Автокефалията на Украинската църква е приключен църковен акт – Блудния син бе приет от Отца си

Автокефалията на Украинската църква е приключен църковен акт – Блудния син бе приет от Отца си

* Йеромонах Никитас

 

В опита си да отхвърлим и омаловажим привилегиите на Вселенския патриарх, ние всъщност се опитваме да отхвърлим и омаловажим традицията на Църквата

 

Бихме могли да оприличим ситуацията в Украйна с притчата за Блудния син. Когато той, покайващ се, се завърнал, баща му го приел в прегръдките си, давайки му отново всички почести, които по-рано имал. Но големият му брат, разсърден от този факт, дори не искал да влезе вкъщи,  без да може да схване величието на своя баща. Вместо да се зарадва на завръщането на брата си …
Някои твърдят, че нямало покаяние. Но разпадът на онези „църковни структури“, на които те служиха, показва точно обратното. Та нашите братя (от ПЦУ, б.пр.) съвсем не са отрекли православната вяра и догмати. Тяхното искане беше просто Автокефалия, тоест административни неща, които те имаха пълното право да потърсят от Великата Христова църква (т.е. Вселенската патриаршия, б.пр.). И това и направиха.
Бихме също така могли да оприличим сегашната ситуация и с тази при някои от чудесата на Христос. Фарисеите виждали чудесата, но обвинявали Господа, че премахвал съботата. Те си оставали „забити“ в разпоредбите на Закона. Не можели да схванат величието на Бога. Това, че Той е по-висш и е над Закона. Обвинявали Го дори, че е бесноват, а Той спасявал човеци. „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата (тоест за Закона).”
Подобно и тук, в случая с Украйна,

 

многомилионен православен народ се е върнал към каноничното положение, 

 

а някои търсят да изнамерят правила, за да го преобърнат наопаки. И отново, вглеждайки се в историята и каноните, виждаме, че всичко там е извършено според каноните и традицията на Църквата. В опита си да отхвърлим и омаловажим привилегиите на Вселенския патриарх, ние всъщност се опитваме да отхвърлим и омаловажим традицията на Църквата.
Наистина, вярно е това, което казват, че тази Автокефалия не прилича на другите. Има, разбира се, една съществена разлика. Тя е богоприятна в много повече, понеже по повод тази Автокефалия, имаме възвръщане в каноничност на толкова милиони човеци. Също така казват, че Автокефалията не е довела до желания от патриарха резултат. Но какво друго желание би могъл да има той, освен спасението на тези милиони бивши схизматици?! А Христос именно това гледа. Спасението на човеците. По всякакъв начин. Каквито и антиреакции да има сега, те са само временни и ще отслабнат, защото са противни на Божията воля.
Не е честно нашите братя, руснаците, да обвиняват Вселенската патриаршия за признаването на неканонични хиротонии, при положение че през 2007 г. те направиха точно същото с Руската църква зад граница (РПЗЦ). Онези, които почти цял век те считаха за схизматици, ги възстановиха (с едно подписване на Договор за канонично обединение) и признаха  всичките им тайнства в името на единството. А за апостолска приемственост там – ни дума. Истински богоприятно дело е търсенето на църковното единство и жертвите за него. И Църквата домоустройва нещата именно заради спасението на човеците. Така работи тя. Сотирологично, а не формално. В

 

това е Божието величие

 

„Църквата-майка е грижовна към децата си, дори и към неблагодарните“, каза патриархът. Каква голяма истина! Майката – Константинополската Църква е истинска майка. Ако реагираше като мащеха, тя можеше да си отмъсти чрез съответно спиране на евхаристийното общение или какъвто и да е друг вид санкция. Това изобщо не би ѝ било трудно. Само че истинската майка всичко претърпява и търпеливо чака поправянето на неблагодарните си деца. Това Бог благославя, а не делата на отмъщението. Виждате, че други посестрими Църкви са прекъснали помежду си евхаристийното общение. Църквата-майка обаче запазва евхаристийното си общение дори и с тези, които не я приемат. Тя не отхвърля никоя от тях. За всички има място в нейните големи обятия.
Църквата-майка приема и цялата йерархия, принадлежаща към митрополит Онуфрий. Него не го е игнорирала, не го е отхвърлила. Напротив дори, предложи му да стане кандидат за предстоятел на новата Автокефална църква. Тя прие с уважение избора му да откаже, като също така прие и съществуването му в Украйна като Киевски митрополит на Руската църква. Всеки, който иска, може да се черкува в своята си енория. Няма съответни забрани за това от Вселенската патриаршия.
Факт е, че Автокефалията на Украйна е приключен църковен акт. И лека-полека всички ние би трябвало да го приемем. По време на нашето скорошно посещение в Украйна се уверихме, че в рамките на година

 

хората са приели съществуването и лицето на новата Автокефална църква

 

Тя е част от техния живот и тяхното ежедневие. Това се доказва и от последните публикувани анкети.
Блаженейшият г-н Епифаний е човек, който го интересува преди всичко доброто и духовният напредък на вярващите в страната му, образованието и семейството, младежта, армията. Няма за цел да си отмъщава. Не се фанатизира, нито други фанатизира. Много вярващи от неговата Църква се скандализират щом го чуят да споменава Руския патриарх Кирил, основно заради многогодишната война, но той се опитва да им обясни какво е това единство на Църквата. Какво е „възлюбете враговете си“. И колко повече що се отнася до други православни братя християни?
Освен това научихме, че митрополит Макарий Мелетич е бил несправедливо обвинен, че се е самопровъзгласил. Всички документи от неговата хиротония се намират в Патриаршията. Той търпеливо претърпя и продължава да търпи несправедливата клевета, и това го освещава. Без всякакво славолюбие (а той би могъл спокойно да претендира за много „права“ като водач на бившата схизматична Автокефална Украинска църква), той работи за доброто на своето паство и страна. Кротък и мек човек, с пълно послушание към Предстоятеля на своята Църква.
Запознахме се с отец Сергий, който много лошо беше изгонен от другите ефимерий в енорията, в която е служил. Когато не подписал подписката, която те били направили, за да останат в Руската църква в Украйна, те го изгонили. Дори и роднините му били тормозени. Всичко това, защото искал Автокефалия за Църквата в своята страна. Щом излязъл от храма, в който дотогава бил служил, той, без да вземе нищо със себе си, си казал: „Господи, сега нямам нищо. Само Теб имам. Води ме“. Това била молитвата му. В един контейнер, точно на мястото, където свети Владимир кръщава цяла Рус, той започнал да служи с благословията на Блаженейшия Киевски митрополит Епифаний. В дотогавашната му енория пък издали съобщение никой да не го посещава, нито да се причастява при схизматика, служещ в контейнера. Но хората, които разбрали за тази несправедливост, виждали благодат изписана на лицето му и ходели да се черкуват в контейнера му. Само и само да бъдат край него. Тези,

 

гонените са истинските изповедници на вярата,

 

чиито гонения не стават явни. Те се надяват единствено на Господнята милост. Остават си така неизвестни, с изобилна благодат.

Автокефалната църква в Украйна е под благословията на Църквата-майка, която е предоставила автокефалията и на всички други Църкви. И това радва православните братя в Украйна, въпреки че, както обикновено се случва, има и противоположни мнения. Времето ще покаже, че „случилото се в Църквата не отминава“.

 

* Йеромонах Никитас е монах в Свещения манастир Пантократор на Света гора, под духовното ръководство на Стареца Гавриил, игумен на св. м-р Пантократор.

Оставете коментар

Още
Безсребреникът Путин и клеветниците

Безсребреникът Путин и клеветниците

  … Като същински маладец отговори другарят В. В. Путин на младенеца, „дръзнал“ да постави въпроса: „Ваш ли е онзи…
Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

Навални отказа свобода в изгнание, върна се, за да докаже, че е руски лидер

  В руския смисъл Навални не се жертва, а продължава делото си. За да си руски лидер, трябва да си…
България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма

Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на братска държава в полза на македонистите, които насаждат…