че техният аморал петни и мен, тяхната корумпираност резели и моя лик.

 

Доколкото познавам Запада не по-зле от родината си, мога да уверя, че в никоя наистина европейска (европейска не само по география, а и по дух) страна не можеше да се случи това, което се случва у нас. Докато в белите държави колкото по-високопоставен в йерархията е един функционер, толкова по-тежки са неговите отговорности и толкова по-строги са моралните, обществените и съдебните еталони, с които се подхожда към него, на родна земя е като че ли обратното: високият ведомствен пост те прави неуязвим за морал и закон, развързва ти ръцете за безчинства, които никой редови гражданин не би дръзнал да си позволи. В този свят на обратностите пътят към далавераджийството е открит, защото примерът свише бързо слиза надолу по вертикала, за да достигне от държавническите чертози до всеки редови гражданин и така да се превърне в общонародна практика. Резултатът е един: всеобщо обедняване и развращаване на всички равнища, обезчовечаване на цяла една нация. Безмерната институционална и обществена търпимост към популярните корупционни практики не само отблъсква така необходимите за икономическия ни просперитет чуждестранни инвестиции – тази ни търпимост подкопава доверието в държавата. Това подкопано доверие от своя страна закономерно превръща крехките надежди, породени от младата ни демокрация, в безнадеждност. Обществената практика у нас реабилитира с нова дата вековният принцип на най-българския българин Бай Ганьо: и едните, и другите са маскари. Така апатията се превръща в повсеместна резигнация, а от един резигнирал народ не може да се очаква нищо друго, освен деструктивност.

 

При това цивилизованият свят ни дава толкова поучителни примери за едно цивилизовано отношение към държава и държавност. Изкушавам се да спомена само един от тях: Преди десетина години президентът на новообединена Германия Кристиян Вулф бе принуден да подаде оставка, само защото бе установено, че като министър-председател на Долна Саксония е приел да му бъде заплатена една почивка от някакъв бизнесмен. Забележете: еднократна почивка – и нищо друго. Докато на родна земя цели министри живеят безплатно в луксозни жилища на крупни бизнесмени, съпруги на цели президенти си присвояват президентски пълномощия, близки на държавни мъже от първата фаланга се държат безскрупулно като истински мутри и мутреси.

 

И ако съвремието е недостатъчно като урок, ще добавя, че още дълбоката древност ни предлага нравоучителни образци. „Страхувам се от данайците, дори когато носят дарове!” – напразно предупреждаваше, изправен пред легендарния дървен кон в разгара на най-прочутата война, троянският жрец Лаокоон сънародниците си. Но те не го послушаха – те си правеха като нас оглушки. Така Лаокоон не зарази никого с неподкупността и благородството си – нито съвременниците, нито потомците. За искрената си загриженост за моралната и политическа съдба на Троя, за здравомислещия си скептицизъм и за доблестта си да му даде гласност, Лаокоон бе подобаващо възнаграден – удушен бе заедно с двамата си синове.

 

Аз не очаквам, разбира се, Бойко Борисов да удуши с яките си ръчища някой критично настроен разследващ журналист. Пък и критично настроени журналисти по нашите земи почти не останаха – останаха и оцеляха само безкритично настроените. Поучителните примери значи са ни на разположение – липсва ни само волята да се поучим от тях. Ние предпочитаме да си останем ненаучени – да си живуркаме като собствените си държавници в старото балканско блато на далавераджийството и демагогията предпочитаме. И ако някой реши, че визирам само настоящето правителство, греши. Всички, абсолютно всички демократично избрани правителства и партии (за комунистическия режим пък изобщо да не говорим) са подвластни на тази порочна практика. От което следва, че, за да властва така пълномерно мандат след мандат, порокът е извечен и повсеместен – надкласов и надпартиен е. Как бихме могли тогава да го надмогнем ли? Ами като му се противопоставим. Но не, както го правим сега, с вяли общи приказки и с безадресни плакативни декларации в защита на доброто, красивото и вечното, а с така чуждата на балканския ни нрав конкретика. Конкретика, при която всеки да започне от себе си, от собственото си аз. Съзнавам колко труден и дълъг е този път. Съзнавам обаче също, че къс и лек път към очовечаване няма – и пътят Христов беше мъчителен и дълъг. Но за сметка на това – обнадеждаващ.

 

От Димитър Бочев

Оставете коментар

Още
За съвременната македонска идентичност

За съвременната македонска идентичност

Тя не е национално-демократична, а националистическо-тоталитарна   Съвременната македонска идентичност е „въобразена“ и съответно „конструирана“, по известното определение на Бенедикт…
ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

ПО ДИРИТЕ ХРИСТОВИ

  Странни, непонятни и странни са ми долитащите тези дни от всички посоки благопожелания за весела Коледа. Рождество Христово е…
НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

НОВАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА ХОРАТА С ДОСТОЙНСТВО

  Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно. Висарион Григориевич…