Може ли нова вълна на диктатура да покрие разпадащите се реалности на епохата

Може ли нова вълна на диктатура да покрие разпадащите се реалности на епохата

Огнян Минчев
Огнян Минчев

Либералната пропаганда създава нови митове, припомняйки поредица „предателства“ на „средната класа“ към „демокрацията“

 

Глупаво е да разобличаваш собствените си митове, създавайки нови. В общи линии, това прави авторът на либералния официоз „Ню Йорк Таймс“, разстилайки разочарованието си от „средните класи“ в подробен коментар, който припомня поредица „предателства“ на „средната класа“ към „демокрацията“, за да обясни защо в нашата съвременност икономическият успех не поражда задължително либерални и демократични структури.

 

Нека първо отбележим, че понятието за „средна класа“ всъщност отразява няколко различни исторически реалности и дори употребата на класическото определение за „буржоазия“ като допълнение не внася особена яснота в аналитичната картина.

 

През 1848 г. „средната класа“ е относително малка прослойка (във Франция и западна Европа), която има преди всичко

 

обслужващ характер спрямо стопанските и политически елити

 

и няма нито силата, нито интереса да се бори за „демокрация“. Освен всичко друго, „Пролетта на народите“ от 1848 г. е революция за национална еманципация на европейски народи, която има демократичен потенциал, но не в днешните измерения на понятието за демокрация. По време на буржоазните революции важен актьор е не просто „средната класа“, а „третото съсловие“, което е доста по-обемна социална категория.

 

През 50-те и 60-те години на 20 век в западния свят се състоя революцията на бързо растящия жизнен стандарт, който създаде общества с 60-80 на сто „средна класа“, която няма общо със старите средни слоеве и „буржоазията“, а е по-скоро комбинация от квалифицирани наемни работници, експерти и професионалисти и издигащи се благодарение на способностите си амбициозни хора – меритократи, възползвали се от отслабването на твърдата социална йерархия вследствие на културната революция от 68-ма. Тази средна класа е тясно свързана не само с високо технологичния капитализъм, но и с преразпределителната роля на Кейнсианската социална държава, смекчаваща поляризацията на „свободния пазар“. Новата масова средна класа изоставя колективизма на своите предци от низшите пролетарски среди и се присъединява към културния индивидуализъм на либералните елити. Така става възможна една масова либерална демокрация, вкоренена в динамиката на новата масова средна класа – все по-образована, амбициозна и динамична.

 

Този успех на съчетанието между впечатляващ икономически успех на постиндустриалния капитализъм и масова заинтересованост от политическа свобода, организирана като либерална демокрация на Запад даде основания на политически теоретици и идеолози от всички цветове да обявят

 

синтеза между пазар и демокрация за „свещена крава“

 

на обществознанието. „Неизбежният“ брак между икономическа свобода (капитализъм) и демократично управление бе разглеждан като инструмент – панацея за проблемите на обществата след деколонизацията, както и след рухването на комунизма. Теоретичният багаж на тази общоприета догма бе доста плитък. Поддръжниците й не забелязаха достатъчно отчетливо, че при глобализацията успехът има различни проявления. На Запад имаме успешна комбинация между културен индивидуализъм, гражданско равенство (либерална демокрация) и пазарна конкуренция. Съотношението между пазар и политическа (държаавна) регулация се мени, но принципната симбиоза остава.

 

В източна Азия успехът на глобалната икономика се реализира като съчетание между културен колективизъм и йерархия, икономически патернализъм и държавна централизация и йерархия – не задължително авторитарна, но свръхрегулативна по западните стандарти. Ръстът на комунистически Китай се вписва в този модел, който никога не е предполагал или изисквал демократично управление като предпоставка за икономически успех. Така, докато западните идеолози чакаха разцъфването на демокрацията в Китай като „закономерно следствие“ на инжектирания с огромни инвестиции и технологии китайски стопански скок,

 

Пекин се разгърна като глобална свръхсила,

 

контролираща милиард и половина души – включително и чрез настъпващата система на „социален кредит“ (дано не се налага да си припомняме Оруел…).

 

На много места в света глобализацията нямаше впечатляващ успех – нито икономически, нито в политическата демократизация. Може би затова образованите в духа на „неизбежния брак“ между капитализъм и демокрация западни лидери и елити толкова много се зарадваха на „Арабската пролет“. Те мечтателно подкрепиха една илюзорна версия на това движение в Близкия изток, която предвиждаше съюз между градската средна класа и „умерените ислямисти“, който да се реализира като специфична проява на политическа демокрация след десетилетия авторитарно светско управление на диктатори като Саддам Хусейн, Мубарак и Асад. Тези стратегически мечтатели на Запад не обърнаха внимание на някои детайли – като например, че никой не знае какво означава „умерен ислямист“ и в какво той се различава от „неумерения“. Те също не забелязаха и принципната слабост на граските елити на образованата средна класа спрямо огромните маси необразовани, бедни и фанатизирани хора.

 

Дори посткомунистическа източна Европа – която в продължение на две десетилетия бе образец за хармонията между либерален капитализъм и либерална демокрация – се разбунтува срещу гигантската корупция, срещу икономическата поляризация и срещу опитите за патерналистично управление от Брюксел, стремящо се

 

да въведе културния радикализъм на постмодерните левичарски утопии

 

в новоучредените национални държави на източноевропейските общества, току що получили за първи път в историята националната си независимост. Така популизмът в стил Орбан и Качински придоби силна обществена легитимност – отново срещу презумпцията, че демокрацията вика либерален капитализъм след себе си, а капитализмът – либерална демокрация.

 

Идеологическите щампи затова са схематични – защото са обеднени откъм съдържание. Реалното развитие винаги е по-богато от заинтересованите (идеологическите) обяснения за неговата същност. Днес е много важно да потърсим по-задълбочено разбиране за шансовете, противоречивостта и възможните метаморфози на свободата като стопански и културен феномен, и като политическа демокрация, за да не позволим нова вълна на диктатура да покрие разпадащите се реалности на епохата, която оставихме зад гърба си.

 

От Огнян Минчев

 

Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.

Оставете коментар

Още
Спомен за Алекс Алексиев: От беден емигрант до върховете на американската политика

Спомен за Алекс Алексиев: От беден емигрант до върховете на американската политика

Анализаторът Алекс Алексиев в неформален разговор за Рейгън, Кисинджър и европейските лидери
Поредният напън за налагане на PAX AMERICANA – Втора част

Поредният напън за налагане на PAX AMERICANA – Втора част

  Политика: Кой какво взема? Къде и как? Харолд Ласуел (1902–1978 г.) – американски икономист и политолог   Постепенно склонността…
Поредният напън за налагане на PAX AMERICANA - Първа част

Поредният напън за налагане на PAX AMERICANA - Първа част

  Това, което една държава определя като жизнените си икономически интереси, не са нещата, които осигуряват живот на гражданите й,…